Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искане, подадено от Л. П. Б., п. в ***, за прекратяване на незаконосъобразно бездействие от ГДИН, в частност от Началника на Затвора – *** и о. л. – Д. П., представляващо нарушение на забрана по чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в н. на а. л. на у. й с., чрез ф. и ЛФК, съгласно п. към ОПЛ, д. от л. л. - д. З. К. и з. о. – п.- д. Р. С. при У. б. „СОФИЯМЕД“ ***.

Моли, съдът, на основание чл. 276 и сл. да разпореди на ГДИН и Началника на Затвора да прекрати безусловно бездействието, представляващо нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и незабавно да й осигури н. а. и е. л. на с. чрез п. на ф. и ЛФК.

Настоящият съдебен състав намира искането на Л. П. Б. за недопустимо, поради следните съображения:

Медицинското обслужване в м. за л. от с. е уредено в Глава десета на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

С разпоредбите на чл. 128 – чл. 138 от Раздел първи от Глава десета на ЗИНЗС е регламентирана дейността на лечебните заведения в местата за лишаване от свобода.

Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно ал. 2 лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. методическото ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерството на правосъдието, се осъществява от министъра на здравеопазването, което е в съответствие разпоредбата на чл. 5, ал. 2, според която качеството на медицинската помощ, оказвана в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода, съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че медицинското обслужване на л. от с. представлява медицинска помощ, която се осъществява съгласно общи медицински стандарти и няма характер на административна дейност, поради което контролът относно вида и характера на п. л., респ. доколко същото е а. спрямо к. з. на Б. съобразно утвърдените общи медицински стандарти, подлежи на проверка единствено от компетентните за това медицински контролни органи, а не от съда.

В този смисъл в конкретния случай доколкото медицинското обслужване в м. за л. от с. не представлява административна дейност, то в производството по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС не може да бъде извършена проверка относно това доколко а. е било л. на з. на Б. на с. – п. г. /о./а. и дали спрямо нея са предприети а. и н. м. м., с цел п. на а. л. на з. й.

Действително според чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, но това се отнася единствено за предписанията на медицинските специалисти от лечебните заведения, изброени в ал. 1 на същия член, по арг. от чл. 137, ал. 3 от ЗИНЗС, според който становището на специалистите от другите лечебни заведения има само консултативен характер.

В конкретния случай в исковата молба не се твърди, че началникът на Затвора *** не е изпълнил предписания на медицински специалист от медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение на л. от с., разкрити към м. за л. от с., поради което същата се явява недопустима, поради липса на предмет.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК вр. чл. 276 от ЗИНЗС, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането подадено от л. от с. Л. П. Б., п. в ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието и Началника на Затвора ***, в частност МЦ при Затвора, на основание чл. 276 и сл. във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 429/2025 г. по описа на Административен съд Сливен.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните му пред тричленен състав на Административен съд Сливен.