Производство по чл.145 и сл. От АПК във вр. с чл. 46 от ЗЧБ.

Образувано е по жалба на Х. А. Р. Х. Х. без адрес в РБългария чрез адв. Д. Г. гр. София, [улица] ет.2 против Заповед № 366з-1464/20.4.2026г. на ВПС Директор ОД на МВР гр. В. Търново, с която жалбоподателят е принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция Миграция в Любимец, Хасковска област, издадена на основание чл. 44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ.

Съгласно чл. 46а,ал.1 от ЗЧРБ заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на АПК следователно е приложима местната подсъдност, регламентирана в чл.133 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд –град София. Волята на законодателя е категорична и не позволява коригиране по тълкувателен път. В този смисъл и Определение № 1790/19.12.2019г. по адм. дело № 14403/2019 г. по описа на ВАС.

Определение за постоянен адрес е дадено в разпоредбата на чл. 93 от ЗГР и това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Съгласно чл. 3, ал. 2 от с.з. в регистъра на населението, освен всички български граждани се вписват само чужденците които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и тези получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Адресатът на оспорения акт е чужденец, видно е от материалите по преписката, а и е изложено в оспорената заповед, че на същия е отказано предоставяне на закрила в Република България с влязло в законна сила решение на интервюиращ орган при ДАБ, няма данни и не се твърди, че е получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Предвид горното съдът счита, че настоящият случай попада в хипотезата чл.133, ал.1 изр.2 от АПК и доколкото постоянният адрес на жалбоподателя е извън Република България, то компетентен да разгледа жалбата е Административен съд София – град.

Доколкото съгласно чл. 134 ,ал.1 от АПК местната подсъдност е задължителна и произтича пряко от закона, то делото следва да бъде прекратено на основание чл. 135, ал.2 от АПК и изпратено по подсъдност на АССГ.

Водим от горното осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. А. Р. Х. Х. без адрес в РБългария чрез адв. Д. Г. гр. София, [улица] ет.2 против Заповед № 366з-1464/20.4.2026г. на ВПС Директор ОД на МВР гр. В. Търново, с която жалбоподателят е принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция Миграция в Любимец, Хасковска област, издадена на основаниел чл. 44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 449/2026 г. по описа на Административен съд-Велико Търново

ЗИПРАЩА делото по подсъдност на АССГ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.