Производството е по реда на чл. 166 АПК във вр. чл. 405 от КТ.

 

Делото е образувано е по жалба на „Стефи Експрес” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. С. Т., чрез адв. К. И. А., с личен № *** , вписана в Хасковска адвокатска колегия, всички със съдебен адрес за книжа и призовки: гр, С. [улица], срещу Протокол за извършена проверка № ПР2505234 от 03.09.2025г.., издаден от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област.

Дружеството – жалбоподател иска то съда да постанови решение, с което да отмени в цялост оспорвания индивидуален административен акт като незаконосъобразен, издаден в противоречие на чл.146 от АПК, а именно - при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, на основание чл.143 от АПК.

В жалбата се съдържа и особено искане, на основание чл.166, ал.4 от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на дадените предписания с оспорвания протокол до влизане в сила на съдебния акт по същество. Навеждат се доводи, че ако предварителното изпълнение на оспорвания акт не бъде спряно за дружеството ще настъпи значителна и трудно поправима вреда, защото изпълнението на дадените от Д“ОИТ- Софийска област“ предписания налага незабавното извеждане на значителен паричен ресурс от „Стефи Експрес“ЕООД към множество лица при спорност на фактите и преди съдебен контрол по същество. Счита, че това поражда непосредствен и мултиплициран ликвиден риск, реална опасност за неплатежоспособност, нарушаване на текущи плащания, както и забавяне на възнагражденията на настоящите служители. Твърди, че предварителното изпълнение на въпросните предписания създава несъразмерна тежест за работодателя и реален риск от парализа дейността на дружеството.

Намира, че вредата от незабавното изпълнение на предписанията е недопустимо висока предвид вероятната незаконосъобразност на самите предписание.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ не взема становище по искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, но представя преписката по издаването му.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на жалбоподателя, предени представените доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното :

Предмет на оспорване е Протокол за извършена проверка №ПР2505234 от 03.09.2025г., съставен от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, с която се дават предписания , описани в 41точки по отношение на работодателя „Стефи Експрес“ ЕООД, [ЕИК]. По силата на закона тези предписания подлежат на предварително изпълнение. В оспорвания протокол изрично е посочено, че жалбата срещу административния акт, съдържащ въпросните предписания не спира тяхното изпълнение.

Установява се , че протоколът е връчен на дружеството – адресат на 03.09.2025г., като правото на оспорване, включително и искането съдът да постанови спиране на предварителното изпълнение, е упражнено в рамките на 14-дневния срок от узнаване на акта.

При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав на Административен съд- София област намира, че искането на „Стефи Експрес“ЕООД е допустимо.Предварително изпълнение на ПАМ, обективирана в Протокол за извършена проверка № ПР2505234 от 03.09.2025г., по силата на отделен закон, след като не е предвидена изрична забрана за съдебния му контрол, съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК (Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по т. дело № 1/2009 г. на ВАС на РБ). Предявеното искане по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК има годен предмет, тъй като произтича пряко от чл. 405 от КТ - "Принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 от КТ могат да се обжалват по реда на АПК. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка". Съдът може да го спре във всяко положение на делото до влизане на решението в сила съгласно чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2, изр. 1 от АПК.

Разгледано по същество обаче искането за спиране на предварителното изпълнение на акта е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на съда, за да направи този извод са следните :

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презумира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 от АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. Всички индивидуални административни актове с правна квалификация чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са незабавно изпълняеми на нормативно основание, за да се гарантира закрила правата на работниците, както и задължението на работодателите за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. С налагането на принудителни административни мерки /ПАМ/, каквото е същество отправеното предписание, се цели да се предотвратят, преустановят или поправят вредните последици от нарушенията на трудовото законодателство, поради което и те се обособяват в три основни вида групи – за предотвратяване на нарушения на трудовото законодателство /превантивни, предотвратяващи нарушението/, за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство /преустановителни/, както и за отстраняване /поправяне, възстановяване/ на вредните последици от тях /възстановителни/. Всички тези ПАМ са с публичен характер и имат за цел защитата на обществения интерес.

Протокол за извършена проверка № ПР2505234 от 03.09.2025г., издаден от служители на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ е от категорията административни актове, ползващи се от това ex lege предварително изпълнение, без издалият го административен орган да трябва да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК – наличието на особено важен публичен интерес, подлежащ на защита, е необоримо презумиран от чл. 405 от КТ. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение ex lege, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение да го обосновава в акта си и да го аргументира. Ето защо липсата на мотиви в оспорения акт, както и на съответно разпореждане в диспозитива му не води до незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не е основание за спирането му.

Доколкото КТ не регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение по чл. 405 от КТ, то приложими са общите такива основания по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Съответно оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че същото би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Съдът намира, че изложените от „Стефи Експрес“ЕООД доводи, с които се иска съдът да спре предварителното изпълнение на акта са негодни и не могат да обосноват наличие на законовите предпоставки за спиране на изпълнението и в частност, че в резултат на предварителното изпълнение на акта ще настъпи значителна и трудно поправима вреда за дружеството.

Така изложените от жалбоподателя основания за спиране на предварителното изпълнение на административния акт са бланкетни, защото са заявени, не са посочени конкретните вреди от предварително изпълнение на предписанията по вид, размер, вероятност от настъпване, същественост и поправимост. Освен неуточнени, тези вреди са и неустановени. С жалбата не са представени писмени доказателства, нито са сочат доказателства, подлежащи на събиране от съда, относно условията по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Такива не се съдържат в представената по чл. 152, ал. 2 АПК административната преписка. По делото не е налице нито едно конкретно предявено и доказано основание за спиране по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Вредите, за чието предотвратяване се иска спиране, не са конкретизирани, не са доказани по чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, нито са презумирани по чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Тези вреди не могат да се предполагат, нито да се извеждат само от характера на издадените ,поради което настоящият съдебен състав счита , че не се касае за ефективно увреждане, а само за вероятност от негово настъпване.

На второ място, исканото спиране на процесните предписания, обективирани в оспорвания протокол не може да се постанови като обезпечение на подадената жалба, тъй като жалбоподателят не доказва, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2, изр. 1 АПК, които да засягат или накърняват негов пряк и водещ имуществен интерес, който е със същата или по-висока степен на важност от тази на публичния интерес, който законът с чл. 405 КТ във вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ охранява.

Не на последно място, липсват твърдения и приложени доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорената заповед, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителни или трудно поправими вреди и може да се спре изпълнението само въз основа на нови обстоятелства. В конкретния случай, съдът след като прецени в съвкупността им и обусловеността им представените доказателства и твърденията, намира, че от предварителното изпълнение на процесните предписания не би причинило непоправими и значителни за жалбоподателя вреди. Следва да бъде посочено, че е несъстоятелен доводът,че предварителното изпълнение на въпросните предписания би затруднило изплащането трудовите възнаграждения на сегашните служители на дружеството. Недопустимо е неизпълнението на задължението на работодателя за заплащане на трудови възнаграждения на работниците за минали периоди от време да е основание да се иска тези възнаграждения да не бъдат изплащани под предлог да бъдат изплатени трудовите възнаграждения на настоящите работници и служители на същия работодател.

По изложените съображения, съдът счита искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорвания акт за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение .

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК във вр. чл. 405 от КТ, Административен съд – София област, Седми състав

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Стефи Експрес”ЕООД, [ЕИК], за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на предписанията, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2505234/ 03.09. 2025г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращането му на посочения електронен адрес за връчване на съдебни книжа, при условията на чл.137, ал.3 от АПК.