Производството е по реда на Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на А. Д. А., чрез адв.Е. Д., срещу решение № 1012-22-57#1 от 16.05.2025г. на директора на ТП на НОИ – София – област, с което е оставена без уважение нейна жалба срещу Разпореждане №2113-22-322#1/03.04.2025г., на Ръководителя на пенсионното осигуряване при Териториално поделение на Национален осигурителен институт София- област.

Твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като са представени всички изискуеми документи, с които се установява правото й на отпускане на пенсия по реда на чл.69б, ал.1 от КСО.

Поддържа, че Началника на отдел „Пенсии“ и Директора на НОИ - София област неправилно тълкуват прилагането на разпоредбите на чл.69б КСО и чл. 69 КСО.

Твърди, че неправилно, решаващият орган е приел, че тъй като А. А. е държавен служител по ЗМВР и стажа й е придобит в МВР, попада в персоналния обхват на чл.69, ал. 2 от КСО, поради което приема, че не е навършила необходимата възраст от 54 години и 4 месеца, без да отчете факта, че навършената възраст на жалбоподателката е над 50 години, има изискуемият трудов стаж и отговаря на изискванията на чл.69б, ал.1 от КСО. Поддържа, че неправилно, Директорът на НОИ София-област е приел отново, че лицето не отговаря на условията на чл.69 КСО, тъй като няма необходимата възраст, за да придобие право на ОСВ. Твърди, че Ангелова отговаря на законовоопределената възраст по чл.69б, ал.1,т.2 КСО и би следвало да й бъде определена и отпусната пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО.

Моли съда да отмени оспореното решение № 1012-22-57#1 от 16.05.2025г. на директора на ТП на НОИ – София – област, с което е отхвърлена жалбата на А. Д. А. срещу Разпореждане № 2113-22-322#1/03.04.2025г. на Началника на отдел „пенсии“ на НОИ, ТП София- област, като неправилно и да върне за ново разглеждане и произнасяне по компетентност, ведно с всички законови последици.

В съдебно заседание се явява адв.Дурева, която поддържа жалбата и претендира за присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – София – област, чрез гл.юрисконсулт Брусева прави искане за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването на постановеното Решение от Директора на ТП на НОИ, като оспорването е извършено в 14-дневния срок от връчването на Решението / връчено на дата 12.09.2024 г., с постъпила жалба чрез Директора на ТП на НОИ на 17.09.2024 г. /.

Със заявление вх. № 2113-22-322/21.03.2025 г. А. Д. А. е депозирала искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което са приложени изискуемите документи визирани в чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.

Установено е, че към датата на заявлението за пенсия - 21.03.2025 г., жалбоподателката има навършена възраст 51 год. 03 мес. и 29 дни.

С разпореждане № 2113-22-322#1/03.04.2025г. на Началника на отдел „пенсии“ на НОИ, ТП София- област е зачетен осигурителен стаж 22 г. 03 мес. и 28 д. от I-ва категория труд (действително изслужени по Закона за отбраната и въоръжените сили като военнослужещ), 06 год. 01 мес. и 16 дни осигурителен стаж от Ш-та категория труд. Общ осигурителен стаж по чл.104 КСО, превърнат в Ш-та категория труд 43 год. 04 мес. и 03 дни.

Прието е, че А. А. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 696, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 696, ал. 1 от КСО само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж. Изложени са мотиви, че лицето има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението лицето притежава осигурителен стаж 22 г. 03 мес. и 28 д. от I-ва категория труд по Закона за отбраната и въоръжените сили като военнослужещ, но няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се съгласно тази разпоредба възраст за 2025 г. - 54 години и 04 месеца.

С цитираното разпореждане на компетентния административен орган, по изложените мотиви, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ).

С решение № 1012-22-57#1 от 16.05.2025г. на директора на ТП на НОИ – София – област, издадено в хода на производство по чл. 117 от КСО, е потвърдено разпореждане № 2113-22-322#1/03.04.2025г. на Началника на отдел „пенсии“ на НОИ, ТП София- област.

От решаващия орган са изложени мотиви, че чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 69, ал. 2 от КСО въвеждат различни изисквания за придобиване на право на пенсия. По реда на чл.69, ал. 1 и 2 от КСО може да придобие право на пенсия само лице, което е изпълнявало/заемало длъжност или извършвало дейност по съответните закони, посочени в разпоредбата, има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (т.е. 18 години) са действително изслужени в специалните ведомства и е навършило 52 години и 10 месеца, без значение дали е мъж или жена. По реда на чл.69б, ал.1 от КСО може да придобие правото на пенсия лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и има съответните навършени години, определени съобразно това дали е мъж или жена. И двете разпоредби предвиждат диференцирано увеличаване на възрастта след определен период от време, а по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО и с оглед пола на лицето. Посочено е, че в изложените хипотези възникването на правото на пенсия е обусловено от кумулативното изпълнение на всички нормативно регламентирани предпоставки по отношение на дадено лице към деня на подаване на заявлението.

Контролният орган се позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, като е приел, че цитираната разпоредба е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Според мотивите на решаващия орган изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст.

Формиран е извод, че Ангелова няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 696, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 696, ал. 1 от КСО се отнася само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж.

Съответно е установено, че в случая, лицето има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението лицето притежава необходимия осигурителен стаж като военнослужещ, но няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се съгласно тази разпоредба възраст за 2025 г. - 54 години и 04 месеца.

Съдът като взе предвид чл. 168 от АПК, извърши контрол за законосъобразност на обжалвания акт, като провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира от правна страна следното.

Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ – София – област, е постановен от материално компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл. 118 от КСО, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание Глава шеста, раздел първи от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – София – област.

По делото не съществува спор относно приетата за установена от пенсионните органи фактическа обстановка. Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се свежда до това дали са налице условията за придобиване на право на пенсия по реда на чл. 69б КСО.

Основните мотиви в обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждането на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ-София-област, е прието, че към настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, тъй като цитираната разпоредба касае само хипотезите, в които лицата не притежават изискуемия осигурителен стаж.

Органът изрично е разграничил хипотезите на чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б КСО, като е приел, че А. А. не може да се пенсионира при условията на чл. 69б от КСО, тъй като не попада в хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, както и че не може да се пенсионира по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като макар че има изискващия се осигурителен стаж, не е навършила предвидената в кодекса възраст.

Не е спорно по делото, че към момента на подаване на заявлението Ангелова е навършила възраст 51 год. 03 мес. и 29 дни и е придобила осигурителен стаж от I-ва категория труд- 22 г. 03 мес. и 28 д., осигурителен стаж от III-та категория труд - 06 год. 01 мес. и 16 дни. На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд- 43 год. 04 мес. и 03 дни.

Съгласно чл.69, ал.1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на република България (ЗОВСРБ), като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в разпоредбата категория лица, които имат осигурителен стаж като военнослужещи по ЗОВСРБ.

Нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на [възраст] възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2025 г. е 54 години и 4 месеца и за двата пола.

От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024г за жените е 50г и 8 месеца.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО.

От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал.1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл.69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2025 г. е 3 години и 8 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл.18, ал.4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО.

По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (21.03.2025 г.) за отпускане на пенсия А. А. има навършени 51 год. 03 мес. и 29 дни, както и че към този момент е придобила осигурителен стаж като кадрови военнослужещ 22 г. 03 мес. и 28 дни.

Съгласно чл.222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат военнослужещи по ЗОВСРБ.

Следователно жалбоподателката попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от А. А. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и НКТП. След като жалбоподателката разполага с изискуемия стаж като военнослужещи по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2025 г. - 54 год. и 4 месеца, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл.18, ал. 4 НПОС, е неприложимо, Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. При сравнение на последователните редакции на чл.69 и чл.69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. (В този смисъл е практиката на ВАС – Решение № 7637/09.07.2025г. по адм.д.№ 2123/2025г., VI отд. на ВАС, Решение № 7201/26.06.2025г. по адм.д.№ 3326/2025г., VI отд. на ВАС, Решение № 6921/24.06.2025г. по адм.д.№ 3303/2025г., VI отд. на ВАС, Решение № 7144/25.06.2025г. по адм.д.№ 3130/2025г., VI отд. на ВАС, Решение № 7986/17.07.2025г. по адм.д.№ 2947/2025г., VI отд. на ВАС).

Предвид гореизложеното, подадената от А. А. жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателката следва да бъдат поставени претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ.

Воден от изложените съображения и в резултат на извършената съдебна проверка по чл. 168 АПК, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от А. Д. А., чрез адв.Е. Д., срещу решение № 1012-22-57#1 от 16.05.2025г. на директора на ТП на НОИ – София – област, с което е оставена без уважение нейна жалба срещу Разпореждане №2113-22-322#1/03.04.2025г., на Ръководителя на пенсионното осигуряване при Териториално поделение на Национален осигурителен институт София- област.

ОСЪЖДА А. Д. А., с постоянен адрес: [населено място] поле, Община Елин Пелин, Област- София -област, [улица], [ЕГН], да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.