Производството е образувано по жалба, подадена от адв. И. М. от ВТАК, като пълномощник на М. Д. Ш. с [ЕГН], адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 1, ап. 6, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2200653/ 12.05.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление – Омуртаг към ОД на МВР – Търговище. С оспорената заповед на М. Д. Ш., на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер]. Съгласно отразеното в заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е извършено М. Д. Ш. административно нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП – управление на лек автомобил „БМВ 535“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Шумов“ ЕООД, който автомобил е с прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 07.10.2025 година.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано с твърдения, че М. Д. Ш. е управител на две търговски дружества – „Шумов“ ЕООД с [ЕИК] и „Треос“ ООД с [ЕИК], и двете с предмет на дейност извършване на строителство. Като такъв към момента същият координира извършването на СМР на няколко обекта в различни населени места в страната /с. Труд, гр. София, гр. Костинброд/, а складовата база на „Треос“ ООД е в гр. София. Сочи, че това предполага лични контакти с контрагенти и посещение обектите на място, с цел контрол, координация и организация, като липсата на СУМПС ще възпрепятства изпълнението на тези задължения. Последното от своя страна създава риск от забавено изпълнение или неизпълнение на поетите търговски ангажименти, съответно налагане на неустойки или евентуално прекратяване на договори, с преки имуществени вреди за двете дружества. Изтъква и че евентуални неблагоприятни последици биха могли да настъпят и за съдружниците в „Треос“ ООД, предвид намаляване на възможността за реализиране и разпределение на печалби и дивиденти. Приложени са писмени доказателства – договор за наем на недвижим имот в гр. София, три броя договори с изпълнител „Треос“ ООД, за извършване на СМР в обекти в гр. Костинброд, гр. София и с. Марково, общ. Родопи, разпечатки от ТРРЮЛНСЦ за актуално състояние на „Шумов“ ЕООД и „Треос“ ООД към дата 17.05.2026 година. Представените доказателства установяват, че жалбоподателят е управител на посочените две дружества, едноличен собственик на капитала на и медицинска бележка от „ДКЦ“ ЕООД – гр. Горна Оряховица. Същите, заедно с характеристично справка, съдържаща се в административната преписка установяват обстоятелствата, че жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на „Шумов“ ЕООД и съдружник в „Треос“ ООД, както и че последното дружество има наета база за фирмени цели в гр. София и през есента на 2025 г. и месец февруари 2026 г. е сключило договори за извършване на СМР в изброените по-горе населени места.

Видно от съдържащата се в нея разписка Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2200653/ 12.05.2026 г. на мл. автоконтрольор в РУ – Омуртаг, е връчена на М. Д. Ш. на датата на издаването й. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на АСВТ на 18.05.2026 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Предвид спецификата на конкретното дело, внасяне на отделна държавна такса за провеждането на настоящото производство не се дължи. Искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ с № GPAM-2200653/ 12.05.2026 г. на мл. автоконтрольор в РУ – Омуртаг към ОД на МВР – Търговище, е редовно и допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Предварителното изпълнение на оспореното решение е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.

Както се посочи, направеното искане е мотивирано с обстоятелството, че предварителното изпълнение на оспорваната заповед лишава оспорващия от възможността да изпълнява пълноценно задълженията си като управител на „Шумов“ ЕООД и „Треос“ ООД, което ще предизвика затруднение в извършваната от тези дружества търговска дейност. На първо място съдът намира тези твърдения за неотносими към предмета на искането. В производството по чл. 166, ал. 4 от АПК адресатът на акта следва да обоснове настъпването на значителна и трудно поправима вреда в собствения си патримониум, като е ирелевантно евентуалното настъпване на такива вреди за трети лица, в случая – управляваните от него дружества.

На второ място, твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с надлежни доказателства. Действително, представените разпечатки от ТРРЮЛНСЦ установяват по безспорен начин, че М. Д. Ш. е управител на посочените две дружества, а останалите писмени доказателства – че „Треос“ ООД има наета база в гр. София и е поело ангажименти за извършване на СМР в обекти в гр. Костинброд, гр. София и с. Марково, общ. Родопи. Представените договори обаче са от дати 01.08.2025 г., 17.12.2025 г. и 26.02.2026 г., от съдържанието на първите два не може да се установи договорения срок за изпълнение, а при третия този срок е 6 работни дни, т.е. не се установява че към момента на подаване на искането за спиране, СМР по въпросните договори все още се изпълняват и не са вече завършени.

На трето място дори съдът да кредитира изцяло твърденията, че „Треос“ ООД продължава извършването на обсъжданите по-горе СМР /за „Шумов“ ЕООД не се установява изобщо да извършва такива/, не може да бъде възприета тезата, че прекратяването временното отнемане на СУМПС, препятства възможността М. Д. Ш. да осъществява управлението на двете дружества. Поначало за дейността по управлението на едно търговско дружество не е задължително управителят да пътува до всички обекти на същото или да преговаря непосредствено на място с контрагенти. Съвременните технологии позволяват както договарянето с потенциални контрагенти, така и контролът върху работата на персонала /поне в преобладаващата част/, да се извършват и дистанционно. От друга страна, при евентуално пътуване между отделни населени места, в които дружествата имат обекти, не е задължително ползваното МПС да се управлява непременно от санкционираното лице. Съществуват достатъчно алтернативни варианти както за придвижването му със служебен автомобил /напр. управляван от член на персонала или от нарочно нает шофьор/, така и за ползване на обществен автомобилен или железопътен транспорт до местонахождението на отделните обекти. Поради това съдът намира за необосновани твърденията, че временното отнемане на СУМПС на жалбоподателя, е обстоятелство, обуславящо затрудняване на дейността на управляваните от него търговски дружества. Съобразно изложеното по-горе не е доказано, че вследствие на изпълнението на оспорената ПАМ ще се отнеме или ограничи възможността на жалбоподателя да изпълнява задълженията си като управител на „Шумов“ ЕООД и „Треос“ ООД. Както се посочи, в тежест на оспорващия е да обоснове наличието на вероятност от настъпването на вреди, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение, което в случая не е сторено.

В тази връзка следва да се има предвид, че личният интерес на жалбоподателя е непротивопоставим на защитения от законодателя обществен интерес - да се осигури живота и здравето на гражданите и да се защитят особено важни обществени интереси, свързани с безопасното движение по пътищата, като се отчита, че наложената ПАМ е за управление на МПС със служебно прекратена регистрация. В случай на отмяна на оспорения административен акт, молителят разполага с възможността да защити правата си, като претендира обезщетение по предвидения законов ред.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2200653/ 12.05.2026 г. на мл. автоконтрольор в Районно управление – Омуртаг към ОД на МВР - Търговище, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отхвърля искането на М. Д. Ш. с [ЕГН], адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 1, ап. 6, за спиране на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2200653/ 12.05.2026 г. на младши автоконтрольор в Районно управление – Омуртаг към ОД на МВР - Търговище.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните. Преписът за жалбоподателя да се връчи чрез пълномощника му по делото адв. И. М. от ВТАК.