Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС, чрез юрисконсулт Корфонозова, обжалва решение №21 от 15.01.2026 година, постановено по АНД №1399/2025 година по описа на Великотърновският районен съд, като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК.

Намира за неправилен извода на съда, че електронният фиш е издаден в противоречие с административно наказателните правила. Счита и, че неправилно съдът приема, че за процесното нарушение не може да се издава електронен фиш с оглед текста на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в съответната приложима към момента на нарушението редакция. Счита, че следва да се съобразят нормите на чл.189ж, ал.7 във връзка с ал.10 и вложената цел на законодателя. Сочи, че такъв извод се налага при тълкуване на посочените норми по правилата на ЗНА. Неправилен бил извода на съда и досежно неприлагането от страна на административно наказващият орган на разпоредбата на чл.10б, ал.7 от ЗП, която била в сила едва от 13.02.2024 година, т.е. след извършване на нарушението. Неправилно е интерпретирана нормата на чл.34 от ЗАНН от страна на съда. Развити са и съображения по същество, според които електронният фиш е съответен на приложимия материален закон. Допълнителни съображения са развити в представената по делото писмена защита на процесуалния представител на касатора. Иска се отмяна на решението на въззивната инстанция и потвърждаване на електронния фиш, като се претендират разноски по делото,респ. прави се алтернативното искане за намаляване на разноските на другата страна при евентуално спечелване на спора от тази страна.

Ответникът по касация, „ПИМК“ ООД – село Марково, община Родопи, в депозирания срещу касационната жалба писмен отговор, както и в представеното по делото становище на процесуалния си представител отрича основателността на последната. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен ЕФ № 8505825983 на Агенция „Пътна инфраструктура", с който на ответника по касация „ПИМК“ ООД - село Марково за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б във връзка с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер от 2500 лева. С решението АПИ е осъдена на разноски от 267, 10евро.

 

За да постанови този резултат, въззивният съд е установил следната фактическа обстановка:

Според обстоятелствената част на спорния пред съда ЕФ на 9.10.2022 година в община Велико Търново, по път55, км.5 +140 с посока намаляващ километър, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа е установено нарушение №EB61C7DD9EC72E90E053021F160A8BD5, извършено с влекач „Мерцедес“, регистрационен номер [рег. номер] с технически допустима маса на състава от 19 000, две оси, в състав с ремарке с общо пет оси и с обща технически допустима маса на състава 44 000 килограма, за което ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, доколкото няма валидна пътна маршрутна карта или валидна тол декларация. Нарушението е установено с устройство №20982, което е елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.

 

Съдът, на база на снимковият материал е констатирал, заснимането на въпросният автомобил на процесната дата. Съответно от компютърната система „история на обработка“, представена от ответника /настоящ касатор/ еустанивол, че електронният фиш е издаден чрез полагане на електронен подпис едва на 01.10.2025 година.

 

От правна страна съдът е приел, че, на първо място електронният фиш е издаден след изтичането на давностният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Развити са съображения, че началото на административно наказателното производство се слага с установяване на нарушението чрез съответното техническо средство, което фиксира обективните признаци на това нарушение, като от този момент започва да тече и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото електронният фиш като последици се фингира към наказателно постановление. Съответно, към 1.10.2025 година въпросният срок е изтекъл и незаконосъобразно е издаден процесният пред съда електронен фиш.

На второ място съдът е приел, че издаването на процесният пред него електронен фиш е проява на грубо нарушаване на административно наказателните правила. Посочено е, че в действащата към момента на твърдяното нарушение редакция на чл.189ж, ал.1, изречение първо от ЗДвП /ДВ., бр.105 от 2018 година, в сила от 1.01.2019 година/ не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, като такава възможност е предвидена едва с редакцията на нормата, която е в сила от 13.02.2024 година. При това е следвало за въпросното нарушение да се състави АУАН, като въз основа на него се издаде НП, а не е следвало да се издава електронен фиш с аргумент от чл.189е, ал.1 от ЗДвП. Всъщност изричното посочване в нормата, че приложимостта е само и единствено за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП не може да се преодолее според състава на съда чрез разширително тълкуване предвид сочената възможност в нормата на чл.189ж от закона за налагане на имуществена санкция, каквато възможност чл.179, ал.3 от закона не е предвиждал.

Извън горното, съдът е обосновал приложимостта на чл.2, параграф 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията, като е следвало АПИ да уведоми собственика и ползвателя на ППС за конкретният случай на неточно декларирана пътна такса и да предложи възможност за отстраняване на нередността преди отговорността на собственика да се ангажира в рамките на административно наказателното производство. Посочено е, че този извод всъщност се подкрепя и от разпоредбата на съображение 24 от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза. Направен е извод, че действащите към момента норми на националният ЗДвП не са били съобразени с въпросната разпоредба на посоченият Регламент, като следва да се приложи именно въпросната разпоредба на Регламента, която обаче не е спазена.

Настоящият състав намира решението за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав, като същите следва да се допълнят.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по Тълкувател-но дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Вър-ховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове наказателно постановление, а по аргумент за по – силното и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно. В това отношение и за яснота на касатора следва да се маркира, че това постановление не третира разлика в давностните срокове в административно-наказателното производство в зависимост от вида на финализиращия това производство акт.

Нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоред-бите на този общ закон относно реда за установяване на административните на-рушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на админис-тративното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира никакво отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване, което да е в отношение на зависимост от вида на акта, с който производството приключва.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение – дава началото на административно-наказателното производство и констатира проявлението на признаците на конкретен административно наказателен състав.

От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, поглъщащ всички процесуални действия довели до съставянето му, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които изрично приравняват електронния фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното администра-тивно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия ЗАНН. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е правно оправдано от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/ започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай категорично е установено от доказателствата по делото, че нарушението е заснето и съответно установено на 9.10.2022 година, вм 12,03 часа. Според доказателствата, представени на районният съд от самия касатор електронният фиш е издаден на 01.10.2025 година, като впрочем този факт не се и спори.

При това положение следва да се констатира, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е спазен. Както многократно, константно и предвидимо този касационен съд е сочил, отричането на прилагането на срока по чл. 34 от ЗАНН от страна на настоящия касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл. 82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност. Неуместно е и позоваването на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 година на ВАС по ТД№1/2013 година, тълкуващо разпоредбата на чл.189, ал.4 преди измененията, не касае проявление на давностни срокове в административно наказателното производство.

Извън горното и независимо от него следва да се посочи, че според нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в редакцията, приложима към момента на установяване на нарушението „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура.". От самата норма е видно, че издаването на електронен фиш е функция от установяване на признаци единствено на предвиденото в нормата на чл.179, ал.3 от закона нарушение, като нормите, които въвежда наказателна или административно наказателна отговорност не могат да се тълкуват разширително в полза на прилагащите санкционните норми органи.

Следователно, както правилно е посочил и съда, към момента на констатиране на признаците на нарушението, не е съществувала правна възможност административнонаказателното производство да се развива по реда, разписан в редакцията на тази норма, приложима след обнародването на ЗИДЗДвП /ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 година, в сила от същата дата/, като е следвало производството по налагане на административно наказание да се учреди чрез издаване на АУАН, като издаването на електронен фиш представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото в посоченият закон няма заключително правило, което да разпорежда, че неприключилите производства по установяване на нарушение по чл.179, ал.3а – 3б от ЗДвП се довършват по реда на чл.189ж, ал.1 от закона.

Извън горното и независимо от него следва – за пореден път - да се отбележи, че за касатора е задължително разтълкуваните от Съда на ЕС европейски правни норми и принципи.

Видно от диспозитива на Решение на Съда от 21 ноември 2024 г.1 постановено по дело С-61/23, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер. Посоченото означава, че позоваването от страна на касатора на предвидената в нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП санкционна последица е неприложимо, доколкото същата не е определена и не следва правилата на пропорционалност и ефективност, посочени в разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури.

Следва решението да се остави в сила, като на ответника по касация се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които не са прекомерни, обратно на твърдяното от страна на касатора, като от друга страна не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №21 от 15.01.2026 година, постановено по АНД №1399/2025 година по описа на Великотърновският районен съд.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, да заплати на „ПИМК“ ООД - село Марково, община Родопи, [ЕИК], разноски за касационната инстанция в размер от 300 евро.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.