Производството е с правно основание чл. 156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от Б. С. Н., в качеството му на физическо лице и упражняващ търговска дейност като ЕТ „Боби – Б. Николов“ срещу Ревизионен акт (РА) Р-22002223003123-091-002/26.03.2024 на Директор на Дирекция "ОДОП"- гр. София, изменен с Решение № 1093/07.08.2024 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София.

Ревизионен акт № Р-22002223003123-091-002/26.03.2024 г. е издаден след повторна ревизия. С ревизионния акт в тежест на жалбоподателя са установени публични задължения за данък върху доходите на физическите лица и съответните лихви. Оспорването е основано на твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон.

На първо място жалбоподателят възразява срещу провеждането на ревизията за период 2015 – 2020 г. Според него това е недопустимо, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност при осъществяване на административната дейност. Първоначалната ревизия е била отменена със съдебно решение и върната за ново разглеждане, но органите по приходите не са се съобразили с дадените от съда задължителни указания, като са повторили същите процесуални и материалноправни грешки.

На следващо място се изтъква, че ревизията е възложена и проведена извън предвидените от ДОПК срокове, което е довело до ограничаване правото на защита на ревизираното лице. Жалбоподателят акцентира върху изтеклата погасителна давност за част от установените задължения. Твърди, че за 2015 г. давността е изтекла към края на 2021 г., поради което начисляването на данъчни задължения за тази година се явява незаконосъобразно.

Счита, че неправомерното е приложен на чл. 122 ДОПК. Според жалбоподателя не са били налице конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи „особен случай“, който да оправдава прилагането на този извънреден ред за облагане. Твърденията на приходната администрация за укрити приходи и недекларирани доходи почиват единствено на предположения и на непълен анализ на събраните доказателства, без реална финансова обосновка.

Съществени възражения са изложени и във връзка с анализа на постъпленията по банковите сметки на жалбоподателя. Прието е, че всяко внесено средство представлява облагаем приход, без да се изследва неговият произход и без да се разграничават личните от стопанските средства. Това, според жалбоподателя, е довело до недопустимо двойно облагане – едновременно като доход на физическото лице и като приход на регистрирания едноличен търговец. Подчертава се, че едноличният търговец и физическото лице са едно и също данъчно задължено лице, поради което не е допустимо едни и същи средства да бъдат обложени два пъти.

С жалбата се оспорва и определеното начално салдо към 2015 г. В ревизионния акт е посочено, че жалбоподателят е разполагал с налични средства в размер на едва 5000 лв., докато според него действителната наличност е възлизала на около 20 300 лв. Посочва се, че неправилното формиране на началното салдо е довело до изкривяване на анализа и до необосновани изводи за недостиг на средства и за укрити доходи.

Допълнително се твърди, че органите по приходите не са взели предвид предоставени и върнати заеми, както и обичайните разходи за издръжка на домакинството. Не са отчетени и доказателствата за реално движение на средства между жалбоподателя и негови близки. В резултат приходната администрация е приела формално всяко движение по банковите сметки за облагаем приход, което противоречи на принципите за установяване на данъчните задължения.

Жалбоподателят обръща внимание и на това, че в анализа неправомерно са включени банкови операции по сметки на съпругата му, която е била обект на отделно ревизионно производство. Твърди се, че включването на тези операции в данъчната основа е недопустимо и допълнително опорочава ревизионния акт.

В заключение жалбоподателят поддържа, че ревизионният акт е издаден при съществени нарушения както на процесуалните правила, така и на материалния закон. Изложените в акта констатации са направени при непълнота на доказателствата и при превратно тълкуване на установените факти. Поради това се иска неговата цялостна отмяна.

Ответникът — директорът на дирекция „ОДОП София“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Поддържа, че органите по приходите правилно са отказали признаване на разходите, като са се позовали на резултатите от ревизията по ЗДДС и че корекцията за застрахователната полица е законосъобразна.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-22002223003123-091-002/26.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, изменен с решение на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София от 2024 г., в частта, посочена по-долу, с който са установени задължения както следва: задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ „Боби – Б. Николов“, ведно със съответните лихви за забава. По данни от самия ревизионен акт общият размер на допълнително установения данък е 36 681,11 лв., а начислените лихви – 21 185,24 лв., разпределени, както следва: данък по чл. 17 ЗДДФЛ – 30 259,61 лв. и лихви 17 316,88 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – 6 421,50 лв. и лихви 3 868,36 лв.

Не е спорно, а това се установява и от приобщената като доказателство по делото преписка по издаване на оспорвания акт, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002223003123-020-001/26.05.2023 г., изменена със ЗВР № Р-22002223003123-020-002/29.08.2023 г., е възложено извършването на ревизия на ЕТ „Боби – Б. Николов“ за определяне на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2015 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. и за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите 2015 г. – 2020 г. Заповедите са издадени от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, оправомощен със заповед на директора на ТД на НАП София.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-22002223003123-092-001/21.12.2023 г. На основание чл. 117, ал. 5 ДОПК е подадено възражение, прието за процесуално допустимо и частично основателно. Ревизията приключва с РА № Р-22002223003123-091-002/26.03.2024 г., издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията при ТД на НАП София. В РА са определени допълнителни задължения в общ размер 36 681,11 лв. и лихви 21 185,24 лв., разпределени, както следва: данък по чл. 17 ЗДДФЛ – 30 259,61 лв. (лихви 17 316,88 лв.) и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – 6 421,50 лв. (лихви 3 868,36 лв.).

Недоволен от така издадения ревизионен акт, жалбоподателят го обжалва пред решаващия орган. С решението на Директора на дирекция „ОДОП“ – София от 2024 г. РА е изменен частично:

• За годишен данък на ЕТ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.: сумата 7 882,36 лв. се определя на 5 517,60 лв. (ведно със съответните лихви).
• За данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.: сумата 4 816,11 лв. се определя на 2 624,10 лв. (ведно със съответните лихви).
• За данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.: сумата 9 932,23 лв. се определя на 3 782,27 лв. (ведно със съответните лихви).

В останалата оспорена част ревизионният акт е потвърден.

Така изложените изменения следват мотивите на решаващия орган за корекция на разходите за придобиване на недвижими имоти при съпоставката доходи/разходи, като вместо експертно определени пазарни стойности се зачитат платените по нотариалните актове цени в сделките между баща и син (2016 г. и 2020 г.) и редукция на увеличението при ЕТ за 2017 г. до размера на реално проследените вноски (22 100 лв.), което рефлектира в по-ниска данъчна основа и данък за годината.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.

По делото са назначени и изслушани съдебно-счетоводни експертизи, включително първоначална и допълнителна. Съгласно основната експертиза, ревизиращият орган правилно е изчислил началните и крайните салда към отделните години от ревизирания период, с изключение на 2020 г., когато е прието начално салдо от 0 лв., вместо реално отчетения положителен резултат от 2019 г. в размер на 5061,86 лв. Вещото лице е извършило преизчисления, при които данъкът по ЗДДФЛ по години е определен, както следва: 2015 г. – 5896,23 лв.; 2016 г. – 2624,11 лв.; 2017 г. – 5302,11 лв.; 2018 г. – 4215,83 лв.; 2019 г. – 97 лв.; 2020 г. – 3273,04 лв. По отношение на вноските по банкови сметки експертизата сочи, че през 2017 г. Б. Н. е внесъл средства в общ размер на 6570 лв., за които не са представени доказателства за произход. Тези суми са третирани от органа по приходите като неустановен доход и обложени по реда на чл. 122 ДОПК, като вещото лице отбелязва, че при липса на документи те не следва да се признават като финансиране от собственика.

В допълнителната експертиза се потвърждава, че вноските и тегленията от банковите сметки на жалбоподателя не са разглеждани еднакво във всички години. За 2017 г. приходната администрация е обложила всички вноски по банковата сметка като неустановен приход, докато за други години са отчетени начални салда и различни фактори. Специално за 2018 г. се изследват вноските, направени от съпругата на жалбоподателя – А. Н., за които липсват данни да са счетоводно осчетоводени като заем или финансиране, поради което е възможно да са третирани като приход, подлежащ на облагане. При анализа на общия паричен поток експертизите установяват значителни отрицателни стойности за 2015 г. (-52 362,26 лв.), 2016 г. (-22 841,06 лв.), 2017 г. (-46 451,13 лв.) и 2018 г. (-35 608,30 лв.), като единствено за 2019 г. е отчетен положителен резултат (+5061,86 лв.). Вещото лице заключава, че разнасянето на сумите в паричните потоци не е осъществено еднакво и последователно за всички периоди, в резултат на което е изкуствено завишен недостигът на средства и данъчната основа. В допълнителното заключение е извършена и съпоставка между разходите за автомобили, отчетени в ревизионния доклад, и представените от жалбоподателя документи. Установени са разлики – напр. за 2017 г. разходите в РД са посочени на 10 596 лв., докато по представените фактури възлизат на 11 000 лв., а за 2019 г. – съответно 1802,23 лв. по РД срещу 2000 лв. по фактури. Констатира се и различно счетоводно третиране на разходите за осигуровки и данъци: през 2016, 2017 и 2019 г. те са платени от сметката на ЕТ и осчетоводени по сметка 602 „Разходи за осигуровки“, докато през 2015 и 2018 г. са платени от личната сметка на жалбоподателя и не са отчетени като разход на ЕТ. Констатирано е несъответствие относно неразпределената печалба за 2015 г., която в РД (стр. 52) е посочена в размер на 77 252,65 лв., докато в последващите страници (стр. 57 и 62) началното салдо по сметка 122 е отчетено в размер на едва 5803,05 лв. Разликата от 71 449,60 лв. не е обяснена. Вещото лице заключава, че ако пълната сума беше отчетена, началните салда за следващите години щяха да бъдат по-високи, което би намалило отчетените дефицити в паричния поток и съответно данъчната основа.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорването на Ревизионен акт (РА) № Р-22002321003863-091-001/20.02.2023 г., потвърден с Решение № 748/06.06.2023 г. на Директора дирекция ОДОП София, като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП - София, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени служители в отдел "Ревизии" към Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия е сред органите, посочени заповедта, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са М. С. – възложител на ревизията и М. С. – ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.

При извършената служебна проверка съдът констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията не е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД не е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Не е спазен срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на РА.

Досежно изложеното в касационната жалба възражение за нарушение на предвидените в ДОПК срокове за извършване на ревизията и за издаване на оспорения РА, настоящият състав намира същото за неоснователно. Оспореният ревизионен акт и доклад, като неразделна част от него са издадени от компетентни органи. Разпоредбите на чл. 114, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК позволяват удължаване срока на ревизията и неспазването им не може да доведе до отмяна на ревизионния акт само на това основание. По същия начин се третират и сроковете за издаване на ревизионния акт съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Сроковете за произнасяне на органите по приходите са инструктивни, поради което и неспазването им не съставлява съществено процесуално нарушение и не влече след себе си като последица незаконосъобразност на издадения след срока акт, респ. неговата нищожност. /Решение № 4004 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2019 г., I о., Решение № 10850 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2023 г., I о., Решение № 5599 от 9.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2021 г., VIII о. и др./.

Ревизията е възложена и проведена при спазване на установената процедура по ДОПК. Органите по приходите не са допуснали съществени нарушения при формиране и връчване на заповедите за възлагане и изменение на ревизията.

Жалбоподателят поддържа възражение, че установените с ревизионния акт задължения за данъчния период 2015 г. са погасени по давност. Счита, че към датата на издаване на Ревизионния акт — 26.03.2024 г., е изтекъл давностен срок.

Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се подаде декларация или е следвало да се установи задължението. По отношение на задълженията за данък върху доходите за 2015 г., декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ е следвало да бъде подадена до 30.04.2016 г., поради което началото на давностния срок е 01.01.2017 г. Петгодишният срок изтича на 31.12.2021 г. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК обаче давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение или с действия по установяване на задължението, включително с издаването на заповед за възлагане на ревизия. В случая ревизията е възложена със Заповед № Р-22002223003123-020-001/05.04.2021 г., което е преди изтичане на петгодишния давностен срок. Следователно срокът е прекъснат, като съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК след прекъсването започва да тече нов петгодишен срок. Отделно от това, по аргумент от чл. 171, ал. 2 ДОПК, независимо от прекъсванията и спиранията, публичното задължение се погасява с изтичане на десет години, считано от същия начален момент — 01.01.2017 г., тоест абсолютната давност за задълженията за 2015 г. изтича на 31.12.2026 г. Към датата на издаване на ревизионния акт — 26.03.2024 г., този срок не е изтекъл.

Относно направените възражения по същество, следва да бъдат разгледани констатациите на данъчните органи за съответните години.

По отношение на установените данъчни задължения за 2015 г.

По отношение на данъчния период 2015 г. съдът констатира, че органите по приходите са приложили реда на чл. 122 ДОПК за определяне на данъчната основа. Това процесуално основание е обосновано с факта, че за този период ревизираното лице не е представило пълна и редовна счетоводна документация. Самият жалбоподател е заявил в хода на ревизията, че неговият счетоводител е починал и първичните счетоводни документи липсват, което е възпрепятствало възможността приходната администрация да извърши проверка по общия ред. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК това представлява основание за преминаване към особения ред за определяне на данъчната основа при наличие на непълнота или липса на счетоводни данни. В същото време в наличната счетоводна документация / оборотна ведомост за 2015 г., съставена от самия търговец/ е отразено финансиране от собственика по сметка 107, което не кореспондира с декларирани приходи на физическото лице, което пък е основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа по този ред по отношение на доходите на физическото лице. В този контекст определянето на данъчната основа по косвен способ е законосъобразно и обосновано.

Жалбоподателят е поддържал, че към 01.01.2015 г. е разполагал с парична наличност в размер на 20 300 лв., натрупана от предходни години. В хода на ревизията и съдебното производство обаче не са представени доказателства за произхода, начина на натрупване или реалното наличие на тази сума. При тези обстоятелства органите по приходите правилно са приели начална наличност за 2015 г. в размер на 5000 лв., като минимален доказан остатък от предходния период.

От счетоводните регистри на ЕТ се установява кредитно салдо по сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“ в размер на 77 252,65 лв. Съгласно представената оборотна ведомост и данните в ревизионния доклад, към 01.01.2015 г. по счетоводна сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“ е било отчетено кредитно салдо в размер на 77 252,65 лв. Важно е да се подчертае, че салдото по сметка 122 е счетоводна категория, която отразява финансовия резултат, но не представлява непременно налични парични средства. Печалбата може вече да е била изразходвана – напр. за текущи разходи, инвестиции, погасяване на задължения. Тази стойност представлява счетоводен резултат от приключването на дейността на едноличния търговец през предходните години, но не отразява реален наличен паричен ресурс. В конкретния случай по данни от експертизата и ревизионния доклад няма доказателства тази сума да е налична нито по каса, нито по банкови сметки към 01.01.2015 г. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява категорично, че посочената сума няма реално съответствие нито по касата на предприятието, нито по банковите му сметки. Неразпределената печалба е счетоводен показател, отразяващ натрупан положителен финансов резултат, но тя може вече да е била изразходвана за текущи нужди, инвестиции или погасяване на задължения и поради това не може да бъде използвана като източник за покриване на разходите през 2015 г. При тези обстоятелства съдът приема за правилен извода на органите по приходите, че сумата от 77 252,65 лв. не може да обоснове начални наличности към 01.01.2015 г. и съответно да покрие установения недостиг в паричния поток. Следователно липсва връзка между счетоводния показател „неразпределена печалба“ и реален паричен ресурс, който да може да бъде използван за покриване на недостига.

Съществено значение има и установената от приходната администрация сума от 54 000 лв., предоставена през 2015 г. от физическото лице Б. Н. в дейността на ЕТ. Съгласно представената в хода на ревизията оборотна ведомост за 2015 г. сметка 107 „Сметка на собственика“ е с начално кредитно салдо 25 022,87 лв., дебитен оборот 4 525,22 лв. (приети като възстановяване към собственика) и кредитен оборот 54 000,00 лв., като приключва с кредитно салдо 74 497,65 лв. Това са счетоводни данни предоставени от самия търговец, поради което оспорването им от същия е неоснователно. Съдът констатира техническа грешка в табличната част на ревизионния доклад: сумата от 54 000 лв. е поставена в колона 4 „Разходи“, ред 24 „Разходи за обучение“, вместо в ред 28 „Финансиране от собственика“, както правилно е посочено в текстовата част на доклада. Неправилното посочване в таблицата не води до различен икономически ефект в анализа по чл. 122 ДОПК. Независимо от реда в таблицата, сумата е отчетена като изходящ паричен поток на физическото лице (внасяне в ЕТ), а не като приход на предприятието. Коректната счетоводна квалификация на внесените от собственика средства е пасив (задължение на ЕТ към собственика) по сметка 107, а не приход (не се отразява по приходни сметки от група 70). Следователно сумата 54 000 лв. не подлежи на облагане като приход на ЕТ и не е третирана като такава.

Прилаганият от органите по приходите косвен метод по чл. 122 ДОПК за доходите на физическото лице (чл. 17 ЗДДФЛ) стъпва на съпоставка между начални наличности плюс постъпления и извършени разходи плюс крайни наличности. В тази матрица сумата от 54 000 лв. участват като разход (изходящ поток) на физическото лице – финансиране на дейността на ЕТ – което увеличава отчетения недостиг за 2015 г. и съответно данъчната основа, определена като „доход с недоказан произход“. Сумата не е обложена самостоятелно като доход на физическото лице, нито е обложена като приход на ЕТ; тя е елемент от паричния поток, който формира недостига, приет за облагаема база по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Едновременно с това ревизията е отчела насрещния поток 4 525,22 лв. като възстановяване към собственика (входящ поток при ФЛ), което намалява нетния недостиг. Този двупосочен отчет изключва хипотеза на „двойно облагане“ на сумата, няма данни сумата да е включена в приходите на ЕТ, а при ФЛ тя не е облагана като самостоятелен доход, а само като компонент, увеличаващ недостига в рамките на модела по чл. 122 ДОПК.

Съдът отчита и общия контекст на прилагане на чл. 122 ДОПК за 2015 г., жалбоподателят е декларирал липса на пълна първична документация поради смърт на счетоводителя, установени са съществени несъответствия между декларирани доходи и установени разходи, както и липса на доказана начална наличност в твърдения размер. При тези факти са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК (невъзможност да се установи основата по реда на материалния закон и данни за недекларирани доходи), поради което косвеният метод е правилно приложен. Посоченото от вещото лице „риск от двойно облагане“ отразява хипотетична възможност, която не се материализира в конкретния казус предвид начина, по който сумите са квалифицирани и отчетени от органите по приходите.

В обобщение за 2015 г. приходната администрация е приела начален остатък от 5000 лв., изключила е неразпределената печалба от 77 252,65 лв. поради липса на реална наличност, включила е сумата от 54 000 лв. в паричния поток и е приложила чл. 122 ДОПК за определяне на данъчната основа. Съдът намира, че тези констатации почиват на закона и доказателствата по делото, поради което възраженията на жалбоподателя за изтекла давност и за наличие на двойно облагане за 2015 г. са неоснователни.

По отношение на установените данъчни задължения за 2016 г.

Съгласно материалите по делото органите по приходите са приложили реда на чл. 122 ДОПК и за 2016 г. при формиране на данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Процесуалната предпоставка е налице поради установеното от ревизията несъответствие между декларираните доходи и имущественото/финансовото състояние на жалбоподателя за годината (чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК), както и поради липса на доказателства за произход на определени парични постъпления по банкови сметки (чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК). В хода на ревизията не са представени надеждни документи, които да идентифицират източника на част от вноските по банкови сметки през 2016 г. и са били налице предпоставките на чл. 122 ДОПК. От една страна, жалбоподателят изрично е заявил липса на пълна първична счетоводна документация поради смърт на счетоводителя, което обективира хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК (невъзможност за проверка по общия ред). От друга, в рамките на съпоставката между имуществено и финансово състояние и декларирани/получени доходи органите по приходите са констатирали несъответствия и недостиг на средства (чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК), както и налични парични постъпления с недоказан произход, включително вноски по банкови сметки (релевантни и към т. 2 на ал. 1). При тези обстоятелства преминаването към особения ред за 2016 г. е законосъобразно.

Възраженията за начални наличности и паричния поток са неоснователни. През 2016 г. началните наличности са формирани на база крайното състояние от 2015 г., при вече приетата от приходната администрация ниска парична база вследствие на недоказаната към 01.01.2015 г. наличност от 20 300 лв. и липса на реална касова/банкова наличност на счетоводното салдо по сметка 122 „Неразпределена печалба“. Експертизата потвърждава, че неразпределената печалба като счетоводен показател не означава наличен паричен ресурс и не може да обезпечи паричния поток. Следователно за 2016 г. не се доказва по-високо начално салдо, което да елиминира установения недостиг.

Ревизията първоначално е ползвала пазарна цена (31 820 лв.) за придобит имот, но с Решението на директора на ОДОП е възприета цената по нотариален акт – 9 900 лв. (НА № 75/2016 г.), съобразявайки, че сделката е между близки роднини и че не са представени доказателства за плащане над вписаната цена. Тази корекция е довела до редукция на недостига и коригиране на паричния поток. Съществено за 2016 г. вноските по банкови сметки са с недоказан произход в общ размер 3 400 лв. Те са констатирани като вноски на каса по личните банкови сметки на Б. Н. (ФЛ), без доказателства за получени каквито ида е доходи от какъвто и да е източник от физическото лице, без счетоводно отразяване като финансиране към ЕТ (липсват записи по сметка 107 „Сметка на собственика“ за тази сума) и без данни, че са вече обложени по друг ред. Поради това приходната администрация правилно ги е квалифицирала като „други облагаеми доходи“ на физическото лице и ги е включила в годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. Обсъденото в експертизата кореспондира с този извод - при липса на документална проследимост сумите не могат да се третират като вътрешно финансиране на ЕТ, нито да се отнесат към вече обложен доход.

Възражението за двойно облагане (едновременно при ФЛ и при ЕТ) е неоснователно. По делото не се установява тези 3 400 лв. да са включени в приходите/резултата на ЕТ или да са отчетени вторично в съпоставката след извършената с Решението на ОДОП корекция. Сумата е обложена еднократно – като други доходи на ФЛ за 2016 г., определени по реда на чл. 122 ДОПК поради недоказан произход.

Възражението, че вноските са семейни средства (СИО) и следва да се „споделят“ между съпрузите, също е неоснователно. Режимът на семейна имуществена общност урежда вещноправната принадлежност на имуществото, но не променя данъчната субектност по ЗДДФЛ и ДОПК, където всеки съпруг е отделен данъчно задължен субект. Следователно доходите и паричните потоци се анализират персонално, освен ако жалбоподателят докаже с надлежни документи, че конкретни средства на съпругата са предоставени на ЕТ като заем/финансиране и са осчетоводени по надлежния ред (сметка 493/159 или 107). При липса на такова документиране и счетоводно отражение, вноските по банкови сметки не могат да се третират като неутрално финансиране, а се квалифицират като други облагаеми доходи на физическото лице или като необосновани постъпления по реда на чл. 122 ДОПК.

В резултат на посочените корекции Решението на директора на ОДОП изменя определената от РД/РА парична база за 2016 г., като приема недостиг 22 841,08 лв. (след замяна на пазарната с нотариалната цена от 9 900 лв.) и добавя 3 400,00 лв. като „други облагаеми доходи“ от вноски с недоказан произход. Така общата данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. е 26 241,08 лв., а дължимият данък (чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ) е 2 624,10 лв., ведно със законните лихви.

С оглед на горното съдът приема, че за 2016 г. органите по приходите правилно са приложили чл. 122 ДОПК, обосновано са коригирали имотния разход до цената по нотариален акт и законосъобразно са квалифицирали 3 400 лв. като други облагаеми доходи на физическото лице. Не се установява двойно облагане, а възраженията относно СИО и относно характера на вноските като вътрешно финансиране на ЕТ са неподкрепени с доказателства.

По отношение на установените данъчни задължения за 2017 г.

По отношение на данъчния период 2017 г., съдът констатира, че органите по приходите законосъобразно са преминали към особения ред по чл. 122 ДОПК. Фактическите основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ДОПК са налице - установени са многократни вноски по банкови сметки без доказан произход; липсват надлежни първични документи и счетоводни записвания, които да отнесат тези постъпления като заем/финансиране; налице е несъответствие между декларирани доходи и имуществено-финансовото състояние на лицето. Съпоставката на паричните потоци, извършена от приходната администрация, е потвърдена по същество и от съдебно-счетоводните експертизи, поради което определянето на данъчната основа по косвен способ е обосновано.

По ГДД за 2017 г. е декларирана данъчна печалба 21 017,38 лв. Ревизионният доклад е увеличил приходната част с 37 910 лв., приети за неотчетени постъпления по банковата сметка на ЕТ. С Решение № 1093/07.08.2024 г. директорът на ОДОП мотивирано редуцира това увеличение до 22 100 лв., тъй като само за този размер са налице доказателства – вноски, извършени от съпругата на жалбоподателя по банковата сметка на ЕТ. За остатъка от 15 810 лв. липсват фактически констатации и мотиви. В резултат, с решението, годишната данъчна основа на ЕТ, е намалена от 52 549,04 лв. на 36 784,04 лв., а дължимият годишен данък на ЕТ – от 7 882,36 лв. на 5 517,60 лв. Изслушаните съдебни експертизи подкрепят този извод - при липса на документи (договор за заем/разписки) и счетоводно отразяване (напр. 493 „Разчети със свързани лица“ или 107 „Сметка на собственика“) вноските от съпруг/трето лице не могат да се третират като финансиране, а се квалифицират като недоказани постъпления. Решаващият орган правилно е ограничил корекцията само до доказаните 22 100 лв. В подкрепа на този извод е и фактът, че видно от данните, съпругата на ревизираното лице е имала пълномощно и е действала от името и за сметка на ЕТ, т.е. сумите внасяни по сметките на ЕТ, при липса на счетоводно отразяване, следва да се приемат за приход от търговската дейност, а не лични средства на съпругата.

Относно данъка на физическото лице по чл. 17 ЗДДФЛ. За 2017 г. ревизията е формирала годишна данъчна основа 53 021,13 лв., в която са включени: „други облагаеми доходи“ 6 570 лв. и „недостиг“ (превишение на разходите над доходите) 46 451,13 лв. Определен е данък 5 302,11 лв. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. По сметките на лицето, видно от експертизата са постъпили единадесет вноски през 2017 г. – 20.03 (800 лв.), 26.05 (70 лв.), 29.05 (240 лв.), 19.09 (80 лв.), 26.05 (530 лв.), 03.10 (750 лв.), 06.10 (600 лв.), 16.10 (1 000 лв.), 15.11 (800 лв.), 20.11 (1 400 лв.), 23.11 (300 лв.), общо 6 570 лв. За тези постъпления липсват доказателства за произход (няма договор/разписка/банково доказателство за заем или дарение), не са осчетоводени при ЕТ като финансиране (липсват записи 107/493 срещу 501/503 и ПКО/РКО) и не са декларирани от физическото лице като доход. При това положение органът по приходите обосновано ги квалифицира като „други доходи“ с неустановен произход и ги облага по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Експертизите потвърждават, че тези суми не са били предварително обложени като личен доход и не са отнесени в счетоводството на ЕТ като финансиране, поради което данъчното им третиране като недекларирани доходи е правилно.

Възражението за „двойно облагане“ е неоснователно. Сумата от 6 570 лв. е обложена само на нивото на физическото лице като „други доходи“, а 22 100 лв. (вноски от съпругата) са използвани само за корекция на резултата на ЕТ. Не се установява припокриване по идентични суми. Експертното предупреждение за „риск от двойно облагане“ е общо по характер и не се материализира в конкретни дублирани начисления по делото. Възражението за пренасяне на загуби от 2015–2016 г. също е неоснователно. Правото по чл. 70–74 ЗКПО е по избор на данъчно задълженото лице и се упражнява в първата година с положителен резултат чрез ГДД. Жалбоподателят не е приспаднал загуби в подадената ГДД за 2017 г., поради което не може да реализира това право едва в ревизионното производство. Доводът за общ семеен паричен поток е неоснователен. Всеки съпруг е самостоятелен данъчен субект, семейната имуществена общност не води до консолидирано облагане. Средства на съпруга, използвани в дейността на ЕТ, имат значение само ако са документално удостоверени и счетоводно отразени като заем/финансиране (напр. кредит 493/107 срещу дебит 501/503), което в случая не е сторено за процесните вноски; затова органът по приходите законосъобразно ги е квалифицирал съответно.

По отношение на установените данъчни задължения за 2018 г.

По отношение на данъчния период 2018 г. съдът констатира, че органите по приходите законосъобразно са приложили особения ред на чл. 122 ДОПК при формирането на данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Фактическите предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК са налице - налице са вноски по банкови сметки без удостоверен произход и несъответствие между декларираните/отчетените доходи и имуществено-финансовото състояние за периода, установено чрез съпоставка на паричните потоци (начални наличности плюс постъпления спрямо разходи плюс крайни наличности). За 2018 г. липсват надлежни документи, които да трансформират част от постъпленията в доказано финансиране (заем/вноска от собственик или свързано лице), чрез счетоводни записвания по сметки 107/493 срещу 501/503; поради това приходната администрация правилно ги е третирала като доходи с неустановен произход за целите на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

Съгласно Ревизионния доклад, при хронологичното проследяване на средства за 2018 г. е установено превишение на разходите над доходите („недостиг“) в размер на 35 608,30 лв. Наред с това, в приходната част са включени „други облагаеми доходи“ в размер на 6 550 лв., представляващи вноски по банкови сметки, за които не са представени доказателства за произход (липсват договори за заем, дарения, разписки, банкови документи за трансфери с установим източник, както и липсва счетоводно отразяване като финансиране). На тази база ревизията е определила годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 42 158,30 лв. (35 608,30 лв. недостиг плюс 6 550 лв. други доходи) и дължим данък 4 215,83 лв. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. С Решение № 1093/07.08.2024 г. директорът на ОДОП не е изменил констатациите за 2018 г., те са оставени в сила.

Съгласно назначените съдебно-счетоводни експертизи посочените стойности за 2018 г. се потвърждават по същество. Вещото лице възпроизвежда модела на НАП за анализ на паричния поток и достига до същия недостиг 35 608,30 лв., както и до дължим данък 4 215,83 лв. за 2018 г. Отбелязва се, че по делото липсва достатъчна документална обосновка вноските, които формират „други доходи“ 6 550 лв., да бъдат квалифицирани като заем или финансиране от собственика/съпругата; поради това счетоводното им третиране като приход при физическото лице е оправдано. Допълнителната експертиза поставя въпроси относно евентуални вноски от съпругата през 2018 г., но не установява конкретен доказан размер за годината, именно поради липса на документи и осчетоводяване (липсват записи по сметки 107/493 и първични платежни документи, които да променят квалификацията на сумите от „други доходи“ в „финансиране“).

Възраженията на жалбоподателя относно семейната имуществена общност (СИО) и необходимостта от изследване на „общ семеен доход“ са неоснователни. Всеки от съпрузите е самостоятелен данъчен субект и облагането е персонално; евентуални средства на съпруг/съпруга, използвани в дейността на ЕТ, имат значение само при надлежна документална проследимост и счетоводно отразяване (напр. договор за заем, разписки, банкови извлечения и счетоводни записвания Кт 493/107 – Дт 501/503). Такива доказателства за 2018 г. не са представени, поради което органите по приходите основателно са квалифицирали процесните постъпления като недекларирани „други доходи“ на физическото лице.

Оплакването за „двойно облагане“ не намира опора в доказателствата. За 2018 г. ревизионният акт не установява задължения за годишен/авансов данък на ЕТ – корекциите са извършени само по чл. 17 ЗДДФЛ на физическото лице (недостиг плюс други доходи). Следователно липсва припокриване между облагане на едни и същи суми като приход на ЕТ и доход на физическото лице за тази година.

С оглед на изложеното съдът приема, че за 2018 г. са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 122 ДОПК (вноски без доказан произход и съществено несъответствие доходи/разходи), правилно е определен „недостиг“ в размер на 35 608,30 лв. и „други доходи“ в размер на 6 550 лв., не е налице двойно облагане, тъй като за годината не са начислявани данъци на ниво ЕТ. Възраженията по жалбата относно 2018 г. се явяват неоснователни.

По отношение на установените данъчни задължения за 2019 г.

По отношение на данъчния период 2019 г. съдът приема, че са били налице предпоставки за прилагане на особения ред по чл. 122 ДОПК, доколкото и за тази година органите по приходите са констатирали вноски по банкови сметки без надлежна документална обосновка за произхода им и са провели съпоставка на паричните потоци по чл. 122, ал. 2 ДОПК, като за 2019 г. съпоставката на паричните потоци не е установила „недостиг“, а положителен резултат, поради което данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ е формирана единствено на база отделно установени „други облагаеми доходи“ с недоказан произход.

От фактическа страна РД/РА отчита, че за 2019 г. не е налице превишение на разходите над доходите. Това е потвърдено от съдебно-счетоводната експертиза, която, възпроизвеждайки методиката на НАП, установява положителен нетен паричен резултат от 5 061,86 лв. (начални наличности 3 610,45 лв., постъпления 9 388,46 лв., разходи 430,13 лв., крайни наличности 11 270,00 лв.). При тази констатация ревизията е квалифицирала като „други облагаеми доходи“ само внесените по лични банкови сметки суми с недоказан произход в размер на 970,00 лв., за които липсват договор/разписка/банкови документи, удостоверяващи заем, дарение, прехвърляне от трето лице или финансиране. На тази база по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е определен данък 97,00 лв.. Съдебно-счетоводната експертиза потвърждава изчисленията на органите по приходите и не предлага корекции. Съдът констатира, че липсват първични документи, които да променят [жк],00 лв. във „финансиране“ (което би следвало да бъде осчетоводено по сметки 107/493 срещу 501/503).

Паралелно с това, по линията на дейността като ЕТ, в РА за 2019 г. е посочено, че декларираният данъчен финансов резултат (печалба) 4 632,00 лв. е увеличен с 2 100,00 лв. (суми, постъпили по банковата сметка на ЕТ, които не са отразени като приход или финансиране), определена е данъчна основа 4 836,21 лв., като след приспадане на внесения данък е установен данък за довнасяне 375,00 лв. Тези констатации не са изменени с Решение № 1093/07.08.2024 г. на директора на ОДОП.

Възраженията в жалбата за „двойно облагане“ за 2019 г. са неоснователни. Сумата, обложена при физическото лице по чл. 17 ЗДДФЛ (970,00 лв.), е различна по размер и по фактическа основа от сумата, увеличила резултата на ЕТ (2 100,00 лв.). По делото не се установява едни и същи конкретни парични постъпления да са били едновременно включени като приход (или укрит приход) на ЕТ и като „други доходи“ при физическото лице. Съдебно-счетоводната експертиза също не установява припокриване; тя изрично отбелязва, че за 2019 г. липсва недостиг и че облагането при физическото лице се дължи единствено на недокументираните вноски в размер на 970 лв.

Възражението да се изследва „общият семеен доход“ поради режима на СИО е неотносимо. Облагането по ЗДДФЛ е персонално; всеки от съпрузите е самостоятелен данъчен субект. Средства на съпруг/съпруга, вложени в дейността на ЕТ, имат значение само ако са надлежно документирани и счетоводно отразени като заем/финансиране (напр. Кт 493/107 – Дт 501/503). Такива доказателства за 2019 г. не са представени; поради това приходната администрация законосъобразно е третирала неидентифицираните вноски при ФЛ като „други доходи“, а необхванатите постъпления при ЕТ – като увеличение на резултата от стопанската дейност.

С оглед изложеното съдът намира, че за 2019 г. предпоставките на чл. 122 ДОПК са били налице (вноски без доказан произход; извършена съпоставка на парични потоци) и правилно е начислен данък 97,00 лв. по чл. 17 ЗДДФЛ върху 970,00 лв. „други доходи“, както и основателно е увеличен резултатът на ЕТ с 2 100,00 лв. и е определен данък за довнасяне 375,00 лв. Възраженията по жалбата относно 2019 г. следва да се оставят без уважение.

По отношение на установените данъчни задължения за 2020 г.

По отношение на данъчния период 2020 г. съдът приема, че са били налице предпоставки за прилагане на особения ред по чл. 122 ДОПК, доколкото и за тази година органите по приходите са установили непълна документална обоснованост на парични потоци и разходи (вкл. за придобиване на недвижим имот), и са извършили съпоставка по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За разлика от 2019 г., за 2020 г. съпоставката е отчела недостиг, поради което данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ е формирана по косвения метод.

От фактическа страна РД/РА първоначално е третирал разходите за придобиване на недвижимо имущество по пазарна оценка 77 330 лв., което е довело до завишен недостиг и по-висока данъчна основа. С Решение № 1093/07.08.2024 г. на директора на ОДОП пазарната оценка е заменена с реално платените суми по нотариални актове – 9 000 лв. и 6 800 лв., в резултат на което данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ е редуцирана и е определен данък 3 782,27 лв. (данъчна основа приблизително 37 822,70 лв.). Съдебно-счетоводната експертиза, възпроизвеждайки методиката на НАП, приема още една корекция, пропусната в РД/РА и в решението на ОДОП - признава начално салдо към 01.01.2020 г. от 5 061,86 лв. (положителния нетен резултат от 2019 г.). Включването му намалява недостига и води до данък по чл. 17 ЗДДФЛ 3 273,04 лв. (данъчна основа приблизително 32 730,40 лв.). Съдът кредитира експертизата като по-пълно отчитаща релевантните парични потоци.

Твърденият заем от 7 000 лв. от М. Ц. не е признат в РД/РА като източник, защото в ревизионната фаза липсват банкови документи/разписка и в писмените обяснения заемодателят е заявил, че парите не са предадени. Поради това заемът не е включен в източниците на средства и не е намалил недостига. В ревизионното производство, обаче е представен договор за заем, с който е документирано отпускането на заема. В съдебната фаза са събрани свидетелски показания на заемодателя, който потвърждава реалното предаване на сумата в брой на Б. Н., която му била необходима за преодоляване на ликвидни затруднения поради наложените COVID-ограничения. Съдът приема тези доказателства за достоверни. Липсата на банков превод не е основание за непризнаване на заема - при суми под 10 000 лв. няма законово изискване за безналично плащане, а заемът не представлява доход по ЗДДФЛ и следва да се отчете като източник на средства, в съпоставката по чл. 122 ДОПК. Заемът е предоставен на физическото лице, което не е задължено да води счетоводство. Счетоводно, при използване в дейността на ЕТ, заемът се отразява като Дт 501/503 – Кт 493 (задължения към трети лица) или по сметка 107 ако е финансиране от собственика. Дори при непълни счетоводни записвания, доказаното реално постъпване трябва да бъде зачетено при анализа на паричния поток. Приемането на заема от 7 000 лв. налага допълнителна редукция на недостига, поради което съдът възприема базата определена от вещото лице (данъчна основа 32 730,40 лв. и данък 3 273,04 лв.) и приспада заема като източник на средства, определяйки окончателна данъчна основа 25 730,40 лв. и дължим данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 2 573,04 лв.

По отношение на дейността като ЕТ за 2020 г. съдът установява, че не е извършвана корекция на финансовия резултат или на данъчната основа от органите по приходите, констатирана е единствено неплатена част от самодекларирания годишен данък. От данните в РА се установява, че по подадената ГДД ЕТ сам е определил годишен данък в размер на 1 946,62 лв., като е внесъл 1 586,62 лв., поради което е останало дължимо салдо от 360,00 лв. (разлика между декларирания и реално платения данък). Посочената сума не произтича от ревизионно увеличение или от прилагане на косвен способ, а представлява констатирано неизплатено задължение по вече самодекларирания данък на ЕТ за 2020 г., поради което правилно е включена в РА като подлежаща на довнасяне.

Относно общите възражения за двойно облагане и за изискването за изследване на общ семеен доход важат аргументите на съда, посочени при анализа на предходните години и са неоснователни.

С оглед изложеното съдът приема, че за 2020 г. са били налице предпоставки за чл. 122 ДОПК и те са правилно приложени, корекциите на ОДОП (замяна на „пазарни оценки“ с действително платени суми) са законосъобразни, като заключението на експертизата е по-пълно и следва да се възприеме. Заемът от 7 000 лв. е доказан и следва да бъде отчетен като източник, поради което дължимият данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2020 г. е 2 573,04 лв. В останалата част жалбата за 2020 г. е неоснователна.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна единствено в частта за 2020 г. по чл. 17 ЗДДФЛ на физическото лице, по отношение на сумата от 1 209,23 лв. Спрямо общата главница, потвърдена от ОДОП (28 170,14 лв.), уважената част на жалбата е 1 209,23 лв.

С оглед изхода на спора и направените искания от страните за присъждане на разноски съдът намира, че същите са допустими. Жалбоподателят е направил разноски за държавна такса в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 5 300 лева, за които в съдебно заседание е поискал присъждане. С оглед уважената част на оспорването, която представлява 4,35 % от материалния интерес по делото, на жалбоподателя следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 230,89 лева.

На ответника, с оглед потвърдената част на РА (95,65 % от материалния интерес), следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно материалния интерес по делото и размерите по Наредба № 1/2004 г., както и фактическата и правна сложност, съдът приема, че разумното юрисконсултско възнаграждение за настоящото дело е 1 800 лева. С оглед отхвърлената част на оспорването (95,65 %) дължимите разноски на ответника възлизат на 1 721,70 лева.

По компенсация на ответника следва да се присъдят разноските, както са посочени по-горе, намалени с присъдените на жалбоподателя, а именно сумата от 1 490,81 лева (1 721,70 лв. – 230,89 лв.), платима от жалбоподателя.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд – София-област, IV състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, по жалба на Б. С. Н., Ревизионен акт № Р-22002223003123-091-002/26.03.2024 г., изменен с Решение № 1093/07.08.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София, в ЧАСТТА, с която е установен допълнителен данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2020 г. над 2 573,04 (две хиляди петстотин седемдесет и три лева и четири стотинки) лева до 3 782,27 (три хиляди седемстотин осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) лева, или в размер на 1 209,23 (хиляда двеста и девет лева и двадесет и три стотинки) лева ГЛАВНИЦА, ведно със съответните лихви върху отменената част от главницата.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. С. Н. срещу Ревизионен акт № Р-22002223003123-091-002/26.03.2024 г., изменен с Решение № 1093/07.08.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ като неоснователна.

ОСЪЖДА Б. С. Н. да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 1 490,81 (хиляда четиристотин и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки) лева разноски по делото по компенсация.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се връчи на страните.