Производството е по реда на чл.63д от ЗААН във връзка с чл.228 във вр. с чл.176а от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по молба на адв. Р. Е. С., с която е направено искане за допълване на решение №4512/13.11.2025 год., постановено по КАНД №952/2025 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му за разноските, като бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция.

Ответната страна в лицето на Началник отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], в представеният отговор изразява становище за неоснователност на депозираната молба.

Искането за допълване на решението е направено в законово установения срок по чл.176а, ал.1 от АПК, от легитимирано лице.

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, а разгледана по същество основателно.

С решение №4512/13.11.2025 год., постановено по КАНД №952/2025 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено Решение №309/09.07.2025 год., постановено по АНД №245/2025 год. по описа на Районен съд Стара Загора и е отменено потвърденото с обжалваното решение наказателно постановление №9018/29.11.2024 год. на Началник отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място].

В диспозитива на постановеното решение са присъдени направените от касатора разноски за производството пред районния съд в размер на 500.00 лв..

Съдът дължи произнасяне по всички направени искания от страна на страните по делото. Ако по някое от исканията е пропуснал да се произнесе в постановеното решение, то тогава възниква и възможността на страна да поиска допълването на решението, включително и по направените по делото разноски. В конкретния случай, искане за присъждане на разноски е направено от страна на процесуалният представител на касатора както в депозираната молба вх.№6268/15.10.2025 год., за проведеното открито съдебно заседание по делото на 16.10.2025 год., с която молба се поддържа подадената касационна жалба и е направено искане след отмяната на наказателното постановление да се присъдят разноски за първата инстанция, по която са представени жалба, две становища и е участвал в две съдебни заседания, както и за касационната инстанция. За процесуалното представителство е представен договор за правна защита и съдействие с правно основание чл.38, ал.11 т.2 и т.3, предложение второ от Закона за адвокатурата.

Възражението на Началник отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], съдът намира за неоснователно. В случая към депозираната молба, в която се претендират и сторените разноски, е приложен договор за правна защита и съдействие с правно основание чл.38, ал.11 т.2 и т.3, предложение второ от Закона за адвокатурата. За производството пред Районен съд Стара Загора, касационния съд е осъдил администрацията, в която е административно-наказващия орган да заплати разноски на наказаното лице в размер на 500.00 лв. Този осъдителен диспозитив не подлежи на изменение, тъй като не е предмет на депозираната молба от страна на адв. Р. Е. С., а такова изменение не е поискано от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], в предвидения от закона едномесечен срок

В случая с молбата е поискано присъждане на разноски за касационната инстанция по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Следователно съдът дължи произнасяне само за разноските пред касационната инстанция. В случая е депозиран договор за правна защита и съдействие с правно основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Неоснователно е възражението от страна на АПИ, че е приложима разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа. Същата касае само изготвянето на жалба против наказателното постановление, но без процесуално представителство. В случая е изготвена касационна жалба и е депозирана молба за откритото съдебно заседание на 16.10.2025 год., което е форма на процесуално представителство. Ето защо в случая възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, т.е. в размер на 550.00 лв.

Предвид изхода на делото искането за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ /юридическото лице в чиято структура е Началник отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] / да заплати сумата от 550.00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Р. Е. С. от Адвокатска колегия Пловдив.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63д от ЗААН във връзка с чл.228 във вр. с чл.176а от Административно-процесуалния кодекс, Старозагорският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на адв. Р. Е. С., Булстат *** от Адвокатска колегия Пловдив сумата от 550.00 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата за осъщественото процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора.

Определението не подлежи на обжалване.