Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. Е. Е. от [населено място].

Обжалва се Решение №6/08.01.2026 г., постановено по АНД №1477/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-1275-002864/09.10.2025 г., издадено от началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Т..

С така потвърденото НП на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП на И. Е. е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на съдебния акт поради противоречие в диспозитива, където е посочено, че НП се потвърждава като незаконосъобразно. Алтернативно се поддържат възражения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се доводи, че неправилно е приложен материалният закон, като санкцията е наложена на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, която е била отменена към този момент. Твърдят се съществени нарушения при съставяне на АУАН, необоснованост и недоказаност на нарушението, неправилно събиране и преценка на доказателствата по делото и груба фактическа грешка в мотивите на съда при индивидуализиране на субекта, комуто е връчено НП. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът лично поддържа съображенията, развити в жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – страната, конституирана от ВТРС вместо АНО по чл. 61 от ЗАНН, чрез началника на Група в Сектора, оспорва същата. В представен писмен отговор развива доводи за правилност на обжалваното съдебно решение, като счита, че материалният закон е приложен правилно, при съобразяване на процесуалните правила и в съответствие с установената фактическа обстановка. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че въпреки посочената неточност в диспозитива волята на съда се извлича непротиворечиво от съдържанието на акта, като не е налице несъответствие между диспозитив и мотиви. Като несъстоятелни определя възраженията относно приложимостта на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При касационния контрол, в рамките на дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН за допустимостта на съдебния акт, настоящата инстанция констатира, че РС е водил производството и е постановил съдебен акт с участието на ненадлежна за спорното материално правоотношение страна, а именно: Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. Не се установи по делото изрично разпореждане на съда за конституиране на страните, но видно от изготвения списък на лицата за призоваване, както и от съдържанието на призовките, съобщенията и съдебния протокол от открито съдебно заседание, като въззиваема страна е конституирано учреждението, където работи административнонаказващият орган. Постановеният съдебен акт е по отношение на тази, участвала в производството страна, но Сектор „Пътна полиция“ обаче не е административнонаказващият орган и няма качеството на въззиваема страна в процеса пред РС, т.к. видно от съдържанието на обжалваното НП същият не е издаден от Сектора, а от началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново в хипотезата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, вр. Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г./ при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Тази разпоредба е приложимата към момента на провеждането на последното открито съдебно заседание от състава на въззивния съд /01.12.2025 г./ и към момента на постановяване и обявяване на решението му /08.01.2026 година/. Според нея като ответник по делото се конституира и призовава учреждението или организацията, издала електронен фиш по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, когато законът предвижда възможност за санкциониране с този вид акт. Във всички останали случаи, при които се обжалват актовете по чл. 58д, т. 1 – т. 3 от ЗАНН, като страна в производството се конституира и призовава наказващият орган.

В разглеждания случай съдебното производство пред ВТРС е проведено с участието на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, като учреждение, чийто орган е издал наказателното постановление. Надлежен ответник по този вид дела след коментираните изменения не е съответната организация или учреждение, а самият наказващ орган, в случая началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. Нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е процесуална и императивна и с влизането й в сила следва да се прилага от съответния въззивен съд. Провеждането на производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до недопустимост на съдебния акт, тъй като не може ненадлежният ответник по жалбата да е обвързан от правните последици на съдебното решение. От друга страна, по този начин се нарушава правото на защита на надлежната страна, която не е била конституирана и не е взела участие в производството, а би следвало да е обвързана от съдебния акт.

В Тълкувателно постановление №3/28.04.2023 г. по ТД №5/2022 г., ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС е посочено, че призоваването като страна при разглеждане на делото от районния съд на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, се дължи само в случаите на оспорване на акт по тази разпоредба, а именно – на електронния фиш, но не и при оспорване на наказателно постановление. В диспозитива на постановлението се чете, че надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 от ЗАНН е наказващият орган, както и че разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК е приложима в производствата по чл. 63в от ЗАНН.

Правомощията на касационната инстанция са тези, разписани в АПК, съгласно препратка на чл. 63в от ЗАНН, поради което обжалваното съдебно решене следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се конституират надлежно страните съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, като всички процесуални действия следва да се извършат повторно след надлежното конституиране и редовно призоваване с оглед гарантиране в пълен обем на правото на защита на въззиваемата страна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №6/08.01.2026 г., постановено по АНД №1477/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.