Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Горна Малина, представлявана от кмета инж. А. Ж., чрез адв. Н. Д. от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение № 125/03.11.2025 г., постановено то АНД № 320/2024 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин.

Касаторът намира обжалваното решение за неправилно, счита за такова и потвърденото с него наказателно постановление, с което на Община Горна Малина е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Оспорва извода на съда за установеност на нарушението, като счита, че от даденото в НП описание на нарушението не става ясно мястото и датата на извършването му. Намира, че поради неопределеността на дадените предписания не е възможно да се установи дали има извършено нарушение. Налице е неяснота относно датата на извършване на нарушението, тъй като първоначално даденият срок за изпълнение на предписанията е бил до 02.10.2023 г. и към 03.10.2023 г. той вече е бил изтекъл, което не се санира с поисканото 20 дни по-късно от Община Горна Малина удължаване на срока. Счита, че след изтичане на дадения срок контролните органи е следвало да извършат последваща проверка за изпълнение на предписанията, а те са проявили бездействие. Счита, че по същество е даден нов срок за изпълнение на предписанията с писмо на директора на РИОСВ, който освен това не е компетентен нито да дава такъв, нито да го удължава, тъй като това е следвало да стане с нов констативен протокол на компетентните органи. Навежда доводи, че не е налице неизпълнение на дадените предписания, тъй като Община Горна Малина е уведомила РИОСВ с писмо вх. № 19437/26.10.2023 г. за предприетите от нея действия в изпълнение на предписанието по т. 1 от констативния протокол. Намира, че доколкото предписанията се отнасят единствено до уведомяване на органа, а не до предприемане на същинските действия, то с посоченото писмо РИОСВ е именно уведомено, а дори да се приеме обратното, счита че се касае за маловажен случай и е налице основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН, а за противно приетото органът не е изложил аргументи. По изложените съображения намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП и нарушение на материалния закон, поради което иска отмяната му.

С оглед горното, касаторът иска отмяна на решението на РС – Елин Пелин и отмяна на Наказателно постановление № 53/10.05.2024 г., издадено от директора на РИОСВ – София.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и искането си, претендира единствено сторените пред въззивната инстанция разноски.

Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Софийска окръжна прокуратура, не е встъпила в процеса, не изразява становище.

Административен съд – София област, ІV касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 53/10.05.2024 г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което на Община Горна Малина, представлявана от кмета инж. А. Ж., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.

За да достигне до този резултат, въззивният съд приема за установено, че с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Самоков е указано на РИОСВ – София да извърши проверка на отдадени под наем от Община Горна Малина общински имоти, както и къде се отвеждат отпадните води от дейността в тези имоти, в т.ч. отговарят ли на нормативните изисквания за оттичане на водите.

На 30.08.2023 г. от страна на експерти при РИОСВ – София е извършена разпоредената проверка, като сред проверените обекти, за които е установено, че представляват отдадени под наем общински имоти, са и обекти в с. Белопопци, Община Горна Малина, за което е съставен Констативен протокол № ККФОС-ГШ-20/30.08.2023 г. С него на Община Горна Малина са дадени задължителни предписания по т. 1 за предприемане на мерки и действия по реда на Закона за водите за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за канализационна мрежа в с. Белопопци, описана в т.1.1. от констативния протокол (улична канализация, заустена в р. Азмака чрез черна гофрирана тръба с φ1000, в място с географски координати N 42°40”03.2 E 23°46´01.7”), както и да уведоми писмено РИОСВ – София за предприетите мерки и действия по изпълнението на предписание № 1 от Констативен протокол № ККФОС-ГШ-20/30.08.2023 г. (т. 2). Определен е срок за изпълнение на предписанията 02.120.2023 г.

С писмо изх. № 32-00-59/06.10.2023 г. (вх. № 19437/26.10.2023 г. на РИОСВ – София), от страна на Община Горна Малина е поискано удължаване до 30.11.2023 г. на срока за изпълнение на даденото предписание. С писмото регионалната инспекция се уведомява, че от страна на общината са предприети действия по събиране и комплектуване на необходимата документация за подаване на заявления по реда на Закона за водите за издаване на разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за канализационната мрежа на с. Априлово, с. Белопопци, с. Чеканчево и с. Саранци, но предвид големия набор документи, е необходимо допълнително време за изпълнение на предписанията, дадени с посочените в писмото констативни протоколи, сред които и КП № ККФОС-ГШ-20/30.08.2023 г. С писмо изх. № 11257/27.10.2023 г. на директора на РИОСВ – София, Община Горна Малина е информирана, че срокът за изпълнение на предписанията по всички съставени констативни протоколи, включително процесния, е удължен до 30.11.2023 г. Отново е указано, че общината следва да информира органа своевременно за етапите на изпълнение на предписанията.

На 20.12.2023 г. при извършена проверка в деловодната система на РИОСВ – София за постъпили документи от Община Горна Малина по изпълнение на дадените предписания, е констатирано, че в периода 29.08.2023 г. до 20.12.2023 г. липсва входирана документация от Община Горна Малина по изпълнение на дадените предписания с КП № № ККФОС-ГШ-20/30.08.2023 г. За проверката е съставен Протокол № 26/20.12.2023 г.

Във връзка с констатациите и след отправена покана за съставяне на АУАН до Община Горна Малина, е съставен АУАН № 7/12.01.2024 г. в отсъствие на нарушителя и впоследствие връчен на кмета на Община Горна Малина, срещу който формално е отбелязано, че има възражения, но в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН такива не са постъпили. С АУАН е прието, че доколкото е установена липса на входирани документи от страна на Община Горна Малина в изпълнение на дадените предписания за предприемане на мерки и действия по реда на Закона за водите за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за канализационна мрежа в с. Белопопци, от страна на Община Горна Малина е извършено нарушение на чл. 155, ал. 2 във вр. чл. 166, т. 3 ЗООС (ДВ бр. 91/2002 г.). Въз основа на акта е издадено обжалваното пред Районен съд – Елин Пелин НП № 53/10.05.2024 г., с което на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 ЗООС на Община Горна Малина е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 155, ал. 2 ЗООС.

При тази фактическа установеност въззивният съд приема, че АУАН и НП са издадени при спазване на правилата по ЗАНН, безспорно е установено осъществяване на нарушението - бездействие от страна на жалбоподателя и настоящ касатор по отношение вмененото му за изпълнение с констативния протокол предписание да предприеме мерки и действия по реда на Закона за водите, както и да уведоми РИОСВ – София. Съдът сочи, че изпълнителното деяние се свежда до неизпълнение на даденото и влязло в сила (поради липса на оспорването му) предписание по т.1.1. от КП № ККФОС-ГШ-20/30.08.2023 г., включително в удължения за това срок до 30.11.2023 г. по искане на самата община, което предписание изисква активно поведение от страна на адресата. Освен това, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, като случаят не е маловажен, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и като се има предвид, че предписанието не е изпълнено и в удължения срок, при твърдение от страна на общината, че са предприети вече действия по неговото изпълнение, но без да са представени доказателства в тази посока, включително до приключване на съдебното дирене.

Така мотивиран, Районен съд – Елин Пелин формира решаващ извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция намира изводите на въззивния съд за правилни и обосновани, формирани при пълна и всестранно изяснена фактическа обстановка, и при правилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК препраща към тях.

Съгласно чл. 166, т. 3 ЗООС с наказанията по чл. 165, ал. 2 с.з. се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 155 ЗООС, по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Анализът на посочените разпоредби налага извода, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 166, т. 3 ЗООС е неизпълнение на предписание, дадено с индивидуален административен акт или констативен протокол, т.е. неизпълнение на задължение за действие.

В случая даденото предписание, обективирано в КП № ККФОС-ГШ-20/30.08.2023 г., има ясно съдържание по отношение необходимите действия, които следва да се предприемат от страна на Община Горна Малина по реда на Закона за водите. Свързаното с това предписание указание за уведомяване на РИОСВ – София за предприетите мерки и действия по изпълнението му, е неразривно свързано с него и няма самостоятелно значение. Налице е неизпълнение на конкретно вменено задължение за действие, т.е. бездействие, което е настъпило в момента, в който е изтекъл определеният за извършването на действието срок. В настоящия случай, първоначално определеният срок е изтекъл на 02.10.2023 г., но по изрично искане на общината е определен нов краен срок, а именно – 30.11.2023 г., поради което и бездействието е настъпило с изтичане на този срок – 01.12.2023 г., както е прието и в АУАН и НП. Ирелевантно за случая е, макар доводите в тази връзка да са основателни, че не е налице удължаване на срока, доколкото същият вече е изтекъл, и е определен нов срок. Неоснователно е възражението, че директорът на РИОСВ – София не е имал компетентността да даде този срок, доколкото задължителните предписания са обективирани в констативен протокол, съставен от упълномощени от него длъжностни лица. Както се каза, задължителните предписания се дават от длъжностните лица по чл. 148, ал. 3 ЗООС в хода на осъществяване на текущия контрол, а съгласно посочената разпоредба на регионално равнище контролът се осъществява от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. По делото като доказателство е представена Заповед № 16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ – София, с която подписалите КП № ККФОС-ГШ-20/30.08.2023 г. длъжностни лица в РИОСВ – София са оправомощени да упражняват превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. Касае се за делегиране на правомощия, които по закон са предоставени на директорите на РИОСВ, когато се касае за осъществяване на контрол на регионално равнище, независимо от употребения в закона израз „упълномощени от тях длъжностни лица“, доколкото упълномощаването е гражданскоправна сделка. От това не следва, че директорът на РИОСВ губи правомощията си по осъществяване на текущ контрол, включително преценка за удължаване или определяне на нов срок за изпълнение на дадените вече предписания. От гледна точка предпоставките за ангажиране административнонаказателната отговорност на Община Горна Малина, даденият срок до 30.11.2023 г. е по-благоприятен, без да е налице основание да се приеме, че евентуални нарушения при определянето му, освобождават общината както от отговорността да изпълни дадените задължителни предписания, така и от тази за неизпълнението им в дадения срок.

Касационният жалбоподател оспорва факта, че не е уведомил в указания срок писмено контролния орган, но това възражение е неоснователно. По същество не се доказва изобщо изпълнение както на даденото предписание, така и на съпътстващото го указание да бъде уведомен своевременно контролният орган. Това последно указание е напомнено на Община Горна Малина в писмо изх. № 11257/27.10.2023 г., с което директорът на РИОСВ – София уведомява кмета на Община Горна Малина, че срокът е удължен до 30.11.2023 г. Изрично е посочено, че общината дължи своевременно уведомление за етапите по изпълнението на пресътворените в писмото задължителни предписания, включително по КП № ККФОС-ГШ-20/30.08.2023 г. Лаконичното твърдение, без изложени каквито и да било допълнителни данни или доказателства в тази връзка, че са предприети действия по събиране и комплектуване на необходимата документация, прието като достатъчно основание за определянето на срок до 30.11.2023 г., след изтичането му не може да се приеме нито като доказателство за предприети действия по реда на Закона за водите в съответствие с даденото предписание, нито като доказателство за изпълнение на указанието контролният орган да бъде уведомен своевременно за поетапното изпълнение на предписаните действия. В тази връзка е неоснователен и доводът на касатора, че е следвало да бъде извършена последваща проверка за изпълнение на предписанията. Вярно е, че проследяване изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол, е елемент на последващия контрол, съгласно разпоредбата на чл. 156, т. 2 ЗООС. Но доколкото от страна на контролните органи, като част от дадените задължителни предписания е вменено на Община Горна Малина да уведоми РИОСВ – София за предприетите мерки и действия, то този последващ контрол правилно е проведен чрез установяване наличието/липсата на входирани в регионалната инспекция необходимите документи според дадените указания.

Не е налице неяснота по отношение индивидуализирането на нарушението. Същото е точно и ясно посочено, по начин, по който за нарушителя е недвусмислено за какво е санкциониран. В констативния протокол от 30.08.2023 г. ясно е посочено какви точно действия следва да се предприемат от страна на Община Горна Малина по реда на Закона за водите – ако за нея е било налице някаква неяснота или „неопределеност“ на предписанията, както се сочи в касационната жалба, е можело да бъде упражнено правото на защита чрез обжалване на тези предписания, което не е сторено. Напротив, с искането си за удължаване на срока за тяхното изпълнение, от страна на общината всъщност е направено признание, че е напълно наясно какви точно мерки и действия й е предписано да предприеме, както и че първоначално определеният срок е явно недостатъчен за това. С изричното искане този срок да бъде удължен до 30.11.2023 г., освен това, е прието че същият ще бъде достатъчен за изпълнение на предписанията, независимо от обема на изискуемите документи, от което следва, че е била налице яснота и за евентуалните последици от неспазването на този срок.

Следователно, с бездействието си по отношение на даденото й предписание, от страна на Община Горна Малина е осъществено нарушението по чл. 155, ал. 2, във вр. с чл. 166, т. 3 ЗООС, доколкото няма данни и представени доказателства същата да е изпълнила указаното с предписанието. По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не се следват разноски за касационния жалбоподател, каквито са претендирани само за въззивното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – София област, ІV касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/03.11.2025 г., постановено по а.н.д. № 320/2024 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин.

Решението е окончателно.