Производството е по чл. 34, ал. 5 ДОПК и е образувано по жалбата на Д. Н. Д., чрез адвокат Кисов против решение за отказ за спиране на производство № Р-22002324005733-104- 001/24.04.2025 г., издаден от В. В. В. на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП – София.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на оспорваното решение. Посочва се, че същото е издадено в грубо нарушение на процесуалния закон. Според жалбоподателя, решението е необосновано и немотивирано, като органът по приходите е допуснал не само грешки при формиране на фактическите си и правни изводи, но не е съобразил и анализиран правилно доказателствата, събрани в хода на производство.

В изпълнение на разпореждане № 1317/21.07.2025 г. по адм. дело № 795 по описа на АССО, административния орган е представил окомплектована преписката по издаване на оспорвания административен акт.

Със заповед № Р-22002324005733-020-001/05.11.2024 г. на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК на зам. началник на сектор при ТД на НАП София е възложена ревизия за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г. , ДДС за периода 01.12.2018 г. -31.05.2022 г. на „Перфект лукс бг“, установени с РА № Р -22002322003555-091-001/07.02.2023 г.

Решението предмет на съдебен контрол в настоящото производство е издадено в резултат на постъпило искане с вх. № 55-10-612/23.04.2025 г. от Д. Н. Д. за спиране на производството по започнала ревизия на основание чл.34, ал.1 т.2 от ДОПК.

С решение № Р-22002324005733-104- 001/24.04.2025 г., издаден от В. В. В. на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП – София е отказано спиране на производството по ревизията.

Оспорваното решение е връчено на Д. Н. Д. на 24.04.2025 г., видно от приложеното по делото удостоверение за електронно връчване. Жалбата срещу него е подадена на 08.05.2025 г.

Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима.

При горната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да постанови спиране на висящо ревизионно производство на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК органът по приходите следва да съобрази наличието на висящо административно или наказателно производство, което е от значение за изхода на настоящето- след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Тъй като жалбоподателят е представил разпореждане № 338 от 12.02.2025 г. на Административен съд - София Област - XIV състав по адм. дело № 1541 по описа за 2024 година на Административен съд - София Област , с което оставя без движение жалба на " Перфект Лукс БГ " ЕООД и документ за внесена държавна такса, то и органът е направил преценка за нецелесъобразност на искането за спиране, като е преценил, че с издаването на ревизионен акт в настоящото производство няма да бъдат нарушени правата на ревизираното лице, при евентуално обявяване на РА № Р-22002322003555-091- ОО1/07.02.2023 г. в последствие за нищожен. Според административния орган прогласяването на нищожността на ревизионен акт издаден на дружеството, чиито управител е била Д. Д. , по никакъв начин не може да се приеме за преюдициално по отношение на изследваната в процесното ревизионно производство солидарна отговорност на управителя по чл. 19 от ДОПК.

При извършена проверка съдът не установява допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, ревизионното производство се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано, тоест нормата на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК урежда хипотеза, при която са налични две производства, които се намират в такава връзка помежду си, че заключителният акт по административното или съдебно производство да има значение за законосъобразното приключване на ревизионното производство или да установява факт или правоотношение по начин, задължителен за всички правни субекти. Следователно, при наличие на две ревизионни производства по ДОПК, едното би подлежало на спиране при условията на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК, когато за неговото законосъобразно приключване е необходимо другото да е завършило с влязъл в сила акт, обвързващ и установяващ по непререшаем начин въпрос, предопределящ изхода на това производство. Такава връзка на преюдициалност в случая не се установява.

Съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК при наличие на основание по ал. 1 или 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване - от решаващия орган-т. е в случая съдът не би могъл да подлага на преценка наличието на основанието по ал. 1, т. 2 от чл. 34 от ДОПК. В случаят органът възложил производството действа при условията на оперативна самостоятелност и може както да откаже да спре ревизионното производство, така и да го спре за определен срок, като е задължен да изложи мотиви за направената преценка. В настоящият случай отказът е мотивиран на база предоставените документи.

Ето защо оспореното решение се явява постановено в съответствие на процесуалния закон, поради което и жалбата срещу него следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н. Д., чрез адвокат Кисов против решение за отказ за спиране на производство № Р-22002324005733-104-001/24.04.2025 г., издаден от В. В. В. на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП – София.

Определението не подлежи на обжалване.