Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във вр.чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от И. Р. С., чрез адв. И. М. против Решение № 158 от 04.11.2024год., постановено по Административно наказателно дело № 20241820200248 по описа на РС - Елин Пелин. Твърди се , че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му и отмяна на ЕФ серия К, №7413914 на ОДМВР София за налагане на глоба за нарушение, извършено на 24.04.2023г. претендира се присъждане на сторените в първоинстанционното и в настоящото съдебно производство разноски за адвокатско възнаграждение. Редовно призован за датата на с.з. касатора не се явява и не изпраща представител. Съображения по същество на оспорването са изложени в молба-становище.

Ответника по оспорването редовно призован за датата на с.з. не изпраща представител. В писмена защита изготвена от юриск. Й. С.- Георгиева се изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските.

Прокурора при СОП изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорваното решение.

Административен съд – София област след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по 211,ал.1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

Производството пред РС е образувано по редовна и допустима жалба И. Р. С., срещу електронен фиш, серия К, № 7413914/24.04.2023г., издаден от ОДМВР - София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300, 00 /триста/ лв. за нарушение на разпоредбата чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.

С обжалваното решение е потвърден обжалвания електронен фиш.

Въз основа на надлежно събрани и обсъдени доказателства съдът е направил правилни и законосъобразни правни изводи. Касационната инстанция възприема изводите на районния съд за безспорна доказаност на нарушението и нарушителя, липса на съществени нарушения на процесуалните правила при издаването оспорвания ЕФ, и правилна правна квалификация на нарушението.

Нарушението е заснето с техническо средство от одобрен тип, както правилно е прието и от въззивния съд, поради което следва да се приеме, че скоростта на движение е установена с годно техническо средство. Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, съгласно което за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол по съответен образец. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение, заснети с устройството през работния му режим на процесната дата.

По делото е установено по несъмнен начин, че процесният ЕФ е издаден на водача и собственик на процесния автомобил.

Пред касационната инстанция не се представиха нови писмени доказателства от значение за предмета на спора, които да променят фактическите и правни изводи на районния съд. Съображения за незаконосъобразност на ЕФ са изложени и в РС и същия е отговорил обстойно и правилно на всяко едно от тях.

Съобразявайки нормата на чл. 221,ал.2 изр. 2 от АПК в ред. /Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, съдът в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на РС и не е необходимо да ги преповтаря.

Предвид горното, настоящия състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл.348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл.221 ал.2 от АПК.

С оглед извода за неоснователност на касационната жалба, то се дължат разноски на ответната страна в размер, определен на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗА и с чл. 27е от Наредбата за правната помощ – юрк. възнаграждение в размер на 80, 00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН , Административен съд - София област, касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 158 от 04.11.2024год., постановено по Административно наказателно дело № 20241820200248 по описа на РС - Елин Пелин.

Осъжда И. Р. С., да заплати на ОД МВР София направените по делото разноски от 80, 00/осемдесет/ лева за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно.