Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на С. К. Н. [населено място] чрез адв. Л. против Решение № 26/19.1.2026г. постановено по НАХД 1243/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново ,с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 25-1275-001961/23.7.2025г. издадено от Н. Г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са му отнети 8 контролни точки.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Основното възражение на касатора е, че ВТРС не е отчел всички факти и обстоятелства, личността на нарушителя, другите смекчаващи вината обстоятелства, поради което неправилно не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието на касатора изцяло попада в легалното определение за такова по смисъла на § 1,т. 4 от ЗАНН. Т. задължение на съда пряко произтича от Тълкувателно решение № 1/ /12.12.2007г. по т. д. 1/2007г. на ОСНК на ВКС. Излага допълнителни доводи, че актосъставителят е бил предубеден с оглед неговите показания, че касаторът винаги се е държал грубо с органите по контрол на движението. Освен свидетелските показания на полицейските служители, намира, че няма други обективни доказателства, които да установяват нарушението.

С оглед на това от съда се иска след като отмени процесното Решение на ВТРС, да постанови такова по съществото на спора, с което отмени като незаконосъобразно НП.

 

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

 

Ответникът по жалбата – Н. Г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново не се явява, депозирано е подробно писмено сатновище за неоснователност на касационната жалба.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че правилно ВТРС е изяснил фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на доказателства и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда и предлага като правилно Решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Наказателно постановление НП № 25-1275-001961/23.7.2025г. издадено от Н. Г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са му отнети 8 контролни точки.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 13.06.2025г. около 0,30 часа, в гр. В. Търново, по ул. Ст. С. в посока ул. Независимост, касаторът е управлявал МПС Ситроен С4 с рег. № [рег. номер], като по време на движението е ползвал мобилния си телефон с дясната си ръка. Макар да е било в тъмната част на денонощието, тъй като се е движел бавно, в колона, съответно дисплеят на телефона е светел и полицейските служители св. И. и св. Р. са се намирали на около 5 м. това им е дало възможност на да възприемат ясно извършеното нарушение. Съдът изцяло е кредитирал техните показания, ценил ги е с другите доказателства по делото, намерил е, че същите не са противоречиви, а съответно служителите не се явяват заинтересовани. На касатора е бил съставен АУАН Серия , GA№3921661/13.06.2025г., в който е описано горепосоченото нарушение, като е посочена и нарушената правна норма на чл. 104а от ЗДвП. Тъй като Н. е отказал да подпише АУАН, това обстоятелство е удостоверено от подписите на двама свидетели св. У. и св. Р.. В тридневния законоустановен срок не са подадени възражения против акта, като административно- наказателното производство е приключило с издаване на процесното пред ВТРС НП.

 

След като е установил горната фактическа обстановка, съдът е формирал извод за законосъобразност на НП. ВТРС е намерил, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, правилно е било квалифицирано като такова по чл. 104а от ЗДВП, доколкото тази разпоредба съдържа забрана за използване на мобилно устройство при управление на МПС, освен при наличие на устройство, позволяващо използването му без помощта на ръцете. Съдът е приел, че фактът дали е провеждан разговор или не, не е от съществено значение, доколкото свидетелите – очевидци безпротиворечиво са установили светещ екран и държането на мобилното устройство в дясната ръка по време на управление на МПС. Съдът е приел, че АНО правилно е посочил санкционната норма на чл. 183, ал.4 т. 6 от ЗДВП, като към момента на извършване на нарушението предвиденото наказание е било „Глоба“ в размер на 50 лева, а към момента на издаване на НП, нормата в сила от 7.09.2025г. предвижда наказание „Глоба“ в размер на 100 лева. Доколкото в чл. 3, ал.2 от ЗАНН е закрепен принципа за приложение на по- благоприятния закон, съдът е посочил, че законосъобразно на касатора е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

 

ВТРС е приел за неоснователно възражението, че при ангажирана на административно- наказателната отговорност на касатора са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита, както и че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът е посочил, че липсват пороци по смисъла на чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за НП, доколкото нарушението е ясно, подробно и пълно описано, налице е съответствие на фактическото и юридическото формулиране на нарушението. Не е споделил твърденията за липса на нарушение и съставяне на АУАН само поради лична неприязън към него от актосъставителя, доколкото деянието е било възприето от трима полицейски служители. Освен това самият нарушител твърди, че е държал телефона в дясната си ръка, но възражението му е , че не го е ползвал, което се опровергава от факта, че дисплеят е светел. ВТРС е приел, че действията на полицейските служители са били в рамките на своята компетентност, съгласно чл. 165 от ЗДвП и чл. 36 от ЗАНН. Не е имало проявление на лично негативно отношение към касатора, несъвместимо със служебните задължения. Това, че в показанията си пред съда св. И. е посочил, че познава водача като такъв с многобройни нарушения, което се доказва и от приложената по делото справка, по никакъв начин на влияе на съставомерността на деянието и не е основание за отвод на актосъставителя.

 

Съдът е приел, че няма основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение е типично, не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасно, осъществено е от водач, наказван повече от 27 пъти с НП и фишове за различни нарушения в кратък период от време. Други аргументи на съда са, че деянието е извършено през тъмната част на денонощието, в градската част с натоварено движение, доколкото е била налична колона от МПС, което съответно е изисквало повишено внимание от страна на водача. Освен това в мотивите си съдът е посочил, че се касае за формално нарушение, при което не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират деянието, предмет на производството с обществена опасност, по- ниска от обикновената за тези нарушения. Следователно същото не изпълнява легалното определение за маловажен случай по §1,т. 4 от ДР на ЗАНН, нито за явно маловажен случай по смисъла на §1,т. 5 от ДР на ЗАНН.

 

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на ВТРС, към които съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща.

Съгласно ТР №1/12.12.2007г. по тълк.д. 1/2007г. Общото събрание на наказателната колегия е взето решение, че преценката за на административния орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол..Когато съдът установи, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Неоснователно е и твърдяното от касатора неправилно неприлагане на института на чл. 28 от ЗАНН във вр. с §1,т. 4 от ДР на ЗАНН, съдържащ легалното определение за "Маловажен случай". Като такъв е определен случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Аргументите на касатора за прилагане на този институт в настоящия казус се изчерпват единствено с твърдението за предубеденост на актосъставителя и липса на други обективни доказателства, извън свидетелските показания на полицейските служители, които да доказват нарушението. Както се посочи по- горе, ВТРС е изложил както подробни мотиви, че не е налице предубеденост на актосъставителя, която да е причина да се игнорират показанията му, доколкото същите са възприети и от други служители, не се спори и от самия касатор, че е държал мобилното устройство в дясната си ръка. Фактът, че водачът многократно е бил наказван се установява от приложената справка за нарушител. От друга страна, съдът правилно е посочил, че св. И. е заявил пред съда, че познава водача, тъй като същият многократно е нарушавал ЗДвП, което се потвърждава и от приложената по делото справка. ВТРС е приел, че това не влияе върху съставомерността на деянието. Налице е видимо противоречие в становището на самия касатор, който от една страна твърди, че не е извършил нарушението, а от друга, че същото се явява маловажен случай. Настоящата инстанция намира, че извършването на нарушението е установено по категоричен начин, установени е нарушителят и обстоятелствата, при които същото е извършено, които не сочат на маловажност. Нарушението е формално, осъществено чрез действие и признаците на състава му не включват настъпването на определен вредоносен резултат. Налице е деяние на така нареченото "просто извършване", при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно-наказателна санкция. Касае се за типично нарушение- използване на мобилно устройство по време на управление на МПС, при което ВТРС е анализирал подробно всички обстоятелства при неговото извършване, като с оглед личността на дееца, многократно санкциониран, отекчаващите обстоятелства, каквито са натовареното движение в градската част, през тъмната част на денонощието в колона правилно е преценил, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

По отношение на наложената санкция, същата е в минимален размер и АНО е съобразил при определянето и всички обстоятелства по преписката, като същата санкция се явява справедлива и при правилно приложение на по- благоприятния закон съгласно чл. 3, ал.2 от ЗАНН.

ВТРС е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображения, в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. В резултат на безспорно установеното извършено от касатора нарушение последният е законосъобразно санкциониран. Като е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна и е потвърдил НП. От изложеното става ясно, че ВТС е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/19.1.2026г. постановено по НАХД 1243/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.