Производството е по реда на глава XII от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по депозирана в законния срок жалба от Ц. И. Г. с адрес [населено място], [улица], чрез адв. П. Д. – САК, срещу Решение №138/05.05.2025 г. постановено по АНД № 761 по описа за 2024 г. на PC – Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 391 от 11.11. 2024 г., издадено от инж. Н. Н. за Директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ София, гр. София.

Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Навеждат се оплаквания, че касационният жалбоподател не е осъществил състава на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Касаторът счита, че не съществува единство между фактическото описание на нарушението в АУАН и НП, посочения като нарушен материален закон и правното основание въз основа на което е ангажирана административно наказателна отговорност на касационния жалбоподател. Сочи, че въззивният съд не е взел предвид противоречията в свидетелските показания. В представени писмени бележки поддържа касационната жалба. Моли да се отмени решението и да се отмени издаденото наказателно постановление.

Претендира присъждане на направените по делото разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Директор на РДГ – София, редовно призован не се представлява. В представен по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и необоснована, моли атакуваното решение на РС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Мирчев дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Административен съд София - област, I – ви касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение № 138 от 05.05.2025 г. постановено по АНД № 761 по описа за 2024 г. на PC – Ботевград, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 391 от 11.11.2024 г., издадено от инж. Н. Н. за Директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ София, с което на Ц. И. Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева на основание чл. 53, ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите/ЗГ/. С наказателното постановление е ангажирана административно наказателната отговорност на Ц. Г. за това, че на 10.07.2024 г. служители при РДГ - София извършили съвместна контролна проверка в отдел 276, подотдел „Н“ в землището на [населено място], обл. Софийска, държавна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0761842/19.02.2024г. на Ц. И. Г. – лицензиран лесовъд вписан в публичния регистър. При извършването на проверката в горепосочения имот, служителите на РДГ - София установили, че в същия е извършена сеч на 14 броя дървета от дървесен вид „Зимен дъб“ с диаметри на пъновете, както следва: 22 см. - 2бр., 24 см. - 5бр., 28 см. - 3бр., 30 см. - 2бр., 32 см. - 2бр., равняващи се общо на 5 куб. м. дървесина немаркирана с КГМ. За своите констатации служителите на РДГ - София съставили констативен протокол серия Р014 № 014438 от 10.07.2024 г.

Въз основа на безспорно установените факти, на 11.07.2024 г. в гр. Ботевград В. Т. М. на длъжност “старши горски инспектор” при РДГ - София, в присъствието на двама свидетели също служители в РДГ, съставил АУАН Серия Р014 № 101985/11.07.2024 г. срещу Ц. И. Г. за това, че същия в качеството си лице, на чието име е издадено позволителното за сеч в гореописания имот не е изпълнил задълженията си, като не е осъществил контрол и не е следил за спазването на правилата за сеч в стопанисваната от него територия, в следствие на което е извършена сеч на 14 броя дървета от дървесен вид „Зимен дъб“ с описаните по – горе параметри, представлява общо 5 куб.м. дървесина, немаркирана с КГМ. Нарушението е извършено в периода от 22.02.2024 г. до 10.07.2024 г. Актът бил връчен на Ц. Г., като той го е подписал с възражения.

На база така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 391 от 11.11.2024г.

С оглед установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Решението на РС е правилно и законосъобразно.

Правилно Районен съд - Ботевград е приел, че при съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на процедурата по установяване и наказване на извършването на административното нарушение, за което на касационния жалбоподател е наложено съответно наказание.

Правилен е изводът на РС, че вмененото на касационния жалбоподател нарушение е безспорно доказано и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

 

Съответен на направените установявания е изводът на РС, че както от обективна, така и от субективна страна Григоров виновно е нарушил разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл.108, ал. 3 от Закона за горите, която задължава лицата по чл.108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в това число да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч-на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч, указани в позволителното за сеч.

Въз основа на пълно и всестранно изяснените факти и формираните обосновани фактически установявания са направени съответни на приложимия закон решаващи правни съображения. Последните изцяло се споделят от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото гласни доказателства. Не са налице допуснати процесуални нарушения от първата инстанция. Обжалваният съдебен акт е постановен при правилно установена фактическа обстановка след преценка в съвкупност на всички събрани по делото по реда на чл. 238 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства, както и показанията на свидетелите.

Относно наведеното оплакване, че не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, съдът намира, че в НП е посочен период от време с начална и крайна дата, което е достатъчно за индивидуализация на нарушението, включително и времето на извършването му.

В случая е достатъчно, че на датата на която е извършена проверката - 10.07.2024 г., служителите на РДГ са установили, че е извършена сеч на 5 куб. м. лежаща дървесна маса немаркирани с контролна горска марка дървета. Това са единствените правнорелевантни факти, които е следвало да бъдат установени от първостепенния съд, като същите са установени по безспорен начин. Именно в този период Ц. И. Г. е трябвало да упражнява контрол над поверената му горска територия в качеството му на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ, което не е сторено. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че за съставомерност на

Съдът намира, че съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства несъмнено сочат на осъществени от страна на касационния жалбоподател от обективна и субективна страна на съставите на административните нарушения по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и във вр. с чл. 108, ал. 3 от същия закон, както и по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ.

Не е осъществено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Не са налице и пороци на първоинстанционното решение, съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд - Ботевград за законосъобразно, валидно и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор и доколкото не е направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд София-област, I –ви касационен състав

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 138 от 05.05.2025 г., постановено по АНД № 761 по описа за 2024 година на РС - Ботевград.

Решението е окончателно.