Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на ВАНИЗ ЕООД гр. В. Търново, ул. Колоня Товар № 5 против Ревизионен акт РА Р-04000424003557-091-001/18.3.2025г. издаден от М. И. Д., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Д. К. И. - на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №86/10.7.2025г. издадено от Директор „Обжалване и данъчно осигурителна практика – ДОДОП гр. В. Търново, с който по ЗКПО е установено допълнително задължение за корпоративен данък за 2023 г. в размер на 473,13 лв. и е определена надвнесена сума в размер на 2 678,60 лв., и по ЗДДС за данъчни периоди м.05.2024 г. и м.06.2024 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 685 441,66 лв., вследствие на което и извършено прихващане със сумата на надвнесения корпоративен данък, е определен ДДС за внасяне в общ размер на 177 317,25 лв. и съответни лихви в размер на 18 627,57 лв.,

 

В жалбата до съда се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на РА, поради което е установена невярна фактическа обстановка по спора и е прието, че са налице обстоятелства, предвидени в нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, които обосновават облагане по особения ред чрез аналог. Като такива нарушения са посочени : чл. 37 от ДОПК,у чл.3, ал.1 е ал.2 ал.3 от ДОПК, не са събрани всички относими към правния спор доказателства, представените от дружеството не са обсъдени заедно с другите доказателства. Неправилно е приложен чл.122, ал.1,т.4 от ДОПК, при което не е посочена конкретната хипотеза, дали се касае за липса или непредставена счетоводна отчетност или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци и за определяне на дължимите осигурителни вноски. Намира, че РА е немотивиран досежно приложението на особения ред за определяне на данъчните задължения по аналог. Видно от РД е, че при извършените проверки на органите по приходите, не са открити нарушения във воденото от жалбоподателя счетоводство.

На следващо място, намира, че определените по ЗДДС задължения са материално незаконосъобразни Счита, че дружеството е доказало кадровата и материална обезпеченост на доставчика, да извърши такива сделки, както и самото предаване на родово определените вещи, с което е изпълнен чл. 24, ал.2 от ЗЗД, доказан се явява и факта на извършен транспорт, с оглед приобщените писмени доказателства. Следователно дружеството е доказало наличието на сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което правилно е упражнило правото си на данъчен кредит по процесните фактури, за които не е спорно, че имат нормативно определеното съдържание. Коментира практиката на ВАС, че ненамирането на прекия доставчик на декларирания пред НАП адрес не се явява основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Позовава се на практиката на СЕС, която приема, че единственото основание за отричане правото на данъчен кредит е знанието или предположението от страна на получателя на доставката, че данък по последната няма да бъде внесен. СЕС е посочил, че чл.167, чл. 168ба/, чл. 178ба, чл.220т.1 и чл.226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган може да отказва да признае право на приспадане на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно- задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката , с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама , извършена от посочения издател на фактурата или от други стопански субекти нагоре по веригата на доставки. От това следва извод, че след като жалбоподателят е доказал обективно изпълнението на доставката чрез прехвърляне правото на собственост върху родово определени вещи, същият не е извършил неправомерни действия напр. представяне на неверни данни, то не може да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. В оспорвания РА липсват констатации за извършени данъчни измами, като се съдържат само предположения за нереалност на доставките и невнасяне на дължимия ДДС от доставчика.

От съда се иска да отмени обжалваният РА, като се присъдят и направените по делото разноски. В о.з. се представлява от адв. К., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Представя подробна писмена защита.

 

 

Ответникът по жалбата – Директорът на ДОДОП – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юк Г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че РА е валиден и законосъобразен, като при постановяване на решението следва да се вземат предвид и мотивите в потвърдителното решение на ДОДОП. Представя подробно писмено становище, в което посочва основните аргументи на органа на приходите да не признае правото на данъчен кредит по доставките от С. АГРО ЕООД: липса на доказателства за предаване на родово определените вещи по смисъла на чл. 24, ал.2 от ЗЗД, липса на счетоводни регистри относно процесните доставки, не са ангажирани доказателства за извършен транспорт на стоките, доколкото липсват доказателства сочените МПС да са се предвижвали по националната пътна инфраструктура за посочените периоди, назначените като шофьори лица са с трудови договори след датата на тези доставки. Индикации според ответник жалба за знанието или предположение, съгласно практиката на СЕС са: наличието на свързаност между доставчик и купувач, наличие на такава свързаност между жалбоподателя и търговеца, регистриран в Кралство Дания, прехвърляне на дружеството на трето лице, което се явява собственик на множество такива фирми, разминаване в представените счетоводни регистри по време на ревизионното производство и тези при съдебно обжалване на РА. Счита, че са налице законоустановените предпоставки за извършване на ревизия по особения ред по чл.122 от ДОПК, доколкото не е налице редовно водено счетоводство основание по чл. 122, ал.1 т. 4 от ДОПК, изискани са съответни Декларации по чл. 124 от ДОПК, определянето на данъчната основа е станало чрез използване на критерии по чл. 122, ал.2 от ДОПК. По тези съображения счита, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Претендира заплащането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

 

Административен съд - Велико Търново, осми състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:

Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия ЗВР № Р- 04000424003557-020-001/18.07.2024 г., връчена по електронен път на 09.08.2024 г. изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР)* № Р-04000424003557-020- 002/25.07.2024 г., ЗИЗВР № Р-04000424003557-020-003/05.11.2024 г. и ЗИЗВР № Р- 04000424003557-020-004/09.12.2024 г. Издадена от надлежно оправомощено от Директор на ТД на НАП В. Търново лице, съгласно представената Заповед № 5001/17.7.2024г.-и Заповед № 651/11.08.2023г. Предмет на данъчната ревизия е установяване на задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.05.2024 г. и м.06.2024 г.

 

В съответствие с чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад РД № Р-04000424003557-092-001/29.01.2025 г., връчен по електронен път на 19.02.2025 г., срещу който не е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило с РА№ Р-04000424003557-091-001/18.03.2025 г., с който на „ВАНИЗ" ЕООД, в частта по ЗКПО, са установени задължения за корпоративен данък за 2023 г. в размер на 2 321,40 лв., от които деклариран и внесен в размер на 1 848,27 лв допълнително установен в размер на 473,13 лв., и надвнесен корпоративен данък в размер на 2 678,60 лв. в резултат на направени авансови вноски в размер на 5 000,00 лв. В частта по ЗДДС, на основание чл.70, ал.5, чл.68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС, за данъчни периоди м.05.2024 г. и м.06.2024 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 685 441,66 лв., в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 179 995,85 лв. След извършено прихващане на част от дължимия ДДС за м.05.2024 г. в размер на 2 678,60 лв. от надвнесен и невъзстановен корпоративен данък за 2023 г. в същия размер, като краен резултат с обжалвания РА са определени за довнасяне общо задължения за ДДС в размер на 195 944,82 лв. в т. ч. главници в размер на 177 317,25 лв. и съответни лихви в размер на 18 627,57 лв. РА е обжалван по административен ред, като допълнително установеното с РА задължение за корпоративен данък за 2023 г., отказаното право на данъчен кредит за м.05.2024 г. и м.06.2024 г., както и определените в тази връзка лихви за просрочие, са предмет на последното. ДОДОП е намерил издаденият РА за правилен и законосъобразен и с Решение №86/10.7.2025г го е потвърдил. В срок е постъпила жалба до Административен съд Велико Търново.

 

По делото не е спорно, че жалбоподателят е вписан в Търговския регистър на 02.12.2014 г. с наименование „ВАНИЗ ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ЕООД, с адрес на управление - гр. Велико Търново, ул. „Поп Харитон" № 2, ап. 7, с едноличен собственик на капитала А. П. К. и с капитал от 100 лв. На 18.06.2015 г. в Търговския регистър са вписани промени - прехвърляне на дяловете на дружеството на Т. Н. Х., което лице е вписано за едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, както и извършена промяна на името на дружеството - „ВАНИЗ" ЕООД. На 30.09.2024 г. е вписана продажбата на дружествените дялове от Т. Х. на С. К. Д., собственик на капитала на дружеството и управител на „ВАНИЗ" ЕООД и към настоящия момент. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 08.01.2015 г. по инициатива на лицето- регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот.

 

В подадената от дружеството годишна данъчна декларация чл.92 от ЗКПО за 2023 г. е декларирана основна дейност - товарен автомобилен транспорт с код по КИД 4941. Съгласно мотивите на РД, извършваната през ревизирания период дейност е товарен автомобилен транспорт и отдаване под наем на автомобили. Дружеството притежава Лиценз № 18343/07.11.2017 г. за международен автомобилен транспорт на товари за чужда сметка срещу възнаграждение, издаден от МТИТС, валиден до 06.11.2027 г. По данни от информационния масив на НАП през периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2024 г. жалбоподателят е притежавал две фискални устройства, свързани с дистанционна връзка с НАП: 1.) ЕКАФП с № ФУ ED353024 и ФП № 44353024 за обект „магазин за кафе" в гр. Горна Оряховица, регистриран в НАП с № 4613175 на 01.02.2023 г. и дерегистриран на 19.06.2024 г.; 2.) ЕКАФП с № ED348384 и ФП № 44348384 за обект „кафе аператив „Спортно-Търново" в гр. Велико Търново, ул. „Козлуджа", регистриран в НАП с № 4526661 на 12.11.2021 г. и дерегистриран на 28.02.2023 г.

 

За изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на жалбоподателя, в хода на ревизията са предприети следните процесуални действия: С Протокол № Р-04000424003557-ППД-001/31.10.2024 г., органите по приходите са приобщили доказателства от извършена проверка на „ВАНИЗ" ЕООД, приключила с Доклад относно установени факти и обстоятелства в хода на проверка № П-04000424120426 -ДПП- 001/ 25.07.2024 г. Приобщените доказателства са Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № П-04000424120426-040-001/04.07.2024 г. и ИПДПОЗЛ № П-04000424120426-040-002/18.07.2024 г., и представените в отговор с вх. № П- 04000424120426-ПРД-001 -И/17.07.2024 г. и вх. № 1/25.07.2024 г. на НАП писмени обяснения от управителя на дружеството, оборотна ведомост и главна книга за 2023 г., инвентарна книга към 31.12.2023 г., оборотна ведомост за 01.2024 г., счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 31.12.2023 г. и служебна бележка от публичен изпълнител изх.№ С240004-181-0014552/24.07.2024 г.

 

На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК е изготвено и връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000424003557-040-001/24.07.2024 г„ с което органите по приходите са изискали от ревизираното дружество първични и вторични счетоводни и търговски документи в т. ч. фактури за покупки и продажби, протоколи, кредитни известия и др., писмени обяснения, декларации, справки и други документи, свързани с извършваната основна дейност през периода, копия на фактури за покупки от доставчика „С. АГРО" ЕООД и документи относно всички аспекти на доставките от посоченото дружество - договаряне, приемане и предаване, разплащане, счетоводни регистри относно осчетоводяване на фактурите в счетоводството на дружеството и пр.

 

В отговор от ревизираното дружество, посредством електронната услуга на НАП, с вх. № Р-04000424003557-ПРД-001-И/28.08.2024 г., са представени единствено копия на шест броя фактури, издадени от „С. АГРО" ЕООД, а именно: фактура № 1/01.05.2024 г., фактура № 2/06.05.2024 г., фактура № 3/14.05.2024 г., фактура hz 4/20.05.2024 г., фактура № 8/30.06.2024 г. и фактура № 9/30.06.2024 г. От „ВАНИЗ" ЕООД не са представени останалите изискани документи, надлежно изброени във връченото ИПДПОЗЛ, нито писмени обяснения по поставените от органите по приходите въпроси.

С ИПДПОЗЛ № Р-04000424003557-040-002/16.10.2024 г. са изискани писмени обяснения, справки и документи относно ДМА- инвентар/резервни части/консумативи и др., закупени от дружеството по тринадесет броя фактури за покупки от „Техномаркет България" АД с ЕИК 200586330 и „Технополис България" ЕАД с ЕИК 130858590, самите фактури, счетоводни справки за отразяването им в счетоводството на ревизираното лице, справка за начислените през годината амортизации на въпросния инвентар, документи за извършени разплащания по фактурите, писмени обяснения относно местонахождението на закупените ДМА и инвентар и пр. С връченото ИПДПОЗЛ са изискани още справки за продадените през 2023 г. ДМА, ведно със съответните документи за придобиването им от жалбоподателя; счетоводни справки за наличните към 31.12.2023 г. ДМА и стоково материални запаси в предприятието; аналитични и хронологични счетоводни регистри на сметки 302 „Материали", сметка 304 „Стоки", сметки от група 70, сметка 501 „Каса в левове", сметки 422 „Подотчетни лица", инвентаризационни описи от проведена към 31.12..2023г. инвентаризация.

 

В отговор на връченото искане, по електронен път с вх. № Р-04000424003557-ПРД-002- И/27.11.2024 г„ вх. № Р-04000424003557-ПРД-004-И/27.11.2024 г., вх. № Р- 04000424003557-ПРД-003-И/27.11.2024 г. и вх. № Р-04000424003557-ПРД-005- И/29.11.2024 г., от ВАНИЗ" ЕООД са представени част от изисканите документи и обяснения - копия на изисканите фактури за покупки от „Техномаркет България" АД/"Технополис България" ЕАД с приложени фискални касови бонове, дванадесет от които - с предмет различни видове домакински електроуреди и части за тях, оборотна ведомост, главна книга, счетоводен амортизационен план (САП) и инвентарна книга за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., както и хронологични регистри на групи сметки за същия период - сметка 302 „Материали", сметка 304 „Стоки", дебит на сметка 411 Клиенти" срещу кредит на сметки от група 70, както и дебит на сметка 702/1 срещу кредит на сметка 304/1, сметка 422 „Подотчетни лица" и банково извлечение за периода от 01.10.2023 г. до 31.12.2023 г. Жалбоподателят не е представил изисканите му счетоводни регистри относно счетоводното завеждане на закупените домакински електроуреди, с изключение единствено на пет уреда, закупени с фактура № 0190451311/11.03.2023 г. (първите пет позиции по фактурата), заведени в счетоводството му като ДМА в инвентарната книга и САП на дружеството за 2023 г. Не са представени писмени обяснения за предназначението и местонахождението на закупените домакински уреди, нито справки за продадените през годината ДМА и/или изисканите хронологични регистри на сметка 501 „Каса в левове".

 

Органите по приходите са намерили, че воденото счетоводство е непълно, не са представени всички относими към доставката писмени доказателства, поради което са пристъпили към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред (т. 4) и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване (т. 5). За това, че предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК,жалбоподателят е уведомен , че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, в изпълнение на чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх.№ Р-04000424003557-l 13- 001/16.10.2024 г. Връчено е и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. № Р- 04000424003557-139-001/16.10.2024 г., като с ИПДПОЗЛ № Р-04000424003557-040- 003/16.10.2024 г. е изискана декларация на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

 

В указания срок изисканата декларация не е представена на органите по приходите, както и до края на ревизионното производство от „ВАНИЗ" ЕООД не са представени всички изискани документи, нито писмени обяснения по горните ИПДПОЗЛ , в т.ч. счетоводни регистри за осчетоводяване на фактурите за покупки от „С. АГРО" ЕООД и на фактурите за покупки от „Техномаркет България" АД/"Технополис България" ЕАД, с изключение на представен регистър за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. за извършени записвания по дебита на сметки 204 „Компютърна техника", 207 „Транспортни средства" и 209 „Дълготрайни материални активи" /ДМА/, от който се установява завеждане на пет от домакинските уреди на обща стойност 7 356,37 без ДДС, закупени с фактура № 0190451311/11.03.2023 г., по дебита на сметка 209 „Други ДМА", като дълготрайни материални активи.

 

На „ВАНИЗ" ЕООД е връчено и ИПДПОЗЛ № Р-04000424003557-040-004/03.12.2024 г., с което в т. 4, т. 5 и т. 6 от жалбоподателя повторно са изискани всички документи, свързани с получените фактури за покупки от „С. АГРО" ЕООД - договори, анекси, споразумения, приемо-предавателни протоколи и др., документи за извършено разплащане, както и счетоводни регистри, онагледяващи извършеното осчетоводяване на фактурите. Изискани са също писмени обяснения къде са реализирани закупените стоки от този доставчик (череши и ягоди), ведно с прилагане на съответните счетоводни регистри за взетите стопански операции и всички документи, свързани с реализацията на стоките, както и писмени обяснения относно точно местонахождение на активите (съоръжения, МПС и др., също закупени от „С. АГРО" ЕООД с фактури № 8/30.06.2024 г. и № 9/30.06.2024 г.). В отговор от жалбоподателя отново не са представени изисканите документи и писмени обяснения. По електронен път с вх. № Р- 04000424003557-ПРД-007-И/20.12.2024 г. от дружеството са представени единствено индивидуален сметкоплан и оборотна ведомост за м.01.2024 г., а с вх. № Р- 04000424003557-ПРД-006-И/19.12.2024 г. - счетоводни регистри (нечетливи копия) и документи, неотносими към поставените в горното искане въпроси, съответно и към направените констатации в РА.

 

При ревизията са извършени две посещения в счетоводството на дружеството, на адрес гр. Велико Търново ул. „Поп Харитон" № 2 офис 10, документирани с Протокол серия АА № 2018819/27.11.2024 г. и Протокол серия АА № 2018912/19.12.2024 г., при които от органите по приходите са проведени работни срещи с В. Х. (упълномощено от дружеството лице). В ревизионното производство е извършена и насрещна проверка на „С. АГРО" ЕООД, документирана с ПИНП № П-03000324156280-141 -001 /28.10.2024 г.

 

В хода на административното обжалване, са представени: заверени копия на фактури № 1/01.05.2024 г., № 2/06.05.2024 г., №3/14.05.2024 г. и № 4/20.05.2024 г., издадени от „С. АГРО" ЕООД с ЕИК 203539834; три броя международни транспортни товарителници (CMR) към тях - на чужд език, съответно с дати от 06.05.2024 г., 14.05.2024 г. и 20.05.2024 г.; шест броя Свидетелства за управление на МПС, Част I - за МПС влекачи с per. № [рег. номер], per. № [рег. номер] и per. № [рег. номер] и полуремаркета с per. № [рег. номер], per. № [рег. номер] и per. № [рег. номер]; трудови договори № 155/24.05.2024 г. и 156/24.05.2024 г. за наети от работодател „ВАНИЗ" ЕООД лица на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил". Въз основа на горното ДОДОП е изпратил до жалбоподателя писмо изх. № Ж-04-56#5/27.05.2025 г. по описа на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което също са изискани доказателства за счетоводното отчитане на фактурите за покупки от „Техномаркет България" АД и „Технополис" ЕООД - хронологични и аналитични счетоводни регистри, в т. ч. регистър на съответната разходна сметка от гр.60, по която са намерили отражение фактурите, както и доказателства, от които да е видно във връзка с каква дейност на „ВАНИЗ" ЕООД са използвани закупените по тези фактури ДМА/инвентар/, резервни части и консумативи. Относно фактурите от „С. АГРО" ЕООД, по които жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит през м.05.2024 г. и м.06.2024 г., са изискани освен хронологични и аналитични счетоводни регистри за счетоводното им отчитане, така също информация и всички документи за извършени последващи облагаеми доставки с черешите и ягодите, предмет на част от спорните доставки. От „ВАНИЗ" ЕООД са поискани също информация и доказателства за предназначението на ДМА по фактури № 8/28.06.2024 г. и № 9/30.06.2024 г., техническите им характеристики, извършени ли са последващи облагаеми доставки с тези ДМА и др. Изискани са и счетоводен и данъчен амортизационен план на дружеството към 30.06.2024 г., 31.07.2024 г., 31.08.2024 г., 30.09.2024 г., 30.09.2024 г., 31.10.2024 г., 31.11.2024 г. и 31.12.2024 г.

 

С вх. № Ж-04-56#11/19.06.2025 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново, от „ВАНИЗ" ЕООД са представени отново заверени копия на процесиите фактури от „С. АГРО" ЕООД, с приложени към четири от тях описаните по-горе 3 бр. CMR, както и документи на чужд език, непридружени от легализиран превод - договори и споразумения между „ВАНИЗ" ЕООД и чуждестранни дружества, и 33 броя изображения/снимки, записани на CD-R. В указания срок не са представени хронологични и аналитични счетоводни регистри, което е прието от ДОДОП, че обосновава наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за определяне на данъчните задължения на дружеството- жалбоподател.

Жалбоподателят оспорва изцяло обжалвания РА и определените с него задължения за корпоративен данък, ДДС и лихви за просрочие. Твърди, че органите по приходите неправилно са установили въпросните задължения, като счита направените изводи за неправилни и необосновани.

 

 

В хода на съдебното дирене са приобщени всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, всички съставени електронни документи, приети като веществено доказателство с СД.

 

В първото по делото о.з. представителят на ответник жалба е оспорил по реда на чл. 193, а.1 от ГПК във вр. С §2 от ДР на ДОПК във връзка с тяхната автентичност и достоверност, за което съдът е открил производство и е указал доказателствената тежест на жалбоподателя за установяване верността на оспорените писмени доказателства, подробно описани в нарочна молба стр.42 от делото и представляващи Фактури № 1-4 издадени от С. АГРО ЕООД и 3 ЧМР съответно от 6.05.2025,14.05.2025г,20.05.2025г. т.10 Приложения л.73 до л. 90 от преписката. За установяване на тяхната истинност е разпитан като свидетел Х., който заявява, че е управител на датското дружество Танита с предмет на дейност. логистика, транспорт и търговия и седалище гр. Гестен. Освен това същият посочва, че през 2024 година м. май и м.юни „Ваниз“ ЕООД е доставяла на това датско дружество български череши, реализирани на датския пазар чрез голяма търговска верига Бил ка. С жалбоподателя е бил сключен договор за фотоволтаичната система, която е доставена в Кралство Дания и се ползва, доставени са и оградни съоръжения, които все още не са монтирани напълно. Транспортът за тия покупки е плащан в Дания, де-факто транспортът е за сметка на продавача, който е голяма транспортна фирма и който е разтоварил стоката директно в голяма датска верига „Бил-ка“.Свидетелят твърди, че плащането е станало по банков път. Освен това на свидетеля са предявени оспорените писмени доказателства, намиращи се в папка № 1 от административната преписка на листи от 73 до 90 вкл. И същият е потвърдил, че подписът е негов съответно на стр. 74, 75, стр. 76, стр. 77 ,стр. 78 и стр. 79 , стр. 80 , стр. 81 стр. 82, стр. 83, стр.84,стр. 85, и стр.86,стр.87,стр.88,стр. 89 и стр.90.. Негов е и подписът след „вярно с оригинала“на всички тези страници, както и на страница 76 в ЧМР-то подпис на „получател“ стр. 78 също подписът на „получател“ , на стр. 81 на „получател“ , на стр. 88 подпис „за работодател“, на страница 90 подписът „за работодател“ . По този начин съдът намира, че е доказана автентичността на оспорените частни писмени доказателства.

 

 

От трети неучастващи в производството лица на основание чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК са изискани писмени доказателства, които са представени както следва: с писмо с вх. № 4392/29.09.2025 г. от ТД на НАП Варна, от страница 56 до 117 вкл.,с писмо с вх. № 4410/30.09.2025 г. от ОД „Земеделие“ гр. Варна от страница 118 до 128 вкл.От тези доказателства се установява, че за 2024г. С. АГРО ЕООД няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, и за стопанската 2023/2024г. няма заверени документи като земеделски производител на череши и ягоди. В анкетните карти, изпратени от ОДЗ е видно, че са култивирани само ябълки. От извършената проверка в подадените от този доставчик дневници за покупки по ЗДДС за периоди от 1.1.2023г. до 31.12.2024г. е видно, че не е отразена покупка на ДМА, заведени са единствено земи на стойност 3000 лева.За периодите до м.04.2024г. видно от справка в информационния масив на НАП, това дружество подава СД по ЗДДС с нулеви резултати или с ДДС за внасяне/ възстановяване в незначителни размери. За процесния период е декларирани както следва за м.05.2024г. ДДС за внасяне в размер на 170 400 лева и за м.06.2024г. ДДС за внасяне от 579 660 лева, който данък не е издължен към бюджета. За периода на фактурираните доставки м.05. и м.06.2024г. към това дружество доставчик няма наети лица по трудови договори, последните такива са прекратени през 2018г, а новите са сключени м. август 2024г., не са подавани справки – декларации по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на наети лица по граждански договори.

 

По делото не е спорно, че С. АГРО ЕООД считано от 13.1.2022г. е с управител и представляващ Т. Х., поради което се явява свързано лице по смисъла на §1,т.3 от ДР на ДОПК, с ВАНИЗ ЕООД, също представлявано и управлявано от Т. Х. до 17.06.2024г. след което дружествените дялове са прехвърлени на Г. М., представляващо лице на още 36 дружества. Дружеството доставчик е регистрирано по ЗДДС считано от 16.12.2021г. и дерегистрирано на 1.8.2024г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.

 

Дружеството Tanita Aps Дания се представлява от В. Х. бивш съпруг на Т. Х., който съгласно пълномощно от 7.10.2024г. представлява и жалбоподателя, като извършва всякакви правни и фактически действия . Между двете дружества са налице облигационни отношения по повод доставката на череши и ягоди, наем на МПС от 1.1.2024г. за отдаване под наем на 50 бр. товарни и 2 броя леки МПС за срок от две години, доставка на фотоволтаични системи.

 

В хода на административното обжалване е събрана информация от Агенция „Митници и регистър Събиране на данни за автомобилния трафик на РБ от Националното ТОЛ управление към АПИ, от които е видно, че за влекач с рег. № [рег. номер] и рег. № [рег. номер] няма данни да са преминали границата чрез ГКПП Русе – Дунав мост на 6.05.2024г. и на 14.05.2024г. – дати на доставките, нито да са се движили по републиканската пътна мрежа през периода от 1.05.2024г. до 31.05.2024г. . За МПС с рег.№ [рег. номер] за периода от 1.05.2024г. до 31.5.2024г. се установява преминаване през същия ГКПП съответно на 4.05.2024г. влизане в страната с ремарке с рег. № ВТ 2228Е, различно от посоченото в ЧМР и шофьор А. с превозен товар – фураж за животни, на 11.05.2024г. излизане с ремарке с рег. № [рег. номер] с шофьор Б. с товар продукти от животински произход и текстилни артикули, обувки, без да е регистрирано обратно влизане за периода от 11.05.2024г. до 31.5.2024г

 

 

По делото е изслушаната и приета като доказателство СИЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна и същата ще бъде обсъждана по долу в решението, в съвкупност с всички събрани доказателства. Изслушана е и СТЕ, която следва да отговори по принцип дали е възможно транспортирането на посоченото във фактурите количество череши с посочените МПС.

 

От ответник жалба са постъпили всички електронни документи ЗВР , РД , РА на СД , копие от което е връчено на жалбоподателя , който не ги оспорва в настоящото производство.

 

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – възложителят и ръководителят на ревизията, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

 

Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не са налице пороци от формална страна. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че липсват мотиви за приложение на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК и не е посочено точното основание по чл.122, ал.1 от ДОПК. Следва да се посочи, че изрично в РА и в потвърдителното решение на ДОДОП е посочено, че правното основание е чл.122,ал.1,т.4 и т. 5 от ДОПК- като органът по приходите е изложил подробни мотиви, защо намира, че воденото от жалбоподателя счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, и не са представени всички изискани от органа по приходите в рамките на ревизията писмени доказателства.

 

Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с данъци по особения ред на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа ще бъде определена по особения ред на чл.122 от ДОПК. В този смисъл не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на принципа на законност, доколкото са спазени нормите на ДОПК, дадена му е възможност да сочи доказателства, да дава обяснения. Не се споделя възражението, че органът по приходите е нарушил чл. 37 от ДОПК, тъй като не са установени всички обстоятелства и не е анализиран целия доказателствен материал. Напротив в РД и РА органът е посочил точно установените от него обстоятелства в хода на ревизията въз основа на кои доказателства се основават изводите му. Твърдяното процесуално нарушение всъщност касае спора по същество, защото при анализ на събраните доказателства органът е достигнал до извод, различен от този на жалбоподателя.Не е налице нарушение на чл. 3 от ДОПК, доколкото органът по приходите е изпълнил служебното си задължение за събиране на доказателства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, на същия са връчени съответни искания за представяне на доказателства и обяснения, включително и да представи декларации или писмени доказателства. След като същият не се е възползвал от това право, не е представил изрично посочените в РД и РА писмени доказателства, то неупражняването на права от него не може да се приравни на съществено процесуално нарушение. Посоченото от жалбоподателя като съществено процесуално нарушение, че в РД няма негативни констатации,вкл. Установявания за данъчна измама и за нередовно водено счетоводство, както и че не е посочено коя от хипотезите на чл. 122, ал.1 т. 4 от ДОПК има предвид органа по приходите , също е неоснователно. В РА наистина липсват констатации дали счетоводството е редовно или не, но изрично ревизиращият орган е посочил, че същото не дава възможност за установяване на дължимите данъци, тъй като е непълно. Невярно е становището на жалбоподателя, че формалната причина за отказ за признаване правото на данъчен кредит е ненамирането на деклариран данъчен адрес на доставчика С. АГРО ЕООД, доколкото изрично в мотивите в РД, представляващи мотиви и на РА е посочено, че от представените доказателства, вкл. И тези които са служебно достъпни не може да се направи извод за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което не е налице първата предпоставка за законосъобразно упражняване правото на данъчен кредит. АО е изложил и подробни съображения защо намира, че жалбоподателят е следвало да знае или да предполага наличието на измама по веригата: фактът, че доставчикът и жалбоподателят са свързани лица,както и последния и датското дружество- получател по спорните доставки, представянето на различни писмени доказателства оспорените фактури в хода на ревизионното производство и съдебното обжалване, и др.

Процесната ревизия е проведена по реда на чл.122 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1 т. 4 и т. 5 от ДОПК. При извършване на ревизията са изискани от дружеството представяне на подробно изброени първични и вторични счетоводни документи и регистри, свързани с дейността на дружеството, като не е спорно, че от него са представени само част от изисканите такива, като липсват доказателства за редовно водено счетоводство- аналитично, което да дава възможност за установяване на дължимите публични задължения. Поради липсата на документи, изрично изброени във фактическата част на решението, настоящата инстанция намира че , правилно ревизиращия орган са приели, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1 т. 4 и т. 5 от ДОПК– липсва или не е представена счетоводна отчетност и липсват документи, необходими за установяване основата за облагане с данъци.

При изчерпателно посочените предпоставки на чл.122, ал.1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал.2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Размерът на данъка при ревизия по чл.122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. Изложените в жалбата възражения, че без основание ревизията се е позовала на наличие на обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци и не са представени всички искани документи, са същите както и при административното обжалване, като съдът изцяло споделя мотивите на ДОДОП. И са несъстоятелни. Видно е, че от страна на ревизираното дружество не са представени всички изискани документи. Твърденията в жалбата, че в хода на ревизията са представени всички изискани документи и доказателства не отговаря на установената по преписката фактическа обстановка. Освен това, при ревизията органите по приходите са установили множество пропуски във водената счетоводна отчетност. Относно редовното водене на отделните счетоводни сметки, в частта по ЗКПО на РД е направен пълен анализ на допуснатите пропуски в счетоводната отчетност, който настоящата инстанция споделя. Ревизията правилно е установила, че формата на счетоводство не осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане на сметка 304 „Стоки", не са представени доказателства за надлежното осчетоводяване на домакински уреди от Технополис и Техномаркет като ДМА, начисляване на амортизации, непредставяне на инвентаризационен опис на същите, както и доказателства в кой обект на жалбоподателя същите се намират. Не е организирано счетоводно отчитане на разходите на материални запаси и начина на формиране на себестойността на продукцията и услугите съобразно изискванията на стандарта и в съответствие спецификата на дейността, в т.ч. по отделни видове дейности и по отделни обекти - площадки. Неводенето на подробна счетоводна отчетност възпрепятства установяването на задълженията по ЗДДС и ЗКПО.Законът изиска да се води такава счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Изпълнението на това задължение се отнася до всички регистрирани по ЗДДС лица, установено с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДДС, която от своя страна е хармонизирана с разпоредбата на чл. 242 от Директива 2006/112. Тези изводи на органа по приходите не се опровергават с помощта на изслушаната по делото СИЕ.

Предвид факта, че ревизията е проведена по особения ред, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са подкрепени със събраните доказателства т. е. в тежест на задълженото лице е да обори констатациите на ревизията с пълно насрещно доказване. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение № 2343 от 14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2021 г., Решение № 1148 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2021 г.Решение № 837 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2021 г. Решение № 483 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2021 г., VI Съдът е дал указания в разпореждането за насрочване на делото, че жалбоподателят следва да проведе пълно, насрещно доказване, за да обори тази презумпция. Съдът намира, че такова не е налице, доколкото нито с помощта на СИЕ и СТЕ, нито с представянето на другите писмени доказателства може да се установи воденето на редовно аналитично счетоводство. Оспорените по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК частни писмени документи, чиято автентичност е доказана в хода на производството чрез разпит на св. Х. не могат да обосноват еднозначно извод за реалност на доставките по чл. 6 от ЗДДС. В този смисъл съдът се позовава на Решение от 5.10.2016г. по С-576/15 на СЕС, в което е прието, че чл. 242 от Директива 2006/112 /ЕО налага на данъчнозадължените лица – платци на данъка задължение за водене на надлежна отчетност, както и че липсата на счетоводна отчетност, която би позволила ДДС и контрола върху него от данъчната администрация и липсата на осчетоводяване на издадените и изплатени фактури, могат да възпрепятстват правилното събиране на данъка и застрашават доброто функциониране на общата система на ДДС. В този смисъл Решение № 10181 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2021 г.,и други.

По приложението на материалния закон съдът намира следното :

С процесния РА, на основание чл.70, ал.5, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.6 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 685 441,66 лв., по следните шест броя фактури, издадени от „С. АГРО" ЕООД с ЕИК 203539834, отразени в дневника за покупки на жалбоподателя за данъчни периоди м.05.2024 г. и м.06.2024 г.:

За да се приеме, че една сделка е облагаема по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и получателят по нея може да упражни правото на данъчен кредит, първото условие е наличието на фактура, която съдържа цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО и транспониращите я разпоредби на чл.114 и чл.115 от ЗДДС. Чл.71, т.1 от ЗДДС поставя като първо условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит именно притежаването от лицето на данъчен документ.

Според чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата задължително съдържа вида, количеството на доставените стоки/услуги. Същевременно на основание чл. 121, ал. 1 от ППЗДДС. регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС. Съгласно чл. 6, an. 1, т. 4 от ЗСч, първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, трябва да съдържа предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. От посочените разпоредби е видно, че при издаването на фактури следва да се спазват определени законови правила. В хода на ревизионното производство от жалбоподателя са представени четири броя фактури, издадени от С. АГРО ЕООД, както следва : №1/1.05.2024г. с предмет череши 30 000кг, №2/6.05.2024г. с предмет череши 30 000 кг, 3/14.05.2024г. с предмет череши и ягоди 30 000 кг и 4/20.5.2024г. с предмет череша и ягода 30 000 кг. В хода на обжалване на РА пред ДОДОП са представени съвсем различни фактури макар със същите номера и от същите дати, като предметът на всички е череши, и количеството за първите две е от 10 000 кг ,а за останалите две- 20 000 кг. Тези фактури не отговарят на посочените по- горе изисквания, доколкото в същите няма данни за съставителя и получател по тях, предвид което верен се явява извода на органа по приходите, че същите нямат характер на двустранно подписани документи между търговците, за да се приеме, че родово определените стоки са надлежно индивидуализирани, и по този начин съгласно чл. 24, ал.2 от ЗЗД собствеността върху тях е прехвърлена на получателя. Констатираното разминаване в първичните документи доказва тяхната невярност, поради което не е налице първата предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит,а именно наличието на редовна фактура. При наличието на данъчен документ, който не е съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, което е самостоятелно основание за отказване правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение № 141 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6522/2018 г., VIII о., Решение № 682 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14908/2014 г., I Решение № 1696 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7421/2018 г., VIII Решение № 3068 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2019 г., V. Изрично в горепосочените решения е посочено, че предметът на доставката следва да бъде индивидуализирани като описание и количество, поради което неспазването на изискването на чл. 71, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.114, ал.1,т.9 от ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В този смисъл практиката на СЕС напр. Решение от 8 май 2013 г. по дело С -271/2012г.

 

Въпреки това съдът в съответствие със задължението си по чл. 160, ал.2 от ДОПК не следва да ограничава проверката по материалната законосъобразност на акта само до формалните изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит, но и изпълнението на материално-правните условия за възникване на правото на данъчен кредит. По силата на чл. 68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква за осъществени доставки, когато подлежащият на приспадане ДДС е станал изискуем. Съгласно чл.25, ал.6 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие в хипотезите на ал.2, 3, и 4 на същата разпоредба. В чл. 25, ал.1 от ЗДДС е предвидено, че по доставките от вида на разглежданите данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне правото на собственост. Както се посочи по- горе, за родово определените вещи това става чрез тяхното отделяне, по силата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД т.е. тяхната индивидуализация напр. чрез предаването им на превозвач, или директно на получателя. Следователно това е юридическият факт, който поражда изискуемост на ДДС и правото на приспадане на данъчен кредит. По общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК докателствената тежест за неговото установяване е на ревизираното лице. Разпоредбите на чл. 68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в този закон сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчен документ, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка. Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото. Едва при справяне с възложената му доказателствена тежест за установяване на реалното осъществяване на доставките би стоял въпросът за добросъвестността на получателя и евентуалното му участие в данъчна измама, като доказателствената тежест за тези обстоятелства е на приходната администрация.

Правилно е становището на жалбоподателя, че липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика, както и наличие на данъчни задължения и неокриването му на адреса за кореспонденция, не биха могли, на самостоятелно основание, да обусловят законосъобразността на отказа правото на данъчен кредит. Изрично в Решение СЕС С-18/13 е посочено, че не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия – тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В този смисъл Решение № 4638 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3264/2026г. Обаче нито в РД, нито в РА, нито в потвърдителното Решение на ДОДОП такива основания се сочат: липса на кадрова обезпеченост, неотриване на данъчен адрес, липса на редовно водено счетоводство от доставчика. Органът по приходите изрично посочва причината за отказ за упражняване на това право и то е липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Както е прието в т. ЗЗ от Решение СЕС по С-154/20 "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. Това произтича и от Решение на СЕС по С -516/2014г, което сочи, че чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че фактури, които съдържат само общо описание, априори не отговарят на изискванията по точка 6 и по точка 7 от споменатия член Чл.178 б. а от същата Директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националните данъчни органи да откажат правото на приспадане на данъка върху добавената стойност само на основание, че данъчнозадълженото лице притежава фактура, която не отговаря на изискванията по чл.226, т. 6 и 7 от тази директива, при положение че тези органи разполагат с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали материално-правните предпоставки за упражняването на това право са изпълнени.

Самото данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане напр. Решение С 281/20 СЕС. Т. 37 от Решение по С-78/12 СЕС Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. В случая е доказано единствено наличието на фактури, чиято доказателствена стойност е разколебана с оглед изложеното по- горе различие в представените такива по време на ревизията и по време на обжалване на РА и счетоводното им отразяване от получателя, но не са ангажирани достатъчно доказателства за реално осъществени стопански операции от регистрираните по ЗДДС данъчни субекти В този смисъл напр. Решение № 4565 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3004/2026 г., Настоящата инстанция изцяло възприема становището на процесуалния представител на ответник жалба,че жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване на положителния факт по прехвърляне правото на собственост върху родово определените вещи – череши и ягоди. От представените доказателства от ОДЗ става ясно, че доставчикът СИЛВИАНА АГРО няма декларирани масиви с череши или ягоди- видно от представените анкетни карти има единствено ябълкови насаждения, като в баланса на дружеството има заприходени като ДМА земеделски земи на стойност 3000 лева, крайно недостатъчно за произвеждане на количеството череши, предмет на доставките.От изисканите доказателства от трето лице ТД на НАП Варна се установява, че това дружеството не е подавало ГДД за процесния период, няма заприходени ДМА освен горепосочените, няма регистрирани в ТД на НАП трудови договори към този период, не се издавани справки за изплатени суми по сключени граждански договори, подадените СД по ЗДДС освен за м. май и м. юни са с нулеви стойности или малки такива. Освен заприхождаване в счетоводството на жалбоподателя на процесните фактури, липсват каквито и да било други доказателства за качеството на продукцията, за отделянето на престацията, за нейното претегляне, транспортиране вкл. Посочване на мястото, където са били доставени на жалбоподателя като напр. приемо- предавателни протоколи, товарителници, пътни листи, стокови разписки, кантарни бележки и други. Разпитаният свидетел , управител на датското дружество Танита АПК краен получател на тези стоки, е съпруг на управителя на дружеството жалбоподател, поради което също се явява свързано лице. Същият посочва, че черешите за Дания се натоварват в с. Долни Чифлик, като липсват каквито и да било доказателства, че доставчикът има там складова база, насаждения. Допълнително представените ЧМР за ВОД на черешите, кореспондират на поправените фактури, а не на представените такива в хода на ревизионното производство, не съдържат всички изискуеми по закон реквизити. В тях като получател е посочено датското дружество, но не е посочено мястото на получаване на стоката, липсват данни къде са били съхранявани черешите от момента на фактуриране до момента на доставката напр. по фактура №1 /1.05.2024г. а транспортирането им е за 6.05.2024г. Освен това в показанията си свидетелят Х. твърди, че стоките са били разтоварвани директно в датска хранителна верига, като в ЧМР такава не е посочена като получател, липсва подпис на това дружество. В жалбата се сочи, че транспортът до Дания е бил осъществен с МПС, собственост на жалбоподателя, като няма спор, че същият притежава такива с посочената в заключението на вещото лице по СТЕ вместимост да превозят посочените във фактурите количества череши. Тези два факта обаче не кореспондират на останалите събрани в хода на производството доказателства. Както се посочи по- горе във фактическата част на изложението от извършени справки при ГКПП Русе – Дунав мост на датите на ЧМР или на фактурите, и от информационните масиви на ТОЛ системата към АПИ МПС, с които се твърди извършването на превоза нито са били в движение на пътната мрежа на РБългария ,нито са преминали през ГКПП в посока Кралство Дания.Освен това представените трудови договори със съответните шофьори са след процесния период, сключени са м. август 2024. Освен това, доколкото превозът е било осъществен от самия жалбоподател е следвало да бъдат представени съответните пътни листи, доказателства за изразходвано гориво, доказателства за изплатени командировъчни средства на шофьорите и други, които по безспорен начин да докажат реалното извършване на такъв превоз. Или в обобщение след като са останали недоказани положителните факти на индивидуализация на родово- определените вещи, на транспорт на същите до крайния получател, то е останал недоказан фактът на реалното прехвърляне на правото на собственост / разпореждане със същите на жалбоподателя респ. на крайния получател. С оглед на така изложеното съдът намира за обоснован изводът на приходната администрация за липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, една от кумулативните предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит.

Досежно фактури № 8/30.6.2024г. и № 9/30.6.2024г с предмет различни видове технически елементи/ съоръжения ,услуги и два броя самоходни машини от страна на жалбоподателя са представени само копия от тях . Не са дадени писмени обяснения изясняващи механизма на фактурираните сделки, липсват счетоводни регистри за установяване на отразяването им в счетоводството на предприятието. Към същите не са представени нито договори, документи за разплащане, приемо- предавателни протоколи, актове за приемане на изпълнени СМР и др. В първата фактура като предмет на доставката са включени технически съоръжения, техен монтаж, от което правилно органът по приходите е формирал извод, че се касае за изграждане на обект с фотоволтаична/ соларна система. Не са представени съответни технически спецификации,не са посочени извършилите монтажа лица, тяхната техническа специализация, не е посочено местоположението на обекта. По втората фактура са вписани четири позиции в предмета й,доставка на система за пясъко струене, камера за боядисване, челен товарач, матокар 5т, .Към нея също липсват спецификации, марка, серийни номера, рама и други индивидуализация на доставката, както и съответно гаранционно поддържане. В този смисъл се явява правилен и обоснован изводът на органа по приходите, че и по тези фактури не е доказана реалността на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Следва да се посочи, че общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС Решение С-281/20 на СЕС. Съгласно постоянната практика на СЕС, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. В този смисъл предвиденото в чл.167 и сл. От Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица. Проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай С-285/2011 С -642/11. От съдебната практика, следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Изрично в Определение по С-123/2014г СЕС приема, че разпоредбите на горепосочената Директива, които се отнасят до правото на приспадане на ДДС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката ДДС, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с ДДС и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. В решение на СЕС по дело С-270/2024 се посочва, че не се допуска практика, при която данъчната администрация, за да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, начислен за придобиването на стока, когато данъчнозадълженото лице е получило доставката на стоката, използвало я е за целите на собствените си облагаеми доставки и е издадена фактура за доставката, се основава на обстоятелството, че фактурата е фиктивна, тъй като първо доставката не е извършена от издателя на фактурата, издателят е заплатил ДДС само частично. За да обоснове такъв отказ да признае правото на приспадане на ДДС, данъчната администрация трябва да докаже надлежно, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в измама с ДДС или че това лице е знаело или е трябвало да знае, че издателят на фактурите е извършил такава измама. Правилно е становището на жалбоподателя, че съгласно константната практика на Върховния административен съд, нито произходът на стоките, нито точният начин на осъществяването на услугите са сред обективните критерии по чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, по принцип изясняването на произхода на стоките е абсолютно ирелевантно обстоятелство по отношение на валидността на доставката и фактическото й осъществяване.

В този смисъл е константната практика на СЕС, обективирана в решения по С-324/11 т.44 и т. 45, С-285/11 и др, където СЕС изрично посочва, че за да се приспадне от получателя правото на данъчен кредит, е необходимо да се установи дали фактурираните доставки са реално осъществени – т. 31 от решение по дело С -285/11. От изложеното до тук става ясно, че жалбоподателят в хода на производството не е доказал при пълно насрещно такова положителния факт на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което за него не е възникнала и втората кумулативна предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит. Макар органът по приходите изрично да не се е позовал на данъчна измама, същият е изложил обективни данни, които е доказал, от които може да се направи извод, че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае, че е част от такава измамна практика. Първият от тези факти е наличието на свързаност между доставчика С. АГРО ЕООД и жалбоподателя- един и същи Управител Х., поради което същата е била наясно, че са фактурирани фиктивни сделки, по които не е прехвърляно право на собственост върху родово определени вещи, същите не са били транспортирани с посочените МПС, както и че дължимият и начислен от доставчика ДДС не е бил внесен в държавния бюджет. На следващо място, такава свързаност е налице и между жалбоподателя и крайния получател на стоките датското дружество, чиито Управител е бившия съпруг на Управителя на дружеството, като за процесния период, последният е действал и като пълномощник на жалбоподателя, поради което е налице договаря сам със себе си. На следващо място е налице поправени първични документи, доколкото към момента на ревизионното производство са представени едни копия на фактури, а по време на обжалване на РА други, с различно съдържание, предмет, количество. Трето, представените по делото ЧМР, са създадени за нуждите на процеса, доколкото не са били представени в хода на ревизионното производство,същите носят подписа само на св.Х., който е действал и в качеството си на пълномощник на жалбоподателя, поради което може да се приеме, че ЧМР са съставени на територията на РБългария и не обективират ВОД реснп. ВОП. Четвърто, доколкото се твърди, че транспортът е бил извършен от самия жалбоподател, то същият е бил наясно, че към този момент не е имал назначени по трудов или граждански договор шофьори, посочените МПС не са се движели по пътната инфраструктура на РБългария и не са напуснали нейната територия чрез ГКПП Русе – Дунав мост.

Следователно и процесните фактури, издадени от СИЛВИАНА АГРО ЕООД са издадени без основание и не отразяват реално извършени стопански операции.

В този смисъл е и константната практика на ВАС напр. Решение № 1983 от 1.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2021 г., което касае същите услуги с друг жалбоподател и същите преки доставчици на настоящия такъв, Решение № 7134 от 14.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2022 г., Решение № 6849 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2021 г.

В обобщение съдът намира, че РА в тази част се явява правилен и законосъобразен, като съответно жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

 

2. Относно констатациите в РА по ЗКПО.

За 2023 г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 0400И0464125/01.07.2024 г., в която е деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 8198,82 лв., формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 18 482,65 лв., дължим корпоративен данък в размер на 1 848,27 лв., направени авансови вноски през годината в размер на 5 000,00 лв. и надвнесен данък в размер на 3 151,73 лв. С обжалвания РА е определен данъчен финансов резултат - печалба в размер на 23 213.59 лв., корпоративен данък в размер 2 321,40 лв., от който допълнително установен в размер на 473,13 лв., направени авансови вноски през годината в размер на 5 000,00 лв. и надвнесен данък в размер на 2 678,60 лв. Допълнително установения данък е в резултат от следното преобразуване на финансовия резултат на дружеството:- увеличение на финансовия резултат по реда на чл.26, т. 1 от ЗКПО със сума в размер на 4 730,94 лв., представляваща разходи за амортизации на ДМА и отчетени разходи по фактури за покупки на домакински електроуреди и части за тях, закупени през 2023 г. от „Техномаркет България" АД и „Технополис България" ЕАД.

 

 

В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е закупило по фактури с предмет, стойности и доставчик, посочени в таблицата по-долу, домакински електроуреди (телевизори, перални и др.) и компоненти за тях, на обща стойност 11 260,24 лева. При ревизията от жалбоподателя не са представени писмени обяснения и/или документи, изясняващи предназначението и местонахождението на закупените домакински уреди, както и че същите са донесли икономическа изгода на дружеството и са били използвани за дейността му.

 

От жалбоподателя не се спори, че пет от уредите по фактура № 0190451311/11.03.2023 г. (първите пет позиции), са заведени в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 209 „Дълготрайни материални активи", съответно в инвентарната книга и САП на дружеството към 31.12.2023 г. През 2023 г. за тези уреди са начислени амортизации в общо в размер на 827,37 лв., които съответно са дали отражение при формиране на данъчния финансов резултат за годината. Начислените амортизации са, както следва:

№ 174 домакински електроуред „Самсунг" на стойност 1 974,17 лв., за който е начислена амортизация в размер на 222,03 лв..

• № 175 домакински електроуред „Горение" на стойност 824,17 лв., за който начислена амортизация в размер на 92,70 лв.,
• № 176 домакински електроуред „Миеле" на стойност 1 658,33 лв. за който е начислена амортизация в размер на 186,48 лв.,
• № 177 домакински електроуред „Миеле" на стойност 1 408,33 лв., за който е начислена амортизация в размер на 158,40лв.,
• № 178 домакински електроуред „Миеле" на стойност 1 491,67 лв. за който е начислена амортизация в размер на 167,76 лв.

За стойността на отчетените разходи за амортизации общо в размер на 827,37 лв. и за стойността на останалите домакински електроуреди и компоненти за тях, на обща стойност 3 903,57 лв. (стойността на останалите три електроуреда по фактура № 0190451311/11.03.2023 г. в размер на 1 172.50 лв. и стойността на електроуредите по останалите 11 фактури, в общ размер на 2 731,07 лв.), органите по приходи са приели, че представлява разход, несвързан с дейността на „ВАНИЗ" ЕООД. Видно от доказателствата по преписката, в отговор на оправеното ИПДПОЗЛ № Р-04000424003557-040-002/16.10.2024 г. дружеството не е представило информация къде е местонахождението на въпросните домакински електроуреди. От задълженото лице не са представени изисканите счетоводни регистри, от които да е видно счетоводното отразяване на фактурите, в т.ч. хронологии по сметки от гр.40 и 60 за финансовата 2023 г., поради което не може да се определи в коя разходна сметка са включени закупените домакински електроуреди, като видно от представен амортизационен план същите не са заведени като активи (извън петте уреда по фактура № 0190451311/1 1.03.2023 г., заведени като ДМА). Съгласно данните от информационния масив на НАП, процесиите фактури от „Техномаркет България" АД и „Технополис България" ЕАД са включени в подадените от лицето отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди на 2023 г., при което правилно при прилагане на особения ред за облагане, органите по приходите са направили извод, че стойностите на останалите, неосчетоводени като ДМА фактури в общ размер на 3 903,57 лв., са намерили отражение и в разходите при формиране на счетоводния финансов резултат за 2023 г. На основание чл. 122 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 22, т. 1 от ЗКПО, в РА данъчният финансов резултат за 2023 г. е определен, като счетоводният финансов резултат е преобразуван по реда чл. 26, т. 1 от ЗКПО общо със сума в размер на 4 730,94 лв. (стойността на начислените амортизации в размер на 827,37 лв. + стойността на останалите фактури в размер на 3 903,57 лв.), третирана като данъчна постоянна разлика.

В случая органите по приходите са съобразили разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, несвързани с дейността на дружеството. При положение, че са налице разходи (в случая в размер на 3 903,57 лв. за закупените домакински електроуреди), които не са направени с цел осъществяване на основната дейност на дружеството, същите правилно са квалифицирани от органите по приходите, като разходи, несвързани с дейността му. Законодателят е предвидил в посочената норма да се включват всякакви разходи, които не са присъщи или потенциално не създават приход за дейността на данъчнозадълженото лице.

Относно начислените амортизации в размер на 827,37 лв. за петте уреда по фактура № 0190451311/11.03.2023 г., заведени като ДМА, е отчетено обстоятелството, че признаването на данъчните амортизации за данъчни цели е налице, когато има безспорни доказателства, че съответните активи са използвани за целите на дейността на дружеството, каквито доказателства, с оглед осъществяваната от дружеството дейност и вида на закупените активи, не са представени в хода на ревизията, нито с жалбата срещу РА и в отговор на отправеното искане в хода на административното обжалване, нито в хода на съдебното такова. Предвид това, след като активите не се използват за осъществяваната от лицето дейност, то при определяне на данъчния финансов резултат не следва да се признават данъчни амортизации за същите. В заключението си вещото лице дава становище, че такъв вид стоки са могли да бъдат ползвани за обект“Снек бар и фитнес“, за който както се посочи по- горе има регистриран ЕКАФ. В баланса на дружеството са заприходени само пет електроуреда по фактура от 11.03.2023г., , включени са в баланса за 2023,2024 и към момента на извършване на проверката от вещото лице. На стр. 2 от СИЕ е посочено, че снек- барът е функционирал до м. 05.2024г.поради което не е ясно защо тези активи продължават да бъдат включени в инвентарната книга като ДМА, да се продължи начисляването на амортизации, след като е останал недоказан ф актът на тяхното използване за дейността на дружеството. Други писмени доказателства относно тези ДМА, тяхното местоположение, с какво предназначение са във връзка с предмета на дейност на дружеството не са ангажирани от жалбоподателя. Единствено както се посочи по- горе вещото лице е направило горните предположения, който извод не кореспондира на останалите доказателства, по- точно от тяхната липса, поради което съдът изцяло споделя доводите на ответник жалба.

 

Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава.

Настоящата инстанция споделя становището на ДОДОП в потвърдителното Решение, че от ревизиращите не е съобразено, че е следвало да бъде извършена корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2023 г. по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО - в размер на 827,37 лв., и увеличение на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО в размер на 3 903,57 лв., вместо извършеното от органите по приходите общо увеличение на финансовия резултат в размер на 4 730,94 лв. Следва обаче да се посочи, че и горепосоченото преобразуване води до един и същ финансов резултат и формира дължим данък като определения с РА.

 

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице законосъобразно увеличение на финансовите резултати на дружеството за ревизираните периоди с разходите по процесните фактури.

 

 

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение при този материален интерес по делото, съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 6 394,20- шест хиляди триста деветдесет и четири евро и двадесет евроцента, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

 

По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, осми състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ВАНИЗ ЕООД гр. В. Търново, ул. Колоня Товар № 5 против Ревизионен акт РА Р-04000424003557-091-001/18.3.2025г. издаден от М. И. Д., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Д. К. И. - на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №86/10.7.2025г. издадено от Директор „Обжалване и данъчно осигурителна практика – ДОДОП гр. В. Търново, с който по ЗКПО е установено допълнително задължение за корпоративен данък за 2023 г. в размер на 473,13 лв. и е определена надвнесена сума в размер на 2 678,60 лв., и по ЗДДС за данъчни периоди м.05.2024 г. и м.06.2024 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 685 441,66 лв., вследствие на което и извършено прихващане със сумата на надвнесения корпоративен данък, е определен ДДС за внасяне в общ размер на 177 317,25 лв. и съответни лихви в размер на 18 627,57 лв.,

 

 

ОСЪЖДА ВАНИЗ ЕООД гр. В. Търново, ул. Колоня Товар № 5 да заплати на ДОДОП разноски в производството в размер на 6 394,20- шест хиляди триста деветдесет и четири евро и двадесет евроцента

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.