РЕШЕНИЕ
№ 2266
Стара Загора, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Председател: | ГАЛИНА ДИНКОВА |
| Членове: | ДАРИНА ДРАГНЕВА МИХАИЛ РУСЕВ |
При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА канд № 20267240600188 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, образувано по касационната жалба на "Фрамар 4" ООД против Решение № 488/04.12.2025г, постановено по АНД №513825г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №РД-И-012/27.01.2025г с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 5 000лв на основание чл. 288 от Закона за лекарствените продукти в хуманна медицина за това, че по повод сигнал от 25.10.2024г, на 12.11.2024г е извършена проверка в аптека, собственост на касатора, находяща се в град Стара Загора, [улица], сграда 4, е установено следното: търговецът на дребно с лекарствени дпродукти е допуснал дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката да се извършват от неправоспособно лице - без фармацевтично образование, с което е нарушил чл. 220 ал.1 вр. с чл.219 ал.1 и чл.288 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. В хода на проверката е представена справка, представляваща разпечатка от аптечната програма на обекта за доставени и отпусанти количества от лекарствения продукт Propofol MCT/LCT Fresenius 10mg/ml emulsion for injection/ infusion 20mlх5 за период от 01.01.2023г до 12.11.2024г. На 03.10.2024г от обекта е отпуснат същият лекарствен продукт с партиден №16SM9502 със срок на годност 11/2026г на пациент М. И., по представена бяла рецепта с въведен номер от програмата №2900336722, издадена от доктор М., с посочен служител, извършил продажбата З. К., която не притежава необходимото фармацевтично образование. Отпуснатана на 03.10.2024г опаковка от лекарствения продукт Propofol MCT/LCT Fresenius 10mg/ml emulsion for injection/ infusion 20mlх5 с партиден №16SM9502, е със SN:71612117505545, съгласно спарвка за верифицираните лекарствени продукти, с посочен оператор, извършил верифицирането на продукта З. К.. Към 12.11.2024г е установено о ттрудов договор №9/03.06.2019г и Допълнително споразумение №2/03.01.2023г, че З. К. е назначена на дължността "Оператор въвеждане на данни". За извършеното на 03.10.2024г деяние, представляващо нарушение по чл.288 ал.1 от ЗЛПХМ е съставен АУАН на 06.01.2025г, в рамките на три месеца от установяването му на 12.11.2024г и преди да е изтекла една година, считано от 03.01.2024г. Проверката е по повод сигнал родител на 17г лице, на което на 03.10.2024г е продаден посочения препарат, с предназначение за въвеждане и поддържане на обща анестезия. Лицето е намерено мъртво на следващия ден и е установено, че чрез абокат е въвел препарат в кръвообращението си.
С въззивната жалба е поискана отмяна на НП с твърдения за липса на деяние, което да е основание за ангажиране имуществената отговорност на търговеца. В хода по същество са поддържани твърдения, че няма доказателства продажбата да е извършена от служителя К., която е без фармацевтично образование. Не е посоче номера на рецептата, а номера на продажбата, отразен в системата. Не били обсъдени от АНО и дадените от З. К. писмени обяснения. Лицето, което действително е извършило продажбата е Б. Д., а свидетелство за този факт се съдържа в дневника за изпълнените рецепти, която на 03.10.2024г е продала медикамента на вписания в рецептата пациент с имена М. И.. На този факт и по този спорен въпрос, а именно къде остават следи от лицето, отпуснало лекарствен продукт по бяла рецепта, касаторът е основал тезата си за не извършено нарушение по чл.288 от ЗЛПХМ като е поддържал, че правно значение има дневника, а не програмата, която генерира номера на обработена бяла рецепта.
Въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление след като е проверил за спазване на давностните и преклузивни срокове по ЗАНН, както и за абсолютното условие да бъде предявено обвинението преди налагане на административното наказание, а от събраните в хода на проверката писмени документи / при спазване на формалните правила за вътрешно убеждение за верен прочит/ е приел, че служителя К. има образование по специалността "Ветеринарна медицина", а от програмния продукт на аптеката се установява категорично, че именно тя е отпуснала лекарствения продукт на 03.10.2024г. Обсъдил е всеки факт, който представлява признак на състава и е дал отговор на всички въпроси - извършено ли е деяние, извършено ли е от субекта на отговорността, съзнателно при взето решение от физическите лица, формиращи волята на юридическото, представлява ли нарушение и следва ли да бъде наложена имуществената санкция или индивидуалната превенция би се постигнала и с института на освобождаване от административно наказателна отговорност с отправяне на предупреждение.
С касационната жалба се поддържат същите аргументи, които са изложени и във въззивната като се сочи допълнително, че съдът е допуснал нарушение на формалните правила за разкриване на обективната истина, тъй като не е обсъдил обясненията на К. и не е възприел неговата теза, че не тя а Д. е извършила продажбата. От съда иска да бъде отменено решението и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон намира касационната жалба за неоснователна, при следния отговор на касационните оплаквания:
Касаторът поддържа да е допуснато нарушение на формалните правила по чл.15 от НПК, но това е правно и фактически невярно, тъй като дори и в наказателното производство не е допустимо едно лице да опровергава изходящи от него писмени изявления, каквито са направените от З. К. вписвания в програмния продукт, а те са обсъдени вярно и буквално, според тяхното съдържание. Няма, както вярно е посочил въззивният съд, други доказателствени факти за обективна невъзможност да е продаден продукта от З. К., защото нито е посочен такъв факт, нито са поискани доказателства за него. Защитна е следователно тезата ,че следва да се има предвид дневник за продажбите, който се води от друго лице, но този дневник се съставя с цел счетоводство и проследяване, а не контрол на дейността по отпускане на лекарствени продукти. Тук е мястото да се укаже отново на страните в административно наказателното производство, че необосноваността не е касационно основание, защото не е допустима намеса във вътрешното убеждение на съда по въпросите извършено ли е деяние, извършено ли е от наказаното лице и кои фактически обстоятелства са доказани. Необоснованността е порок на мотивите , състоящ се в противоречие между приетото за установено и информацията от доказателствените източници. Този порок е недопустимо да се въвежда като касационно основание. Страните следва да посочат нарушение на формалните правила за разкриване на обективната истина по въпросите извършено ли е деяние, извършено ли е от наказаното лице и при какви фактически обстоятелства, което е съществено процесуално нарушение и изисква връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, когато обаче е допуснато относно и само предмета на доказване, защото касационната инстанция не може да проверява правилността на въззивният съдебен акт въз основа на ново установени от нея факти. По фактите и правото е въведен двуинстанционен контрол, поради което касационната инстанция служебно проверява дали възприетото от съда съответства на материалната норма, която е приложил, чрез потвърждаване или отмяна на наказателното постановление, както и служебно следи за императивните норми на ЗАНН. Ето защо останалото съдържание на касационната жалба е изцяло подвластно на недопустимото касационно основание необоснованост и не следва да бъде обсъждано. Дължи се отговор само и единствено на въпроса относно състава на чл.288 от ЗЛПХМ, който е конкретен, освен относно дейностите по чл.219 от същия закон и въздига в административно нарушение допустителството, тъй като субектът на отговорността винаги е търговец. С наеманото на работа на лице, чието образование е ветеринарна медицина и възлагането му да работи в аптеката като отпуска лекарствени продукти, което е извършено на посочената дата 03.10.2024г, търговецът е изпълнил обективно състава на чл.288 от ЗЛПХМ като по решение на законните му представители е създаена и реализирана възможността да се нарушава забраната на чл.220 вр. с чл.219 от същия закон.
Мотивиран от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 488/04.12.2025г, постановено по АНД №513/2025г по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА "ФРАМАР 4" ООД [ЕИК] да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата сумата от 51.13 евро /петдесет и едно и тринадесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №188/2026г по описа на АС Стара Загора.
| Председател: | |
| Членове: |