Производството е по реда на чл. 166, ал. 2-4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

В Административен съд София - област са депозирани жалби от „УЕСТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и УЕСТУМ ДОО БЕЛГРАД, „Валантик СМЕ“ АД и С. С. срещу решение № 472 от 15.05.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-725/2024г., по които е образувано адм. дело 671/2025 г. по описа на АССО.

С молба от 08.08.2025 г. жалбоподателят Валантик СМЕ“ АД, чрез адв. Бакалова (пълномощно лист 15 - 17 от папка № 1.3 от административната преписка) е поискал от съда на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК спиране на незабавното изпълнение на решение № 472 от 15.05.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-725/2024г., в частта, с която е постановено прекратяване на установеното нарушение по чл. 31 от ЗЗК. В молбата се посочва, че допуснатото по закон незабавно изпълнение по отношение на „Валантик СМЕ“ АД е от естеството да засегне съществено правата и законните интереси на дружеството до такава степен, че би могло да му причини несъизмерими с оглед преследваната с административния акт цел вреди. Посочва, се че незабавното изпълнение на постановеното от КЗК решение се явява прекомерно, доколкото би причинило на „Валантик СМЕ“ АД значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи, репутационни вреди и предсрочно прекратяване на договори.

Настоящият съдебен състав намира искането за допустимо: насочено е срещу подлежащ на незабавно изпълнение съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията индивидуален административен акт, по отношение на който съдебният контрол е допустим и не е налице забрана за спиране изпълнението по съдебен ред; заявено е от легитимирана страна адресат на разпоредителната част на акта, следователно с правен интерес от оспорването и жалбата срещу решението е депозирана в законоустановения срок.

По същество искането за спиране на незабавното изпълнение е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗЗК Решенията на комисията, с които се забранява концентрация между предприятия или се постановява прекратяване на нарушението, включително чрез налагане на поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията или се постановява преустановяване на прилагането на нелоялни търговски практики по глава седма "б", подлежат на незабавно изпълнение.

В конкретния случай в т. 1 от Решение № 472/15.05.2025г. по преписка № КЗК/725/2024г. на КЗК е установено извършено нарушение по чл. 31 от Закона за защита на конкуренцията от страна на „Валантик СМЕ“ АД, ЕИК 207246782 и е наложена имуществена санкция на това дружество, в т. 2 е постановено прекратяване на нарушението по т. 1, а в т. 3 е посочено, че решението по т. 2 подлежи на незабавно изпълнение.

В тази връзка се налага изводът, че незабавното изпълнение на оспореното решение по т. 2 е допуснато по силата на закона - чл. 66, ал. 1 от ЗЗК, обосноваващ изпълнение на целите по чл. 60 от АПК, за постигане на които се прилага изключението от общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК. (в този смисъл Определение № 7415 от 04.07.2025 г. по адм. дело 6941/2025 по описа на ВАС, четвърто отделение).

При тази законова уредба в тежест на жалбоподателя е да докаже, че за него е налице интерес, противопоставим на този обществен интерес, предпоставен от законодателя в чл. 66, ал. 1 от ЗЗК, който по своята значимост да е способен да мотивира съда да спре предварителното изпълнение на оспореното решение по т. 2. За да аргументират необходимост от спиране на незабавното изпълнение, жалбоподателят следва да докаже с допустими и достатъчно убедителни доказателствени средства, че от изпълнението за него ще последва значителна или трудно поправима вреда - арг. чл. 166, ал. 2 вр., ал. 4 АПК.

От изложеното в искането обаче такъв извод не може да се направи. За да упражни съдът своето правомощие и да постанови спиране на законово допуснато предварително изпълнение, следва да установи настъпването на значителна или трудно поправима вреда, засягаща оспорващия, която по своята значимост да надхвърля законоустановения с нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗЗК обществен интерес от незабавното изпълнение. В тази хипотеза именно жалбоподателят следва да докаже в какво се изразява вредата за него и вероятността от настъпването й. В искането страната не е представила никакви доказателства за настъпили вреди, като в този смисъл твърденията са общи и бланкетни и към тях не са представени никакви доказателства за настъпването на конкретни вреди, противопоставими на законовата разпоредба, предписваща незабавно изпълнение. Законодателят е упражнил своята преценка за значимост на охраняемото обществено благо в хипотезата на чл. 66 от ЗЗК, на което благо съдът не може да противопостави хипотетичен, необоснован и недоказан интерес. (В този смисъл Определение № 7818 от 13.07.2023 г. по адм. дело 6708/2023 по описа на ВАС).

При преценката си за наличие на законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, съдът не е длъжен да изследва обстоятелства във връзка с вероятната основателност на жалбата, тоест съдът не следва да се съобразява с последиците от едно уважаване на жалбата, тъй като на практика това означава да обсъжда евентуалните последици от настъпването на бъдещи несигурни събития и то такива, свързани със съществото на спора. Съдът не може в това акцесорно по своя характер производство по направеното от оспорващия искане за спиране на изпълнението, да обсъжда твърдения за незаконосъобразност на самото оспореното решение. Доводи, които са свързани с неяснота на решението на КЗК и невъзможността на дружеството да го изпълни предварително следва да бъде преценено при разглеждането на спора по същество, защото тази преценка на този етап е недопустимо да бъде извършвана, тъй като това е въпрос по съществото на правния спор. Предметът на исканото за спиране на предварителното изпълнение е различен. Както се каза по-горе, спрямо искането за спиране са относими други предпоставки.

Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 66, ал. 1 от ЗЗК/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК - само въз основа на нови обстоятелства, като в конкретния случай не са представени никакви конкретни нови факти и обстоятелства – които да са се осъществили след издаването на акта.

По изложените съображения, съдът следва да отхвърли искането. Ето защо и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Валантик СМЕ“ АД за спиране на незабавното изпълнение на решение № 472 от 15.05.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-725/2024г., в частта, с която е постановено прекратяване на установеното нарушение по чл. 31 от ЗЗК.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.