Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 21 / 19.02.2026г., постановено по АНД № 20234120200602 по описа на ГОРС за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0268-001237 / 05.10.2023г. на началник сектор в Районно управление Горна Оряховица при ОД на МВР Велико Търново, с което на П. Б. Б. на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от П. Б. Б., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи за липсата на нарушение, тъй като поднасянето на автомобила е случайно в резултат на грешка на водача, а не съзнателно действие. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

П. Б. Б. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Б. Б., в гр.Лясковец, като при включване в движението по ул.Оборище форсира двигателя, превърта предни гуми и променя посоката на движение първо наляво, а после надясно по посоката си на движение.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на водача са наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Въззивния съд приема, че нарушителят и нарушението са безспорно установени, спазени са процесуалните правила при издаване на акта, правилно е приложен материалния закон, не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление за противоречащи на събраните по делото доказателства.

Касационната инстанция преценява, че описано движение на автомобила не представлява използване на пътя не по предназначение.

След като се твърди използване на пътя не по неговото предназначение за превоз на хора и товари, то органа следва да установи и да разпише в акта с каква именно цел е използван пътя. От административния орган не са събирани доказателства относно целта на движението на автомобила в конкретния ден. След като именно неизпълнение на законово определената цел е състава на административното нарушение, то съставомерния елемент е именно целта на водача. В конкретния случай нито при проверката, нито след съставянето на АУАН от водача е изискано обяснение относно целта на движението на автомобила. Водачът не е длъжен да прави възражения срещу акта за установяване на административно нарушение, за да заяви причините, довели до поднасяне на автомобила. Задължението за събиране на доказателства за установяване на всички факти е на административния орган, поради което и липсата на обяснения на водача е пропуск на административния орган, а не индиция за недостоверност на дадените от водача обяснения пред съда. Едва в хода на съдебното производство водачът заявява причината за движението на автомобила – избягване на куче, намиращо се на пътното платно. Това твърдение не се подкрепя от останалите доказателства, но и тримата полицаи, очевидци на движението на автомобила, заявяват, че е било тъмно и не са имали добра видимост. Следователно е възможно на пътното платно да е имало животно. Дори да не е установено наличието на куче на пътя, то характера на движението на автомобила – поднасяне на ляво и на дясно – не изпълнява характеристиките на дрифт. Това движение след извършване на ляв завой може да се дължи на грешка на водача при извършване на маневрата и опит да се възстанови движението в желаната посока. При липсата на изрично заявление от водача, че целта на маневрата е именно поднасяне на автомобила в двете посоки, то недоказано е извършването на дрифт и ползване на пътя не по предназначение. Недопустимо е налагане на административно наказание въз основа на предположения.

Като достига до извод за законосъобразност на наказателното постановление, въззивния съд постановява решение в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон.

По изложените съображения касационната жалба се явява основателна и въззивното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено ново по същество на спора и отменено наказателното постановление.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 21 / 19.02.2026г., постановено по АНД № 20234120200602 по описа на ГОРС за 2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0268-001237 / 05.10.2023г. на началник сектор в Районно управление Горна Оряховица при ОД на МВР Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.