Производството е образувано по частна жалба от Л. Л. Л. против Определение № 407/рег. № 311/ от 07.05.2025год., постановено по гражданско дело № 20231870100485 по описа за 2023 година на РС Самоков, с искане за отмяната му и решаване на делото по същество или обезсилване определението на PC- Самоков и връщане на делото за решаване от друг съдебен състав с указания да уважи исканията ми по чл.14, ал.6-8 вкл., освен това за предмет на делото да се счита и спорът за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Общинска служба по земеделие- гр.Самоков не изразява становище по жалбата.

Административен съд-София-област, касационен състав, след като съобрази събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и съобрази доводите в жалбата намира за установено, следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното определение състава на съда е оставил без разглеждане жалбата на Л. Л. Л. Л. против Решение № 76-08 от 23.10.2019год., на Общинска служба по земеделие- гр.Самоков за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място],[община] ,с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. С. Ф. на земеделски недвижим имот -„Ливада“, с площ от 0,500 дка в местността „Двора“.поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на землището ,при граници и съседи :№ ***; № ***; № ***; № ***; № **;№ ***и № ***. на основание чл. 159, т.4 АПК и е прекратил производството по гр. д. № 485/2023г. по описа Районен съд -Самоков.

Състава на първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви за недопустимостта жалбата, като е приел, че жалбоподателя, не е от кръга на наследниците на Й. С. Ф.. Прието е, че Луков не е бил страна в реституционната производство и не е лице по чл.10, ал. 1 и следв. от ЗСПЗЗ, което го прави трето лице, чуждо на реституционното производство. Направен е извод, че Луков няма качеството на заинтересована страна, но смисъла на чл. 4, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ, вр. чл.10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което липсва правен интерес иска прогласяване нищожността на оспорваното решение. Отделно от това е прието, че всяко трето лице, в случая Луков, който претендира вещни права върху възстановената на бившите собственици земеделска земя, може да се защити по реда на гражданското съдопроизводство.

Настоящият касационен състав намира, че правилно и обосновано решаващият съд е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по делото. Наличието на активна процесуална легитимация за оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която предпоставка съдът следи служебно. Правилно районният съд, преценявайки събраните доказателства е направил извод, че жалбоподателят не е активно процесуално легитимиран да сезира съда с жалба, доколкото той не е сред правните субекти, на които това право на оспорване е законодателно регламентирано. Всяко трето лице, което претендира вещни права върху възстановената на бившите собственици земеделска земя, може да се защити по реда на гражданското съдопроизводство по общия исков ред.

Настоящият жалбоподател не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна или изменение на решението на Общинска служба по земеделие – [населено място], с което е възстановена земеделска земя на наследниците на чужд наследодател. След като законодателят не е предвидил такава правна възможност и не е регламентирал активна процесуална легитимация за тези лица, то правилно и законосъобразно подадената жалба до Районен съд- Самоков е оставена без разглеждане като процесуално недопустими е правилно е прекратено производството по делото.

Съдът в настоящия си състав споделя доводите на РС Самоков и съобразявайки нормата на чл. 221,ал.2 изр. 2 от АПК в ред. /Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, съдът в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на РС и не е необходимо да ги преповтаря.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 218, ал. 2 АПК вр. с чл. 236 от АПК, оспореното определение е валиден и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, Административен съд – София-област, Трети касационен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 407/рег. № 311/ от 07.05.2025год., постановено по гражданско дело № 20231870100485 по описа за 2023 година на РС Самоков.

Определението е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.