Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

 

 

Образувано е по жалба, подадена от Г. Н. Г. и от М. Н. Г.-Г., и двамата с адрес в [населено място], общ. Горна Оряховица, [улица], срещу Решение № 9400-4403-3/ 30.12.2025 г., издадено от кмета на О. Г. О., с което на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ им е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление с вх. № 4403/ 01.12.2025 г. на Община Горна Оряховица.

Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспореното решение, като считат за неправилни изводите на органа, че поисканата информация не е обществена, излагат доводи в тази насока. Смятат, че исканата информация е описана конкретно по вид, обхват и относимост, като по идентично заявление е предоставен достъп на 22.12.2025 г., а съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗДОИ, органите са длъжни да предоставят информация, която може да предотврати заплаха за имуществото на граждани. Изтъкват, че с решение от 15.12.2025 г. ответникът е удължил срока за предоставянето на информация по Заявление с вх. № 4403/ 01.12.2025 г., поради големия й обем, с което индиректно е приел, че същата представлява именно обществена информация. Намират за неправилно и позоваването от ответника на висящо производство по съдебно дело, доколкото това не е самостоятелно основание за отказ, а и делото пред АСВТ е образувано след подаването на заявлението по ЗДОИ. Заявяват и че искана информация засяга непосредствено правото им на собственост и достъп до техния имот, както и възможността им да упражнят ефективна защита в административни и съдебни производства. Иска се оспореното решение на кмета на Община Горна Оряховица да бъде отменено и преписката да бъде върната за произнасяне и предоставяне на поисканата информация. В съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично и поддържат жалбата като доразвиват допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и нуждата от предоставяне на исканата от ответника информация по реда на ЗДОИ. От жалбоподателите са представени становище с вх. № 901/ 09.02.2026 г. и становище с вх. № 902/ 09.02.2026 г., както и писмена защита. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Ответникът – кметът на Община Горна Оряховица, действащ чрез упълномощения адвокат, в проведеното съдебно заседание намира жалбата за неоснователна. Подробни аргументи излага в представената писмена защита. Счита че информацията, която заявителите искат да получат е свързана с ПУП и притежавани от тях имоти, която да ползват за лични цели, които не са легитимна цел по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Намира, че се получава по друг реда, а не по ЗДОИ, поради което решението за отказ е правилно. Възразява срещу твърдението, че отказаната информация по процесното заявление е била предоставена по предходно такова, а удължаването на срока за произнасяне по заявлението не е произнасяне по същество и не задължава органа да я предостави. Намира, че получаването на исканата информация не би могло да си състави собствено мнение относно задължения субект. В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото адв. Г. Н. от ВТАК, ответникът поддържа горните доводи и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли в случай, че жалбата бъде уважена, на жалбоподателите да се присъдят разноски за държавна такса доколкото останалите претендирани разноски /за ксерокопия и пътни разходи/ не подлежат на възстановяване. Претендира присъждане на разноски.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Със заявление вх. № 4403/ 01.12.2025 г., подадено от Г. Н. Г. и М. Н. Г.-Г., е поискано от Кмета на О. Г. О. да предостави следната информация по реда на ЗДОИ, съхранявана в О. Г. О.:

1.Актуални скици за имотите, граничещи с [УПИ] и [УПИ], кв. 69 по плана на [населено място], като са изброени собственицитеи правоприемниците им;

2.Информация в текстови вид със списък на всички идентификатори/планоснимачни номера на имоти, които според общината попадат в трасето на нанесената, но нереализирана улица; граничат с това трасе или могат да бъдат засегнати от процедури по ПУП и данни за собствениците и наследниците на тези имоти;

3. Актуални скици графични материали, схеми и документи за горните имоти, включително скиците, използвани при съставяне на АОС №7716 и АОС №7717; данни за възложител, изпълнител и дата на документите, послужили за АОС и процедури по ПУП, копия от всички становища, протоколи, оценки и документи, касаещи процедури по предаваеми места и промяна на ПУП. Посочен е предпочитан формат на хартиен носител и PDF по електронна поща, на посочен електронен адрес.

С Решение № РД9400-4403-1/ 15.12.2025 г. на ЗА Кмета на Община Горна Оряховица на основание чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ е удължен срокът за произнасяне на подаденото искане като е определен допълнителен 10-дневен срок за предоставяне на достъп до обществена информация, считано от уведомяването.

Процедурата по подаденото заявление е приключила с произнасяне с Решение № 9400-4403-3/ 30.12.2025 г., издадено от кмета на Община Горна Оряховица, с което достъпът е отказан поради това, че исканата информация не представлява обществена такава по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Изложени са мотиви, че същата не е свързана с обществения живот в страната, а се отнася до конкретни имоти и взаимоотношения на частноправни субекти, поради което достъп до нея не се дължи. В мотивите на оспореното акт е посочено също, че формулираните в заявлението искания не отговарят на изискването на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, тъй като липсва описание на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от същия закон. Отбелязано е и че заявените искания са във връзка и нужни за целите на висящо съдебно производство по дело, разглеждано в АСВТ, и съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, достъпът до такава информация може да бъде ограничен. Направен е краен извод за неприложимост на ЗДОИ по отношение на исканата от Г. Г. и М. Г.-Г. информация и им е отказан достъп до същата. Не са налице данни за датата на получаване на решението от заявителя. Жалбата срещу това решение е подадена директно пред Административен съд – Велико Търново и заведена с вх. № 45/ 06.01.2026 г. в деловодството на съда.

В хода на съдебното производство от страна на ответника е представена и приета като доказателство административната преписка, изпратена с придружително писмо вх. № 289/15.01.2026 г. в деловодството на АСВТ, съгласно съдържащият се в писмото опис. Приобщени към доказателствата са писмените доказателства, приложени към жалбата, както и представените от жалбоподателя таблица - систематизация на исканата информация по ЗДОИ, приложената към становище вх. № 902/ 09.02.2026 г. и документите, представени от М. Н. Г.-Г. с вх. № 1508/ 05.03.2026 г. и вх. № 1645/ 11.03.2026 година.

От ответника са представени допълнително Заповед № 3860/ 05.12.2023 на кмета на О. Г. О., Заповед № 6400/ 11.12.2025 г. на кмета на Община Горна Оряховица, Заявление по ЗДОИ с вх. № 9400-4402/ 01.12.2025 г. до кмета на Община Горна Оряховица и Решение за предоставяне на достъп до обществена информация, обективирано в писмо изх. № РД 9400-4402-4/ 22.12.2025 г. на кмета на Община Горна Оряховица. Във връзка с указания на съда от о.с.з на 10.02.2026г. с писмо изх. № 189/12.02.2026 г. са представени документите от административно дело № 1034/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново във вид на заверени преписи, приобщи към настоящото дело. С молба вх. № 2245/ 03.04.2026 г., М. Н. Г.-Г. е поискала предоставяне на препис от протокола от последното открито заседание по делото, а с молба вх. № 2318/ 07.04.2026 г. е поискала поправка на същия протокол. Искането за поправка на протокола е недопустимо, тъй като е подадено след изтичане на срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК Видно от извлечението от електронните данни по делото и в съответствие с изискванията на чл. 150, ал. 2 от ГПК и чл. 142а протоколът от проведеното на 24.03.2026 г. открито съдебно заседание, е публикуван на интернет страницата на Административен съд – Велико Търново на 26.03.2024 г., с което същият е предоставен на разположение на страните. Считано от тази дата, започва да тече определеният едноседмичен срок по чл. 151, ал. 1 от ГПК. Получаването на заверен препис от протокола е ирелевантен факт при преценката относно началния момент, от който страната разполага с възможността да направи искане за поправката или допълването му. В случая срокът изтича на 02.04.2026 г. и подаденото на 07.04.2026 г., искане за поправка на протокола от проведеното на 24.03.2026 г. открито съдебно заседание, се явява недопустимо като просрочено.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Оспореното решение на кмета на О. Г. О. има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен предмет на съдебно оспорване, тъй като несъмнено засяга претендираните от заявителите права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, какъвто е и отказът, обективиран в оспореното решение.

 

По делото няма данни и не са представени доказателства за датата на получаване на оспореното решение от жалбоподателите, но доколкото административният акт е издаден на 30.12.2025 г., а жалбата е подадена директно до съда на 06.01.2026 г., то следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорването е от лица, имащи правен интерес и е насочена акт такъв, подлежащ на съдебно оспорване, което обуславя неговата допустимост за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган - Кметът на О. Г. О., който е орган на изпълнителната власт в общината и според чл. 44, ал. 1, т. 7 и т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и организира изпълнението им; организира изпълнението на актовете на общинския съвет. Съгласно чл. 5, ал. 5 от ЗУТ в правомощията на кмета на общината е поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа и организирането на публикуването и поддържането в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Следователно на основание чл. 38, изр. второ от ЗМСМА, кметът на общината е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.

 

Отказът е издаден в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава съдържанието по чл. 38 от същия закон.

 

При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост. Неоснователни са възраженията в жалбата по отношение на приложението и тълкуването на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ. Нормата позволява удължаване на срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ за предоставяне на достъп с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка. Тоест удължаването на срока по чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ е приложимо при посочените условия, но не създава задължение за органа да предостави информацията, единствено защото е удължил срока. След като събере и обработи информацията, с решението, постановено след удължения срок, органът може както да предостави достъп /пълен или частичен/ до поисканата от заявителя обществена информация, така и да постанови мотивиран отказ. Ще се предостави изцяло достъп при положение, че няма пречки за разкриване на информацията и тя попада в чл. 2 от ЗДОИ. При положение, че след събирането й органът прецени, че има ограничения в предоставянето й /напр. съдържа лични данни, търговска тайна, в случаите по чл. 37, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДОИ и др./, ще се предостави частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Ако след събирането и анализ на информацията органът установи, че има законови пречки за предоставянето й /напр. защитена тайна, вече е била предоставена на заявителя, изрично несъгласие на трето лице и липса на надделяващ обществен интерес, друг ред за предоставяне и т.н./, постановява отказ. Удължаването на срока само по себе си не предрешава изхода на административното производство с положителен акт, а е част от процедурата по произнасяне по същество. Липса на надлежно извършено от органа произнасяне по заявлението след удължаване на срока означава единствено, че е налице негов мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, което е още един аргумент в подкрепа на извода, че удълженият срок по чл. 30 от ЗДОИ не означава непременно, че задълженият субект следва да удовлетвори искането на заявителя изцяло или частично в хипотезата на изрично произнасяне по заявлението.

 

По приложението на материалния закон:

Разпоредбите на ЗДОИ регламентират един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Обществената информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ бива официална и служебна, като официална е тази информация, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е кметът на О. Г. О., да я предоставят, когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.

Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието „обществена информация“, според която „обществена информация“ по смисъла на този закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една информация е обществена, когато са налице двете, визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

 

От съдържанието на самото заявление на жалбоподателите става ясно, че се претендира получаване на информация и документи по реда на ЗДОИ, които в преобладаващата си част то касае представянето на актуални скици, схеми, графични материали за имоти, съседни на имоти на заявителите в [населено място], както и идентификаторите на имоти, които според заявителите попадат в трасе на нанесена, но нереализирана улица, граничат с това трасе или ще бъдат засегнати от процедури по ПУП, както и скици, използвани при съставяне на актове за общинска собственост № 7716 и № 7717. Приложимият ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. В конкретния случай, значимите за преценката обстоятелства са естеството на данните, чието предоставяне се изисква, както и наличието на специална цел у заявителя, различна от тази, за която е регламентирано производството за достъп до обществена информация. Самият ЗДОИ урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, а не относно достъпа до документи. В съдебната практика е прието, че е допустимо описанието на търсената информация да е напълно конкретно и да се индивидуализира чрез конкретни документи, но се иска и предоставя достъп до обществена информация, а не до документи. Наред с това в конкретния случай исканите документи - предмет на заявлението за достъп до информация, са такива, които се предоставят по реда на административното обслужване на гражданите по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към Закона за администрацията /ЗА/, срещу заплащане на съответните такси. Тоест заявителите, жалбоподатели в настоящото производство, разполагат с възможността да се снабдят с поисканите скици, схеми, графични материали и други документи със значение за устройство на територията, чрез подаване на заявление за предоставяне на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към ЗА, а не по реда на ЗДОИ. На основание чл. чл. 5 от ЗУТ, част от поисканите с процесното заявление документи следва да са на разположение в архива на общинската администрация и могат да бъдат поискани чрез завяване на съответната административно услуга и заплащане на дължимата такса. Съобразно това съдът намира, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ, според която разпоредбите на този закон относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Относно търсената информация за собствеността на посочените в заявлението имоти, същата е публично достъпна и се предоставят по реда на чл. 42 и сл. от Правилника за вписванията. Информация както за актовете, касаещи подлежащите на вписване обстоятелства относно вещните права върху недвижимите имоти, така и за притежателите на вещни права върху тях, се съдържат и в регистъра на имотите, създаден по силата на Закона за кадастъра и имотния регистър, до който лицата имат достъп. Наличието на друг нормативно установен специален ред за снабдяване с исканата информация от своя страна изключва прилагането на нормите на ЗДОИ, съгласно чл. 4, ал. 1 от закона.

Със заявлението си жалбоподателите са пожелали да им бъдат представени от ответника становища, протоколи, оценки документи, касаещи процедури по придаваеми места и промяна на ПУП, но същите нямат самостоятелно значение и достъпът до тях е изключен по аргумент от чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ.

Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение /от лицата, които искат предоставяне на тази информация/ относно дейността на задължените субекти, което според настоящия съдебен състав, в случая не е така. Интересът на жалбоподателите за снабдяване с изброените в заявлението документи и информация не сочи на съставяне на мнение за дейността на задължения по закона субект, а на опит да се снабдят с доказателства и данни, свързани пряко с упражняването на техни права, които считат за накърнени и за инициирането на производства по ЗУТ и ЗКИР, т.е. за личен интерес, което е извън обхвата на ЗДОИ. В самата жалба до съда и в хода на устните състезания по делото жалбоподателката Г.-Г.уточнява, че исканите от органа копия на документи са необходими за защита на правата й като собственик на имот, след установени несъответствия между документите и фактическото положение, включително сградата, границите и ползването, както и документални разминавания по отношение на съседни на нейния имоти и ПУП на [населено място]. Жалбоподателят Г. също заявява, че документите са им необходими с оглед установени разминавания между фактическото положение на конкретна улица в селото и предвижданията на ПУП. Или самият начин на формулиране на искането потвърждава извода, че се касае за частен интерес на жалбоподателите, което не съвпада с целите на ЗДОИ.

Не са налице и предпоставките по § 1, т. 6 от ДР към ЗДОИ за наличието на „надделяващ обществен интерес“, който принципно произтича от необходимостта от това гражданите да следят за разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, за начина на управление и разходването на средствата залегнали в общинският бюджет под която дефиниция не може да се подведе исканата от жалбоподателите информация. По своята същност процесното искане е за получаване на данни и документи, и за извършване на определени действия от служители на Община Горна Оряховица, съставляващи административни услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за администрацията, в частен на заявителите интерес, което обаче не е отправено по съответния за това ред.

 

По изложените мотиви, съдът намира, че отказът за достъп до обществена информация, обективиран в Решение № 9400-4403-3/ 30.12.2025 г., издадено от кмета на Община Горна Оряховица е законосъобразен. Жалбата срущу него е неоснователноа и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид изхода на правния спор, на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски по делото. При изрично заявеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Горна Оряховица разноски за адвокатско възнаграждение, което съгласно договор за правна защита и съдействие № 63/ 27.01.2026 г. възлиза на 500,00 евро, платено по банков път според преводно нареждане от 05.02.2026 г. /л. 38 и л. 39 от делото/. Сумата на адвокатското възнаграждение не надвишава предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съответства на фактическата и правна сложност на делото, като се държи сметка и за извършените процесуални действия от пълномощника на ответника /участие в две ОСЗ, заявяване на доказателствени искания, и вземане на становище по тези на жалбоподателите, изготвяне на писмена защита/, при което възражението за прекомерност на жалбоподателите е неоснователно.

 

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Г. Н. Г. и от М. Н. Г.-Г., и двамата с адрес в [населено място], общ. Горна Оряховица, [улица], срещу Решение № 9400-4403-3/ 30.12.2025 г., издадено от кмета на Община Горна Оряховица, с което на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, им е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление с вх. № 4403/ 01.12.2025 г. на Община Горна Оряховица.

 

Осъжда Г. Н. Г. и М. Н. Г.-Г., двамата с адрес в [населено място], общ. Горна Оряховица, [улица], да заплатят на О. Г. О. разноски по делото в размер на 500,00 /петстотин/ евро.

 

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.