Производството е по чл. 51 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по постъпило искане с вх. 600/27.01.2025г. и допълнителна молба вх. № 626/28.01.2025г. подадени от председателя на Комисията за защита на конкуренцията, за издаване на разрешение за извършване на проверка на място съгласно чл. 50 и сл. от ЗЗК, по отношение на дружествата „ЕКОСОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, С [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Съгласно раздел „Контакти” на интернет страницата на дружеството, същото осъществява дейност и на адрес: [населено място]. [улица],  и „ЕВРОМАРКЕТ КЪНСТРАКШЪН“ ЕАД, [ЕИК], с адрес на управление : [населено място], [улица].

В искането е посочено, че в КЗК е образувано производство по административна преписка КЗК№ 109/2025 г., въз основа на постъпило искане с вх. № ВХР-2334/ 02.12.2024 г., за установяване на евентуално извършено нарушение на чл. 15 от ЗЗК и/или чл. 101 от ДФ ЕС, изразяващо се в манипулиране на обществени поръчки за доставка и/или други дейности свързани със специализирана техника за нуждите на различни възложители.

Посочено е, че целта на проверката е да бъдат събрани преки и косвени доказателства за евентуално извършени нарушения по чл. 15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС, като естеството на предполагаемите нарушения изисква да се установи дали съществуват споразумения и/или съгласувани практики по смисъла па чл. 15 от ЗЗК, респективно по чл. 101 от ДФЕС с цел разпределяне на пазари, определяне на цени и/или други форми на ограничаване па конкуренцията между участниците.

Причините, които налагат извършване на проверка на място по смисъла на чл. 50 и сл. от ЗЗК, са свързани с тежестта на евентуално извършените нарушения, както и с необходимостта и ефективността на проверките на място, като основен способ за събиране на доказателства при съмнения за извършване на подобни нарушения.

Съдът, след като се запозна с така депозираното искане и представените към него доказателства, намира същото за редовно и допустимо. То е предявено от субект притежаващ специалното правомощие за сезиране на съда съгласно нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗЗК – председателят на Комисията за защита на конкуренцията. Подадено е пред компетентния съгласно чл. 51 ал.1 от ЗЗК съд - АССО. Искането е във връзка с извършване на проучване по см. на чл. 72 от ЗЗК по образувано на основание чл. 70, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, производство пред КЗК. Същото съдържа предвидените в чл. 51, ал. 2 от ЗЗК реквизити, а именно – цел на проверката и наименованието на предприятията, за които се иска издаването на разрешение за проверка, естеството на твърдените нарушения и обосновка на причините, които налагат извършването й.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно т. 27 от мотивите на Решение от 22.10.2002 г. на СЕС по посоченото дело, в т. 19 от мотивите на Решение на СЕС от 21.09.1989 г. по съединени дела С-46/87 и С-227/88 /Hoechst AG/Комисия/ е казано ясно, че "във всички правни системи на държавите-членки намесата на публичната власт в сферата на частната дейност на лицата, независимо дали са физически или юридически лица, трябва да има законово основание и да се обосновава с предвидени в закона причини и че вследствие на това тези системи предвиждат защита срещу произволна или непропорционална намеса, макар и при различни условия. Следователно изискването за такава защита трябва да се признае като общ принцип на общностното право. В това отношение следва да се напомни, че Съдът е потвърдил своето правомощие за контрол по отношение на евентуална прекомерност на проверките, извършвани от Комисията в рамките на Договора за ЕОВС (Решение от 14 декември 1962 г. по дело S. M. и др., 5/62-11/62 и 13/62-15/62, Recueil, стр. 859).". При определянето на значението на посочения принцип, когато се отнася до защита на търговските помещения на дружествата, трябва да се държи сметка за съдебната практика на Съда по правата на човека, от която следва, от една страна, че защитата на жилището, която е въпрос по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, може да се разпростре, при определени обстоятелства, върху тези помещения /Cour eur. D. H., arrкt C. E. e. a. c. France du 16 avril 2002, non encore publiй au Recueil des arrкts et dйcisions, § 41/, а от друга, разрешената намеса по чл. 8, § 2 от КЗПЧОС би могла да отиде по-далеч що се отнася до търговски и професионални помещения, отколкото в други случаи.Закрилата против произволна и непропорционална намеса е призната в съдебната практика на СЕС като основен принцип в правото на Съюза, който е приложим и за процесното производство. От това следва, че при издаването на разрешение от национален съдебен орган на национален орган по конкуренцията за проверки в търговски и други професионални помещения на търговско дружество трябва да се следи за спазване на основни права при извършване на проверката, не следва автоматично, че исканото разрешение следва да се отказва във всеки случай. Точно обратното следва от разпоредбата на чл. 8, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека /КЗПЧОС/, съдебната практика на Съда по правата на човека и посоченото по-горе решение на СЕС.

В мотивите и диспозитива на Решение от 22.10.2002 г. по дело С-94/00, Съдът на ЕС е дал насоки за тълкуване на правомощията на националната юрисдикция при даването на такова разрешение.Двата преюдициални въпроса по дело С-94/00 са: Дали, зачитайки основните права, признати от общностния правен ред и на чл. 8 от КЗПЧОС, решението по дело С-227/88 Hoechst AG/ Комисия от 21.09.1987 г. трябва да се тълкува в смисъл, че националният съдия, компетентен по силата на националното си право да разреши проверки на длъжностни лица на администрацията в търговски помещения на дружество в областта на конкуренцията, може да откаже да издаде исканото разрешение, когато прецени, че представената му, с цел да се приеме наличието на антиконкурентни практики, информация не е достатъчна да се приложи такава мярка или, когато, както в случая /случая по главното производство по делото на СЕС/, не му е предоставена никаква информация. Вторият въпрос е бил, дали в случай, че Съдът /ЕС/ откаже да признае задължение за Комисията да представи на компетентния национален съдия информацията, с която разполага и даваща възможност да се приеме наличието на антиконкурентни практики, при това, съдията може, зачитайки посочените основни права, да откаже исканото разрешение, когато преценява че решението на Комисията, както е в случая /случая по главното производство по делото на СЕС/, не е достатъчно мотивирано и не му позволява да провери по един конкретен начин обосноваността на искането, поставяйки го в невъзможност да упражни изисквания от неговото национално конституционно право контрол.

В съдебното решение на СЕС, най-напред, е припомнено, че определянето на условията за даване на исканото разрешение е в компетентността на всяка държава-членка, като изпълнението им следва да се преценява с оглед на дадените от националното право процесуални гаранции, а държавите членки имат двойното задължение, произтичащо от правото на Общността, да осигурят ефикасност на действията на Комисията, при спазване на различните общи принципи на Общностното право.

Затова, на националния съд принадлежи компетентността да проучи дали предвидените принудителни мерки са произволни или непропорционални по отношение на обекта на проверката и това изчерпва тази компетентност, що се отнася до контрола върху обосноваността на поисканата принудителна мярка.

Съдът на ЕС е мотивирал важността на извършвания от националния съд контрол с оглед целта на уредбата на поисканите принудителни мерки: да осигурят ефикасността на действията на органа по конкуренцията по разкриване на нарушения на конкурентното право; с оглед на наличието на гаранции за проверявания субект, произтичащи от правото на общността като: ограничаване на проверката само до посочената цел, възможност за използване на правна помощ, защита на конфиденциалността на информацията между адвокат и неговия клиент и мотивиране на искането относно целта и обекта на проверката.

За да се приеме, че исканата проверка няма произволен характер, според СЕС, на първо място следва да се установи, съществуването на достатъчно сериозна информация, позволяваща да се подозира засегнатото предприятие в нарушение на правилата на конкуренция, още повече, че целта на исканата проверка е събирането на достатъчно доказателства, за да се установи, наличието на практика и важността на факти, по отношение на които конкурентният орган вече разполага с информация. С цел националният съд да провери отсъствието на произволен характер на проверката, в искането следва да се съдържат достатъчно обяснения, позволяващи по обстоятелствен начин да се заключи, че органът по конкуренцията разполага с такава информация, като този орган не е длъжен нито да разкрива източниците си на информация, нито да представя доказателства, с които разполага, защото анонимността на първите е от ключово значение за перспективите от една страна на превенцията, а от друга на ефикасното наказване на забранените антиконкурентни практики. В т. 67 от мотивите на решението ясно е казано, че в рамките на разпределението на компетентности по чл. 234 от Договора, единствено на компетентната национална юрисдикция принадлежи да оцени дали въпросните обяснения в искането са достатъчни, за да се осъществи така очертания съдебен контрол.

Относно съдебния контрол за пропорционалност на исканата принудителна мярка по отношение на обекта на проверката, Съдът на ЕС е изложил съображенията си в т. 71 - 89 от мотивите. Следва да се има предвид дали мярката е поискана превантивно, /какъвто е случаят по настоящето дело/, за да се преодолее евентуална съпротива от страна на проверявания субект да сътрудничи на проверката. При това, е необходимо да има мотиви за евентуална опасност от укриване или манипулиране на доказателства от страна на проверявания субект, което да бъде елиминирано чрез елемента на изненадващата проверка и че при отсъствието на исканото разрешение установяването на действителните факти би било обречено на неуспех или значително възпрепятствано. В тази връзка, СЕС се е произнасял, че след като единствената цел на исканото съдействие от страна на Комисията е то да позволи да се осигурят необходимите елементи на оценката за евентуално съществуване на нарушение на Договора, такова искане не противоречи на изискването на пропорционалност (Решение от 26.06.1980 г. по дело С-136/79 N. P. /Commission, т. 28 до 30). Като непропорционална мярка СЕС приема, че представлява искане за проверка, в случай, че подозираното нарушение на конкуренцията е твърде минимално или участието на засегнатото предприятие е незначително или това, което се търси е твърде странично на целта на проверката, така че не е оправдана публично-правна намеса в частно-правна сфера. Не представлява непропорционално искане, такова, в което не са посочени конкретно документите, които се очаква да бъдат открити. В крайна сметка, отново е подчертано, че единствено националната юрисдикция е компетентна да прецени пропорционалността на исканата мярка.

За да бъде в състояние националната юрисдикция да осъществи контрола за пропорционалност, комисията следва да й е представила информация за съществените характеристики на подозираното нарушение, с цел да може да се оцени тежестта на нарушението, предполагаемия засегнат пазар и естеството на предполагаемите ограничения на конкуренцията, като при това не е необходимо нито прецизното определяне на нарушението, нито точната му правна квалификация, нито точният период на извършване на предполагаемото нарушение.

Накрая, мотивите на обсъжданото решение са посветени на поведението на компетентната национална юрисдикция при недостатъчност на представената в искането информация. Там категорично е казано, че с оглед съобразяване на принципа за лоялно сътрудничество, решаващата юрисдикция, в такъв случай, не следва да се задоволява само да отхвърли искането за налагане на принудителната мярка, а следва да съдейства да се преодолеят трудностите пред ефективното действие на органа по конкуренция по разкриване на нарушения на конкурентното право.

В отговора на поставените въпроси, СЕС е систематизирал и изложените критерии на съдебния контрол, описани по-горе, в диспозитива на решението, както следва:

1. По силата на общия принцип на общностното право за закрила против произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частна сфера на физическо или юридическо лице, на национална юрисдикция, компетентна по националното право да разрешава проверки в търговски помещения на предприятия, заподозрени в извършването на нарушения на конкурентното право, принадлежи да провери дали исканата намеса е произволна или непропорционална по отношение на обекта на проверката. Без да се нарушава прилагането на вътрешното право по отношение на принудителните мерки, общностното право се противопоставя на това осъществяването на контрола на националната юрисдикция по отношение на обосноваността на казаните мерки да надхвърля необходимото за съблюдаване на посочения принцип.

2. По принцип дадената от Комисията информация трябва да съдържа:

=описание на съществените характеристики на предполагаемото нарушение, и минимум индикация на предполагаемия засегнат пазар и природата на подозираните ограничения на конкуренцията;

- обяснения за начина, по който визираното предприятие участва в предполагаемото нарушение;

- обяснения, от които да може конкретно да се заключи, че Комисията разполага със сериозна информация, за да подозира определено предприятие в извършване на нарушението;

- посочване, колкото е възможно по-конкретно, за това, което ще се търси и посочване на правомощията, които получават проверяващите;

- в случай на искане за превантивно разрешение, с цел да се преодолее евентуалната съпротива на проверявания субект, да се посочат мотивите, от които да се заключи, че без исканата принудителна мярка, установяването на фактите на нарушението ще бъде обречено на неуспех или значително затруднено.

Според съда няма конкретни мотиви, относно пропорционалността и необходимостта на поисканата принудителна мярка.Не се сочат доводи защо се иска приложение на посочената мярка само спрямо „ЕКОСОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЕВРОМАРКЕТ КЪНСТРАКШЪН“ ЕАД, като в искането са идентифицирани още няколко дружества, които участват в обществените поръчки, но спрямо тях не се иска разрешение за проверка на място.Освен това данните на КЗК почиват на предположения за възможност за контакти и провеждане на срещи между проучваните лица, което е само някакво предположение и не представлява сериозна информация.Освен това забраните на чл.15 ал.1 от ЗЗК и чл.101 пар.1 от ДФЕС не може да намери приложение,когато страните,по дадено споразумение принедлежат към една икономическа група .

На следващо място няма как да не бъде отбелязано,че преди всичко следва да се разгледа спецификата на българското национално законодателство по приложението на процесуалните правила на конкуренцията, касаещи проверка на място в предприятията. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗК посочва, че КЗК може да извършва внезапни проверки след изрично получаване на съдебно разрешение от АССО, което се издава след представяне на искане от председателя на Комисията. Другояче казано, българският законодател е предвидил предварителен съдебен контрол, който цели засилена, допълнителна защита на правата на претърсваните предприятия и при който се следи дали искането отговаря на предвидените в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗК реквизити. Следва да се отбележи, че производството за произнасяне по искането за проверка е бързо, като срокът за произнасяне на съда е в деня на постъпването. Това налага извода, че предвиденото производство цели да се провери от формална страна дали искането на КЗК съдържа законоустановените реквизити и посочени ли са ясно в него целта на проверката, причината за извършването й и твърдяното нарушение, а не извършването на детайлен анализ относно основателността на твърденията на Комисията. Още повече, че правомощията, предоставени на разследващите органи, са изрично разписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗК. Предвид посочените специфики на производството за издаване на разрешение по чл. 51 ЗЗК, законодателят не е предвидил необходимост от възпроизвеждането на изискваните по отношение на искането реквизити, и в съдебния акт по ал. 4 от същия текст.Първоначално искането на КЗК до Административен съд София област е депозирано на 27.01.2025г.,като съдът се е произнесъл със определение в същия ден,като е разрешил проверка на място на двете дружества,впоследствие се е произнесъл с още три определения, като всичиките са обезсилени от ВАС и настоящето производство е образувано след връщане на делото от Върховния административен съд едва на 29.08.2025г. когато внезапния ефект на проверката по чл.51 от ЗЗК е обезсмислен.

Предвид изложеното и на основание чл. 51, ал. 4 и 5 от ЗЗК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО НА Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК№ 109/2025 г., за извършването на проверка на място по чл. 50, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията по отношение на „ЕВРОМАРКЕТ КЪНСТРАКШЪН“ ЕАД, [ЕИК], с адрес на управление : [населено място], [улица], и ЕКОСОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление: [населено място]. [улица].

Определението може да се обжалва в тридневен срок от уведомяването пред Върховния административен съд .