Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Е. П. Д. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1184-000046 от 29.10.2025 г. издадена от П. С. Ц. началник РУ към ОДМВР София, към РУ – Костенец. С процесната заповед на основание чл.171, т.1, б. “а“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанията за това“.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й, както и противоречие с материалния закон. В жалба до съда с вх. № 3151/22.04.2026 г. се изразява несъгласие със становището описано в приложената по делото Съдебно – психиатрична експертиза. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Гайдарски, който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, като отправя молба към съда да постанови решение, с което да отменени оспорваната ЗПАМ. Посочва, че по делото не се е установило към датата на издаване на процесната заповед - 29.10.2025 г. жалбоподателят Е. Д. да е имал характеристики на продължително разстройство на съзнанието, което не му е позволявало правилно да възприема и да възпроизвежда факти от действителността, както и да дава достоверни показания, които отразяват правилно и достоверно обективната действителност. На следващо място посочва, че към датата на съставяне на процесната ЗПАМ не е било установено дали жалбоподателят е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. На следващо място твърди, че това дали са установени когнитивни нарушения или някакви други дефицити, които за в бъдеще могат да окажат някакво въздействие според него остава в сферата на вероятностите и не касае процесната заповед. Аргументирайки се така моли съда да я отмени. В представени по делото писмени бележки изразява становище, че административният орган не е доказал наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед се явява постановена в противоречие с материалния закон.

Ответникът – Началник на РУ – Костенец, ОДМВР – София, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, не взема становище.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1184-000046/29.10.2025 г., издадена от П. Ц. –Началник РУ – Костенец при ОДМВР – София на основание чл.171, т.1, б. “а“ от ЗДвП на жалбоподателя Е. П. Д. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това“.

За да постанови оспорената заповед, административният орган е приел за установеното въз основа на направена Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на психическото състояние на Доцев, че той е с характеристики на „продължително разстройство“ на съзнанието, което не му позволява правилно да възприема и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава достоверни показания, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност.

От Районна прокуратура - Самоков с писмо № ПС 16/25 от 24.10.2025 г. е изпратено искане до началника на РУ – Костенец за преценка годен ли е Е. Д. да управлява МПС и съответно да бъдат предприети съответните мерки по ЗДвП. Видно от неговото съдържание е, че по случая било образувано досъдебно производство, като е изготвена Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза във връзка с разследване по ДП № ЗМ-89/2025 г. по описа на РУ-Костенец/пр.пр. № 1616/2025 г. по описа на РП-Самоков, ТО –Ихтиман/ образувано във връзка с възникнало ПТП на 05.059.2025 г. в гр. Костенец, на ул. „Търговска“ с л.а. „Мерцедес“ МЛ 320 ЦДИ с рег.№ [рег. номер], като заключението на РП е, че към момента на инкриминираното деяние и понастоящем Е. Д. страда от „Ограничено разстройство на личността /F06=0/. Декомпенсация, предвид наличието на влошено психично състояние, което го определя като рисков субект.

По делото са приложени всички събрани в хода на административното производство писмени доказателства. Представени са Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1184-000046/29.10.2025г., Писмо с изх. № ПС 16/25 от 24.10.2025 г. до Началник на РУ-Костенец, Комплексна съдебна – психиатрична и психологична експертиза с рег.№ 118400-3885 от 10.10.2025 г., Заповед № В121К-4377/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност, Заповед № 517з-3082/22.07.2025 г. на директор ОДМВР – София, Съдебно – психиатрична експертиза с вх. № 2486/30.03.2026 г. от д-р Ц. Д. П.-психиатър.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б "а", т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената по делото Заповед № 517з-3082/22.07.2025 г. на директор ОДМВР – София, е видно, че оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, б. „а“, т. 2а, б. „б“, т.4, т.5, б.“а“ и т. 6 от ЗДвП са и Началниците на РУ при ОД МВР – София. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

На следващо място, оспорената заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В заповедта са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на административното нарушение, по повод на което е приложена ПАМ. Коректно е посочена нормата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП, която съставлява правното основание за налагане на процесната ПАМ.

Нормата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.

При тази законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС от водач, който не отговаря на медицинските или психологическите изисквания за това. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му.

В случая заповедта е издадена при наличие на посочените по-горе материалноправни предпоставки предвидени в чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП. От фактите по делото се установява, че жалбоподателят Е. Д. към момента на издаване на процесната ПАМ е управлявал МПС, като не е отговарял на медицинските или психологическите изисквания за това.

При тези обстоятелства съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед. Следва да се посочи, че административният орган е действал при обвързана компетентност. Налагането на предвидената в закона ПАМ не е подлежало на преценка при наличието на законовите предпоставки. При това положение прилагането на мярката е било абсолютно задължително с оглед фактите по делото.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената ЗПАМ е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Целта на конкретната ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановяват административните нарушения. ПАМ не е санкция и тежестта на ПАМ не може да се съобразява с тежестта на нарушението, затова и законодателят е предвидил, че тя се прилага под прекратителното условие "до отпадане на основанието за това".

В назначената Съдебно – психиатрична експертиза са описани заболявания, посочени в Приложение № 1 от Наредба № 3 на МЗ от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическа годност за водачите от различни категории. Заболяванията на жалбоподателя попадат под т. 21 от Приложението към наредбата - F.01 – F.09 – „психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на мозъка - болест на Алцхаймер, съдова и сенилна деменция, психоорганични синдроми“. Също така състоянието на жалбоподателя попада в разпоредбата на раздел неврологични заболявания, като данните на лицето попадат в т.13- „съдови заболявания на нервната система и състояние след прекарани съдови заболявания на нервната система“. Наличието на медицинска история на инсулти, мултиинфарктна енцефалопатия и това, че според СПЕ при жалбоподателя е налице „птоза на ляво око, на моменти сензорна афазия, пареза на десния крак, по-лека на лява ръка, травматична увреда на прешлени“, както и подробно описаните в експертизата трайни когнитивни нарушения, влияят на способността за преценка и контрол върху действията, включително шофиране.

Съдът взе предвид, че процесната ПАМ е превантивна и тя се налага с цел осигуряване на особено съществени елементи от социалния и обществен живот - безопасността на движението по пътищата, което включва осигуряването на живота и здравето на хората, както и целостта на имуществото им. По тази причина конкретната мярка не изисква при налагането й да е установено по безспорен начин, че лицето не отговаря на съответните изисквания за водач на МПС, а само видимо да е налице несъответствие. В разглеждания случай при издаването на акта са били налице основания авторът му да счита, че лицето не отговаря на изискванията за физическа и психическа годност да бъде водач на МПС, като причините за това са ясно посочени в акта му – въпросното заболяване/ състояние. Безспорно водачът на МПС следва да притежава емоционална стабилност, устойчиво, предвидимо целенасочено поведение, което той да е в състояние да контролира постоянно при осъществяване на дейността си като такъв. Налице са основания органите на Пътна полиция при наличие на данни за подобно заболяване/състояние да считат, че тези изисквания има опасност да не могат да бъдат изпълнени, с оглед на което правилно и мотивирано ответникът е наложил мярката временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това – т. е. до момента, в който жалбоподателят установи, че е годен за водач на МПС.

Административната принуда, наложена с оспорената заповед, е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка изложените от жалбоподателя доводи в обратна насока са неоснователни. Следва да се отбележи, че с тази принудителна мярка не се цели да се санкционира/накаже нарушител и/или трети лица, тя не се налага за доказана физическа и/или психическа непригодност на лицето да бъде водач на МПС, а тя е с превантивен характер, като с нея се цели да се осигури безопасността на движението по пътищата и предотвратяване извършването на административни нарушения поради наличието на данни, възприети от съответния административен орган, че лицето видимо не отговаря на съответните изисквания. В този смисъл съдът счита, че оспорената заповед е издадена както в съответствие с процесуалните и материалноправни нормативни правила, така и в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - София област

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. П. Д. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1184-000046/29.10.2025 г. издадена от Началника на РУ – Костенец, ОДМВР – София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.