РЕШЕНИЕ
№ 119
Русе, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - III АДМ. ТРОЕН състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
| Членове: | ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА |
При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА и с участието на прокурора ИВО ЙОРДАНОВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА административно дело № 20257200700521 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Производството по настоящото дело е образувано по жалба на С. С. К. от [населено място], срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за масови обществени прояви, опазване на общественото и личното имуществото и чистотата на територията на Община Русе в нейната цялост /§1, чл.4а, ал.1, ал.2 и ал.3/, приета с Решение № 678 по Протокол № 23 от проведено на 24.07.2025 г. заседание на Общински съвет – Русе. С жалбата и след направено уточнение, се твърди, че не са изпълнени условията на чл. 26, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Закона за нормативните актове, била лишена общността от възможност да изкаже своето мнение или становище по проекта за нормативен акт. Приетото изменение на чл.4а, ал.2, от Наредбата противоречало на чл. 354а от Наказателния кодекс. Необоснована била и приетата норма, която забранявала целодневно употребата на алкохол на открити обществени места - по улиците, площадите, парковете, зелените площи и други обществени места извън заведенията за обществено хранене и развлечение - ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе - сладкарници, барове и други подобни обекти, както и случаите на организирани и разрешени по законния ред чествания, събори и други масови прояви. Производството по адм. дело № 538/25 г. по описа на АС-Русе било образувано по жалба на областния управител на област Русе, който при извършена проверка за законосъобразност по чл. 31, ал. 1. т.5 от Закона за администрацията (ЗАдм.) и чл. 45, ал. 4 и ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), приел, че Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Русе на Общински съвет - Русе е незаконосъобразна, приета в нарушение на чл. 8 от Закона за нормативните актове, чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, чл. 15 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. В жалбата е посочено, че не е допустимо подзаконов акт да запълва пропуски в уредбата на закона. Общинският съвет не бил материално компетентен да урежда въпрос, уреден от нормативен акт от по - висока степен. Цитираните нови забрани в Наредба №4 засягали неопределен и неограничен кръг субекти, които се намирали на територията на Община Русе. По този начин щели се засегнат правата на всички граждани, независимо дали били жители на [населено място] или туристи. В желанието на Общински съвет - Русе да ограничи вандалските прояви и проявите, които нарушавали обществения ред на територията на общината, възниквал риск да бъдат засегнати всички тези други адресати. Самото използване на думите „на открито" в разпоредбите на §1. Чл.4а, ал.1 и §1. Чл.4а, ал.2, при забраната за употреба на алкохол било проблематично, тъй като важало за абсолютно цялата територия в Община Русе. Разпоредбата на 2а, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, предвижда, че спортни мероприятия са всички публични прояви, които се провеждат на обществено място и имат спортно-състезателен характер. Забраната в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и тези посочени в наредбата имали противоречие. В наредбата било позволено да се употребява алкохол на спортни мероприятия, а текстът на чл. 15 от закона ги забранявал. Допълнително, липсвала правна яснота относно определението на "употреба", доказателствения стандарт, както и контролния механизъм, което правило разпоредбата неясна, неразбираема и потенциално противоречаща на принципа на правна сигурност. Оспорваната разпоредба на §1.Чл.4а, ал.2 въвеждала забрана за „употреба на наркотични вещества" на обществени места - поведение, което не било инкриминирано в българското законодателство, тъй като чл. 354а от Наказателния кодекс не включвал самата употреба, ако не била свързана с държане или разпространение. Относно чл.4а, ал.3 от Наредба 4 е заявено, че не било посочено минимум и максимум на наложеното наказание, като не било указано в какви случаи и при какви обстоятелства ще се налага тази глоба, като така формулираната забрана в наредбата приравнявала гражданин, който употребява алкохол без да нарушава обществения ред, с лице, което грубо и цинично го нарушавало. С Определение №2669/03.10.2025 г., към настоящото дело е присъединено адм. дело № 538/25 г. по описа на АС-Русе, тъй като предметът на оспорване и по двете дела е един и същ акт, а именно Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на община Русе. Жалбоподателите считат, че оспорваните разпоредби са незаконосъобразни, издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна им като незаконосъобразни. Ответната страна в производството – Общински съвет – Русе, чрез процесуален представител - гл. експерт в отдел ПНО, дирекция „Правни дейности“ при Община Русе М. Х. – служител с висше юридическо образование и правоспособност, счита жалбите за неоснователни като твърди, че са спазени процесуалните правила при приемането на оспорените разпоредби, налице са обсъждания от ОбС - Русе в проведеното заседание преди приемането на решението за изменение и допълнение на Наредба № 4 на ОбС - Русе. Сочи, че не са налице нарушения на материалния закон. Претендира присъждането на разноски за процесуално представителство. Прокурорът от ОП - Русе счита жалбите за неоснователни. Съдът на база доводите на страните и представените и приети писмени доказателства установява следното: Оспорващият С. С. К. от [населено място] твърди, че има пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК да обжалва оспорената част от Наредбата, предвид че е роден в [населено място] и многократно посещавал града за да се срещне с роднините си. Активната легитимация на правните субекти да обжалват подзаконов нормативен акт е анализирана с Решение № 5 от 17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. на Конституционния съд (КС), с което е прието, че всеки правен субект, който атакува пред съда подзаконов административен акт, следва да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес. Конституционният съд счита, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Посочено е, че чрез последната хипотеза в чл. 186, ал. 1 АПК, която визира потенциалната възможност от засягане на права, законни интереси или пораждане на задължения като предпоставка за обжалване, българският законодател отразява съвременните демократични стандарти в развитието на процесуалната легитимация при упражняване правото на защита, особено когато съществува заплаха за публични, колективни и частни интереси от незаконосъобразно правотворчество на администрацията. КС счита, че във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава. Приел е, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Нормата на чл. 186, ал. 1 АПК обаче предвижда и възможност за съдебно обжалване от страна на граждани и юридически лица винаги когато административният нормативен акт може да наруши права, законни интереси или да създаде задължения за тях. В този смисъл засягането на правата не означава непременното настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност за засягане на правата. Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. В този смисъл определение № 7891 от 17.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2023 г., 5-членен с-в. Изяснено е в съдебната практика, че правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. Интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него / така, например, решение № 9045 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2014 г., VII отд., определение 12424 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9996/2017 г., I отд. , определение № 2277 от 06.03.2025 г. постановено по адм. дело № 1294/2025 г. на ВАС, I отд. В случая, не е спорно обстоятелството, че жалбоподателя К. има постоянен и настоящ адрес в София, но правният интерес от оспорване на конкретните разпоредби от приложението на горецитираната наредба оспорващия обосновава с конкретни обстоятелства, в т. ч. редовно посещение на града по повод посещения при близки и роднини. В случая оспорващият К. доказва наличието на правен интерес от обжалване на изменението и допълнението в процесната Наредба на община Русе, доколкото по делото са ангажирани доказателства, а и се твърди, засегнати, респ. възможност за евентуално бъдещо засягане, определени права, свободи или законен интерес или пораждане на задължения от приложението на оспорените изменения и допълнения в този нормативен акт. Процесното решение е от такова естество, че то касае въпроси от значение за не само за общността и за всички лице посещаващи Община Русе. Това е така, тъй като съгласно чл.1, ал.2 от Наредба №4, тя е задължителна за всички лица, които живеят постоянно или временно пребивават на територията на общината. С оглед събраните писмени доказателства и при съобразяване на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК, съдът счита, че е налице правен интерес в жалбоподателя К. да оспори законосъобразността на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 на Общински съвет – Русе, която е приета с Решение № 678 по Протокол № 23 от проведено на 24.07.2025 г. заседание на Общински съвет – Русе, доколкото правото на оспорване принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда права и задължения. Областен управител на Област Русе при извършена проверка на законосъобразност , съгласно чл. 31, ал. 1. т.5 и чл.32, ал.2 от Закона за администрацията (ЗАдм.) и чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), приема, че Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Русе, приета с Решение № 678 по Протокол № 23 от 24.07.2025 г. на Общински съвет Русе с е незаконосъобразна, като приета в нарушение на чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове, чл. 15 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, поради което, съдът приема, че и тази жалба е допустима. Разгледани по същество, жалбите са основателни. По твърденията за установени факти, съдът приема следното: Административното производство е започнало на 23.06.2025 г. с депозиране в ОбщС - Русе от четирима общински съветници от групата на „ВМРО-България на регионите“ Русе на предложение вх. № ОбС - 825 относно приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Русе. На същата дата – 23.06.2025 г. това предложение ведно с проекта на наредбата са публикувани на интернет страницата на община Русе, в съответния раздел ОбС – Русе, подраздел - проектонаредби (л. 39 от преписката), на основание чл. 26, ал. 3 от ЗНА. На основание чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от ЗНА, е предоставена възможност на заинтересованите лица да направят своите предложения и да изразят становища по предложението, в който са изложени и неговите мотиви за обсъждане на проекта на наредбата, ведно с него, като е предоставен законоустановения 30-дневен период, в който това може да бъде сторено. По преписката се съдържа справка за липса на получени становища от проведеното обществено обсъждане. Налице са данни и че предложението е било обсъдено на заседания на съответните ресорни комисии (л. л. 16 – 31 от преписката). На 24.07.2025 г. в деня на провеждане на 23-тото заседание на Общински съвет Русе е входирано Допълнение към предложение на четирима общински съветници от групата на „ВМРО-България на регионите“ Русе вх. № ОбС – 1011/24.07.2025 г. / л. 37 от преписката/, като се предлага проектът на решение да придобие следната редакция : § 1. Чл.4а, ал.1 придобива следната редакция: Забранява се употребата на алкохолни напитки по всяко време на открито по улици, тротоари, площади, паркове и градини, междублокови пространства, дворове на училища, детски ясли и градини и на други открити места за трайно задоволяване на обществени потребности в населените места на Община Русе, с изключение на заведенията за обществено хранене и развлечение - ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе - сладкарници, барове и други подобни обекти, както и случаите на организирани и разрешени по законния ред чествания, събори и други масови прояви. § 1. Чл.4а, ал.2 придобива следната редакция: Забранява се употребата на упойващи и/или наркотични вещества по всяко време на открито по улици, тротоари, площади, паркове и градини, междублокови пространства, дворове на училища, детски ясли и градини и на други открити места за трайно задоволяване на обществени потребности в населените места на Община Русе. §1. В Чл.4а, се създава нова ал.З, както следва: Конкретните нарушители се наказват с глоба от 200 лв., а при повторност на нарушението от 500 лв.". Налице е разлика в текста на чл.4а, ал.1 в предложение вх. № ОбС – 825/23.06.2025 г. и в текста на чл.4а, ал.1 в Допълнение към предложение вх. № ОбС – 1011/24.07.2025 г., като в новото предложение липса изразът „упойващи и/или наркотични вещества“ С решение № 678 от същата дата – 24.07.2025 г. (л. 1 – л. 15 от преписката) е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Русе със съдържание идентично на посоченото в Допълнение към предложение на четирима общински съветници от групата на „ВМРО-България на регионите“ Русе вх. № ОбС – 1011/24.07.2025 г. Предходният текст на чл.4а, ал.1 / приет с Решение№330/19.11.2020 г. /, е разпореждал: „В периода от 23.00 ч. до 06.00 ч. през летния и от 22.00 ч. до 07.00 ч. през зимния период се забранява употребата на алкохолни напитки на открити обществени места- по улиците, площадите, парковете, зелените площи, други обществени места, с изключение на заведенията за обществено хранене и развлечение - ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе - сладкарници, барове и други подобни обекти, както и случаите на организирани и разрешени по законния ред чествания, събори и други масови прояви.“. Тестът на ал.2 е бил : „Конкретните нарушители се наказват с глоба от 50 лв. до 100 лв, а при повторност на нарушението от 100 до 500 лв." На същото заседание са присъствали 42 общински съветници от общо 51 (л. 7 от преписката). Решението е взето с 28 гласа „За“, 6 „Против“ и 8 „Въздържал се“. Съставен е и поименен списък, от който този факт безспорно се установява (л.7 от преписката). С оглед установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Местно самоуправление, като форма на децентрализация на държавната власт, чиято цел е повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпроси от местно значение, се осъществява в рамките на общината, която е основна административно-териториална единица (чл. 136, ал. 1 от Конституцията на РБългария). За тази цел Конституцията й е придала (на общината) качеството на юридическо лице (чл. 136, ал. 3), със свои органи, имущество и бюджет (чл.140 и чл. 141, ал. 1). На тази плоскост, а и съобразно функциите, посочени и в чл. 3 от Европейската харта за местното самоуправление „да регулират и управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела“, са нормирани и правомощията на общинските съвети, включително и това по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, въз основа на което е приета и процесната наредба. Оспорените разпоредби, са с подзаконов характер и съобразно чл. 1 от Наредба №4, тя урежда обществените отношения свързани с общественото ред, безопасността на движението, опазване на общественото и лично имущество и чистотата на територията на община Русе. Общинският съвет безспорно като орган на местно самоуправление на територията на съответната община решава самостоятелно въпросите, свързани с въпросите свързани с опазването на общественото спокойствие и морала на територията на Община Русе. Обхватът на тези правомощия е максимално широк, а начините за тяхното упражняване - изградени върху идеята за широка автономия в рамките на собствения периметър на компетентност. От друга страна безспорно тези си правомощия общинският съвет следва да упражнява в съответствие с Конституцията и законите в РБългария. Съгласно нормата на чл. 28 от ЗНА, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган (ал. 1). Според ал. 2, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Според ал. 4, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган. Мотиви по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА се съдържат в предложението на вносителя, като няма пречки същите да са инкорпорирани в този документ, който наред с проекта на изменение и допълнение на Наредба № 4 на ОбС - Русе е публикуван на интернет сайта на община Русе при спазване изискванията на чл. 26, ал. 3 от ЗНА. Налице са данни и за това, че на основание чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от ЗНА, е предоставена възможност на заинтересованите лица да направят своите предложения и изразят становища по направеното предложението, в който са изложени и мотиви за обсъждане на проекта на наредбата, като е предоставен законоустановения 30-дневен период, в който това може да бъде сторено. От данните изложени от вносителя, от обсъжданията в ресорните комисии, от контректиката по направените възражения и становищата, от най-вече обсъжданията в проведеното заседания на ОбщС-Русе са видни мотивите и съображенията за приемането на оспорените разпоредби. Поради изложеното, според съда, в настоящия му състав, не е имало законна пречка проектът да не бъде обсъден. На 24.07.2025 г., след като е изтекъл срокът за възражения, е входирано Допълнение към предложение на четирима общински съветници от групата на „ВМРО-България на регионите“ Русе вх. № ОбС – 1011/24.07.2025 г. Именно това допълнително предложението видно от протокол № 23 от същата дата, на Общински съвет - Русе, е обсъдено. В него е налице разлика в текста на чл.4а, ал.1, който е бил предложен за обществено обсъждане - предложението вх. № ОбС-825/23.06.2025 г. С решение № 678/24.07.2025 г. е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 на ОбС – Русе като с § 1 от същата се изменя текста на чл.4а, ал.1 и ал.2 и се създава нова ал.3. Решението е взето с 28 гласа „За“, 6 „Против“ и 8 „Въздържал се“, като е подкрепено именно това Допълнение към предложение. Доколкото конкретните текстове са приети при спазване на изискванията за [жк], не е налице порок при формиране на волята на органа на местно самоуправление. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ Наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Разпоредбите на чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК въвеждат общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Общинският съвет не е материално компетентен да урежда въпрос, уреден от нормативен акт от по - висока степен. За да бъде валидна забрана (напр. пиене на алкохолни напитки в парк), тя трябва да произтича от закон, или законът да дава изрично правомощие на общинския съвет да уреди това отношение. В случая въведената забрана за употреба на алкохолни напитки на обществени места през цялото денонощие не намира своята законова опора, а напротив употребата на алкохол като действие, само по себе си не съставлява нарушение на обществения ред и то не е и укоримо. Употребата на алкохолни напитки на обществени места (с изключение на заведения, съгласно Наредба №4) може да бъде санкционирано, ако е осъществява състава на престъпление по НК или административно нарушение съгласно ЗАНН. В тази връзка, не би могло да се счете, че деянието създава опасност за обществото, която следва да бъде препятствана предварително с въвеждане на подобна забрана. Налице са текстове от ЗДвП, КТ, предоставящи такава забрана, но при извършване не определена дейност- при шофиране на МПС, при работа. Законът за здравето вменява задължение на Общините да приемат и осъществяват регионални програми за ограничаване на употребата на тютюневи и свързани с тях изделия, злоупотребата с алкохол, недопускане употребата на наркотични вещества, както и недопускане употребата на диазотен оксид (райски газ) от лица под 18 години, т.е. тази разпоредба касае само непълнолетните лица. Не се приема становището на Областен управител на Област - Русе, че разпоредбата на чл.4а, ал.1 противоречи на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗООРПСМ, спортни мероприятия са всички публични прояви, които се провеждат на обществено място и имат спортно-състезателен характер. Според текста на чл. 15 забранява се продажбата и предлагането на алкохолни напитки в спортната зона в деня на спортното мероприятие и до три часа след неговото приключване. Организаторите на спортни мероприятия предприемат мерки за недопускане продажбата и предлагането на алкохолни напитки в спортния обект, както и на напитки в твърди опаковки в деня на спортното мероприятие. Тази забрана в закона не е в противоречие с въведеното разрешение за употребата на алкохолни напитки при организирани и разрешени масови прояви в наредбата, тъй като в нейния текст не са включени провежданите спортни мероприятия. Аналогично с разпоредбата на чл. 4а, ал.2, с която се забранява употребата на упойващи и/или наркотични вещества по всяко време на открито в примерно изброени обществени места на местна територия, се преурежда забраната за държане на упойващи и/или наркотични вещества, предвидена в чл. чл. 354а от Наказателния кодекс. Тази разпоредба не включва самата употреба, ако не е свързана с държане или разпространение т.е. на местно ниво се преуреждат вече предвидени правила за поведение с нормативен акт от по-висока степен. НК не дава правомощия на Общинския съвет да регулира материята по отношение на употребата и притежанието на наркотични вещества. Такъв подход противоречи на нормативен акт от по-висока степен - в случая на Наказателния кодекс. Недопустимо е преуреждане на обществено отношение по аргумент, че то е от местен характер, при условие, че за него има ясна, конкретна и категорична регламентация в закон или друг специален нормативен акт, приложим на цялата територия на страната и спрямо по-широк кръг субекти. В случая безспорно, видно от представения текст на Наредба № 4, с разпоредбата на чл. 4а, ал.2, с която се употребата на упойващи и/или наркотични вещества по всяко време на открито, се преурежда забраната за държане на упойващи и/или наркотични вещества, предвидена в чл. чл. 354а от Наказателния кодекс, т.е. на местно ниво се преуреждат вече предвидени правила за поведение с нормативен акт от по-висока степен. Отделно се санкционира само употребата на упойващи и/или наркотични вещества на открито в примерно изброени обществени места на местна територия, но не и в закрити помещения, заведения и др. Относно разпоредбата на чл.4, ал.3 от Наредба 4, следва да се посочи, че същата е функционално свързана с предходните две, поради което и тя подлежи на отмяна. Чрез въпросната наредба, Общинският съвет фактически се опитва да въведе наказуемост или административна санкция за поведение, което законодателят не е санкционирал. Това представлява излизане извън границите на местното нормотворчество, както и нарушение на чл. 76, ал. 1 от АПК, съгласно който подзаконовите нормативни актове могат да се издават само въз основа на законова делегация. Дори ако се приеме, че общинският съвет е компетентен да издаде въпросния вид нормативен акт - наредба предвид чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА, чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, то следва да се съобрази с поставените ограничения от закона при упражняване на делегираните правомощия. При приемане на разпоредбите на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата 4 Общински съвет Русе е излязъл извън рамките на предоставената му законова делегация, като е преуредил вече уредени обществени отношения с по-висок по степен нормативен акт – НК, КТ, ЗДвП, ЗЗ и е въвел нови изисквания, различни от предвидените в посочените нормативни актове. Компетентност на общинския съвет за приемането на такива разпоредби не се извежда нито от Конституцията на Република България, нито следва от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, която в случая също не предоставя компетентност на общинския съвет да регулира материя, свързана с употребата на алкохолни напитки и упойващи и/или наркотични вещества. Несъмнено общинският съвет не притежава материална компетентност да вменява правила за поведение за уреждане на обществени отношения, залегнали в регламентацията на нормативен акт от по-висока степен/ в случая НК, КТ, ЗДвП и Закона за здравето и / или предмет на друга специфична наредба, издадена въз основа на специална законова делегация. С оглед на това правното действие на оспорените разпоредби от местната наредба следва да бъде преустановено. Материята, залегнала в текстовете на чл. 4а, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4 не засяга местни правоотношения, а правотношения, чиято регулация следва да се постигне чрез точно прилагане на действащите законови и подзаконови разпоредби. За пълнота на изложението следва да се посочи, че освен липса на материална компетентност, общинският съвет е допуснал и съществено нарушение на процедурата, представляващо допълнително отменително основание. Налице са допуснати нарушения в административното производство. Както беше посочено, общински съветници от групата „ВМРО- България на Регионите" са внесли на 23.06.2025 г. предложение за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 на ОбС-Русе, като са предложили текста на чл. 4а, ал. 1 да придобие следната редакция: Забранява се употребата на алкохолни напитки, упойващи и/или наркотични вещества по всяко време на открито по улици, тротоари, площади, паркове и градини, междублокови пространства, дворове на училища, детски ясли и градини и на други открити места за трайно задоволяване на обществени потребности в населените места на Община Русе, с изключение на заведенията за обществено хранене и развлечение - ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе - сладкарници, барове и други подобни обекти, както и случаите на организирани и разрешени по законния ред чествания, събори и други масови прояви. С допълнение към предложение от 24.07.2025 г. общински съветници от групата „ВМРО- България на Регионите" са направили искане чл.4а, ал.1 да придобие следната редакция : Забранява се употребата на алкохолни напитки, по всяко време на открито по улици, тротоари, площади, паркове и градини, междублокови пространства, дворове на училища, детски ясли и градини и на други открити места за трайно задоволяване на обществени потребности в населените места на Община Русе, с изключение на заведенията за обществено хранене и развлечение - ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе - сладкарници, барове и други подобни обекти, както и случаите на организирани и разрешени по законния ред чествания, събори и други масови прояви. С решение № 678 от същата дата – 24.07.2025 г. на ОбС-Русе е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 със съдържание идентично на посоченото в Допълнение към предложение на четирима общински съветници от групата на „ВМРО-България на регионите“ Русе вх. № ОбС – 1011/24.07.2025 г. То обаче не е било предмет на обществено обсъждане. Не са налице доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 26-28 от ЗНА относно внесеното допълнително предложение вх. № ОбС – 1011/24.07.2025 г., което е разгледано и гласувано от Общински съвет-Русе. Въведените от закона правила имат императивен характер и са създадени в защита на публичния интерес. В тази връзка, всяко отклонение се счита за съществено нарушение, обосноваващо незаконосъобразност. Както беше посочено, доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 26-28 от ЗНА са представени само за първото предложение от вх. № ОбС – 825/23.06.2025 г., но не са представени за допълнителното предложение от вх. № ОбС – 1011/24.07.2025 г. На основание гореизложените мотиви и съобразно изискването на чл.192а, изр. второ от АПК съдът намира, че оспорената Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за масови обществени прояви, опазване на общественото и личното имуществото и чистотата на територията на Община Русе в нейната цялост /§1, чл.4а, ал.1, ал.2 и ал.3/, приета с Решение № 678 по Протокол № 23 от проведено на 24.07.2025 г. заседание на Общински съвет – Русе следва да се отмени, като незаконосъобразна. При този изход на спора, на осн.чл.184 АПК вр.с чл.143, ал.1 АПК, е основателно искането на процесуалния представител на Областен управител на Област Русе за присъждане на направените по делото разноски. Същите включват държавна такса в размер на 30лв., направени разноски в размер на 30 лв. за обнародване на оспорването в Държавен вестник, както и юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като по делото страната е представлявана от Б. Д., на длъжност мл. експерт в дирекция „АКРРДС“ при Областна администрация- Русе, правоспособен юрист. Жалбоподателят С. С. К. не претендира разноски за производството. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за масови обществени прояви, опазване на общественото и личното имуществото и чистотата на територията на Община Русе в нейната цялост /§1, чл.4а, ал.1, ал.2 и ал.3/, приета с Решение № 678 по Протокол № 23 от проведено на 24.07.2025 г. заседание на Общински съвет – Русе. ОСЪЖДА Общински съвет Русе за заплати на Областна администрация- Русе сумата от 260 лева разноски по делото. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
| Председател: | |
| Членове: |