РЕШЕНИЕ

№ 2810

Бургас, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20247040701812 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Кремена Ж.“ ЕООД, ЕИК 205642701, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, кабинет 221, представлявано от д-р К. Ж., чрез адв.Д. Р. от АК–Бургас, против Заповед за налагане на санкции № 02/РД-25-1359 от 22.08.2024г. на директора на РЗОК-Бургас, с която на основание чл.74. ал.5 от ЗЗО; чл.464, ал.3 и чл.473, ал.5 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г. на дружеството-жалбоподател се налагат 8 санкции "прекратяване на договора", частично по отношение на д-р К. Ж.. Заповедта се оспорва изцяло.

В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконо-съобразна, издадена от некомпетентен орган, при нарушаване на изискуемата форма, немотивирана, постановена в противоречие на материалния закон, при съществени процесуални нарушения. Заявява се, че констатациите са неправилни и не почиват на обективни факти. Сочи се, че още в хода на административното производство е оспорила твърденията на посочените здравноосигурени лица, че не са страдали от посочените заболявания и не са посещавали кабинета на д-р Ж.. Изтъква се, че лица, които нямат медицинско образование не могат да си поставят диагнози, нито имат специални знания, за да ги опровергават. Позовава се на друго висящо дело, по което е изследван подписа на друго ЗОЛ, а като резултат от извършена съдебно-графическа експертиза е установено, че положеният подпис е именно на това лице, а също така и на данни от системата на НЗОК, опровергаващи заявените от пациента по другото дело факти. Сочи се, че не е информирана за резултатите от извършената проверка при справка в Персонализираната информационна система на НЗОК, респективно дали декларираното от тях относно здравното им състояние е вярно. Твърди се, че и трите посочени ЗОЛ са преглеждани от д-р Ж. и са им издавани съответните направления. На следващо място, заявява се, че липсват вредни последици от вменените нарушения и се изразява становище за маловажност на така описаните нарушения. Изтъква се ,че изводът за предоставяне на неверни данни е необоснован. Отделно от това сочи, че не и става ясно кой точно договор е прекратен, поради твърде неясната формулировка на заповедта. Иска се отмяна на заповедта изцяло и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, лечебното заведение – жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от д-р Ж., както и от упълномощен представител- адвокат Р. от БАК, които поддържат жалбата и пледират за отмяна на оспорената заповед. Ангажира писмени доказателства. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна– Директор на РЗОК - Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б. В., която в съдебно заседание оспорва жалбата, като недоказана и неоснователна. Представя по делото административната преписка, свързана с издаване на оспорената заповед. Иска от съда да остави жалбата без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условието на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК /актът е връчен на 02.10.2024г. /л.8 от делото/, а е оспорен на 10.10.2024г., видно от отразеното- л.3 от делото/, от юридическо лице, което е адресат на административния акт, по съществото си неблагоприятен за дружеството, респективно е налице правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

Със Заповед № РД-25-990/27.06.2024г. /л.48 от делото/, на осн. чл.20, ал.1, т.2, чл.72, ал.2, ал.6 и ал.8 от ЗЗО, както и §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025г. директорът на РЗОК [населено място] наредил да бъде извършена проверка на „Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Кремена Ж.“ ЕООД, по повод подадена жалба с вх.№ 02/94-01-40 от 26.06.2024г., постъпила в РЗОК-Бургас

Съгласно тази заповед е определен срока на проверката - до 26.07.2024г., както и лицата, които да я извършат: А. С. и д-р В. Н. – контрольори от отдел ДКИМДПА в РЗОК – Бургас.

Заповедта е връчена на проверяваното лице на 02.07.2024г.

От представената към преписката и делото жалба с вх.№ 94-01-40 от 26.06.2024г., постъпила по електронната поща на РЗОК-Бургас става ясно, че ЗОЛ М.С. подава сигнал за „некоректно подадени данни в здравното досие на четири ЗОЛ, през 2021г. изброени поименно /И.С., М. С., А.С. и М. С./. Сочи се, че „нямам установени следните заболявания: коксартроза, атопичен дерматит, себорея капитис, неинсулинозависим захарен диабет, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, блефарохазалис, като се сочи, че е извършила платена процедура в МЦ Верея. Описва че, сигналоподателят е с ниско кръвно налягане, а е установила, че д-р К. Ж. е записала в досието много прегледи. Заявява се и че не е посещавала д-р Д. и не е лекувал нищо.

В сигнала също се сочи, че И.С. не е лекуван при д-р Ж. от хипертонично сърце, без сърдечна недостатъчност; А.С. няма акне вулгарис, нито акне неуточнено и никога не е бил лекуван от д-р Ж. и д-р Д.; в досието на М. С. /дъщеря на подателя на сигнала/ липсват отразени прегледи преди 05.07.2022г., което проверява периодично в електронен вид, където няма отразяване и на ваксинации.

В хода на административното производство от подателя на сигнала и от нейния съпруг са попълнени анкетни карти /л.23-24 от делото/. В картата на М. С. е отразено, че е била на преглед през 2020-2021г. в кабинета на д-р К. Ж.; няма хронични заболявания, нито такива които подлежат на диспансерно наблюдение; не е извършван диспансерен преглед през упоменатия период, нито изследвания, нито е назначавана терапия за хронични заболявания; не си спомня да й е предоставян амбулаторен лист за подпис; не е правена консултация със специалист относно хронично заболяване; в качеството на родител на А.С. и М. С. заявява, че синът й Алекзандър не е посещавал заедно с нея кабинета за лечението на акне; сочи, че няма високо кръвно налягане и не е ходила в кабинета на д-р К. Ж. по повод преглед налагащ консултация с друг специолест в посочения период от 2020-2021г. Анкетната карта е изготвена на 03.07.2024г. Такава карта е попълнена и от другият родител- И.С., който също дава отрицателен отговор на всички поставени въпроси свързани с евентуално посещение на кабинета на д-р К. Ж. през упоменатия период, като дори заявява, че никога не го е посещавал, не я познава и не я е виждал дори.

В писмено обяснение д-р К. Ж. заявява, че пациентите от това семейство са били записани при нея за кратко време и то преди 3 години, към датата на обяснението- 08.07.2024г. Заявява, че предвид изтеклия период от време няма спомен за тези пациенти и техните проблеми, но по амбулаторни листи от компютъра си е установила извършени прегледи и консултации.

По преписката е представен заверен препис от кардиологична консултация от 15.02.2024г. на М. С., с посочен ЕГН, за която се сочи, че няма белези на сърдечно и съдово заболяване. /л.26 от делото/, а на гърба на листа е копирана друга също изготвена от д-р П., с посочване на името на пациента- И.С., както и ЕГН, извършена на датата 31.03.2023г., на която е отразено, че има артериална хипертония.

Представени са разпечатки от пациентски регистрации на посочените четири лица /л.28-33/, от което се установява извършването на диспансерни прегледи и консултации от страна на д-р К. Ж..

От страна на д-р К. Ж. са представени амбулаторни листи /л.34-41 от делото/, разпечатани от електронният й архив /на 02.07.2024г./, както следва:

С № 187, на името на И. С. за извършване на амбулаторен и дипсансерен преглед на 14.01.2021г., с основна диагноза хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания „последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“ и „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“, в който са описани извършени изследвания;

С № 756, на името на И. С. за извършване на амбулаторен и дипсансерен /вторичен/ преглед на 18.02.2021г., с основна диагноза хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания „последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“ и „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“, в който са описани извършени изследвания

С № 2348, на името на И. С. за извършване на амбулаторен и дипсансерен /вторичен/ преглед на 26.05.2021г., с основна диагноза хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания „последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“, „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“, както и „междупрешленна дискова стеноза на спиналния канал“, в който са описани извършени изследвания

С № 215, на името на М. С. за извършване на амбулаторен и дипсансерен /първичен/ преглед на 15.01.2021г., с основна диагноза хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания „последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“ и „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“, в който са описани извършени изследвания

С № 734, на името на М. С. за извършване на амбулаторен и дипсансерен /вторичен/ преглед на 17.02.2021г., с основна диагноза хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания „последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“ и „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“, в който са описани извършени изследвания

С № 2349, на името на М. С. за извършване на амбулаторен и дипсансерен /вторичен/ преглед на 26.05.2021г., с основна диагноза хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания „последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“, „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“ и „коксартроза, неуточнена“, в който са описани извършени изследвания

С № 1430, на името на М. С. за извършване на консултация и амбулаторен преглед /първичен/ преглед на 29.03.2021г., с основна диагноза атопичен дерматит /неуточнен/, без описани придружаващи заболявания, в който не са описани извършени изследвания, а е издадено направление за кожен специалист.

С № 1431, на името на А. С. за извършване на консултация амбулаторен /първичен/ преглед на 29.03.2021г., с основна диагноза акне неуточнено и без описани придружаващи заболявания, в който не са описани извършени изследвания, а е издадено направление за кожен специалист.

За резултатите от проверката е съставен протокол № 904 с вх.№ 02/РД-25-9901 от 18.07.2024г. (л.18-19). С констатациите на протокола се установява, следното:

При извършена проверка относно жалбата от 26.06.2024г. проверяващият екип е посетил кабинета на д-р Ж., но не са представени саморъчно подписани от пациентите амбулаторни листи, които са били разпечатани от електронната система. Описано е изготвянето на анкети от двете посочени по-горе лица и заявеното от тях. По-нататък в протокола са описани констатациите на проверяващите от данните в масивите на НЗОК/РЗОК, според които посочените ЗОЛ са били пациентската листа на д-р К. Ж. за периода от 01.12.2020г. до 21.06.2021г. Сочи се, че според заявеното в анкетните карти на лицата описаните по-горе в решението осем амбулаторни листи отразяват прегледи отчетени от лекаря към РЗОК, но които не са извършени според заявеното от лицата. Констатациите са структурирани, като точки от 1.1 до 1.8 за всеки от процесните амбулаторни листи. За всички тях е посочено, че са извършени за първи път нарушения, [жк], ал.11, т.1, буква „а“ от ЗЗО; чл.99, ал.2, вр. с чл.136, ал.1 и чл.179, т.4 от НРД за МД 2020-22г. относно случаите по т.1.1 до т.1.6 включително и като нарушение по чл.59, ал.11, т.1, буква „а“ от ЗЗО; чл.99, ал.2, вр. с чл.133, ал.1, т.1 и чл.179, ал.1, т.1 от НРД за МД 2020-22г. за последните две нарушения, съгласно т.1.7 и т.1.8 от протокола.

Видно от отразеното в протокола за резултатите от проверката, д-р Ж. е запозната с него още на 18.07.2024г., като в законният 7-дневен срок е изготвено и депозирано писмено становище /л.14 от делото/, което по същество оспорва така направените констатации, които се считат за неправилни и непочиващи на обективните факти по случая. Сочи, че не може да се приеме за установен фактът, че тези лица не са страдали от посочените заболявания и не са посещавали кабинета на д-р Ж., само от техните заявени твърдения. Като пример сочи, че много често пациенти страдащи от високо кръвно налягане не се считат за хипертоници. Изтъква се и висящо друго дело, в което различен от настоящите пациенти твърдял, че не е посещавал кабинета, съответно не е подписвал саморъчно представен по онова дело амбулаторен лист, но назначената графологична експертиза доказала, че подписът е именно на това лице, а противно на заявеното в анкета на пациента за липса на заболявания, данните от персонализираната информационна система на НЗОК опровергавали и този факт. Заявява се, че пациентите нямат специални знания, за да знаят медицинските наименования на оплакванията си или значението на поставените диагнози.

Изготвен е и протокол за неоснователно получени суми в общ размер на 108 лева, връчен също на 18.07.2024г., по отношение на който също е направено възражение /л.15 от делото/.

Във връзка с постъпилото възражение на основание чл.75, ал.5 от ЗЗО е изпратено писмо-покана с изх.№ 62-01-52/24.07.2024г. до председателя на БЛС – РК-[населено място] за посочване на представители от [жк], със специалност „обща медицина“, които да участват в арбитражна комисия (л.12).

Въз основа на протокол № 904 от 18.07.2024г. и непосочването от БЛС на членове за участие в арбитражната комисия в срока по чл.75, ал.6 от ЗЗО, контрольорите, извършили проверката, изготвили доклад от 12.08.2024г., в който са описани констатираните нарушения по протокола и всяка една от санкциите, на които подлежи изпълнителят, а именно „прекратяване на договора- частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност и в осемте случая“, т.е. по отношение на д-р К. Ж. (л.9-11 от делото). Описани са и сумите подлежащи на възстановяване, в общ размер на 108 лева.

По повод възраженията на проверяваното лице в хода на административното производство относно липса на данни от масивите на НЗОК относно посочените здравноосигурени лица, от ответната страна бяха депозирани съответни справки- л.88 до л.99 от делото, обсъдено и в протокол от открито заседание по делото на 29.01.2025г. и същите са приети като доказателства по делото. Освен това бяха представени и приети материали доказващи и компетентността на служителите извършили проверката /контрольори в РЗОК/, а именно заповедите за назначаването им и съответните длъжностни характеристики /л.103 и сл. от делото/.

На 22.08.2024г. директорът на РЗОК - Бургас издал оспорената заповед, с която на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, чл.464, ал.3, чл.473, ал.5, както и §9 от ПЗР на НРД за МД 2023-2025г., въз основа на фактите, установени с Протокол № 904/ 18.07.2024г., съставен в резултат на извършената проверка приел за доказани, извършените 8 нарушения и наложил 8 санкции „прекратяване на договора- частично, по отношение на д-р К. Ж., изпълнител на ПИМП, на основание чл.421, ал.1, буква „а“ от НРД за МД за 2020-22г“.

Ответният административен орган възприел направената от контрольорите правна квалификация на вменените нарушения, описана по-горе. Всяко от нарушенията е констатирано за първи път за периода на действие на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., като са наложени описаните по-горе 8бр. санкции.

Еднопосочно в материалите по преписката, в това число и доклада на контрольорите, след чието съставяне е издадена процесната заповед се сочи, че дружеството, управлявано от д-р К. Ж. е изпълнител по оказване на първична извънболнична медицинска помощ /ПИМП/, съгласно индивидуален договор № 022099 от 10.02.2020г., както и индивидуален договор с № 022099 от 10.10.2023г.

Видно от съдържанието на заповедта двата индивидуални договора са посочени в диспозитива на оспорената по делото заповед, с която са наложени еднотипните 8 бр. санкции.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, действал принципно в кръга на предоставените му правомощия. Директорът на РЗОК е оправомощен да издава заповед, на основание чл.76, ал.2 от ЗЗО за налагане на санкциите предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ, при констатирани нарушения по този закон или на НРД.

Както вече бе посочено, в диспозитива на административният акт се сочи, че се налагат на „ИППИМП д-р Кремена Ж.“ЕООД, по изпълнение на индивидуален договор № 022099 от 10.02.2020г., както и индивидуален договор с № 022099 от 10.10.2023г. за оказване на ПИМП осем санкции „прекратяване на договора- частично, по отношение на д-р К. Ж., изпълнител на ПИМП. В този смисъл, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че е неясно „прекратяване на кой точно договор“ се процедира, при положение, че в заповедта ясно са цитирани два индивидуални договора от 10.02.2020г. и от 10.10.2023г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, а следващото изброяване на осемте санкции, при което не е индивидуализирано кой точно от двата цитирани договора се прекратява означава, че се прекратяват и двата. В противен случай, ако се направи извод, че е прекратен само един от тези договори, означава да се изменя волята на издателя и не е ясно по какви критерии следва да се прецени кой от двата следва да се счита прекратен и кой не. Такъв подход би бил недопустим и при така заявените факти и с оглед изразената воля на издателя на административния акт, респективно отразеното в него съдът приема, че с процесната заповед са прекратени двата посочени индивидуални договора.

Предвид изложеното, следва да бъдат съобразени и правомощията на органа- издател на заповедта да наложи прекратяване на посочените индивидуални договори, при което съдът съобрази следното:

Договор № 022099 от 10.02.2020г. е сключен при действието на НРД за МД за 2020-22г., а съгласно чл.57 от разпоредбите на индивидуалния договор, същият е със срок на действие, срокът на действие на НРД за посочения период и е в сила до приемането на нов НРД. Според текста на чл.58, ал.1, т.2 /л.71 от делото/, този индивидуален договор се счита за прекратен, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок, а както вече бе отразено, уговорения срок е действието на НРД за 2020-22г., съответно приемането на нов НРД. В случаят, новият НРД за МД 2023-25г. е в сила от 01.09.2023г. /обн. в ДВ, бр.77 от 2023г./, а съгласно §2, ал.1 от ПЗР на новия рамков договор с него се отменя действалият до момента предходен НРД за МД за 2020-22г. Следователно, считано от 01.09.2023г. старият НРД за МД за 2020-22г. е отменен, а успоредно с това, се прекратява и сключеният индивидуален договор от 10.02.2020г. между изпълнителят на ИПМП и НЗОК, след като срокът за неговото действие очевидно е изтекъл на 01.09.2023г. и е прекратен, по силата на изричната норма на чл.58, ал.1, т.2, вр. с чл.57 от самия индивидуален договор, вр. с §2, ал.1 от ПЗР на НРД за МД за 2023-25г. Вярно е, че съгласно чл.61, ал.2 от индивидуалния договор от 10.02.2020г. прекратяването на договора не освобождава изпълнителя от задължението за възстановяване на суми, които са получени неоснователно, но в случаят не става въпрос за подобно произнасяне на органа /със съответна писмена покана/ и обсъждането на тези въпроси няма връзка с предмета на делото. Понастоящем, единствено относимо към произнасянето на органа е наличието на валиден и действащ във времето договор, който би могъл обективно да бъде прекратен. В противен случай, прекратяването на договор, който вече е с преустановено действие е безпредметно, защото не съществува в правния мир, за да бъде обект на такова действие. При така направените констатации и преценка на относимите разпоредби във връзка с действието на договора от 10.02.2020г. се налага категоричния извод, че е прекратен договор, чийто срок на действие е изтекъл и прекратяването е лишено от предмет. Няма пречка да бъде наложена финансова санкция, чието правно основание се съдържа в предходен договор, поради времето на извършеното нарушение и с в изпълнение на указаното от §9 от ПЗР на НРД от 2023-25г. Обаче, въпреки, че се налага санкция, която също е предвидена в приложимия предходен НРД за МД за 2020-22г., безусловното прекратяване на индивидуалния договор от 2020г., с изтичане на неговият срок, погасява възможността да се прекрати повторно този договор, независимо от посочването на различно основание, под формата на санкция. Няма никаква логика в диспозитива на административния акт да се цитират два индивидуални договора, по които е страна изпълнителят на извънболнична помощ, а след това да се приеме, че с налагането на осемте еднотипни санкции се прекратява само единият от тях, още повече, че само съществуващ договор с процесното правно основание би могъл да бъде обект на санкция за неговото прекратяване.

Предвид изложеното, прекратяване на първия посочен индивидуален договор, сключен между изпълнителя /жалбоподателя / и НЗОК е лишено от предмет и въпреки наличието на принципни правомощия на ответника в тази връзка, произнасянето му в този аспект е НИЩОЖНО. Съгласно чл.168, ал.2 от АПК съдът обявява актът за нищожен дори да липсва искане за това, т.е. в частта за прекратяване на индивидуалния договор с № 022099 от 10.02.2020г. заповедта е нищожна и следва да бъде обявена за такава с настоящото решение.

В останалата част, по отношение прекратяването на втория посочен индивидуален договор с № 022099 от 10.10.2023г. оспореният административен акт е валиден, доколкото считано от 01.09.2023г. е влязъл в сила именно този индивидуален договор, който е действащ и към момента на издаване на заповедта от 22.08.2024г., а по силата на §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-25г. приложим е именно НРД за МД от 2020-22г. и в този смисъл посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на действащият договор е валидно и приложимо в процесният случай.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран. В акта са посочени както фактическите основания за издаването му, така и приложимите според ответния орган правни основания за издаване на акта. Мотивите на административния орган се съдържат освен в самия акт, така и в документите, към които актът препраща и които се намират в административната преписка, обсъдени по-горе в решението.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На проверяваното юридическо лице е предоставена указаната в закона възможност за становище и възражения по констатациите от протокол № 904 от 18.07.2024г., с което са обезпечени правата на проверяваният субект в настоящото производство. Безспорно, дружеството, представлявано от управителя - д-р Ж. се е възползвало от предоставената му възможност. От представената по делото преписка се установява, че органът е спазил разпоредбата на чл.76, ал.4 от ЗЗО. Съгласно този текст директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите без да е необходимо становището по чл.74, ал.4 да бъде разглеждано от арбитражна комисия, но само ако същата не се е формирала в срока по чл.75, ал.6 от ЗЗО. Следователно, за законосъобразното издаване на заповедта, директорът на РЗОК може да постанови такъв акт за налагане на санкции, когато изтече срокът за формиране на арбитражна комисия и след това в зависимост от сформирането й може да бъде издадена. Налице са нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура. Съгласно чл.75, ал.6 от ЗЗО арбитражната комисия не е задължителна, освен ако не се е сформирала в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. Именно такъв е настоящият случай, поради което при липсата на сформирана в двуседмичния срок арбитражна комисия, органа е пристъпил към издаване на оспорената заповед.

Относно приложението на релевантните материалноправни норми и съблюдаване целите на закона, съдът установи следното:

В разпоредбата на §9 от ПЗР на новия рамков договор е указано, че за нарушения извършени до 31.08.2023г. се прилагат нормите на предходният НРД. Съгласно чл.421, ал.1, буква а) от НРД за МД 2020-2022г., е предвидено налагане на санкция „прекратяване на договора" от директора на РЗОК при отчитане на дейност, която не е извършена, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност.

В същият смисъл е и разпоредбата на чл.59, ал.11, т.1, б.а от ЗЗО, съгласно която директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, като в този случай в съответствие с разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗО договорът с ИМП се прекратява без предизвестие.

Съгласно чл.59, ал.13 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Заповедта за прекратяване на договора или налагане на финансова санкция подлежи на оспорване по реда на АПК.

В случая, наложената санкция на лечебното заведение е за отчитане на дейност, за която ответникът приема, че не е извършена, като спорният въпрос между страните е именно обстоятелството дали д-р К. Ж. действително е извършила осемте прегледа/консултации, обективирани в съответните амбулаторни листи от т.1.1 до 1.8, като в последните два случая /1.7 и 1.8/ е издадено и медицинско направление за кожен специалист.

Въпреки описаните диагнози в процесните амбулаторни листи, по-конкретно с основна диагноза Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност с код по МКБ II 1.9 и придружаващо заболяване „Последици от други неуточнени мозъчносъдови болести с код по МКБ 169.8“, отчетен в РЗОК следва да се отбележи, че освен заявените от самите ЗОЛ И.С. и М. С. обстоятелства в попълнени от двамата анкетни карти, за липса на подобни заболявания свидетелства и представените разпечатки от информационните масиви на НЗОК /л.88-99 от делото/, изготвени от ответната страна, в които не се установяват случаи, в които на И.С. и М. С. да е поставяна подобна „основна диагноза“, респективно „придружаващи заболявания“, посочени в тях и описани по-горе в решението. В този смисъл, заявеното от анкетираните ЗОЛ не е голословно и не е лишено от медицински познания, при положение, че в нито един друг случай на преглед от друг лекар, още по-малко от съответен специалист да е поставена подобна диагноза. Изключение прави само представеното по делото /л.26-гръб/ копие на консултация извършена от д-р П. на ЗОЛ И. С., но в него е посочено „Артериална хипертония“ обаче към датата 31.03.2023г., когато е направена консултацията. Издадените на името на този пациент три броя амбулаторни листи, обективирани в първите три точки на заповедта от т.1.1 до т.1.3 включително описват прегледи години по-рано, а именно на 14.01.2021г., 18.02.2021г. и 26.05.2021г., т.е. около две години преди извършената от д-р П. консултация и за подобни здравословни проблеми на ЗОЛ И.С. не са налице никакви обективни данни в периода на издадените три амбулаторни листи, поради което заявеното от лицата при анкетирането може да се кредитира с доверие. Аналогични са съображенията и по отношение на т.1.4, т.1.5 и т.6 от заповедта във връзка с обследваните амбулаторни листи на името на съпругата М. С., за която в обективираните данни от масивите на НЗОК също липсват каквито и да било данни за поставена диагноза във връзка с хипертонично сърце и описаните придружаващи заболявания. За нея конкретно не са налице такива данни и към момента на издаване на заповедта, доколкото представената кардиологична консултация /л.26-лице/ въобще не сочи подобни здравословни проблеми и това само потвърждава констатацията, че към инкриминираните периоди през 2021г. при липсата на данни за хоспитализации и прегледи от съответни специалисти, с поставяне на описаните в амбулаторните листи диагнози двамата съпрузи не са страдали от подобни заболявания и заявеното от тях в писмените анкетни карти може да се кредитира с доверие. Погрешното отразяване на собственото име, аименно „М.“, вместо М. не води до извода, че става въпрос за друго лице при положение, че ЕГН е на същото ЗОЛ- М. С. и очевидна документът е издаден за нея.

Колкото до случаите в т.1.7 и т.1.8, в първият амб.лист на името на М. С., а вторият по отношение на нейния син- Алекзандър, в които случаи са издавани медицински направления за кожен специалист, следва да се отбележи, че по отношение и на двамата бяха ангажирани по искане на жалбоподателя разпечатани амб. листи от друг лекар, в които са обективирани данни за осъществяване на такава консултация впоследствие. Според данните по преписката и двата амб. лист са издадени на 29.03.2021г. от д-р Ж., а от страна на д-р Н. Д. /трето неучастващо по делото лице/ е представен разпечатан от електронната система амб. лист от № 82 от 05.04.2021г. и амб. лист № 78 от 02.04.2021г. /л.139 и 140 от делото/, в който е отразена консултация със специалиста и поставена диагноза „себорея капитис“, респективно предписана терапия на ЗОЛ М. С.. На синът е поставена диагноза „акне вулгарис“, с предписана терапия по отношение на А..С.. Тези два амб. лист, както процесните са разпечатани от електронната система и не съдържат подписи на прегледаните пациенти, а видно от заявеното в писмото на д-р Д. хартиените носители на документите от прегледа са унищожени от наводненията в [населено място] през есента на 2023г., където са били съхранявани. Въпреки, че природното бедствие в този период и място са ноторно известен факт от страна на третото лице не са заявени факти къде точно в [населено място] са се съхранявали тези документи и по каква причина, след като управляваното от него дружество е регистрирано в [населено място]. Отделен е въпроса, че по повод двата обсъждани амб. листа е налице издадена друга заповед за налагане на санкции спрямо това заведение, управлявано от д-р Д., във връзка със заявени от пациентите факти, че описаната и в тях дейност не е извършена. Тази заповед е предмет на адм. дело № 1544 от 2024г. по описа на АС-Бургас и не е обусловена от настоящия съдебен спор по оспорване на процесната заповед по отношение на управляваното от д-р Ж. дружество, но е още една индиция, че и дейността предпоставила издаване на документите /направления за специалист, респективно прегледът при д-р Желева/ не е извършена. В този смисъл, не би могло приеме тезата на настоящият жалбоподател, въпреки направеният анализ на описаните по-горе обстоятелства и доказателства. Не е опровергано заявеното от подателя на жалбата, като майка и законен представител и на Алекзандър относно липсата на осъществен преглед при д-Желева, съответно издаване на съответното направление и води до извода, че не са опровергани констатациите на проверяващите лица обосновали извод, че описаната дейност не е извършена, което несъмнено е основание за налагане на санкции в съответните части и издаване на заповедта в тези две части също е законосъобразно.

По отношение заявеното от жалбоподателя относно изтичане срока за съхранение на съставените от нея документи на хартиен носител, следва да се отбележи следното:

Безспорно, нормативната уредба указва тригодишен срок на съхранение на амб. листи, като част от документите съставяне във връзка с извършваната от лекаря дейност, съгласно Наредба № 8 от 2016г. за профилактичните прегледи и диспансеризация. От страна на д-р К. Ж. се заявява, че процесните осем броя амб. листи не са съхранени само поради факта, че с изтичане на тригодишният срок не е длъжна да ги съхранява. Обаче, нито са заявени обстоятелства, нито са ангажирани доказателства, че след изтичането на срока за това съхранение д-р Желева е предприела постъпки да предаде на съответните ЗОЛ оригиналите на тези документи, каквото задължение вменява нормата на чл.29, ал.3, т.1 от наредбата. Същите се унищожават едва при отказ от съответното лице или невъзможност да се приемат. В случаят, дори не се твърдят подобни обстоятелства, за наличие на отказ да се приемат от конкретните ЗОЛ, на които са издадени, нито че е правен въобще опит за комуникация с тях, поради което не може да се приеме, че унищожаването е процедирано законосъобразно само поради формалното изтичане на срока и без изпълнение на останалите изискуеми от нормата обстоятелства.

В настоящият случай, съдът счита процесните осем нарушения не покриват критериите за маловажен случай. Съдът намира, че в тази хипотеза правилно и законосъобразно е наложена санкцията за всяко от тях, както се сочи в приложимата нормативна уредба, тъй като нарушението не съставлява явна фактическа грешка и не покрива критериите за маловажност, определени в пар.1, т.4.2 от ДР на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., поради което заповедта в тази част /досежно прекратяването на индивидуалния договор от 10.10.2023г./ е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

При този изход на делото, в полза на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от оспорването. В случаят, санкцията относно прекратяване на договора от 10.02.2020г. е нищожна по изложените по-горе съображения и в тази част актът следва да бъде обявен за нищожен, респективно в останалата част, по отношение прекратяване на договора от 10.10.2023г. е законосъобразен, а оспорването му е неоснователно. При отчитане на тези факти, на страните следва да се присъдят разноски в размер на  от заявеното. Освен това, следва да се обсъди и възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, което е с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. В случаят, делото не е с материален интерес, а съобразно Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатската работа и критериите посочени при неговото определяне, с които следва съдът да се съобразява, определяне на възнаграждение в размер над 1000 лева би било прекомерно, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и във връзка с реалната ангажираност при осъщественото процесуално представителство. По делото са ангажирани само неголям обем от писмени доказателства и не са извършени действия, обуславящи извода за наличие на значителна фактическа и/или правна сложност на казуса, поради което при присъждане на разноските следва да се вземе предвид като основа сумата от 1000 лева- платено възнаграждение на един адвокат, а към нея да се добавят и платената държавна такса в размер на 50 лева. При наличие на обявен за нищожен акт /заповедта/ по отношение на единият от цитираните в акта индивидуални договори, които се прекратяват, а се отхвърля оспорването досежно прекратяване на втория посочен договор, съдът счита за съразмерно и справедливо присъждане на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съразмерно на уважената част и при отчитане на обстоятелствата относно уваженото възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Следователно, следва да се присъдят общо 550 лева разноски, вкл. платената държавна такса. По отношение на отхвърлената част, съдът счита, че разноски в полза на ответната страна следва да се присъдят в минималния размер от 100 лева, респективно при този изход, съразмерно на постановеният резултат от оспорването би била сумата от 50 лева, която да се плати от жалбоподателя в полза на РЗОК-Бургас.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, трети състав,

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за НИЩОЖНА Заповед за налагане на санкции № 02/РД-25-1359 от 22.08.2024г. на директора на РЗОК-Бургас, В ЧАСТТА, в която по отношение на Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Кремена Желева“ ЕООД, ЕИК 205642701, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, кабинет 221, представлявано от д-р К. Ж., на дружеството-жалбоподател се налагат 8 санкции "прекратяване на договора- частично по отношение на д-р К. Ж., изпълнител на ПИМП“, само в частта относно прекратяването на индивидуален договор № 022099 от 10.02.2020г., сключен между дружеството и НЗОК за оказване на ПИМП.

ОТХВЪРЛЯ жалбата против Заповед за налагане на санкции № 02/РД-25-1359 от 22.08.2024г. на директора на РЗОК-Бургас в ЧАСТТА, с която на дружеството-жалбоподател се налагат 8 санкции "прекратяване на договора- частично по отношение на д-р К. Ж., изпълнител на ПИМП“, а именно относно прекратяването на индивидуален договор № 022099 от 10.10.2023г., сключен между дружеството и НЗОК за оказване на ПИМП, като НЕОСНОВАТЕЛНА в тази част.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/-[населено място] да заплати на „Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Кремена Желева“ ЕООД, ЕИК 205642701, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, кабинет 221, представлявано от д-р К. Ж., сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща съразмерна част от платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред АдмС-Бургас, както и внесената държавна такса.

ОСЪЖДА „Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Кремена Желева“ ЕООД, ЕИК 205642701, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, кабинет 221, представлявано от д-р К. Ж., да заплати на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Бургас сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща съразмерна част от разноските по делото пред АдмС-Бургас, за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се оспори от страните с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването, пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�