Производство по реда на чл. 176а от АПК – допълване на съдебен акт в частта за разноските.

Образувано е по Молба вх. № 2496/17.04.2026г. в АСВТ, подадена от упълномощения адвокат, действащ от името на СНЦ „Местна инициативна група Лясковец-Стражица“. Същият моли да бъде допълнено постановеното по делото Решение, в частта за разноските, като на доверителя му бъдат присъдени разноските, заплатени за АВ и ДТ.

Искането е връчено на насрещната страна, която не ангажира отговор в дадения срок.

Като прецени съображенията на молителя и постановеното Решение № 1479/14.04.2026г., съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Молбата е депозирана в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК от страна, която имат право да иска допълване на акта, в частта му за разноските. За Решението молителят е уведомен на 16.04.2026 г., а искането е подадено на 17.04.2026г., чрез ЕПЕП. Предвид това съдът намира същото за допустимо, а разгледано по същество е основателно, предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, депозирана от името на Сдружение с нестопанка цел „Местна група Лясковец-Стражица“, гр. Лясковец, с ЕИК 175866893. Оспорва се Решение № РД09-18/08.01.2026г. на управляващия орган/той и зам.-министър на земеделието и храните/ на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, за периода 2023-2027, с което е отказано предоставяне на финансиране на стратегията за водено от общността месно развитие/СВОМР/, подадена чрез формуляр за кандидатстване № BG06AFSP001-1.001-0062 от жалбоподателя.

С Решение № 1479/14.04.2026г., постановено по АД № 78/2026г. на АСВТ е обявено за нищожно оспореното решение за отказ да се предостави финансиране и преписката е върната на АО за произнасяне. При това с този акт не са присъдени разноски. Макар в мотивите да се посочва, че при този изход на спора разноски се следват на жалбоподателя.

Искането за присъждане на разноски за ДТ и АВ е направено от ПП в о.с.з., който представя Списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършените плащания на АВ на 4 вноски/вж. л.69-73 по делото/, платено в брой съгласно представения ДПЗС и 4 бр. разписки.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както в случая, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Молбата за допълване на посоченото Решение, чрез присъждане на разноски, заплатени АВ и ДТ, е основателна. Искането за присъждане на заплатеното от ответната страна АВ е направено своевременно в о.с.з., като доказателствата за плащането им са представени в о.с.з. Насрещната страна не е ангажирала възражение за прекомерност. Поради това следва да бъде допълнено Решение № 1479/14.04.2026г., като бъдат присъдени в полза на СНЦ“МИГ Лясковец-Стражица“ разноски за производството в общ размер на 15 869,20 евро/ДТ-869,20 евро и АВ-15 000 евро/. Същите на основание §1, т.6 от ДР на АПК следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, постановил отменения адм. акт, а това е Министерство на земеделието и храните.

С оглед изложеното и на основание чл.176а, ал.3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 1479/14.04.2026г., постановено по адм. дело № 78/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като:

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните гр. София да заплати на Сдружение с нестопанка цел „Местна група Лясковец-Стражица“, гр. Лясковец, с ЕИК 175866893, съдебни разноски за първа инстанция в размер на 15 869,20 евро / петнадесет хиляди осемстотин шестдесет и девет евро и двадесет евроцента/.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.