Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.

Образувано е по жалби на Р. А. Ц. от гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, чрез .... Т. и В. Й. Д. от [населено място], обл. Велико Търново, чрез .... И., срещу Заповед №18-4717-16.05.2025 г. на началника на СГКК – Велико Търново, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-32/08.06.2010 г., издадена от изпълнителен директор на АГКК, състояща се в заличаване и нанасяне на сгради и самостоятелни обекти в сгради, в [населено място], [улица].

Жалбоподателят Р. А. Ц., твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, материална и процесуална такава, както и несъответствие с целта на закона. Посочва, че в нарушение на чл. 26 от АПК, не е бил уведомяван за образуваното административно производство. Настоява, че в нарушение на чл. 35 от АПК, обжалваната заповед е издадена при неизяснени факти и обстоятелства, доколкото неправилно в поземлен имот 57354.300.1159 са нанесени три отделни сгради вместо една. В тази връзка, отбелязва, че неясен е факта, защо при липса на вписана площ и данни за собствениците за голяма част от самостоятелните обекти се заличават седем самостоятелни обекта в три сгради, а се създават само шест нови самостоятелни обекта. В заключение възразява, че така издадена, заповедта създава нова етажна собственост там, където първоначално я няма и променя етажните собственици в сграда с идентификатор 57354.300.1159.5. Моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа оспорването по наведените съображения. В хода по същество, .... Т., допълва, че не е спазена процедурата по чл. 54 от ЗКИР. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другите страни ...окатско възнаграждение.

Жалбоподателката В. Й. Д., твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, като основен аргумент в тази посока, отбелязва, че съгласно НА № 80, том 1, рег. № 740, н.д. № 64 от 2012 г., същата е закупила две стаи с южно изложение, които представляват самостоятелен обект с идентификатор 57354.300.1159.7.1, съгласно Схема-проект № 15-785470/15.05.2025 г. на АГКК; навес, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 57354.300.1159.4 и самостоятелен обект - кочина с идентификатор 57354.300.1159.3. Посочва, че в проекта за изменение, представен с процесната заповед, цитираните обекти неоснователно са записани като собственост на Ц. Р. Ц.. Моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа оспорването по наведените съображения. Допълнително представени са писмени бележки, в които доразвива направените с жалбата възражения. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по делото – началникът на СГКК, [населено място], чрез процесуалния си представител .... Н. оспорва подадените жалби и излага доводи за законосъобразност на оспорения административен акт. В представено становище се уточнява, че всъщност със същият НА № 80, том 1, рег. № 740, н.д. № 64 от 2012 г., В. Д. е поискала през 2023 г. нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, като при изпълнението на тази услуга, жалбоподателката е отразена като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57354.300.1159.1.1 и 57354.300.1159.1.2, които два обекта са пренесени и отразени в новосъздадената сграда с идентификатор 57354.300.1159.7, като СОС с идентификатор 57354.300.1159.7.2 и СОС с идентификатор 573354.300.1159.7.6. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите ...окатско възнаграждение.

Заинтересованата страна – К. Ц. Ц.-С., чрез назначен особен представител .... С., моли за решение, с което да се уважат подадените жалби, респ. да се отмени спорната заповед.

Заинтересованите страни – С. А. Ц., чрез .... М., моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира за присъждане на разноски.

 

Съдът, като прецени оспорения административен акт, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно съдържащото се в преписката Решение № 323/23.01.2024 г. по гр.д. № 506/2023 г. по описа на ВТРС, влязло в сила на 15.02.2024 г., е допусната съдебна делба между жалбоподателят Р. А. Ц. и заинтересованата страна С. А. Ц. на следните сгради и самостоятелни обекти в сграда, находящи се в [населено място], [улица] разположени в ПИ с идентификатор 57354.300.1159: 1) сграда с идентификатор 57354.300.1159.2 със застроена площ от 51 кв.м.; 2) сграда с идентификатор 57354.300.1159.3 и застроена плащ от 31 кв.м.; 3) самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57354.300.1159.5.2, намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор 57354.300.1159.5, с предназначение – жилищна сграда; 4) самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57354.300.1159.6.1, намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор 57354.300.1159.6, с предназначение – жилищна сграда при квоти ½ ид.ч. за Р. А. Ц. и ½ ид.ч. за С. А. Ц.. На 21.11.2025 г. е постигната спогодба, влязла в сила на 29.11.2025 г., за следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], както следва: 1) Р. А. Ц., получава в дял и става изключителен собственик на следните недвижими имоти: 1. сграда с идентификатор 57354.300.1159.2; сграда с идентификатор 57354.300.1159.3; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57354.300.1159.6.1; 2) С. А. Ц. получава в дял и става изключителен собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57354.300.1159.5.2.

По делото е представена искова молба от жалбоподателката В. Й. Д., входирана под номер 2595/30.01.2026 г. по описа на ВТРС и молба по образуваното гр.д. № 169/2026 г. по описа на същия съд от която се установява, че Д. е завела установителен иск за собствеността на две стаи с южно изложение с площ 29 кв.м. и 52 кв.м. /идентификатор 57354.300.1159.6.1/, предмет на НА № 80, том.1, рег.№ 740, дело 64 от 2012 г. по силата на който В. Й. Д. е закупила от Ц. Р. Ц. и К. И. Ц., недвижим имот находящ се в [населено място], [улица].

Производството, приключило с оспорения административен акт е започнало по Заявление вх. № 01-620906-11.11.2014 г. /л. 76 от преписката/ на С. А. Ц., чрез Х. Т. Х., надлежно упълномощен, относно нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта за обекти: ПИ 57354.300.1159; сграда 57354.300.1159.1; сграда 57354.300.1159.5; сграда 57354.300.1159.6, всички в [населено място], [улица], ведно с приложенията към него, документите и материалите по чл. 58 и чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-288483-05.11.2024 г. В обяснителната записка е посочено, че собствеността на С. Ц. не е отразена в одобрената КККР, и че същата е грешна в частта за сгради 57354.300.1159.1, 57354.300.1159.5, 57354.300.1159.6 и самостоятелните обекти отразени в тях. След геодезическо заснемане и замерване на самостоятелния обект на Ц., общите части и контролни размери на другите обекти в сградата, следва да се заличат сгради 57354.300.1159.1, 57354.300.1159.5 и 57354.300.1159.6 и самостоятелни обекти 57354.300.1159.5.1 и 57354.300.1159.6.2. С проектен идентификатор 57354.300.1159.7.3 на втория етаж в сградата е отразен самостоятелен обект собственост на С. Ц.. Самостоятелни обекти с проектни идентификатори 57354.300.1159.7.1; 57354.300.1159.7.2; 57354.300.1159.7.4; 57354.300.1159.7.5 и 57354.300.1159.7.6 са пренесени с вписаните в тях данни в новата сграда от трите заличени сгради /57354.300.1159.1, 57354.300.1159.5, 57354.300.1159.6/.

Административното производство е финализирано с издаване на оспорената по делото Заповед № 18-4717-16.05.2025 г., с която началникът на СГКК-Велико Търново е одобрил изменение в КККР на [населено място], състоящо се в: 1) нанасяне на нови обекти в КККР - сграда с идентификатор 57354.300.1159.7; 2) заличаване на сгради от КККР - сгради с идентификатори 57354.300.1159.1; 57354.300.1159.5; 57354.300.1159.6. Заповедта е съобщена на заинтересованите страни, видно от приложените известия за доставяне и уведомления.

От страна на СГКК Велико Търново са представени писмени доказателства, съставляващи административната преписка по обжалвания акт, в това число Нотариален акт за покупко – продажба № 172 от 08.10.1965 г., том 2, дело № 784/1965 г., с който Р. Ц. Р. и И. Р. Ц. са продали на А. Р. Ц. недвижим имот, представляващ дворно място от 510 кв.м., обособено в парцел XX-1159 в кв. 82 по плана на [населено място] с построена в него къща; Нотариален акт за собственост на жилище, построен върху частна сграда при суперфиция № 194 от 16.11.1965 г., том.2, дело № 885/1965 г., с който А. Р. Ц. е признат за собственик на надстроения от него етаж върху къщата на Р. Ц. Р. и И. Р. Ц.; Договор за доброволна делба от 15.12.1986 г., с която Ц. Р. Ц. и К. И. Ц., от една страна, и А. Р. Ц. и Д. М. Ц., от друга страна, като съсобственици на дворно място от 510 кв.м., представляващо XX-1159 в кв. 82 по регулационния план на [населено място], заедно с първия етаж на построената двуетажна жилищна сграда и стопанските постройки в него, са поделили жилищния етаж и стопанските постройки в него без мястото, като А. Р. Ц. и Д. М. Ц. са получили в дял и са станали собственици от жилищния етаж. Така описаните имоти, всъщност са отразени в ККР на [населено място] като сграда с идентификатор 57354.300.1159.2, сграда с идентификатор 57354.300.1159.3, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57354.300.1159.5.2 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57354.300.1159.6.1. Съответно за А. Р. Ц. и Д. М. Ц. са представени Удостоверения за наследници, видно от които, Р. А. Ц. и С. А. Ц. са техни законни наследници. С НА № 23, том 6, дело № 2150/91 г., Д. М. Ц. и А. Р. Ц. продават на С. А. Ц. – жилищен етаж, който е построен в дворно място, представляващо XXIV-1159, в квартал 58 по регулационния план на [населено място].

От страна на жалбоподателката В. Й. Д. е представено Удостоверение за наследници на Ц. Ц., НА № 6, рег. № 389, дело № 26 от 2000 г., с който Ц. Р. Ц. и К. И. Ц. са признати за собственици на описаната в акта сграда, в парцел XXIV-1159, в квартал 58 по регулационния план на [населено място], скица на ПИ № 3454/13.05.2011 г., скица на ПИ № 15-1307153-11.12.2023 г., схема № 5092/11.07.2011 г., схема-проект № 15-785470-15.05.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбите са подадени против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирани лица, чиито права и законни интереси са засегнати от заповедта, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №18-4717-16.05.2025 г. на началника на СГКК – Велико Търново на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, Заявление №01-620906-11.11.2024г., ведно с приложените към него документи и материалите по чл. 58 и чл. 75 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-288483-05.11.2025г., е одобрено изменението в КККР на [населено място], състоящо се в: 1) нанасяне на нови обекти в КККР - сграда с идентификатор 57354.300.1159.7; 2) заличаване на сгради от КККР - сгради с идентификатори 57354.300.1159.1; 57354.300.1159.5; 57354.300.1159.6.

Оспорената заповед е издадена, според посоченото в нея правно основание, в хипотезата на "непълноти и грешки", легалната дефиниция на които е дадена в т. 16, § 1 ДР ЗКИР и означава несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. За да е налице "непълнота и грешка", твърдяното несъответствие на границите на поземления имот или очертанията на сградата трябва да е налице към датата на одобряване на първоначалната кадастрална карта за съответната територия, а не след одобряването. Съгласно ал. 1 на чл. 54 от ЗКИР непълнотата се допълва или грешката се поправя в кадастралната карта от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККРНИ. Съгласно ал. 4 изменението се одобрява със заповед на началника на СГКК по местонахождение на имота. Тази заповед се придружава от скица-проект. Съгласно изричната регламентация на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, когато заявената за поправяне непълнота или грешка е свързана със спор за материално право, то тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

При съотнасяне на тази правна уредба към конкретния случай и фактите, които се установяват от доказателствата по делото, се налагат следните изводи:

Доколкото измененията на КККР, според ЗКИР се извършват от СГКК, оспорената заповед, издадена от Началника на СГКК В. Търново е постановена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на закона – чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКИР.

С оглед посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за постановяването й е налице яснота относно юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него субективно право, поради което следва да се приеме, че при издаването на заповедта е съобразена изискуемата форма.

Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Противно на твърденията на жалбоподателя Р. Ц. заинтересованите лица са уведомени за образуваното административно производство/уведомление до него по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК е било изпратено и получено на 22.04.2025г., вж. стр. 32 и сл. от делото/, като им е предоставена възможност за възражения, но такива не са постъпили.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби и с целта на закона, следва да се съобрази следното:

С изменението на ЗКИР обн. ДВ бр. 49/2014г., освен че е разписано изрично понятието "непълнота и грешка", в нормите на чл. 52, чл. 53 и чл. 53а са въведени изрични основания за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, които са извън приложното поле на "непълнота и грешка", с оглед на момента на настъпване на промяната на данните – след одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър. Именно с това се свързва в практиката стесненият обхват на непълнота и грешка след 2014г. От изложеното следва изводът, че за да е налице "непълнота и грешка", твърдяното несъответствие на границите на поземления имот или очертанията на сградата трябва да е налице към датата на одобряване на първоначалната кадастрална карта за съответната територия, а не след одобряването й. Законът поставя като условие за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54 да е налице съгласие/непротивопоставяне на засегнатия от изменението собственик/носител на ограничено вещно право. При наличие на съгласие няма проблем да се одобри изменението на кадастралната карта, като се поправи допуснатата непълнота или грешка вследствие на нарушение на приоритетно заложените критерии за заснемане на недвижимите имоти по чл. 14 от Наредба № РД-02-20-5/2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.

Видно от представения със заявлението проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно по ЗКИР лице вместо съществуващата в поземления имот с идентификатор 57354.300.1159 една сграда са били отразени три сгради със самостоятелни обекти, което не отговаря на действителното фактическо положение. На мястото на отразени сгради с идентификатори 57354.300.1159.1; 57354.300.1159.5; 57354.300.1159.6 е посочено да се нанесе една сграда с идентификатор 57354.300.1159.7, като се запазват съществуващите 6 бр. самостоятелни обекти в сградата. Всички обекти запазват досегашните параметри, с изкл. на обект с идентификатор 57354.300.1159.7.3, собственост на заинтересованата страна заявител. Не се извършват промени по отношение на записите в КР относно правото на собственост, като различните самостоятелни обекти получават нови идентификатори при отразяване на същите данни за площ, граници и собственици.

В конкретния случая не е налице и спор за материално право, съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, което да е пречка за попълване на КККР. Представените от пълномощника на жалбоподателката В. Д. доказателства за образуване на исково производство пред Горнооряховския районен съд по спор между нея и другия жалбоподател Р. Ц., е последващо обстоятелство, което не може да се отрази пряко върху допуснатото вече изменение на КР по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. След приключване на този правен спор, ако са налице трансформации в правото на собственост върху обектите, те ще бъдат допълнително отразени съгласно чл. 54а от ЗКИР.

По изложените съображения оспорваната заповед се явява законосъобразна, а направеното оспорва – неоснователно.

Предвид изхода на спора и изрично заявените искания за присъждане на разноски от ответника и заинтересованата страна, представляващи договорени и заплатени ...окатски възнаграждения, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК съдът намира, че следва да се присъдят такива в претендираните размери от 1 500 лв./равностойност от 766,94€/ на ответната страна и от 1 200 лв./равностойност от 613,55€/ на заинтересованата страна.

Съдът не намира основания да намали размери на дължимото ...окатско възнаграждение за ответника, тъй като пълномощникът му е извършвал множество процесуални действия в интерес на представляваната от него страна. Същият е участвал в проведените по делото съдебни заседания, изготвял е становища, вкл. и писмени по исканията на страните за допускане и приемане на доказателства, като е вземал и становище по основателността на жалбата и по съществото на спора. Същото с пълно основание важи и за процесуалния представител на заинтересованата страна, като липсва основание съдът да преразглежда размера на договорения и платен ...окатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Р. А. Ц. от [населено място], обл. Велико Търново, срещу Заповед №18-4717-16.05.2025 г. на началника на СГКК – Велико Търново.

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на В. Й. Д. от [населено място], обл. Велико Търново, срещу Заповед №18-4717-16.05.2025 г. на началника на СГКК – Велико Търново.

ОСЪЖДА Р. А. Ц. от [населено място], обл. Велико Търново и В. Й. Д. от [населено място], обл. Велико Търново, да заплатят на Служба по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново разноски по делото в размер на 766,94 евро/седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири цена/.

ОСЪЖДА Р. А. Ц. от [населено място], обл. Велико Търново и В. Й. Д. от [населено място], обл. Велико Търново, да заплатят на С. А. Ц. разноски по делото в размер на 613,55 евро/шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет цента/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.