Производство по чл.159 от АПК.

Делото е образувано по вх. № 2359/09.04.2026г. в АСВТ, въз основа на Определение № 1681/01.04.2026г. по гр.д. № 4668/2025г., постановено от 5-членен състав на ВКС и ВАС, с което е разрешен спор за подсъдност между АСВТ и РС Свищов по повод Жалба/вх. № 3765 от 12.08.2025г. в АСВТ/, подадена от името на А. Н. М. от [населено място], действащ чрез упълномощения адвокат О. Н. от ВТАК.

Оспорва се отказ на министъра на правосъдието, обективиран в Писмо изх. № 94-А-136#2/05.06.2025г. да измени своя Заповед № ЧР-05-52/04.03.2025г., в частта й, с която e определено обезщетениeто, дължимо на служителя по реда на чл.234 от ЗМВР.

От фактическа страна се установи, че А. М. е бивш служител на ГДИН с последно местослужене ЗО „Белене“. Със Заповед № ЧР-05-52/04.03.2025г. на МП служебното му правоотношение е прекратено поради навършване на пределна възраст за служба, считано от 14.03.2025г. В Заповедта е посочено и полагащо се обезщетение на служителя, на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР – двадесет брутни месечни възнаграждения на обща стойност 71 060,00лв. за прослужени 32г.

С. З. рег. № 94-А-136/02.06.2025г./неприложено/ М. е поискал от министъра на правосъдието да преизчисли размера на полагащото му се обезщетение по чл.234 от ЗМВР. Съображенията му са, че база за определянето на обезщетението е брутното месечно възнаграждение на служителя, като с обратна сила, считано от 01.01.2025г. възнагражденията на служителите в ГДИН са увеличени.

При тези фактически констатации и търсената защита докладчикът намира, че делото е лишено от предмет, поради следното:

Обжалваният „отказ“ на МП, съдържащ се в посоченото по-горе Писмо изх. № 94-А-136#2/05.06.2025г., не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Това изявление има уведомителен характер, не поражда правни последици и не накърнява правната сфера на жалбоподателя. Страните по спора не се намират във правоотношение на власт и подчинение поради вече прекратеното служебно правоотношение. Макар сезиращото съда изявление да е именувано жалба, по своето естество представлява искова претенция спрямо органа по назначаването по спор относно размера на имуществени вземания, които се дължат на основание съществувалото служебно правоотношение, без по какъвто и да е начин тези вземания да се свързват с незаконно прекратяване на това правоотношение. На практика се иска преизчисляване на обезщетението, чрез увеличаването му съобразно новия размер на заплатата за съответната длъжност в МВР, която е увеличена, но след освобождаване на жалбоподателя от същата.

Съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. Алинея втора на чл.19 от ЗИНЗС препраща към ЗМВР. Действително със Заповед №ЧР -05-117/15.05.2025г. на МП са актуализирани месечните възнаграждения на държавните служители в ГДИН, считано от 01.01.2025г., със задна дата. Но в приложимата към статута и правата на служителите на ГДИН правна уредба не е закрепено правото на бивш служител да иска изменение на заповед за прекратяване на служебното му правоотношение в частта за определените обезщетения. Тоест, при неудовлетворяване на такова искане не е налице засягане на правно защитен интерес на подателя му. При липсата на уредена в закона възможност/ЗИНЗС, ЗМВР или ЗДСл./ за предявяване на такова искане, то за АО не е възникнало задължение да се произнесе с нарочен акт, поради което изпратеният от МП писмен отговор не може да се квалифицира като адм. акт и не подлежи на оспорване по реда на АПК. След като не е налице ИАА, годен предмет на съдебен контрол, то образуваното съдебно производство се явява недопустимо. Следва да се остави жалбата без разглеждане , а делото да се прекрати на основание чл.159 т.1 от АПК. Защита на имуществени права служителят следва да получи чрез иск, предявен по общия ред пред граждански съд.

Воден от горното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба, вх. № 3765 от 12.08.2025г. в АСВТ, подадена от А. Н. М. срещу отказ на министъра на правосъдието, обективиран в Писмо изх. № 94-А-136#2/05.06.2025г., да измени своя Заповед № ЧР-05-52/04.03.2025г., в частта й, с която e определено обезщетениeто, дължимо на служителя по реда на чл.234 от ЗМВР.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 360/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС, като жалбата се подава чрез АСВТ в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.

Определението да се съобщи чрез изпращане на препис от него на упълномощения адвокат.