Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на адв. Сл. Л., в качеството му на пълномощник на А. А. А. от [населено място], обл. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №26-0308-000052/07.04.2026г. на началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с целта на закона.

Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за разноски.

Ответникът по жалбата – началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, в представено по делото с административната преписка писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №26-0308-000052/07.04.2026г. на началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище е връчена на жалбоподателя на 8.04.2026г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от адв. Л. по реда на чл. 32 от ЗА, стр. 7 от делото/. Жалбата е подадена директно до АСВТ на 14.04.2026г.

Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №26-0308-000052/07.04.2026г. на началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, на А. А. на посоченото основание е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Като мотиви за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 03.04.2026г. в 18,30 часа на първокласен път №4 жалбоподателят е управлявала лек автомобил „Фиат Дукато 14 Кемперауто“ с рег. №.../нидерландски транзитни номера/, собственост на Б. Б.. При проверка в информационната система на КАТ е било установено, че транзитните номера са изтекли на 27.01.2026г. и съответно управляваното МПС не е надлежно регистрирано на територията на страната.

Извършеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Това обстоятелство, предвид санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, обуславяло наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП.

 

Жалбоподателят оспорва издадената заповед с възражения, че; в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, като заповедта не е надлежно мотивирана, както и не са изследвани въпросите относно вината на сочения нарушител и дали прекратяването на регистрацията на МПС е било доведено до знанието на неговия собственик.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган, като възраженията в обратната насока съдете намира за неоснователни. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „началник група“ в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище. Съгласно Заповед рег. №366з-1773 от 05.09.2025г. на директора на ОД на МВР – Търговище/стр. 35 и сл. от делото/, т. 1.10 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са и служителите на длъжност „началник група“ в РУ – Омуртаг за нарушения по ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от това РУ. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на административнонаказателното производство, образувано с издаването на АУАН №GA 4759768/03.04.2026г./стр. 30 от делото/, като е възпроизвел направените констатации в него.

По този начин оспорваната заповед съдържа мотиви, посочени установените факти, както и правните основания за издаването на заповедта, поради което е налице дължимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „з“ от ЗДвП/Нова – ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г./ е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, извън случаите по букви „а“– „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: „гг“ 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В чл. 175, ал. 3 ЗДвП/изм. ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г./ е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В процесната заповед е прието от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявала моторно превозно средство с транзитни номера, чиито срок е изтекъл на 27.01.2026 г., като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което по принцип е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав приема, че ПАМ е приложена и в несъответствие с целта на закона. Безспорно е, че въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на нормативно установено материално правило за поведение с цел да изключат предпоставките за извършване на нарушение; да преустановят деянията предприети в нарушение или пък да изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, да отстранят вече настъпили вредни последици от такова деяние.

Действително, както последователно се приема в съдебната практика, принудителната административна мярка по чл. 171 от ЗДвП не е обусловена от субективното отношение на водача и липсата на уведомяване сама по себе си не изключва възможността за прилагане на мярката. Независимо от това, този факт има значение при общата преценка на конкретния случай, доколкото сочи на липса на съзнателно поведение от страна на водача, насочено към заобикаляне на законовите изисквания. Това важи особено в случаи от типа на процесния, когато МПС се управлява от водач, който не е негов собственик и/или не представлява по закон юридическото лице, собственик на автомобила. В тази случаи липсата на надлежна регистрация няма как да се вмени като неизпълнение на задължение от страна на водача, нито може да се отстрани посредством негово поведение. Отделно от това, налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ спрямо трето лице, временно управляващо нерегистрирано чуждо МПС, не предотвратява извършване на нарушение от вида на посоченото, а препятства възможността водачът да управлява евентуално собственото си МПС, което не е предмет на нарушение.

Това подкрепя извода, че прилагането на процесната мярка в конкретния случай е в несъответствие с целта на закона.

Предвид изложеното, оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна административна мярка.

С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК от бюджета на ОД на МВР – Търговище следва да бъдат заплатени направените от оспорващото лице разноски по делото в общ размер на 500€, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение досежно размера на исканите разноски от жалбоподателя, съдът присъжда такива в размер по-малък от претендирания, съобразявайки обема на доказателствения материал, извършените от страните процесуални действия с тяхно участие, както и наличието на произнасяне то отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №26-0308-000052/07.04.2026г. на началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище да заплати на А. А. А. от [населено място], обл. В. Търново, разноски по делото в размер на 500/петстотин/ евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.