РЕШЕНИЕ
№ 3885
Бургас, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ТОДОР ИКОНОМОВ |
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20257040700399 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалба на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария" („УМБАЛ Дева Мария“) ЕООД, ЕИК: 200800019, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя д-р Х. Я., против Заповед за налагане на санкция № РД-25-243/18.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас. С оспорената заповед на жалбоподателя са наложени санкции "финансова неустойка" в общ размер на 400 лева на основание чл. 455, ал. 3 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025г. (НРД 2023-2025), за извършени нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 312, ал. 1 от НРД 2023-2025. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска да бъде отменена с произтичащите от това правни последици. Оспорват се констатациите на административния орган за извършени от дружеството нарушения, като се излагат подробни доводи в тази насока. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат К., поддържа жалбата на посочените в нея основания. Поддържа и искането за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – директор на РЗОК – Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага подробни доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че между Националната здравно осигурителна каса /НЗОК/ и "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария" ЕООД, в качеството им съответно на възложител и изпълнител, е сключен индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК с № 020903/24.10.2023 г. (л. 54 от делото). Със заповед № РД-25-1897/27.11.2024 г. на директора на РЗОК – Бургас (л. 53 от делото), на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, било наредено извършване на проверка на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария" ЕООД, със срок на проверката до 30.12.2024 г., вид и обхват на проверката – тематична, със задачи: 1. Установяване на съответствието на организацията на ДЛП с изискванията на НРД за медицинска помощ във връзка с изпълнение на чл. 13 от правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2024 г., съгласно Контролна процедура Приложение 1.1 с вх. № 35-00-902/04.06.2024 г.; 1.1. Проверка на съответствието на отчетената, но незаплатена дейност с изискванията на НРД за медицинските дейности 2023-2025 г. за м.Ноември 2024 г. по Приложение № 1 и Приложение № 2 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. З от ЗБНЗОК за 2024 г., дейности с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП и ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на КП; 2. Внезапен контрол по време на предоставяне на болнична помощ в клиники и отделения, отчитащи дейности по Приложение № 1 и Приложение № 2 по време на болничното лечение; 3. Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение; 4. Контрол по доклади и справки от РЗОК-Бургас. Същата е изменена със заповед № РД-25-1897/27.11.2024 г. на директора на РЗОК – Бургас (л. 52 от делото), като срокът на проверката е удължен до 15.01.2025 г. В изпълнение на заповедта, контрольори от отдел ДКБМП в РЗОК – Бургас извършили проверката, като резултатите от нея били обективирани в протокол № 39/10.01.2025 г. (л. 27-32 от делото) и протокол № 194/05.02.2025 г. (л. 25-26 от делото), връчени на представител на лечебното заведение съответно на 10.01.2025 г. и на 06.02.2025 г. Съгласно т. 4.1 от протокол № 39/10.01.2025 г., при проверката е констатирано, че не е спазено изискването на § 78, т. 20.1.2 от Договор № РД-НС-01-2-1 от 20 февруари 2024 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравно осигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. по отношение на ЗОЛ О. М. Х. с ИЗ № 19207, хоспитализиран от 27.11.2024 г. до 02.12.2024 г. по КП № 50.1, тъй като лечебното заведение е уведомило РЗОК - Бургас за необходимост от продължаване на болничния престой на пациента над 4 дни едва след дехоспитализация на същия на 02.12.2024 г. Сочи се нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 312, ал. 1 от НРД 2023-2025. Съгласно т. 4.7 от протокол № 39/10.01.2025 г., при проверката е констатирано, че не е спазено изискването на § 78, т. 20.1.2 от Договор № РД-НС-01-2-1 от 20 февруари 2024 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравно осигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. по отношение на ЗОЛ Н. И. Д. с ИЗ № 20200, хоспитализиран от 13.12.2024 г. до 20.12.2024г по КП № 50.1, тъй като лечебното заведение е уведомило РЗОК - Бургас за необходимост от продължаване на болничния престой на пациента над 4 дни едва след дехоспитализация на същия на 02.12.2024 г. Сочи се нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 312, ал. 1 от НРД 2023-2025. В законоустановения срок, лечебното заведение възразило срещу по направените в протокол № 39/10.01.2025 г. констатации с писмено становище вх.№ 29-02-112/16.01.2025 г. (л.22-24 от делото). В тази връзка, с писмо изх. № 62-01-4/23.01.2025 г., на директора на РЗОК – Бургас (л. 20 от делото), е изпратено искане до председателя на БЛС [населено място], на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО за определяне на членове за участие в арбитражната комисия. Писмото е получено на 28.01.2025 г., видно от представеното известие за доставяне (л. 21 от делото). В двуседмичният срок, съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, считано от връчване на писмото /покана/, съсловната организация - РК на БЛС - [населено място] не е излъчила представители за исканата арбитражна комисия, тъй като подобни факти не са установени от доказателствата, нито има твърдения от страните, че такива представители са били определени. На 04.02.2025 г. е постъпил доклад вх. № 02/РД-25-18975 от д-р Е. П. и С. С. – контрольори в отдел ДКБМП, извършили проверката (л. 11-19). В доклада се сочи, че за установеното по т. 4.1 и т. 4.7 от протокол № 39/10.01.2025 г. нарушения, лечебното заведение подлежи на санкция „финансова неустойка“ в размер от 200.00 лв. до 500.00 лв., съгласно чл. 455, ал. 3 от НРД 2023 – 2025 г. за всяко нарушение. Въз основа на констатациите в протоколите, директорът на РЗОК-Бургас издал оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-25-243/18.02.2025 г. (листи 6-7), с която на основание чл.76, ал.4 от ЗЗО, чл. 464, ал. 3 и чл.473, ал.5 от НРД 2023 - 2025 г., на проверяваното лечебно заведение са наложени санкции „финансова неустойка“, както следва: 1. санкция „финансова неустойка“ в размер на 200.00лв на основание чл. 455, ал. 3 от НРД 2023-2025г. за извършено нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗОО, чл. 312, ал.1 от НРД 2023-2025 (т. 4.1 от Протокол № 39/10.1.2025 г.); 2. санкция „финансова неустойка“ в размер на 200.00лв на основание чл. 455, ал. 3 от НРД 2023-2025г. за извършено нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗОО, чл. 312, ал.1 от НРД 2023-2025 (т. 4.7 от Протокол № 39/10.1.2025 г.). В мотивите на заповедта са възприети изцяло констатациите на проверяващите, описани в протокола и доклада относно установените нарушения. Заповедта била връчена на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария" ЕООД чрез известие за доставяне по пощата на 20.02.2025 г. (л. 8 от делото), което подало жалба против нея до Административен съд – Бургас, чрез административния орган с вх.№ 29-02-389/28.02.2025 г. (л.3-4 от делото). По делото са представени уведомително писмо вх. № 02/29-02-1850/02.12.2024 г., с което лечебното заведение е уведомило РЗОК – Бургас за необходимостта от продължаване на болничния престой на пациента О. М. Х. с ИЗ № 19207, над 4 дни (л. 43 от делото), както и уведомително писмо вх. № 02/2902-1989/23.12.2024 г., с което лечебното заведение е уведомило РЗОК – Бургас за необходимостта от продължаване на болничния престой на пациента Н. И. Д. с ИЗ № 20200, над 4 дни (л. 33 от делото). При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директора на РЗОК - Бургас, в рамките на установената от закона материална, териториална и времева компетентност по смисъла на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО. При проверката по чл. 146, т. 3 от АПК съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проверката била възложена със заповед на директора на РЗОК-Бургас по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО да се извърши от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Тъй като контрольорите установили нарушения в проверяваното лечебно заведение, съставили протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, в който описали установените факти, като връчили препис от протокола на представител на дружеството. Правото на защита на лечебното заведение било реализирано в пълнота, като е подадено становище срещу протокола в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО. Спазена е установената в чл.75 от ЗЗО процедура да се поиска от БЛС определяне на арбитри за произнасяне по становището. Според чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, арбитражът по ал. 1 – 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, тъй като в двуседмичният срок, съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, считано от връчване на писмото /покана/, съсловната организация - РК на БЛС - Бургас не е излъчила представители за исканата арбитражна комисия. При проверката по чл.146, т.4 от АПК за съответствие на оспорената заповед с материалния закон съдът установи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 312, ал. 1 от НРД 2023 – 2025 Клиничните пътеки, АПр и КПр, заплащани от НЗОК в полза на ЗОЛ, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти. От своя страна разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО предвижда, че Националните рамкови договори съдържат: „…… т. 2 отделните видове медицинска помощ по чл. 45, както и … т. 3 условията и реда за оказване на помощта по т. 2….“. Съгласно изискванията на § 78, т. 20.1.2 от Договор № РД-НС-01-2-1 от 20 февруари 2024 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравно осигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г., при необходимост от продължаване на болничния престой на пациента над 4 дни лечебното заведение уведомява веднага съответната РЗОК". По делото няма спор, че по отношение и на двамата пациенти, РЗОК – Бургас е била уведомена за удължения престой на същите в лечебното заведение едва след тяхната дехоспитализация. В нормативната уредба не е налице въведено определение на понятието "веднага". Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Предвид същността на административния договор, така разписано, цитираното правило следва да се прилага и по отношение на текстовете от договора, доколкото същият има задължително за сключилите го страни действие. В случая, въпреки липсата на нормативна дефиниция на въведеното в договора понятие "веднага", същото следва да се тълкува именно според точния му смисъл, който означава, че при продължаване на болничния престой на пациента над 4 дни уведомяването на съответната РЗОК трябва да се извърши незабавно (съгласно посоченото значение на думата в тълковния речник). Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя във връзка със ЗОЛ О. Х., че денят, в който е удължен престоят му – 01.12.2024 г. бил почивен. От една страна от доказателствата по делото се установява, че пациентът е приет в лечебното заведение на 27.11.2024 г. т.е четвъртият ден от престоя на същия е 30.11.2024 г., когато житейски логично и оправдано е лечебното заведение вече да е наясно дали пациентът ще бъде изписан в същия ден или престоят ще бъде удължен, а от друга страна нормите от НРД вменяват задължение на лечебното заведение да уведоми веднага съответната РЗОК, като ирелевантно в случаят е кога последната ще „узнае“ за това уведомяване. До различни изводи не би могло да доведе и възражението на жалбоподателя за липса на задължителни указания на РЗОК за начина на уведомяване в почивни дни, тъй като при липса на изрични специфични правила относно почивните дни, то следва да се използват утвърдените методи за уведомяване. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и по отношение на ЗОЛ Н. И. Д., че не е налице превишаване на болничния престой, тъй като в периода 16.12-18.12.2024 г. пациентът е пролежал в КАИЛ по КПР 3 и КПР 4. Действителното от представената по делото епикриза се установява, че Д. е бил преведен в КАИЛ в периода 16.12-18.12.2024 г. Според определението, дадено в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от НРД 2023-2025 клиничната процедура е система от определени с НРД изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти в специализирани структури на лечебни заведения за болнична помощ при изпълнението по отношение на пациента на определени по вид и обхват дейности самостоятено и/или преди, по време на или след болничното лечение по клинична пътека. Клиничната процедура е с продължителност до 24 часа. Анализът на посочената разпоредба сочи, че няма пречка клиничната процедура да бъде извършена по време на клинична пътека. От данните по делото, в частност представената епикриза, се установява, че ЗОЛ е прието на 13.12.2024 г. по КП 50.1 и е изписано на 20.12.2024 г. т.е. не е налице твърдяното от жалбоподателя прекъсване на КП чрез привеждане на пациента в КАИЛ. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева. Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- [населено място], XXV състав РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария" ЕООД, ЕИК: 200800019, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя д-р Х. Я., против Заповед за налагане на санкция № РД-25-243/18.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас. ОСЪЖДА "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария" ЕООД, ЕИК: 200800019, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя д-р Х. Я., да заплати на РЗОК – Бургас, разноски в размер на 100, 00 (сто) лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.
| Съдия: | |