Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 145 / 22.12.2025г., постановено по АНД № 20254120200640 по описа на ГОРС за 2025г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0268-000866 / 08.10.2025г. на началник сектор в Районно управление Горна Оряховица при ОД на МВР Велико Търново, с което на Н. М. Н. на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от Н. М. Н., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи за липсата на субективния елемент на нарушението – собственикът на автомобила не е знаел, че колата е взета и управлявана от неправоспособен водач, което се установява и от показания на самия водач. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

На 13.09.2025г. в гр.Горна Оряховица И. Т. И. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Н. М. Н., като се удря в стена. Въз основа на снимков материал контролните органи установяват автомобила и водача, като Т. няма свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП и на собственика на автомобила е наложена глоба.

Въззивния съд приема, че нарушителят и нарушението са безспорно установени, спазени са процесуалните правила при издаване на акта, правилно е приложен материалния закон, поради което наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление за противоречащи на събраните по делото доказателства.

Видно от разпитаните пред въззивната инстанция свидетели, неправоспособния водач Т. изрично заявява, че е взела ключовете за автомобила без знанието и без съгласието на собственика, който в този момент все още е спял. Изявление за липса на съгласие за предоставяне на автомобила на трето лице и за липса на знание за самоволно вземане на автомобила се съдържа в писмените възражения на Н. срещу Акта за административно нарушение. Тези твърдения се поддържат последователно и в жалбите на лицето до въззивния и касационния съд. След като и собственикът на автомобила и водачът твърдят, че липсва предоставяне на автомобила за управление и изобщо липсва знание на собственика, че водачът ще вземе и ще управлява превозното средство, то следва да се приеме за установено липсата на „предоставяне за управление“ по смисъла на закона в конкретния случай. Още повече, че липсват конкретни доказателства за обратното. Контролните органи не установяват предоставяне на автомобила от собственика. Не се установява и задължение по закон за полагане на грижи и контрол на действията от Н. спрямо Т., поради което и не може да се приеме тезата, че Н. е следвало да знае, че Т. ще вземе автомобила, респективно, че Н. следва да носи отговорност за това, че не е опазил собствеността си от приятелката си. Доколкото става въпрос за вземане на автомобила, ползването му за около час и връщането му, не може да се очаква подаване на сигнал за кражба от собственика, и то преди пристигане на контролните органи. Обстоятелството дали е подадена жалба от собственика за кражба на автомобила е без значение за състава на административното нарушение.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай от доказателствата по делото не се установява субективния елемент на нарушението – знание, съгласие или доброволно предоставяне за управление превозно средство на неправоспособен водач. Собственикът на автомобила не може да носи отговорност за чужди действия. Законът за административните нарушения и наказания предвижда налагане на наказание за виновно извършени административни нарушения. При липсата на вина липсва един от елементите на административното нарушение и това влече липса на основание за налагане на административно наказание.

Като достига до извод за законосъобразност на наказателното постановление, въззивния съд постановява решение в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон.

По изложените съображения касационната жалба се явява основателна и въззивното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено ново по същество на спора и отменено наказателното постановление.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 145 / 22.12.2025г., постановено по АНД № 20254120200640 по описа на ГОРС за 2025г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0268-000866 / 08.10.2025г. на началник сектор в Районно управление Горна Оряховица при ОД на МВР Велико Търново.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на Н. М. Н. с [ЕГН] от гр.Горна Оряховица, [улица], вх.Б, ап.6 сумата от 153,39 евро / сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.