Производството е по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от П. Д. И., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу заповед за прилагане нa ПAM № 25-1204-000152/27.10.2025г. на началник група към ОД МВР София, сектор ПП ОДМВР София, наложена по чл. 171, т. 1, б. "з/гг"/ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

С жалбата е предявено и искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, което следва да се квалифицира по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК.

Предмет на настоящото производство е това искане.

По допустимостта и основателността му, Съдът счита следното:

Искането за спиране е предявено при наличие на съдебно производство по оспорване на съответния индивидуален административен акт. /чл. 166, ал. 2 по препр. от ал. 4 АПК/, от страна с правен интерес да го оспори като утежняващ за нея и при наличие на останалите предпоставки за редовност и допустимост на оспорването.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДП заповедта по чл. 171, т. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК, а съгласно ал. 6 жалбата не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.

С разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДП законодателят е презумирал наличие на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което в защита на обществения интерес е изключил суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта по чл. 171, т. 1 ЗДП. При това положение, в тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някои от предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК – когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Общественият интерес, свързан с изпълнението на заповедта, е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателят следва обори тази презумпция, да установи свой особено важен интерес, противопоставим на защитения такъв, или, че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда.

В разглежданата хипотеза жалбоподателят не навежда нито едно обстоятелство, нито пък представя доказателства, от които да се формира какъвто и да било извод, още по-малко обоснован, че предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка би причинила за него значителна или труднопоправима вреда.

Необоснованата значителна и/или труднопоправима вреда, която би могла да настъпи за жалбоподателя, а оттук и непротивопоставимостта й спрямо значимия обществен интерес от предотвратяване извършването на последващи нарушения като това, за което е наложена ПАМ – управление на моторно превозно средство с МПС с прекратена регистрация, формира краен извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение.

ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на П. Д. И., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане нa ПAM № 25-1204-000152/27.10.2025г., издадена от началник група към ОД МВР София, сектор ПП ОДМВР София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з/гг"/ от Закона за движение по пътищата на П. Д. И. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от получаване на съобщенията пред Върховния административен съд.

Определението да се съобщи чрез връчването му на страните.