АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН
РЕШЕНИЕ № 184
гр. Видин, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Видин,				пети административен състав
в публично заседание на		тридесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:								Биляна Панталеева
при секретаря	Вержиния Кирилова						и в присъствието
на прокурора						като разгледа докладваното
от съдия	Биляна Панталеева
Административно дело №			223		по описа за				2023	година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Сдружение „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК 176949776 със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Панония“, бл.4, вх.3, ап.157 , представлявано от Г.Б.Г., против отказ , материализиран в Решение №95-00-141/23/10.10.2023г. на Директор Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието , за предоставяне на достъп до обществена информация, изразяващ се в отказ да им се предостави поисканата обществена информация съобразно т.3 от заявлението .

Твърди се от жалбоподателя, че са получили процесното решение , с което Министерство на правосъдието ги уведомяват , че им предоставят достъп до копия от всички документи , издадени от министър Атанас Семов и Зам. министър Емил Дечев , както и от директора на ГДО и регионалния директор на ГДО във връзка с наложената на Г.Г. от Боец забрана за влизане в Съдебната палта на 20.09.2023г., като ги уведомяват , че в тази връзка има издадена заповед от министъра на правосъдието , във връзка с което има образувана проверка , но не са им предоставени никакви документи , а видно от отговора има налична заповед , която не им е предоставена , като липсва изричен отказ за това . Иска се от съда да отмени оспорения частичен отказ като задължи административния орган да предостави поисканата обществена информация. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата-директор Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието , чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи се , че на жалбоподателя с решението е предоставена исканата информация и е получил същата , както и по реда на АПК с предоставеното писмо в съдебното заседание. Сочи се , че по реда на ЗДОИ не следва да се търсят , респ. предоставят конкретни документи , а следва да се търси , респ. предоставя наличната в тях информация. Сочи се , че тя е предоставена , поради което не е налице правен интерес за жалбоподателя да оспорва решението. Иска се от съда да остави жалбата без разглеждане , алтернативно да я отхвърли като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление рег.№ 95-00-141/26.09.2023г. жалбоподателят Сдружение „Боец-България обединена с една цел“ е поискал по реда на ЗДОИ да му бъде предоставена посочената в заявлението информация , като по т.3 / предмет на настоящето производство/ от заявлението е поискал изрично да им бъдат предоставени копия от всички документи , издадени от министър Атанас Славов и зам.министър Емил Дечев, както и от директора на ГДО и регионалния директор на ГДО-София във връзка с наложената на Г.Г. от „Боец“ забрана за влизане в съдебната палата на 20.09.2023г., приложеното физическо насилие и събитията , описани в искането, на посочената дата.

С обжалваното решение – Решение №95-00-141/23/10.10.2023г., директорът на дирекция „Правни дейности“ , в качеството си на оправомощено лице по ЗДОИ съгласно заповед № ЛС-04-231/12.06.2023г. на министъра на правосъдието , е приел , че отправеното искане е до задължен субект по чл.3,ал.1 от ЗДОИ , както и че заявлението отговаря на императивните изисквания на закона по форма и съдържание . По отношение на искането по т.3 от заявлението е предоставил достъп на заявителя до съществуващата информация , която вече е създадена , обработена и се съхранява от МП в частта , касаеща искането за получаване на копия на всички документи , издадени от министъра на правосъдието и заместник-министъра на правосъдието, като е предоставил информация, че във връзка с възникналия инцидент на 20.09.2023г. на територията на Съдебната палата-гр.София , е издадена заповед на министъра на правосъдието , с която се нарежда Инспекторатът по чл.46 от ЗА в МП да извърши проверка в регионална дирекция „Охрана“ – гр.София , която проверка е в процес на извършване и не е приключила. Посочената степен на предоставяне на достъп е : пълен, формата-„писмен вид и се съдържа в решението“. Изрично е посочено в решението , че по т.1,т.6 и т.7 от заявлението , както и по т.3 от заявлението в частта , касаеща документите , издадени от директора на ГДО и регионалния директор на ГДО-София, на основание чл.32,ал.1 от ЗДОИ заявлението следва да бъде изпратено по компетентност на ГДО.

С писмо изх.№ 95-00-141/23/10.10.2023г. директорът на дирекция „Правни дейности“, е изпратил до жалбоподателя препис от обжалваното решение и е уведомил заявителя за препращането на заявлението относно посочените искания по т.1,т.6 ,т.7 и част от т.3 по компетентност. Не е предоставен препис от описаната в т.3 от решението заповед на министъра.

В съдебно заседание е представено писмо от 28.11.2023г. до жалбоподателя , с което същият е уведомен от Инспектората по чл.46 от ЗА към МП относно резултатите от проверката.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва посочения отказ-заявител, и в законоустановения срок за обжалване по чл.149,ал.1 и ал.2 от АПК. Развитите доводи за липса на правен интерес за жалбоподателя , тъй като е предоставен достъп до посканата информация, не могат да бъдат споделени. Видно от заявлението, жалбоподателят е поискал да му бъдат предоставени копия на документи , които не са предоставени , което обуславя правния му интерес да обжалва постановеното решение.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.2,ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон лица. Съгласно чл.3, ал.1 ЗДОИ този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България, като за субектите по посочената разпоредба е регламентирано задължение да предоставят информация, създадена или съхранявана в кръга на тяхната компетентност и е налична.

В случая жалбоподателят е поискал предоставяне на обществена информация, касаеща дейността на МП, като с обжалваното решение в частта му по т.3 поисканата от жалбоподателя информация е преценена като обществена такава и е постановен пълен достъп до поисканата информация , поради което съдът следва да се съобрази с постановеното решение като положителен за жалбоподателя административен акт. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани и доводите , че същият може да получи поисканата информация по реда на АПК , нито са ангажирани доказателства , че заявителят е страна-сигналодател, по друго административно производство , развиващо се по реда на АПК.

Видно обаче от заявлението, заявителят е поискал да му бъдат предоставени копия от посочените документи, до информацията в които ответникът е постановил пълен достъп и е пресъздал в издаденото решение, но самата заповед не се спори по делото , че не е предоставена на заявителя. Видно от решението административният орган не се е съобразил с предпочитаната от заявителя форма за достъп до информация като не е изложил никакви съображения за това. Доколкото със заявлението е поискана информация, която е обективирана в посочените от органа в решението документи, които са именно материалният носител на информацията, предоставена на заявителя, не могат да бъдат възприети доводите на административния орган, развити за пръв път в съдебно заседание, че по реда на ЗДОИ не може да бъдат предоставени копия от документите, съдържащи обществената информация. Обратното следва от разпоредбите на ЗДОИ . Чл. 26 от ЗДОИ определя формите за предоставяне на достъп до обществена информация : преглед на информацията - оригинал или копие/т.1/, копия на материален носител/т.3/; копия, предоставени по електронен път/т.4/ , публикуване на информацията на платформата за достъп до обществена информация/т.5/, като могат да бъдат използвани една или повече от формите. Съобразно чл.27, ал.1 от ЗДОИ органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, посочени в разпоредбата-за нея да няма техническа възможност; да е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; да води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права, като при наличие на някоя от посочените хипотези формата на достъп се определя от органа.

Видно от заявлението, заявителят изрично е поискал предоставяне на копия от съответните актове, като възможността да бъдат предоставени в съществуващата им форма като копия , каквато е и поискана от заявителя , е изрично разписана в закона. Не се установява наличие на някое от посочените в чл.27,ал.1 от ЗДОИ изключения. В случая достъпът до обществена информация, след като органът изрично е постановил предоставяне на пълен такъв, е следвало да бъде осъществен не чрез възпроизвеждането ѝ в решението, или не само , а чрез посочената от заявителя форма-чрез предоставяне на копия от поисканите актове на посочения от заявителя и-мейл. В случая в решението е описана издадена заповед на министъра , но същата е следвало и да бъде предоставена.

В случая органът, след като е предоставил пълен достъп до поисканата информация и е описал изисканата информация в решението си, не е постановил нито мотиви, нито изричен отказ за предоставяне на копията от поисканите документи , поради което на практика е постановил мълчалив отказ в тази част по подаденото заявление-да удовлетвори искането в предпочетената от заявителя форма. Същият е незаконосъобразен като противоречащ на разпоредбите на чл.26 и чл.27 от ЗДОИ, поради което следва да бъде отменен, а преписката на основание чл.41,ал.1 и ал.2 от ЗДОИ да бъде върната на административния орган за произнасяне по постъпилото заявление в частта относно поисканото предоставяне на копията на поисканите документи, като документите, относно които е постановен пълен достъп-описаната заповед на министъра, с която се възлага извършването на проверка, следва да бъде предоставена на заявителя по посочения от него начин – като копие на поискания документ на посочения и-мейл адрес, в сроковете по ЗДОИ. Доколкото на съда не е известно конкретното съдържание , при предоставянето на информацията следва да се съобразят разпоредбите на Закона за защита на личните данни, в случай , че актът съдържа такива, или разпоредбите на други специални закони , да не се засягат правата на трети лица, каквито трети лица не са служителите на министерството , или други защитени от закона тайни.

В частта, в която заявлението е изпратено по компетентност на ГДО, решението не се оспорва , но и самото препращане по компетентност не подлежи на оспорване от заявителя.

С оглед гореизложеното и установеното наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да отмени оспорения частичен отказ-мълчалив такъв, да се предоставят копия от поисканите документи, и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да изпрати преписката на административния орган за произнасяне по искането за предоставяне на копия от посочените документи, издадени от министъра на правосъдието-заповед за възлагане проверка , която съобразно т.3 от решението е налична , като същата следва да бъде предоставена съобразно предпочитаната форма от заявителя при спазване на посоченото по-горе.

При този изход на спора на основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото , изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото съобразно представения договор за правно обслужване от 22.10.2023г. в размер на 1000 лв. Заплатеното възнаграждение е в минималния размер , предвиден в чл.8,ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , поради което липсва основание за неговото намаляване от съда във връзка с направеното възражение за прекомерност. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса по делото в размер на 10 лв.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директор Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието за предоставяне на достъп до обществена информация по т.3 от Заявление рег.№ 95-00-141/26.09.2023г. на Сдружение „Боец-България обединена с една цел“ чрез предоставяне на копия на издадените актове съобразно т.3 от Решение №95-00-141/23/10.10.2023г.

ВРЪЩА преписката на Директор Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието за произнасяне по предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация по т.3 от Заявление рег.№ 95-00-141/26.09.2023г. на Сдружение „Боец-България обединена с една цел“ , като се съобразят задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Сдружение „Боец-България обединена с една цел“, представлявано от Г.Б.Г., със седалище и адрес на управление гр.Видин, разноски по делото в размер на 1010 /хиляда и десет /лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: