Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез юриск. Цв. С., срещу Решение № 18/13.01.2026 г. по НАХД № 1420/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 2510500203 от 07.10.2025 г., издадено от касатора. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва изводите на районния съд, че в случая следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни съображения по обстоятелствата, посочени от съда. Иска се отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – В. Г. В. от *** чрез процесуалния си представител и лично в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 18/13.01.2026 г. по НАХД № 1420/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН е отменено Наказателно постановление № 2510500203 от 07.10.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на В. Г. В., за нарушение и на основание чл. 84, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 84, ал. 1, пр. 2 от Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева; за нарушение и на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години; на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета вещта-средство на нарушението – ловно оръжие – ловна пушка ТОЗ 34“ Р, с № 86N33594, кал. 12; на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД е отнета вещта-средство на нарушението – лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № [рег. номер], и съдът е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че нa 06.06.2025 г., след 21.00 часа, свидетелят Б. И. А. – горски стражар в РДГ-В.Търново забелязал извън населено място – на около 300-350 м от с. Плаково, местност „Корийките“, GPS координати 42.973; 25.693, на черен път, лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя В. Г. В. и с пътник – свидетелят Й. П. Г.. Пътуващите в този лек автомобил били ловци, излезли да подхранват хранилки за животни в близкото ловно стопанство и носещи със себе си 2 бр. извадени от калъф и сглобени ловни пушки. Пушките били носени по инициатива на жалбоподателя поради узнаване от същия от неустановен източник за следи от мечка в този район. Жалбоподателят не спрял на подаден му от свидетеля Б.И.А. светлинен сигнал. Свидетелят А. подкарал автомобила си след този на жалбоподателя и успял да го спре в района на нива. Свидетелят Б.И.А. установил, че в автомобила няма убит или уловен дивеч. Установил, че жалбоподателят и свидетелят Й.П.Г. нямат писмено разрешително за лов и не носят ловни билети. Свидетелят Б.И.А. алармирал ръководството на РДГ-В.Търново, били уведомени и полицейските органи. На място пристигнали горски инспектори към Регионална дирекция по горите-В.Търново – актосъставителят П. В. Й. и свидетелят Б. С. П., както и полицейските служители – свидетелите Г. А. А. и А. С. К., а също и полицейски екип, който да извърши проверка за алкохол на жалбоподателя и неговия спътник. Проверката за алкохол дала отрицателен резултат. Проверяващите констатирали същите факти, които установил свидетелят А.. Актосъставителят П.В.Й. констатирал и че пушките са незаредени. Полицейските служители установили, че лекият автомобил и ловна пушка ТОЗ 34" Р, с Nº 86N33594, кал. 12 са собственост на жалбоподателя. Последният и свидетелят Й.П.Г. заявили, че са ходили да подхранват хранилките за животни, че нямат писмено разрешително за лов и че имат ловни билети, но не ги носят. Б. съпроводени до с. Плаково, където жалбоподателят представил билет за лов, валиден до 31.12.2025 г. и членска карта за ловец.

При така установеното съдът е приел, че жалбоподателят в действителност е осъществил състава на нарушение по чл. 84, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 84, ал. 1, пр. 2 от ЗЛОД – притежавайки ловен билет, но без да притежава писмено разрешително за лов и без да е убил или уловил дивеч, движейки се извън населено място, е извършил дейност ловуване по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 65, т. 10 от ЗЛОД със забранено средство – моторно превозно средство и със средство – ловна пушка „ТОЗ 34" Р, с Nº 86N33594, кал. 12, както и нарушение по чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД – осъществявайки гореописаното ловуване е извършил деянието без да носи в себе си притежаван от него ловен билет серия Х0030776 № 356632/19.12.2018 г., валиден до 31.12.2025 г., като и двете деяния са извършени при форма на вината пряк умисъл.

Съдът обаче не е споделил изводите на АНО, че в случая не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че и двете осъществени от жалбоподателя нарушения представляват маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което е приложим чл. 28 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че са налице смекчаващи вината обстоятелства: и двете нарушения са извършени от жалбоподателя за първи път и няма доказателства да е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за същите или други по вид нарушения по ЗЛОД; двете нарушения не са намерили какъвто и да е обществен отзвук; продължили са краткотрайно във времето; извършени са в тъмната част на денонощието при липса на други хора на мястото на деянията; ловуването е осъществено като форма и начин без въздействие и без реализация върху ползването на дивеч; двете нарушения са били съпътствани от полезна ловностопанска дейност; след извършване на деянията жалбоподателят е оказал необходимото съдействие на контролните и полицейските органи и е спомогнал за изясняване фактологията на казуса. Съдът е посочил, че обществените отношения, регламентирани в чл. 1 от ЗЛОД, свързани с правото на лов, са засегнати незначително предвид мястото на извършване на нарушенията; времето на извършването им; инцидентността и краткотрайността на противоправното поведение, несвързано с отрицателно въздействие върху животинските популация и разнообразие; както и с оглед на ненастъпването на несъставомерни вредни последици, които да са пряк и непосредствен резултат от деянията, поради което последните се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност, различна от типичната такава на нарушения от същия вид. На последно място, според ВТРС обобщената законовоустановеност на кумулативни санкции от различен вид, както и на принудителни мерки относно нарушенията, предмет на настоящото производство, не обосновавала правен извод за неоснователност на приложението на чл. 28 от ЗАНН в разглеждания казус.

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Обосновани са изводите на въззивния съд относно извършването на вменените нарушения на жалбоподателя, но неправилно съдът е приел, че по отношение на двете деяния е приложима разпоредбата на чл. 28 вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Обстоятелството, че лицето няма други нарушения на ЗЛОД обуславя единствено налагането на санкция в минималния размер, което е сторено от административнонаказващия орган. Твърдението, че нарушенията не са намерили обществен отзвук е голословно, тъй като по делото не са събирани доказателства в тази насока, а всъщност може да бъде направен обратния извод от факта, че деянията са станали достояние на немалко длъжностни лица, част от които са разпитани по делото като свидетели. Това, че няма убит или ранен дивеч, не може да бъде възприето като изключващо отговорността или смекчаващо обстоятелство, тъй като наличието на убит или ранен дивеч сочи на друг състав на нарушението "ловуване". Доводът за съпътстваща деянията полезна ловностопанска дейност пък е недоказан, тъй като твърденията за подхранване на хранилки са направени единствено от жалбоподателя и свидетелят Й.П.Г., който обаче не може да приет за безпристрастен свидетел предвид това, че е санкциониран за идентични деяния и има интерес да дава показания в полза на жалбоподателя. Твърдението, че жалбоподателят е оказал необходимото съдействие при проверката се опровергава от показанията на св. Б. А., който е заявил, че след подаването от негова страна на светлинен сигнал автомобилът с водач жалбоподателя не спрял, а тръгнал да бяга в близката нива, като свидетелят тръгнал след него и успял да го спре, т.е. налице е опит на жалбоподателя да избегне проверката. Също така жалбоподателят на различните етапи от производството безспорно дава противоречиви твърдения досежно мотивацията си той и св. Г. да носят оръжие - пред АНО /в писмените му обяснения от 06.06.2025 г. и 16.06.2025 г. категорично се сочи намерението за отстрел на вълци/ и пред съда /за самозащита поради слухове за мечка в района/, което по никакъв начин не може да се квалифицира като съдействие за изясняване на фактическата обстановка. Обстоятелството, че деянията са извършени в тъмната част на денонощието при липса на други свидетели само по себе си по никакъв начин не може да бъде квалифицирано като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Кумулативността на наложените санкции е неотносима към преценката дали едно деяние е маловажен случай.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че извършените нарушения не представляват маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и преценката на наказващия орган по този въпрос е правилна. Застрашени са обществени отношения с висока степен на значимост, тъй като боравенето с огнестрелно оръжие без спазване на предвидените в закона правила води до поставяне до поставяне в опасност на човешкия живот и нарушенията с нищо не се различават от други подобни нарушения. Неглижирането на нарушения свързани с правилата за боравене с огнестрелно оръжие при ловуване, каквито безспорно са и правилата касаещи настоящия казус разписани в ЗЛОД, е нежелателно и дори опасно, предвид високата степен на обществена опасност при неправомерно поведение.

С оглед горното ВТРС неправилно е приложил разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН. Това налага отмяна на решението му и решаване на делото по същество с оглед изяснената по делото фактическа обстановка.

Правилно наказващият орган е определил санкционните разпоредби на чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗЛОД и е наложил наказания в рамките на предвидения минимум. Кумулативно предвиденото административно наказание "лишаване от право на ловуване" по чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД също е наложено в законоустановения размер от три години, поради което не подлежи на преразглеждане от съда. В тези части НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 95, ал.1 от ЗЛОД при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите, а съгласно ал. 2 на същия текст когато в случаите по ал. 1 като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия собственост е, то се отнема в полза на държавата. Съгласно чл. 20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Безспорно в съответния закон – ЗЛОД, не е предвидено друго, тъй като в чл. 95, ал. 1 и ал. 2 не е посочено, че отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. При липса на специален текст в ЗЛОД, при наличието на който да отпадне ограничението визирано в чл. 20, ал.4 от ЗАНН, то приложима е именно тази обща законова норма. В случая в нарушение на посочените разпоредби АНО не е събрал необходимите данни и не е извършил такава преценка, поради което настоящата инстанция приема, че стойността на отнетите оръжие и автомобил – собственост на жалбоподателя, явно не съответстват на характера и тежестта на нарушението. След като не е извършил съпоставка между стойността на тези вещи, от една страна и от друга - обществената опасност на деянието и стойността на предмета на нарушението, АНО е постановил НП в тази му част в противоречие с разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН, поради което същото следва да бъде отменено.

При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на страните така, както са сторени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 18/13.01.2026 г. по НАХД № 1420/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2510500203 от 07.10.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново в частта, с която на В. Г. В. с [ЕГН], за нарушение и на основание чл. 84, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 84, ал. 1, пр. 2 от Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева; за нарушение и на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2510500203 от 07.10.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново в частта, с която на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета вещта-средство на нарушението – ловно оръжие – ловна пушка ТОЗ 34“ Р, с № 86N33594, кал. 12 и на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД е отнета вещта-средство на нарушението – лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № [рег. номер], собственост на В. Г. В..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.