Настоящото производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по подадена касационна жалба на Х. Т. Г. чрез адв. Илиева срещу решение № 77 от 05.03.2025 год. по н.а.х.д.№ 722/2024 год. по описа на РС Ботевград. Решението се оспорва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуален закон, в частност с дадените от касационната инстанция указания по прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че въззивният съд е нарушение на указаното му от касационната инстанция служебно е събирал доказателства, установяващи признака повторност, в резултат на което изцяло е потвърдил процесният ЕФ. Поддържа се, че събирайки по свой почин доказателства, РС е нарушил правото на лицето на справедлив съдебен процес, както и е пререшил вече решен въпрос-а именно налице било вече произнасяне за липса на повторност на нарушението. По подробно изложени в жалбата и в писмена молба съображения се моли за отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което ЕФ да бъде отменен. При условията на евентуалност се моли за отмяна на решението с преквалифициране на деянието, като се приложи закон за по-леко наказуемото административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Претендират се разноски. В о.с.з. Георгиев не се явява и не се представлява.

Ответникът-ОД на МВР-София-не се представлява. В постъпила по делото писмена молба касационната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана и се моли за оставяне в сила като правилно решението на РС. Претендират се разноски за юриск.възнаграждение за настоящата инстанция.

Софийска окръжна прокуратура се представлява от прок. Мирчев, който дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС да се остави в сила като правилно.

Административен съд София-област, Първи касационен състав, като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Това е така по следните съображения:

Настоящото касационно производство е второ по реда си. С решението, постановено по к.н.а.х.д. № 841/2024 год. по описа на АССО, в рамките на първото по реда си касационно производство, тричленният състав на съда е отменил решението на РС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС при спазване на указанията в мотивите на решението. Тричленният състав е приел, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства по несъмнен начин се установява санкционираното нарушение. Същото било заснето с техническо средство от одобрен тип, съответно скоростта на движение е установена с годно техническо средство. Не са установени, обаче, релевантните факти, установяващи законосъобразното ангажиране отговорността на Георгиев за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП при условията на "повторност". В мотивите на съдебния акт е посочено-повторността обуславя налагането на по-голямо наказание и в този смисъл РС е следвало да приложи хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши преквалификация на нарушението, като се изключи от обвинението квалифициращият признак "повторност" и да приложи закона за по-леко наказауемо адм.нарушение, а именно чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, относима в случая с оглед установения размер на превишената скорост.

При това положение и с оглед липсата на правомощие на касационната инстанция да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, подвеждайки установените от АНО факти под друга нарушена законова разпоредба, касационният състав е отменил решението и е върнал делото на друг състав на РС Ботевград за ново разглеждане съгласно дадените указания.

С оспореното пред настоящата инстанция решение РС Ботевград е потвърдил ЕФ серия К № 7179763, издаден от ОД на МВР-София, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Георгиев му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 лв. за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от с.з. при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5240127. За да постанови решението си, съдът се е позовал на представени по делото доказателства във вр. с издаването на ЕФ К/5240127, връчването му на жалбоподателя и влизането му в сила на 08.11.2022 год., при което не бил изтекъл едногодишният срок до датата на нарушението по процесния ЕФ, като санкционираните и по двата ЕФ нарушения са от същия вид, а именно за управление на МПС над разрешената скорост на движение. Мотивиран така, съдът е постановил решението си.

Оспореният съдебен акт е правилен.

Следва да се отбележи, че в конкретния случай основното оплакване в жалбата е досежно правомощието на РС при новото разглеждане на делото служебно да събира доказателства и било ли е същото в разрез с дадените от касационната инстанция указания.

Настоящият касационен състав на съда намира оплакването за несъстоятелно.

На първо място, протеклото пред РС Ботевград ново разглеждане на делото представлява редовно въззивно производство, в рамките на което въззивният съд разполага в пълен обем от правомощията си съгласно процесуалния закон, вкл. и служебно да събира доказателства, както впрочем това е сторено, като са събрани доказателства досежно издаването и влизането в сила на ЕФ К/5240127. Упражняването на правомощията от съда, произтичащи от процесуалния закон, не е резултатирало в нарушаване на правото на санкционираното лице на справедлив съдебен процес. Страната е била уведомена за съдебния акт (съдебното разпореждане), с който се изискват доказателства и е могъл адекватно да организира защиата си в тази вр.

Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба, че РС е постановил акта си, без да се съобрази, дори в "разрез" с указанията на касационната инстанция. В тази вр. следва да се отбележи, че с оглед новата фактология по делото, а именно установяват се факти, сочещи на повторност на нарушението, то несъответно на закона е преквалифициране на нарушението като се изключи квалифициращия му признак повторност и съответно се приложи законът за по-леко наказауемото административно нарушение.

Не са налице сочените касационни основания и решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и изрично направеното искане за присъждане на юриск.възнаграждение, касационният жалбоподател Георгиев следва да се осъди да заплати такова за настоящата инстанция в полза на ОД на МВР-София в размер на 80,00 лв.

Воден от горното, Административен съд София-област, Първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 от 05.03.2025 год. по н.а.х.д.№ 722/2024 год. по описа на РС Ботевград.

ОСЪЖДА Х. Т. Г. с [ЕГН] да заплати в полза на ОД на МВР-София разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лв.

Решението е окончателно.