ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1095

София, 20.08.2025 г.

Административният съд - София Област - XIV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ЕМИЛ ЖЕЛЕВ

Като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛ ЖЕЛЕВ частно административно дело № 20257020700913 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по частна жалба на „ВРЗ – ГЕН. ВЛАДИМИР ЗАИМОВ“ ООД, [ЕИК] , със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от В. Б. Ц., в качеството му на управител, чрез адвокат Георгиев, против предварително изпълнение на Заповед № РД – 376 от 06.08.2025 г., издадена от кмета на община Божурище.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на оспорената заповед. Посочени са доводи, че същото е постановено при нарушение на административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя предварителното изпълнение на Заповедта ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за дружеството.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е процесуално допустимо, като надлежно подписано в представения на съда екземпляр от жалбата. Подадено е в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 65 ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Според нормата на чл. 65, ал. 4 ЗОС, обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. Същевременно презумпцията по чл. 65, ал. 4 ЗОС за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 65 ЗОС заповеди, за които дерогира суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 65, ал. 4 ЗОС се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

За да бъде спряно предварителното изпълнение, искателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

По силата на чл. 1 ЗОС, с този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - общинска собственост.

Съдебният състав приема, че безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси на адресата на мярката. В случая обаче, дори и да се приеме, че на искателя би се причинила вреда от изземването на ползваните от него без правно основание общински имоти, както е приел органът, то същата не е обоснована нито като значителна, нито като трудно поправима, нито като противопоставима на обществения интерес за опазване на имотите, определени от органа като общински.

Искателят освен посочени аргументи относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт само заявява, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни вреди и финансови загуби, за които не ангажира надлежни доказателства.

От изложените твърдения в жалбата не може да се установи по какъв начин изземването на имота ще доведе до негативни имуществени последици за искателя и какъв е размерът на евентуално причинените вреди. Според настоящия състав, представените с жалбата доказателства също не могат да обосноват извода, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителни или трудно поправими вреди за дружеството-искател и техния размер.

При преценка наличието на засегнат частен интерес от допуснато предварително изпълнение на административния акт при наличие на защитим значим държавен и обществен интерес винаги следва да се държи сметка за баланса между общия и частния интерес, доколкото постановеното предварително изпълнение следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат на акта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със спецификите на конкретния случай. По изложените вече съображения по настоящето дело следва да се даде превес на обществения интерес, с оглед защитата на общинската собственост.

По изложените съображения, съдът приема искането за неоснователно и следва да го отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, вр. чл. 65, ал. 4 ЗОС, Административен съд София - област в настоящия си състав


ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ частна жалба на „ВРЗ – ГЕН. ВЛАДИМИР ЗАИМОВ“ ООД, [ЕИК] , със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от В. Б. Ц., в качеството му на управител, чрез адвокат Георгиев, против предварително изпълнение на Заповед № РД – 376 от 06.08.2025 г., издадена от кмета на община Божурище.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: