Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба, подадена от адв. С. Н. от ВТАК, като пълномощник на С. Б. Е. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0455-000049/ 13.10.2025 г., издадена от началника на РУ – Твърдица към ОД на МВР – С.. С оспорената заповед на жалбоподателя, като собственик на лек автомобил „Нисан микра“ с рег. № [рег. номер], на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС“ по отношение на същия автомобил за срок от 200 дни и са отнети два броя регистрационни табели и Свидетелство за регистрация на МПС № 014489023. Като фактическо основание за налагане но ПАМ, в заповедта е посочено, че на 10.10.2025 г., в 21:12 часа, в [населено място], по ул. „Д-р П.“, С. Б. Е., като собственик на посочения лек автомобил „Нисан микра“ е предоставила управлението на същия на неправоспособния водач Р. А. Ш. с [ЕГН]. Съгласно отразеното в приложения АУАН серия GA № 4564507, Р. Ш. е извършил нарушение на чл. 150 от ЗДвП, което е дало основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на заповедта, поради издаването й при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че тя не е собственик на „Нисан микра“ с рег. № [рег. номер], а такъв е „Х. инвест 2024“ ЕООД – [населено място] с [ЕИК]. Счита и че от административния орган не е бил изследван въпросът дали наистина собственикът на МПС го е предоставил за ползване на неправоспособен водач. Заявява, че такова предоставяне не е извършвано от нея, вкл. като представляващ „Х. инвест 2024“ ЕООД и че не познава лицето Р. А. Ш.. Сочи, че на 07.07.2025 г. е подаден сигнал от лицето с което жалбоподателката живее на съпружески начала, че МПС „Нисан микра“ с рег. № [рег. номер] е отнето от мястото на което е било паркирано в [населено място], [улица], като след проверка от Районно управление – Е. е бил установен в лицата М. М. и Х. М., които упражняват фактическо владение върху него и към момента на подаване на жалбата. Съответно на това счита, че в случая липсва извършено нарушение по посочения по-горе текст от ЗДвП, а от там и основание за прилагане на оспорената ПАМ. С тези доводи от съда се иска оспорената принудителна административна мярка да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началник на РУ – Твърдица при ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество на спора.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2025 г., в 21:12 часа, в [населено място], по ул. „Д-р П.“, Р. А. Ш. с [ЕГН], който не е правоспособен водач на МПС, е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер], за което на Ш. е издаден АУАН серия GA № 4564507, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Това обстоятелство е дало основание за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0455-000049/ 13.10.2025 г., издадена от началника на РУ – Твърдица към ОД на МВР – С., с която на С. Б. Е., като собственик на посочения лек автомобил „Нисан микра“, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС“ по отношение на същия автомобил за срок от 200 дни и са отнети два броя регистрационни табели и Свидетелство за регистрация на МПС № 014489023.

По делото са приети като доказателства документите, приложени във вид на заверен препис към жалбата на С. Е. и тези, събрани по административно дело № 704/ 2025 г. по описа на АС – Сливен, вкл. административната преписка по прилагането на процесната принудителна административна мярка.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

 

Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания и при извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Същата съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическите обстоятелства, съставляващи материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговаря на фактическа обстановка, възприета от административния орган. В тази връзка, неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липса на посочени в акта материалноправни основания за издаването му.

 

Настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в релевантната към датата на издаване на заповедта редакция/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. Видно от цитираното съдържание, разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП регламентира две хипотези на прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, когато последното е управлявано от лице, неправоспособен водач – първата, когато това лице е собственик на пътното превозно средство, и втората, когато неправоспособният водач не е собственик на ППС. В случая е установена втората хипотеза, в която, както и при първата, ПАМ се налага на собственика. От представеното по делото свидетелство за регистрация – част І безспорно се установява, че лек автомобил Н. М. с рег. № [рег. номер] е собственост на „Христов Инвест“ ЕООД. Независимо от това, че С. Е. според данните, вписани в търговския регистър, е управител и едноличен собственик на капитала на „Христов Инвест“ ЕООД, физическото лице и юридическото лице са различни правни субекти. Доколкото в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП субектът, по отношение на който се налага ПАМ е определен недвусмислено и това е собственикът на МПС, липсва правно основание административният орган да наложи този вид ПАМ на физическо лице, което не е собственик, независимо от връзката му с юридическото лице, чиято собственост е превозното средство /в този смисъл Решение № 6183 от 11.05.2018 г. по адм. д. № 9051 от 2017 г. на ВАС, Седмо отделение; Решение № 12683 ог 18.10.2018 г. по адм. д. № 153 от 2018 г. на ВАС, Седмо отделение; Решение № 15906 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 4114 от 2018 г. на ВАС, Първо отделение; Решение № 14987 от 04.12.2018 г. по адм. д. № 7849 от 2018 г. на ВАС, Второ отделение и други/. С прилагането по отношение на Е. на ПАМ, представляваща прекратяване на регистрацията на МПС, което не е нейна собственост, ответникът е нарушил материалния закон, тъй като принудителните административни мерки не могат да бъдат прилагани по отношение на субекти, за които законът изрично не е предвидил това.

Допълнително основание за незаконосъобразността на оспорената заповед е неизлагането на мотиви относно определената от органа продължителност на срока на ПАМ - 200 дни, а не напр. минималния такъв от 6 месеца. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за прилагането на посочената ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок над минималния, посочен в закона. Като не е направил това, органът не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Безспорно, административният орган, действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но това не го освобождава от задължението да изложи мотиви относно определения от него срок /в този смисъл Решение № 2852 от 06.03.12018 г. по адм. д. № 13240 от 2017 г. на ВАС, Седмо отделение; Решение № 8414 от 21.06.2018 г. по адм. д. № 7854 от 2017 г. на ВАС, Седмо отделение, и други/.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ, като незаконосъобразна – постановена в нарушение на материалния закон и несъответстваща на целта на закона, следва да бъде отменена.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото съобразно списъка по чл. 80 от ГПК. МВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката разноски за държавна такса в размер на 5,11 евро /равностойност 10,00 лв./ и адвокатско възнаграждение в размер на 332,34 евро /650,00 лв./ – платено изцяло в брой и вразмер съответстващ на разпоредбата чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя по жалба на С. Б. Е. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0455-000049/ 13.10.2025 г., издадена от началника на Районно управление – Твърдица към ОД на МВР – С..

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на С. Б. Е. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ***, разноски по делото в размер на 337,45 евро /триста тридесет и седем евро и четиридесет и пет евроцента/ с равностойност 660,00 /шестстотин е шестдесет/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.