Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на адв. К. М., в качеството му на пълномощник на П. С. Х. от [населено място], срещу

Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №GPAM-1729717/02.03.2026г. на старши полицай в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложено принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с целта на закона.

Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за разноски.

Ответникът по жалбата – старши полицай в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново, взема становище за законосъобразност на оспорваната заповед.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №GPAM-1729717/02.03.2026г. на старши полицай в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново е връчена на жалбоподателя на 02.03.2026г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. стр. 12 от делото/. Жалбата е подадена чрез в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново на 16.03.2026г. и заведена там с вх. №УРИ311000-1796/17.03.2026г.

Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оспорваната Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM-1729717/02.03.2026г. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на П. Х. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Като мотиви за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 02.03.2026г., около 14,49 часа в с. Михалци, обл. В. Търново, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Тойта Рав 4“ с рег. №[рег. номер], негова собственост, което МПС е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 10.09.2025г. – поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Извършеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Това обстоятелство, предвид санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, обуславяло наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед с възражения, в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, като не са били взети предвид установените обстоятелства – че издателят на заповедта не е надлежно оправомощен да налагане такива ПАМ; липсват мотиви за налагане на мярката; оспорващия не е уведомен за пракратяване на регистрацията на МПС и съответно не е действал в условията на умисъл; наложената мярка е несъразмерна ,в нарушение на чл. 6 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „старши полицай“ в РУ – павликени при ОД на МВР – В. Търново. Съгласно Заповед рег. №366з-3249 от 04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново/стр. 20 и сл. от делото/, 2.3 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са служителите, определени със заповед на директора на ОДМВР – В. Търново за контрол по ЗДвП в структурните звена на ОДМВР – В. Търново в рамките на обслужваната територия. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на административнонаказателното производство, образувано с издаването на АУАН №GA 3856115/02.03.2026г./стр. 14-15 от делото/, като е възпроизвел направените констатации в него. Видно от приложената по делото/стр. 16 и сл./ мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство, образуваното такова посредством издаването на посочения АУАН е прекратено, като е образувано бързо производство №74/2026г. по описа на РУ – Павликени.

По този начин оспорваната заповед съдържа мотиви, посочени са установените факти, както и правните основания за издаването на заповедта, поради което е налице дължимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В конкретния случай обаче не са надлежно установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ и същите не се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

По делото не се установява от събраните по делото писмени доказателства, че собственикът на МПС е бил уведомен от ответника за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което съдът приема, че този акт не му е съобщен и същият не може да произведе никакви правни последици спрямо него. Разпоредбата на 143, ал. 10 от ЗДвП и тези, с които тя систематично и смислово е свързана са променени и считано от 07.09.2025 и към датата на издаване на процесната ЗППАМ не изисква уведомление на собственика на МПС за служебната дерегистрация на автомобила му. Това вероятно е така, защото уведомление за липсата на валидна застраховка ГО дължи информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според ал. 11, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: 1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България; 2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата; 3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства и 4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари. Според ал. 12, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

Така или иначе, прекратяването на регистрацията на МПС е компетентност на началниците на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на превозното средство – арг. от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба №I-45/24.03.2000г., която се упражнява служебно или по заявление на собственика – чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба №I-45/24.03.200 г. Правните последици от прекратяване на регистрацията обаче са еднакви, независимо служебно или по инициатива на собственика. И в двата случая прекратяването се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ – чл. 18б от Наредба №I-45/24.03.2000г., като се посочва и причината за дерегистрация и чл. 143, ал. 15 ЗДвП (Национален регистър на пътните превозни средства - след изменението и допълнението на закона, ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.). Законът изисква мотивирано волеизявление, а не само извършване на фактическо действие в изпълнение на законово задължение. Следователно, служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който се съобщава на заинтересованите лица по общия ред на чл. 18а АПК – чл. 61 АПК, която норма така или иначе не може да бъде отменена от ЗДвП, вкл. с тълкуването което ответникът прави на съдържанието на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след последното му изменение в сила от 07.09.2025г. В случая няма данни собственикът, в случая жалбоподателя, да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията му от сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – В. Търново и след като това е така, тази служебна дерегистрация не е влязла в сила, което означава, че не произвежда правни последици.

Съобщаването по реда на чл. 18а АПК се извършва на адресата или упълномощен негов представител. След като такова липсва, то самото прекратяване на регистрацията не е влязло в сила и не произвежда правни последици за своя адресат, тъй като никъде на същото в закона и Наредбата не е придадено предварително изпълнение дори на самата служебна дерегистрация, което обаче само по себе си също за да стартира следва да се сведе до знанието на адресата на акта. След като това е така, ответникът не може да се позовава на това прекратяване, след като същото не е произвело действие, поради което не може на посоченото основание да издаде процесната заповед, с която да приложи ПАМ, която от своя страна подлежи на предварително изпълнение.

Предвид изложеното, оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна административна мярка.

С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК от бюджета на ОД на МВР – Велико Търново следва да бъдат заплатени направените от оспорващото лице разноски по делото в общ размер на 505,11 евро, от които 5,11€ – държавна такса и 200€ платено адвокатско възнаграждение/стр. 10 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №GPAM-1729717/02.03.2026г. на старши полицай в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на П. С. Х. от [населено място] разноски по делото в размер на 205,11евро/двеста и пет евро и единадесет цента/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.