Производството по делото е образувано по жалба на С. А. Т. от гр.София против Определение № 177 / 25.03.2026г. по НАХД № 20254110200530 по описа на Районен съд Велико Търново за 2025г., с което е отхвърлено искането на лицето за възстановяване на срока на обжалване на Решение № 402 / 24.11.2025г., постановено по делото и е върната касационната жалба.

В определението въззивния съд приема, че не са налице предпоставките за възстановяване на срока, тъй като страната не сочи уважителни причини да неговото пропускане. Изложени са и подробни доводи за редовно връчване на решението на 05.12.2025г., изтичане на срока за обжалване на 26.01.2026г. и подаване на касационна жалба на 15.03.2026г.

Доводите на Т. както в молбата за възстановяване на срок, така и в жалбата срещу определението са свързани с начина на връчване на съобщението за изготвено решение и изводът на съда за редовно връчване на 05.12.2025г.

Видно от приложеното по делото съобщение до С. А. Т. за изготвено съдебно решение и неговия диспозитив, съобщението е върнато от призовкар в цялост и е вписан следния тест – „В телефонен разговор – лицето уведомено на 05.12.2025г. Спря да вдига на последващи мои позвънявания. Не се обажда на оставени съобщения. Посещения на 5/12, 22/12, 5/1, 12/1/2026г.“ Призовката е оформена с подпис и печат на призовкар на 12.01.2026г. и на 23.01.2026г. върху нея е вписано разпореждане на докладчика „Да се счита връчено от отказа – 05.12.2025г.“. В оспореното определение от една страна се твърди, че съобщението за обжалваното решение е извършено по реда на 178, ал.11 от НПК – по телефона на 05.12.2025г., а същевременно съдът в полза на жалбоподателя приема, че съобщението следва да се счита връчено на последната дата, на която е направен опит за връчване – на 12.01.2026г.

Следователно въззивния съд приема три различни начина на връчване на съобщението – при отказ и по телефона на 05.12.2025г. и на 12.01.2026г. по неуточнен ред.

Настоящият състав намира, че вписаните в съобщението данни не удостоверяват редовно връчване нито в хипотезата на отказ, нито в хипотезата на съобщаване по телефон. От длъжностното лице по призоваване не е удостоверен отказ на лицето да получи съобщението, като фактът, че не може да се свърже по телефон не представлява отказ да получи съдебните книжа. Отказът следва да бъде изрично обективиран в документа, а не да бъде предполаган или извличан от съдържанието му.

Аналогично и връчването по телефона не е удостоверено от призовкаря – вписано е в призовката, че в телефонен разговор лицето уведомено, но за какво точно е уведомено – за необходимостта от получаване на съобщение или за съдържанието на съобщението – не става ясно. Отново въпрос на предположение е връчването на съдържанието /изчитане/ на съобщението по телефона. Тогава какво налага последващи контакти и посещения на адрес? Също така обосновано предположение в случая може да се направи, че по телефона лицето е уведомено, че следва да му се връчи призовка.

Удостоверяването на връчване на съдебни книжа и то от които започват да текат срокове за страната, винаги следва да бъде прецизно, с надлежно удостоверено съдържание от което по безспорен начин да се установи връчването на посочената дата по предвиден в закона начин. В конкретния случай липсва отбелязване на надлежно връчване на съобщението на 05.12.2025г. при отказ или по телефон и липсва връчване на 12.01.2026г.

След като съобщението за изготвено съдебно решение не е редовно връчено на С. Т., то за нея не е започнал да тече срок за оспорване и подадената на 15.03.2026г. касационна жалба е депозирана в срок. В този смисъл искането за възстановяване на срок, който не е започнал да тече, е неоснователно и оспореното определение в тази част е правилно. Връщането на касационната жалба е в противоречие на закона, тъй като тя е депозирана в срок и в тази част определението следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на действията по администриране на касационната жалба.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 177 / 25.03.2026г. по НАХД № 20254110200530 по описа на Районен съд Велико Търново, в частта, в която е върната касационна жалба на С. А. Т. срещу Решение – 402 / 24.11.2025г.

ВРЪЩА делото за продължаване на действията по администриране на касационната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.