Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗРТ.

Производството е образувано по жалба на Е. И. К., ЕГН 65 10263507 срещу Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). В жалбата се излагат съображения, че оспореното решение представлява административен акт, който пряко засяга неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателя, съгласно чл. 120 от КРБ. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения. Оплакванията се свеждат до конкретно твърдяни нарушения на процедурата по вземането на решението от СЕМ. Иска се прогласяване за нищожно, а евентуално отмяна като незаконосъобразно на обжалваното решение.

Ответникът - Съветът за електронни медии /СЕМ/, представляван от председателя си, излага становище за недопустимост на жалбата, като подадена срещу акт, който не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и поради липса на правен интерес.

С писмо вх. №5241 от 25.08.2025г. е представена административната преписка по издаване на обжалвания акт.

Административен съд-София-област, първи състав, след извършена служебна проверка по допустимостта на жалбата, намира същата за недопустима по следните съображения:

С Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. е обявена процедура за избор на генерален директор на БНТ на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и във връзка с решение №РД-05-159/18.10.2016г.

Решение № РД-05-70/15.07.2025 г. е обявено на интернет страницата на СЕМ на 23.07.2025 г.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Решение, с което се обявява процедура за избор на генерален директор на БНТ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като представлява властническо волеизявление на колективния орган по отделните етапи на процедурата за избор на генерален директор на БНТ, в рамките на компетентността му по чл. 32, ал. 1, т. 2 и чл. 66 от Закона за радиото и телевизията. Обжалваното решение приключва отделните етапи от единната по своя характер процедура за избор на генерален директор на БНТ и няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. То е част от производството по издаване на крайния акт на СЕМ и съставлява вътрешни правила по смисъла на чл. 13 АПК, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Решението не попада нито в обхвата на чл. 21 от АПК, нито в този на чл. 65 от АПК. Същото не притежава характеристиките нито на общ, нито на индивидуален административен акт.

Обжалваното решение съставлява акт по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК - с него се създават права и задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта. С него обаче не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя- Е. И. К., като правен интерес от оспорване на решението за него не е налице.

Обжалваното решение на СЕМ установява процедура - правила за провеждане на избор от колективния административен орган. След като регулаторът е създал вътрешни правила при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, оповестил ги е публично, тези правила стават част от нормативно установените граници на властническата му компетентност, докато са действащи. Процедурата е гаранция за спазване на регламентираните в АПК принципи за съразмерност, равенство, последователност и предвидимост, които органът е длъжен да съблюдава при упражняване на оперативната си самостоятелност и разписаните с нея правила подлежат на контрол при проверка на постановените при приложението й актове.

При тази характеристика и правни последици, за жалбоподателя не съществува правен интерес от оспорване на процедурата, т. к. тя не го засяга лично, пряко и непосредствено. В случая не се засягат права, свободи или законни интереси и не се създават непосредствено права или задължения, както и не настъпват каквито и да е неблагоприятни правни последици за конкретни физически или юридически лица и в частност за жалбоподателя. Твърдяното предполагаемо засягане на права и интереси от последващи приложението на акта действия на регулатора, не обуславят правен интерес на потенциалните участници в процедурата.

За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено, т. е. правните последици (права и задължения) и правоотношения, визирани в правната норма, следва да възникват автоматично и директно от този акт. За допустимостта на оспорването е задължително актът правно да уврежда адресатите, засягайки пряко и непосредствено правната им сфера, а не само да създава евентуална (и поради това несигурна) възможност за това. В този смисъл е изяснено понятието "засягане" в решение № 21 от 26.10.1995 г. по конст. дело № 18/95 г. на КС на Р. Б. по приложението на чл. 120, ал. 2 КРБ. В случая процедурата, приета с обжалваното решение на СЕМ, е вътрешнослужебен акт, от който не настъпват правни последици за жалбоподателя, поради което правният му интерес от търсената съдебна защита не е личен, пряк и непосредствен.

Правото на жалба е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на правния спор със сила на присъдено нещо и при липсата на спорно административно правоотношение между страните, липсва и материално право, защитимо със средствата на административния процес. В процесния случай жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на решението на СЕМ, с което се приема процедура за избор. / В този смисъл е и Определение № 4357 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13866/2016 г., VII о., докладчик съдията Д. М. оставено в сила с Определение № 13923 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11190/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ю. К../.

Предвид изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че оспорването, предприето от Е. И. К. е недопустимо поради липса на засягане на негови права и законни интереси от страна на обжалваното решение, имащо характер на акт по чл. 2, ал. 2, т. 3, вр. чл. 13 АПК. Ето защо жалбата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство следва да се прекрати.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски. Такива не са претендирани, затова и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 и т.4 АПК настоящият състав на Административен съд- София-област,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. И. К., [ЕГН] срещу Решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на Съвета за електронни медии за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 863/2025 г. по описа на Административен съд- София- област.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.