Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172 ал. 5, вр. ал. 1, вр. с чл. 171 т. 1, б. “б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. И. Г., [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM 1374411 от 24.06.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Костинброд при ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 517з-2035/14.04.2022 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е било временно отнето СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С писмо вх. № 4777/25.07.2025 г., по делото е представено заверено копие на цялата АНП по така оспорената ЗППАМ.

Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като в нея са развити подробни съображения в тази посока. В хода на съдебното производство, жалбоподателят редовно уведомен не се явява, не изпраща представител. Представя писмени доказателства.

Ответникът - мл. автоконтрольор към РУ Костинброд при ОДМВР София, не взема становище по жалбата и не изпраща представител. Представя преписката по издаване на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

СОП, редовно уведомена на основание чл. 16 от АПК, не изпраща представител и не е направила искане за конституиране в производството.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на настоящето производство е оспорването на ЗППАМ, наложена на основание чл. 171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП, № GPAM 1374411 от 24.06.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Костинброд при ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 517з-2035/14.04.2022 г., с която на Н. И. Г., [ЕГН], за това, че на 24.06.2024г., в 13.59 ч. на път 2405 с посока на движение от [населено място], към път II-81, управлява собствено МПС – л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № 0159, като уреда отчел 0.74 промила алкохол в издишания въздух.

За извършеното нарушение на жалбоподателя е бил съставен АУАН № 3937167/24.06.2025 г.

На основание чл. 22 от ЗАНН на Георгиев, му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП – „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Така издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на адресата й на 24.06.2025 г., видно от надлежното удостоверяване на това обстоятелство посредством полагане на подпис в разписката, представляваща неразделна част от самата заповед.

Недоволен от така издадената заповед, жалбоподателят е оспорил същата, депозирайки жалба в предвидения законов срок пред административния съд.

От страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорвания административен акт включваща, съставения на жалбоподателя АУАН, заповед чрез която се удостоверява компетентността на издателя на атакуваната ЗППАМ, данни за техническа годност на техническото средство с което е извършена пробата, справка за нарушител – водач и други.

В хода на съдебното дирене не са били оспорени от жалбоподателя установените в АУАН фактически обстоятелства, поради което не са допуснати поисканите гласни доказателствени средства.

С оглед на изложеното, решаващият съдебен състав приема за безспорно установена отразената в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка, която е описана и в цитирания по – горе, акт за установяване на административно нарушение, който според разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства. Безспорно е установено, че именно жалбоподателят е лицето което е било спряно за проверка при управление на МПС и е проверено за употреба на алкохол. Безспорно е установено и количеството алкохол, чрез описаното в ЗППАМ техническо средство.

Не се спори също така, че именно за посоченото нарушение на жалбоподателя е била издадена оспорваната ЗППАМ.

Съдът намира, че по несъмнен начин е установена самоличността на извършителя на деянието, както и времето на неговото извършване. Както в АУАН, така и в оспорената ЗППАМ е посочено, че пробата е направена на 24.06.2025 г. в 13.59 часа.

Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че именно жалбоподателят е лицето срещу което е наложена процесната принудителна административна мярка и съответно, че именно след логичната и последователна дейност на полицейските служители, чрез спиране на движещото се МПС, извършване на документална проверка и впоследствие на проверка с техническо средство, е установено да управлява МПС след употреба на алкохол с посочена коректно концентрация.

При така възприетото за установено от фактическа страна и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав, съобрази доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1, вр. с чл.146 от АПК, намира следното от правна страна :

Оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес доколкото същото е адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е отнесена до компетентния съд.

С оглед на изложеното, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение с произтичащите от това законни последици.

Съображенията на настоящия съдебен състав за това са следните :

Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да приеме, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – мл. автоконтрольор към РУ Костинброд при ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 517з-2035/14.04.2022 г. Видно от приобщената като доказателство Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. на Директора на ОДМВР – София, издателят на оспорваната заповед е сред изрично упълномощените длъжностни лица, които могат за издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата. Ето защо съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и не е налице порок по смисъла на чл. 146 т.1 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да налага отмяната й със законните последици от това.

Оспорваната ЗППАМ е издадена в изискуемата писмена форма за валидност и съдържа всички законово регламентирани реквизити, като е посочен издателят на акта, установените правнорелевантни факти и са изложени мотивите на административния орган относно наличието на материално - правните предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка. С оглед на изложеното съдът приема, че не е налице и порок по смисъла на чл.146 т.2 от АПК - неспазване на установената форма, което да прави оспорвания акт незаконосъобразен на това основание.

Съдът намира, че оспорваната заповед е материално законосъобразна, като административният орган правилно е приложил относимите материално - правни норми. От събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал посоченото в заповедта МПС, след като е употребил алкохол. Съдържанието на алкохол в издишания въздух е установено по несъмнен начин, чрез техническо средство – „Дрегер Алкотест 7510“, с фабр. № 0159. Техническото средство е отчело резултат от изследването 0.74 промила алкохол в издишания въздух. Този резултат е бил приет от изследваното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Несъстоятелни са доводите наведени в жалбата, че Георгиев е бил лишен от възможността да установи чрез кръвна проба количеството на алкохол в кръвта. На същия е бил издаден талон за медицинско изследване № 109564, като му е указано къде и в какъв срок да бъде извършено изследването. Не е спорно, че той не е спазил определения му срок и видно от ФСМП амб. № 1490/24.06.2025 г. не му е била взета кръв за изследване.

В този смисъл правилно и в съответствие с нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол е била установена въз основа на показанията на техническото средство, именно поради неявяване в определения срок на посоченото място на лицето. Тук следва да се посочи, че нарушителят не би могъл да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Ето защо, съдът приема, че несъмнено в случая е била нарушена нормата на чл. 5 ал. 3 т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която урежда забраната за водачите на МПС да управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

С това свое действие жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП, за което се прилага принудителна административна мярка по чл. 171 ал. 1 т. 1 б. “б“ от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените в жалбата аргументи, че оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна на посочените в жалбата основания.

На първо място, съдът приема, че процесната мярка е приложена при спазване на процесуалните правила и на изискванията на материалния закон. Според посочената като правно основание за издаването на заповедта норма на чл. 171 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая, както беше посочено по – горе е била осъществена именно хипотезата на тази разпоредба от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в същата.

Съдът намира за необходимо изрично да отбележи, че прилагането на ПАМ по своята правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. В конкретния случай, за да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл.171 ал. 1 т. 1 б. “б“ от ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за издаване точно на такава ЗППАМ, както и че същата е издадена в съответствие с материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Обосновката на административния орган за размера на срока, за който се прилага мярката, не е задължителен реквизит от формата и съдържанието му. Мотивите за издаването на акта се съдържат в описанието на фактите, които следва да се съпоставят с хипотезата на правната норма, предвиждаща предпоставките за налагането на процесната ПАМ. В случая такива мотиви са налице.

Следва да се посочи също така, че е нормално и естествено наложената мярка да създава неудобство за водача на МПС спрямо когото е приложена, т.к. в противен случай от налагането й не би имало смисъл. Предвидената мярка е израз на държавната политика насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на конкретния вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на нарушителя да управлява МПС за определен период от време.

В конкретния случай видно от представената справка за нарушител/водач на името на жалбоподателя, се налага извода, че същия е лице с трайно изградено пренебрежително отношение към спазване на правилата за движение по пътищата, с неколкократно отнемане на СУМПС за извършени множество нарушения на ЗДвП, за които е санкциониран повече от двадесет пъти, включително и за други нарушения по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното съдът приема, че така подадената жалба се явява неоснователна, тъй като оспорваната заповед е издадена от компетентен и надлежно овластен орган, в съответствие с изискванията на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Правилно е приложен материалният закон, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е и целта на закона.

Ето защо, жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на делото на жалбоподателя не се присъждат разноски, а сторените такива остават в негова тежест.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна жалбата на Н. И. Г., [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM 1374411 от 24.06.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Костинброд при ОДМВР София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е било временно отнето СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване, съобразно нормата на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата.