Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 чл. 147, ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по протест на Й. П. - прокурор в Окръжна прокуратура София, против волеизявлението на Началник сектор ПП при ОД на МВР-София, за издаване на Свидетелство от 04.07.2017 година за категории "В" и "М" с валидност до 04.07.2027 г. на името на В. Д. З., с [ЕГН], издадено от сектор ПП при ОД на МВР-София.

В протеста се сочи, че в Окръжна прокуратура - София е образувана прокурорска преписка № 1460/2024 г. във връзка с писмо от Началник отдел „Охранителна полиция“ в Областна дирекция на МВР - София и приложени към него докладна записка и писмени материали от извършена проверка. С писмото, ОП - София е сезирана да извърши преценка за нищожност на СУМПС [номер], валидно до 04.07.2027 г. и да предприеме действия за прогласяването й.

От съдържащите се в преписката материали се установява, че СУМПС [номер] е издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - София за първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от категории „М“ и „В“ на В. Д. З. с [ЕГН], както и че липсва административна преписка за неговото издаване, като това е само един от многото случаи на липсващи административни преписки по издаване на СУМПС, довели до образуване на досъдебно производство № 113/2020 г. по описа на ГД „БОП“ за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК.

Въпреки липсата на административна преписка, в Автоматизирана информационна система „Административно-наказателна дейност“ (АИС АНД) на МВР, в частност в Справка за нарушител/водач се съдържат данни за това, че В. Д. З. успешно е положил изпит за категория „В“, за което му е бил издаден Протокол № 321/23.05.2017 г., както и че за първоначално издаване на СУМПС той е подал в ОДМВР - София следните документи: Диплома за образование № 843-17, издадена от ОПУ „Неофит Рилски“ в град Самоков на 30.06.2013 г., Карта за медицински преглед № 1008/01.06.2017 г. и Медицинско удостоверение за БЧК № 0695891, издадено от БЧК на 10.06.2017 г.

Вписаните в АИС АНД документи са проверени от служители на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР - София, като проверката е инициирана от докладна записка peг. № 301р-1848/25.01.2024 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Монтана и установени данни за издадени без правно основание СУМПС.

При проверката, от писмо изх. № 16-00-2024/19.04.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ е установено, че В. Д. З. не е записван в курс за обучение и за явяване на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

От Писмо изх. № РД 20-362/13.03.2024 г. от Началник на РУО - Софийска област е видно, че при проверка на Център за информационно осигуряване на образованието към МОН е установено, че В. Д. З. е бил записан в IV Основно училище „Георги Сава Раковски“ в град Берковица през учебните години: 2006/2007 - I клас, дневна форма на обучение; 2007/2008 - II клас, дневна форма на обучение; 2023/2024 - V клас, самостоятелна форма на обучение - над 16 години и във Второ основно училище „Христо Смирненски“ в град Берковица през учебните години: 2008/2009 - 1 клас, дневна форма на обучение; 2009/2010 - II клас, дневна форма на обучение, 2010/2011 - III клас, дневна форма на обучение; 201/2012 - IV клас, дневна форма на обучение; 2012/2013 - V клас, дневна форма на обучение, по данни към началото на учебната година.

Видно от Писмо изх. № РД 28-18/14.03.2024 г. на Директора на ОС на БЧК - София област, информация за издадено удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия за водачи на МПС за В. Д. З. не съществува в архива на ОС на БЧК - София.

В Докладна записка peг. № 1204р-3747/08.05.2024 г. на Началник група АНДОАПТПВ към ОДМВР - София се сочи, че в АИС „БДС“ за В. Д. З. е отразено заявление за издаване на СУМПС [номер]/30.06.2017 г., като същото не е заведено в регистрационния дневник за регистриране на заявления, а в дневника под посочения номер фигурира друго лице.

При тези фактически установявания и на основание чл. 145, ал. 1, чл. 147, ал. 2 и чл.16, ал. 1, т. 1 от АПК, прокурорът от СОП предлага да бъде обявено за нищожно волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - София за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средства № ***, издадено на 04.07.2017 г. на В. Д. З. с [ЕГН], с валидност до 04.07.2027 г. и издаденото въз основа на това волеизявление Свидетелство за управление на моторно превозно средства № ***.

В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор в Окръжна прокуратура София Й. П.. Последната поддържа протеста и излага доводи за неговата основателност. Претендира да се прогласи нищожността на волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ за издаване на СУМПС.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -София, редовно уведомен не взема становище по така подадения протест, не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованата страна В. Д. З., редовно уведомен за датата на съдебното заседание, не взема становище по така подадения протест, не се явява и не изпраща представител.

Административен съд - София област, 14- ти състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Според нормата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП (в актуалната към 24.06.2014 г. редакция), свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, т. е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл. 147, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16 от АПК. В чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. Законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП-София притежава процесуална легитимация за оспорване на волеизявлението за издаване на СУМПС и на самото издадено въз основа на това волеизявление СУМПС.

С разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК е регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо, производството е инициирано в резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен.

Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК, и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност.

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.

Следователно в конкретния случай, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

Във връзка с горното, по искането за прогласяване нищожност на процесното СУМПС и на волеизявлението за неговото издаване, съдът съобрази следното:

За да притежава право да управлява МПС, водачът следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, съобразно нормата на чл. 150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория.

Процесното СУМПС е издадено от компетентен орган, съобразно текста на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити по чл. 7 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина в приложимите редакции на Закона и Наредбата към датата на издаването му.

Съдът обаче намира, че при издаване на процесното СУМПС е допуснато особено тежко нарушение на материалния закон.

Съгл. чл. 13, т. 7 от Наредба № І-157/01.10.2002г. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2013 г., в сила от 22.02.2013г.) първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и копие от документ за завършено най-малко основно образование.

Съдът приема, че видно от писмо изх. № 16-00-2024/19.04.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ В. Д. З. не е записван в курс за обучение и за явяване на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС. С оглед факта, че лицето не е карало курс и не се е явило фактически на изпит налага извода, че процесното СУМПС е издадено в нарушение на нормативно установените изисквания.

От доказателствата по делото се установи и че липсва издадено удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия за водачи на МПС за В. Д. З. не съществува в архива на ОС на БЧК - София.

Тъй като тези обстоятелства не са били известни на административния орган, волеизявлението му е породило правното си действие, като това СУМПС е било издаден и то е било използвано.

Съдът счита, че след като заинтересованото лице не е отговаряло на нормативно установените изисквания за наличие на основно образование и завършен курс по първа долекарска помощ към датата на издаване на първото по ред СУМПС, то по отношение на него не са налице нормативно регламентираните основания за издаване и на последващо такова. Така в случая волеизявлението за издаването на процесното СУМПС е обективирано в нарушение на изискването на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и чл. 13, т. 5 и т. 7 от Наредба № І-157/01.10.2002 г.

Предвид изложеното, съдът в настоящия си състав намира, че волеизявлението на Началник сектор ПП при ОД на МВР-София, за издаване на Свидетелство за 04.07.2017 година за категории "В" и "М" с валидност до 04.07.2027 г. на името на В. Д. З., с [ЕГН], издадено от сектор ПП при ОД на МВР-София, формирано въз основа на неистинските данни – удостоверение за изкаран курс и изпит за СУМПС, както и документ за Медицинско удостоверение за БЧК, е резултирало в издаване на СУМПС при абсолютна липса на законово основание за издаването му, което го опорочава до степен на нищожност.

Не на последно място съдът счита, че волеизявлението за издаване на СУМПС в конкретния казус е несъвместимо и с целта на закона. Тази несъвместимост произтича от пълната липса на правно основание за издаването му (завършен от заинтересованата шофьорски курс, завършен курс по първа долекарска помощ), и се изразява в непреодолимото противоречие с целта на специалния закон - ЗДвП, формулирана в неговия чл. 1, ал. 2 – да се опазват живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица.

Посочените тежки нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на СУМПС и в абсолютно противоречие с целта му, опорочават волеизявлението за неговото издаване и самото свидетелство до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО волеизявлението на Началник сектор ПП при ОД на МВР-София, за издаване на Свидетелство от 04.07.2017 година за категории "В" и "М" с валидност до 04.07.2027 г. на името на В. Д. З., с [ЕГН], издадено от сектор ПП при ОД на МВР-София.

Решението може да се обжалва и протестира с касационна жалба и протест пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.