Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от В. П. П. от [населено място], [улица]чрез адв. Д. Ч. против писмо изх. № 9400-104(11)/07.08.2025 г. на кмета на община Правец, с което е отказано издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект –тип контейнер за офис в [УПИ], ***, кв.80 по плана на [населено място].

В жалбата се излагат аргументи, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като не се базирал на анализ на представената за разглеждане документация. Твърди се, че изискването на административния орган първо да се премахне контейнерът, а след това да се разгледат документите, не намирало подкрепа в нормативните такива за разглеждане на заявленията за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект.

По изложените съображения се отправя искане към съда да отмени оспореното писмо и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по същество в разумен срок.

При извършената проверка за допустимост на жалбата, съдът констатира, че заведеното дело е лишено от надлежен предмет, поради непринадлежност на атакуваното волеизявление към категорията на индивидуалните административни актове по смисъла на чл.214 от ЗУТ.

С оспореното в настоящото съдебно производство писмо е уведомен жалбоподателят, че след извършен оглед на имота е било констатирано, че на мястото вече е поставен процесния контейнер, без да е било издадено съответно разрешение за поставянето му. Определен е срок от 30 дни от получаване на писмото за доброволно премахване на незаконно поставения контейнер, като след изтичането му ще се пристъпи към реализиране административно-наказателната процедура по премахването на поставения контейнер.

Характерът на оспорения административен акт, очертан от правните последици от административно разпореденото с него, го окачествява като елемент от динамичния фактически състав по премахване на преместваеми обекти в поземлените имоти.
В този контекст, оспореният акт е от категорията волеизявления, чиято самостоятелна обжалваемост кодексът изрично отрича – чл. 64, вр. с чл. 21, ал. 5 АПК. Контролът върху него не е пряк, а чрез оспорване на обусловения от него краен акт – издаване на заповед за премахване по реда на чл.57а от ЗУТ. Наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, чиято липса изключва инициирания съдебен контрол. При отречената допустимост на търсената съдебна защита жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед изначално недължимото разрешаване на заявения правен спор от съда, изследването на въпроса за допустимостта на оспорването на друго основание е безпредметно.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т.1 АПК, Административен съд София-област

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. П. П. от [населено място], [улица]чрез адв. Д. Ч. против писмо изх. № 9400-104(11)/07.08.2025 г. на кмета на община Правец.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 946/2025 г. по описа на Административен съд – София-област.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 от АПК.