Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Същото е образувано по жалба, подадена от „Шанс – М. Б.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Поликраище, [улица], чрез адв. Н. И., против мълчаливо потвърдената от директора на ОД на МВР – Велико Търново Заповед №25-0268-000106/24.11.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС – Ауди СК8 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца“, издадена от началник група на РУ-Горна Оряховица при ОД на МВР- Велико Търново.

В жалбата се твърди, че след връчване на ЗППАМ №25-0268-000106/24.11.2025г. същата е била оспорена пред горестоящия административен орган – директора на ОД на МВР – В. Търново. Сочи се, че неясно защо въпросната жалба се озовала в Административен съд – Велико Търново, като въз основа на същата е било образувано адм.д. №1012/2025г., но с Определение от 09.01.2026г. производството е било прекратено и жалбата е била изпратена по подведомственост на директора на ОД на МВР – В. Търново. Посочва се обаче, че в предвидения в закона срок не е последвало произнасяне по така депозираната жалба, поради което същата следва да бъде разгледана по същество от съда и да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. В този смисъл се излагат твърдения, че ПАМ е приложена от некомпетентен орган, тъй като не е наложена от ръководителя на административния орган, а от лице, което няма правомощия да издава заповеди от вида на процесната. Твърди се, че ПАМ е и процесуално и материално незаконосъобразна. Сочи се, че същата се основава на свидетелски показания, а не на констатации на административния орган, като е издадена и при неизяснена фактическа обстановка, доколкото соченият за водач на лекият автомобил, чиято регистрация е прекратена със заповедта, е оспорил твърдението, че именно той е управлявал моторното превозно средство. Посочва се също, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена с оспорената заповед, не е собственост на лицето срещу което е издаден АУАН, а на дружеството, което обаче не е предоставяло за ползване автомобила на последния, а на друго лице. Оспорва се и размерът на наказанието, като се посочва, че същото е твърде високо за недоказано нарушение, за което дружеството няма вина. По посочените доводи се иска от съда Заповедта за прилагане на ПАМ да бъде отменена и регистрацията на МПС да бъде възстановена. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. И., поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира разноски.

Ответната страна – Началник група при РУ-Горна Оряховица при ОД на МВР- Велико Търново, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №25-0268-000106/24.11.2025г. на началник група на РУ-Горна Оряховица при ОД на МВР- Велико Търново спрямо „Шанс – М. Б.“ ЕООД, с. Поликраище е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – Ауди СК8 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца“, задето това ППС на оспорващото дружество е било управлявано от лишен от правоуправление водач.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 02.11.2025 г. в с. Поликраище, [улица] /на територията на бензиностанция ОМВ/ в посока на движение към гр. Русе, лек автомобил Ауди СК8 с рег. № [рег. номер], собственост на дружеството „Шанс – М. Б.“ ЕООД с [ЕИК], е управляван от К. М. Б., който е неправоспособен след като е лишен от правоуправление на МПС за период от 36 месеца с влязла в сила Присъда №30/19.12.2024г. на Районен съд Г. Оряховица, като лишаването е започнало от 05.08.2025г. до 05.08.2028г. Заповедта за прилагане на ПАМ препраща към АУАН, съставен на водача на автомобила, който се представя и с преписката. В обстоятелствената част на АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, а цитираното поведение на водача е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 28.11.2025 г. Същата е била оспорена по административен ред в срока по чл.84, ал.1 от АПК, като преписката е била изпратена на Административен съд – Велико Търново, където по нея е било образувано адм. д. № 1012/2025 г. по описа на съда. С Определение № 127 от 09.01.2026 г. производството е било прекратено и жалбата е била изпратена по подведомственост, на основание чл. 130, ал. 4 от АПК, на директора на ОД на МВР - В. Търново. В срока по чл.97, ал.1 от АПК не е последвало произнасяне на непосредствено по-горестоящия административен орган. С жалба, подадена на 29.01.2026г., „Шанс – М. Б.“ ЕООД е оспорило мълчаливо потвърдената заповед по съдебен ред пред АСВТ. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

Като писмени доказателства по делото са приети административната преписката, изпратена с писмо рег. №268000-1459 от 06.02.2026г. на Областна дирекция на МВР-Велико Търново, РУ-Горна Оряховица, както и приложените такива към жалбата. Приети като доказателства са и приложените към писмо с вх. №1132/17.02.2026г. от РУ-Горна Оряховица при ОД на МВР-Велико Търново доказателства, по опис и постъпилите с писмо вх. №1305/24.02.2026г. заверени копия на писмени материали по ДП № 11/2026г. по описа на РУ-Горна Оряховица.

Като доказателство е вложено административно дело №1012/2025г. по описа на Административен съд-Велико Търново.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта. Обжалването е направено в законоустановения 14-дневен срок, регламентиран в чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК, приложим съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на представител на дружеството на 28.11.2025г., видно от отразената в същата дата на връчване. Несъгласен с посочения административен акт, „Шанс – М. Б.“ ЕООД го е оспорил чрез началник група при РУ – Горна Оряховица към ОДМВР – Велико Търново пред директора на ОД на МВР – В. Търново. Вместо да бъде изпратена на горестоящия административен орган, жалбата е била насочена към Административен съд – Велико Търново, където по нея е било образувано адм. д. № 1012/2025 г. по описа на съда, прекратено с Определение № 127 от 09.01.2026 г. и изпратено по подведомственост, на основание чл. 130, ал. 4 от АПК, на директора на ОД на МВР - В. Търново. Посоченото определение е връчено на този орган чрез ССЕВ на 12.01.2026г. /л.41 от адм.д. №1012/2025г./. Срещу него не са постъпвали частни жалби, поради което то е влязло в сила на 21.01.2026г. От тази дата за горестоящия орган - директора на ОД на МВР – В. Търново, е възникнало задължението за произнасяне по депозираната по административен ред жалба, което задължение този едноличен административен орган е следвало да упражни в срока по чл.97, ал.1 от АПК, т.е. до 04.02.2026г., като по делото не се установява и не се твърди такова произнасяне да е последвало нито в този срок, нито след изтичането му. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от АПК императивно разписва правото на засегнатото от издадения административен акт лице, да оспори същия чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1. След като горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата против първоначалния административен акт в съответния срок, за жалбоподателя се е породило право да подаде жалба против първоначалния акт, тъй като именно той подлежи на съдебен контрол. С оглед на това предмет на настоящото производство е именно първоначалният административен акт – заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, чиято законосъобразност съдът следва да провери.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – началник група към ОД на МВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица. Съгласно чл.172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 – Областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия, като съгласно т. 1.3.1 е уточнено извършването на дейността от полицейски органи в Секторите „Пътна полиция“ в ОД на МВР. Със Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново е делегирал своята компетентност на началник група „Пътен контрол“ в РУ – Горна Оряховица (т.1.6), каквато длъжност според представеното от началник сектор КАПОЧР писмо изх. №366р-3494/13.02.2026г. /л.60 от делото/ е заемал и издателят на заповедта към релевантния момент. В този смисъл оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на възложените му правомощия.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В диспозитивната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която административния орган отнася към описаната фактическа обстановка.

Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесната заповед за прилагане на ПАМ, основани на твърдението, че същата е издадена въз основа на свидетелски показания, а не на преки констатации на административния орган. От съдържанието на заповедта е видно, че в релевантното обстоятелството – управление на МПС на жалбоподателя от неправоспособен водач, е установено чрез съставен АУАН. Посоченият АУАН (л. 38 от делото) е представен и приет като доказателство по делото, като от съдържанието му се установява, че включва сведения, събрани въз основа на свидетелски показания. Това обстоятелство обаче не опорочава въпросната заповед, тъй като производството по прилагане на принудителна административна мярка е самостоятелно административно производство, различно от административнонаказателното, поради което изискванията и правилата на ЗАНН са неотносими. В този смисъл, дори и да са налице процесуални или формални нарушения при съставянето на АУАН, същите не могат да се отразят на законосъобразността на производството по прилагане на ПАМ, което не изисква и не зависи от установяване на административното нарушение по реда на ЗАНН (с АУАН).

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното: Според текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е управлението на МПС на жалбоподателя от лице, лишено от това право с влязла в сила Присъда №30/19.12.2024г. на Районен съд Г. Оряховица. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от лице, което не е собственик на управляваното МПС и което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен ред. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя (в този смисъл виж Решение № 1715 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2018 г., VIII отд.). В тежест на жалбоподателя, който оспорва ПАМ е да опровергае релевантните за настоящето дело констатации в АУАН. По повод оспорване на процесната заповед жалбоподателят не е ангажирал пред съда никакви доказателства, оборващи констатациите на органа и съставения АУАН, който по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с официална доказателствена сила (в този смисъл вж. Решение № 15570 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2018 г., II о.). Голословно и неподкрепено с каквито и да било доказателства остана твърдението на жалбоподателя, че водач на автомобила е било лице, различно от К. Б.. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани свидетелски показания или други обективни доказателства, които да установят, че действителният водач на автомобила към релевантния момент е било друго лице. Самото оспорване на констатациите в този смисъл без представяне на конкретни, относими и достоверни доказателства, не е достатъчно да обори доказателствената сила на АУАН, произтичаща от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Напротив, събраните по делото доказателства, включително материалите по ДП № 11/2026г. по описа на РУ-Горна Оряховица, по несъмнен и категоричен начин потвърждават, че именно К. Б. е управлявал автомобила на жалбоподателя към релевантния момент.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките, изчерпателно изброени в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ "Прекратяване регистрацията на ППС". Следва да се подчертае, че мярката по чл. 171, т. 2а, б "а" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. В тази хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство, при което е без значение обстоятелството дали той лично е предоставил управлението му на неправоспособен водач или такова предоставяне е извършено от друго лице. Касае се за нормативно установен особен вид отговорност на собственика на движима вещ, поради което евентуално негово незнание, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно лице, дори да бъде доказано, не води до отпадане на основанията за налагане на ПАМ от вида процесната.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП времевият период, за който се налага прекратяване на регистрация на пътното превозно средство, е от 6 месеца до една година. Принудителната административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният орган е длъжен да обоснове защо определя съответната продължителност на срока. В случая в оспорената заповед не се съдържат съображения по какви причини и въз основа на кои факти и обстоятелства е наложен посоченият 6-месечен срок на принудителната административна мярка, но доколкото той е минималният по закон, нарушението не е съществено, доколкото не засяга отрицателно правата на оспорващия да се защити в рамките на административното производство и не може да се обоснове приложение на ПАМ в по-кратък срок изобщо.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата.

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателят за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не е сторил и претендирал такива, поради което такива и не му се следват.

 

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Шанс – М. Б.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Поликраище, [улица]против Заповед №25-0268-000106/24.11.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, издадена от началник група на РУ-Горна Оряховица при ОД на МВР - Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.