Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба, подадена от И. Й. И. с адрес [населено място] извор, [улица], чрез адв. Я. Т., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3850-1/11.10.2023 г. на орган по приходите при Община Стражица, потвърден с Постановление № 2/20.01.2026 г. на директор на Дирекция „БИМП“ при Община Стражица, с който са определени задължения на оспорващия за данък върху превозните средства в размер на 954,30 лв. и лихви - 171,36 лв. Жалбоподателят оспорва акта като противоречащ на материалния закони и в нарушение на процесуални норми на ДОПК. Счита, че късното връчване на акта е основание за неговата отмяна. По същество излага доводи, че описаните в акта МПС, с едно изключение, не са собственост на жалбоподателя повече от 15 години, тъй като са били продадени, а новите собственици недобросъвестно не са ги предекларирали в МДТ и КАТ. Допълнителни доводи излага в писмена защита. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Т.. Моли за отмяна на АУЗ и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – директора на Дирекция „БИМП“ при Община Стражица, не ангажира становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на данните от подаваните от жалбоподателя данъчни декларации и след служебна справка за неплатени местни данъци и такси за всички тях, старши експерт при община Стражица, оправомощен със Заповед № 259/17.02.2022 г. на кмета на община Стражица, е издал процесния АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3850-1/11.10.2023 г., с който за периода 2021 г.-2022 г. са определени задължения на И. Й. И. за данък за десет пътни превозни средства /девет автомобила и едно товарно ремарке/ в размер на 954,30 лева главница и е начислена лихва към датата на издаване на акта в размер на 171,36 лева. С процесния АУЗ са определени също така задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 9,40 лв. и лихви – 1,68 лв., и такса за битови отпадъци в размер на 18,70 лв. и лихви – 3,36 лв., които обаче не са предмет на обжалване.

За връчването на акта на 08.03.2024 г. и на 15.03.2024 г. са били извършени посещения на адреса на жалбоподателя, при които същият не е открит. Изготвено е и съобщение по чл. 32 от ДОПК до И., като същото е поставено в общината на 08.03.2024 г., а е снето на 22.03.2024 г. На 24.11.2025 г. АУЗ № 3850-1/11.10.2023 г. е връчен лично на жалбоподателя.

Жалбоподателят е оспорил АУЗ пред директора на Дирекция „БИМП“ при Община Стражица, в качеството му на решаващ орган, оправомощен с тези правомощия със Заповед № 2176/22.11.2024 г. на кмета на общината, като с Постановление № 2/20.01.2026 г. решаващият орган е потвърдил оспорения АУЗ. В хода на административното обжалване са изискани и представени от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново данни за притежаваните от жалбоподателя пътни превозни средства.

Това потвърдително решение е връчено на адв. Т. като процесуален представител на жалбоподателя на 28.01.2026 г., като на 04.02.2026 г. последната е оспорила АУЗ пред съда.

В хода на настоящото дело като доказателство е приета преписката по издаване, съобщаване и административното оспорване на процесния АУЗ.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу АУЗ от неговия адресат, след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Безспорно е, че за да породи правно действие за своя адресат всеки индивидуален административен акт, какъвто е и актът за установяване на задължения, трябва да достигне до адресата по установения в закона начин - съобщен, по реда на чл. 61 от АПК или връчен, по реда на чл. 29 - 32 във вр. с чл. 33 във вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Следователно, връчването на АУЗ е действие, което органът по приходите е длъжен да извърши пряко по силата на закона - чл. 29, ал. 2 от ДОПК.

От доказателствата по делото е безспорно, че през 2024 г. органът по приходите е извършил връчване при условията на чл. 32 от ДОПК (връчване чрез прилагане към досието), но същото е нередовно. С нормата на чл. 32 от ДОПК, озаглавена „Връчване чрез прилагане към досието“, са регламентирани особени правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по ДОПК. Касае се за извънреден способ, който се прилага само в случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните способи за връчване. Съобразно предвиждането на чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. В случая съобщението за връчване е поставено още след първото посещение на адреса на жалбоподателя. Освен това няма данни съобщението да е било публикувано в Интернет както изисква чл. 32, ал. 4, изр. второ от ДОПК, нито пък да е било изпратено писмо с обратна разписка съгласно чл. 32, ал. 5 от ДОПК. Това мотивира съда да приеме, че в случая от данните по делото се установява, че указаните процедурни правила на ДОПК не са били спазени.

С оглед горното съдът приема, предвид липсата на надлежно връчване на оспорения АУЗ на адресата му през 2024 г., че редовното връчване е осъществено на 24.11.2025 г., когато актът е получен лично от жалбоподателя. Очевидно така е приел и ръководителят на звеното за местни приходи в общината, упражняващ правомощията на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 и чл. 107, ал. 4 от ДОПК, който се е произнесъл по съществото на подадената пред него жалба, а не я е оставил без разглеждане.

По основателността на жалбата:

След извършване на проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК както за валидността, така и за законосъобразността на процесния АУЗ съдът намира, че жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Задълженията за данък върху превозните средства представляват публично общинско вземане, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т.1 от ДОПК вр. с чл. 52 от ЗМДТ. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху МПС приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 на чл. 4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор на НАП.

В конкретния случай, установяването на процесните вземания за местен данък върху ППС на жалбоподателя за периода от 2021 г. – 2022 г. е осъществено с административен акт, който е издаден от В. Н. – старши експерт „Администриране на местните данъци и такси“ при община Стражица, която въз основа на представената Заповед № 259/17.02.2022 г. на кмета на община Стражица е определена с правата и задълженията на орган по приходите. С оглед на това, настоящият състав на АСВТ намира, че процесният акт е издаден от оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия. АУЗ е издаден в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма с посочване на фактическите и правни основания за издаването му.

Потвърждаващото АУЗ решение /наименовано постановление/ е издадено от директора на Дирекция „БИМП“ при Община Стражица, която съгласно приложената Заповед № 2176/22.11.2024 г. на кмета на община Стражица е определена да упражнява правомощията на териториален директор на НАП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че АУЗ е незаконосъобразен и антидатиран предвид закъснялото му връчване на лицето. Както се посочи, опити за връчването на акта са правени още в през м. март 2024 г., т.е. същият очевидно не е антидатиран. Връчването на АУЗ две години след издаването му не е съществено процесуално нарушение, което да обуслови извод за незаконосъобразността му единствено на това основание. Връчването на акта на длъжника има значение единствено с оглед предприемането от негова страна на действия по защита посредством обжалване на акта, което в случая е сторено. Санкция за бездействието на администрацията представлява евентуалното изтичане на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК, каквото обаче не се установява в случая.

По съответствието на акта с материалния закон:

С обжалвания АУЗ са определени задължения за данък върху превозните средства за следните обекти: ремарке с рег. номер [рег. номер], лек автомобил Мерцедес 200 с рег. номер [рег. номер], лек автомобил Ауди 80 с рег. номер [рег. номер], товарен автомобил Пежо Боксер с рег. номер [рег. номер], лек автомобил Фолксваген Голф с рег. номер *** с рама ***, лек автомобил Форд Сиера с рег. номер [рег. номер], лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. номер ***, лек автомобил Фолксваген Голф с рег. номер [рег. номер], лек автомобил Фолксваген Голф с рег. номер *** и лек автомобил Мицубиши Колт с рег. номер [рег. номер].

Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Следователно за да бъде обложено едно лице с данък върху превозните средства следва да са налице две предпоставки, при условията на кумулативност: лицето да е собственик на превозно средство и то да е регистрирано за движение по пътната мрежа в страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на общините: 1/ ежедневно – чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или 2/ ежемесечно – на електронен носител.

По делото е безспорно, че органът по приходите не е извършил проверка в регистъра на ППС, поддържан от МВР, а е взел данните единствено от системата на община Стражица. В хода на административното обжалване обаче от страна на решаващия орган са събрани такива данни. В случая от изисканите от ОДМВР Велико Търново справки относно бивша и настояща собственост на И. Й. И. се установяват горните предпоставки по отношение на почти всички превозни средства. Установява се при сравняване на регистрационните номера и номерата на рамите на посочените в справките превозни средства с фигуриращите в АУЗ и данъчните декларации, че ремарке с рег. номер [рег. номер] и лек автомобил Мерцедес 200 с рег. номер [рег. номер] и понастоящем са регистрирани на името на жалбоподателя като негови собствени; че лек автомобил Ауди 80 с рег. номер [рег. номер] е регистриран на името на жалбоподателя от 07.05.2007 г. до 27.11.2025 г., товарен автомобил Пежо Боксер с рег. номер [рег. номер] е регистриран на името на жалбоподателя от 23.01.2014 г. до 02.12.2025 г., лек автомобил Форд Сиера с рег. номер [рег. номер] е регистриран на името на жалбоподателя от 19.02.2001 г. до 27.11.2025 г., лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. номер *** е регистриран на името на жалбоподателя от 02.10.1996 г. до 27.11.2025 г., лек автомобил Фолксваген Голф с рег. номер [рег. номер] е регистриран на името на жалбоподателя от 15.02.1999 г. до 27.11.2025 г., лек автомобил Фолксваген Голф с рег. номер *** е регистриран на името на жалбоподателя от 04.08.1998 г. до 27.11.2025 г. и лек автомобил Мицубиши Колт с рег. номер [рег. номер] е регистриран на името на жалбоподателя от 15.08.2005 г. до 27.11.2025 г.

С оглед тези данни и липсата на доказателства за последваща промяна в собствеността, задължено лице по чл. 53 от ЗМДТ за процесните периоди се явява И. И., както е приел и органът по приходите. След 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР. Дали лицето е подало декларация или не по ЗМДТ за част от МПС е ирелевантно, тъй като не това определя качеството на данъчно задължено лице. Неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя, че собствеността върху превозните средства била прехвърлена много преди това. Разпоредбата на чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП поставя изискване при прехвърляне собствеността на регистрирани автомобили, каквито са процесните, освен обикновената писмена форма, и за нотариална заверка на подписите. Безспорно такива нотариално заверени договори не са представени, поради което жалбоподателят не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Съгласно чл. 58, ал. 4, изр. първо от ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. По делото е безспорно, че регистрацията на горепосочените превозни средства е прекратена през 2025 г. Неоснователно е и възражението, че МПС били със стари, невалидни табели. Както бе казано, регистрацията на МПС не е била прекратена към процесните данъчни периоди, а освен това според чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. Жалбоподателят е данъчно задължено лице за 2021 г. и 2022 г. за тези ППС и дължи съответния данък върху превозните средства. При служебно извършена проверка се установи, че задълженията са определени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Стражица. АУЗ следва да се потвърди в тази му част.

Не така стоят нещата по отношение на описания в АУЗ лек автомобил Фолксваген Голф с рег. номер *** с рама ***. От справките от ОДМВР В. Търново се установява, че няма данни превозно средство с такъв номер на рама някога да е било регистрирано за движение като собственост на жалбоподателя и следователно същият не е имал качеството на данъчно задължено лице през процесните данъчни периоди 2021 г. и 2022 г. Дали жалбоподателят е подал коригираща данъчна декларация е без значение в случая и това обстоятелство касае единствено евентуална административнонаказателна отговорност. Като е установил задължение за данък по отношение на лице, което съгласно чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ не дължи такъв, органът по приходите е издал своя акт в тази част в противоречие с материалния закон. Следователно АУЗ следва да бъде отменен в частта, в която за 2021 г. са определени съответните задължения за данък върху превозните средства в размер на 55,90 лв. и лихви – 12,87 лв. и за 2022 г. в размер на 55,90 лв. и лихви – 7,21 лв.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 24,56 евро съразмерно уважената част от жалбата.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3850-1/11.10.2023 г. на орган по приходите при община Стражица, потвърден с Постановление № 2/20.01.2026 г. на директор на Дирекция „БИМП“ при община Стражица в частта, в която са определени задължения за данък върху превозните средства за 2021 г. и 2022 г. общо в размер на 131,88 лв., от които 111,80 лв. главница и 20,08 лв. лихви.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Й. И. с адрес [населено място] извор, [улица], чрез адв. Я. Т., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3850-1/11.10.2023 г. на орган по приходите при община Стражица, потвърден с Постановление № 2/20.01.2026 г. на директор на Дирекция „БИМП“ при община Стражица, в останалата обжалвана част, в която са определени задължения за данък върху превозните средства за 2021 г. и 2022 г. общо в размер на 993,78 лв., от които 842,50 лв. главница и 151,28 лв. лихви.

 

ОСЪЖДА Община Стражица да заплати на И. Й. И., [ЕГН], с адрес [населено място] извор, [улица], разноски по делото в размер на 24,56 евро /48,04 лв./.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.