Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ВЕЛЦ“ ЕООД с управител В. Б., чрез адвокат Николова против Решение № 150/16.05.2025 г. постановено по АНД № 465 по описа за 2024 г. на РС - Ботевград, с което е

потвърдено наказателно постановление № 23-2400185 от 11.06.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекс на труда (КТ) на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.2 от КТ, на „ВЕЛЦ“ ЕООД е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесното НП. Претендират се разноски по делото.

Редовно призован за датата на съдебното заседание касационният жалбоподател „ВЕЛЦ“ ЕООД, представляван от управителя на дружеството В. Б. оспорва съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област, представлявана от юрисконсулт Стамболиева счита , че решението на РС е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – София в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – София област, Касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решаващият съд е потвърдил наказателно постановление № 23-2400185 от 11.06.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, с което за извършено нарушение на чл.62,ал.3 от Кодекс на труда(КТ) на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.2 от КТ, на „ВЕЛЦ“ ЕООД е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

За да постанови обжалваното решение РС е събрал относими към спора писмени и гласни доказателства и е приел, че нарушението е безспорно доказано.

Настоящият състав споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи от въззивния съд. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се доказва по категоричен начин извършеното нарушение.

Неоснователни са наведените възражения в касационната жалба.

В съответствие с чл. 335, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовия договор независимо от фактическото и правното основания за уволнението. Заповедта трябва да се доведе до знанието на лицето, за да влезе в сила. Най-добре е тя да се връчи срещу подпис на уволненото лице с вписване на датата на връчване. При невъзможност да бъде връчена лично, заповедта може да бъде изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, както и по някоя от лицензираните куриерски фирми.

При разглеждане на трудов спор относно връчване на заповедта за уволнение, за съда е важно работодателят по неоспорим начин да докаже, че заповедта е доведена да знанието на работника или служителя. При отказ на лицето да получи заповедта и/или да положи подпис под нея, може да се препоръча текстът на заповедта да бъде изчетен на лицето пред поне двама свидетели. За запознаването на лицето със заповедта свидетелите съставят протокол с личните си данни и се подписват.

В настоящият случай не са представени доказателства от санкциониранато дружество за проявена активност за връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, „ВЕЛЦ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област сумата от 130 лева, представляваща възнаграждение, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд София - област, касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150/16.05.2025 г. постановено по АНД № 465 по описа за 2024 г. на Районен съд - Ботевград.

ОСЪЖДА „ВЕЛЦ“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област сумата от 130 лева разноски по делото.

Решението е окончателно.