Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.

 

Жалбоподателят И. Ж. Б. от село Поликраище, чрез адвокат Д. Б. от ВТАК, е обжалвал като незаконосъобразна заповед №3286з-219 от 20.01.2026 година на Директора на ГД“Национална полиция“.

В жалбата се поддържа, че въпросната заповед противоречи на материалния закони на съществени административно производствени правила, като е издадена в противоречие със законовата цел. По отношение на противоречието с материалния закон се поддържа, че приетото в заповедта ,че липсвало основание за снемане на полицейска регистрация по смисъла на националната норма на чл.68, ал.6 от ЗМВР противоречи на тълкуването, направено от СЕС в решение по дело С-118/2022 година. Всъщност от тълкуването на приложимото европейско право, направено от СЕС следва, че сама по себе си констатацията, че прекратяването на дело, което приключва със споразумение, както и реабилитацията не били сред изчерпателно изброените причини да се заличи полицейската регистрация, не е достатъчна, за да се установи законосъобразност на отказа. В случая според жалбоподателя не са извършени проверки досежно широк кръг от данни, свързани с неговата личност, които е следвало административният орган да извърши, за да установи всички релевантни към случая обстоятелства с оглед баланса между общественият интерес и правото на субекта на лични данни. В това отношение се поддържа, че след реабилитацията няма настъпили факти и обстоятелства, представляващи повдигнати обвинения или образувани наказателни производства, които да обосновават отказа. Допълнителни съображения и оплаквания досежно пороците на оспорената заповед, чиято отмяна се иска, са изложени в представената по делото писмена защита на процесуалния представител на жалбоподателя Б.. Подчертава се, че отразеното в заповедта разбиране, че хипотезите, при които се снема полицейската регистрация, са лимитативно изброени и ответникът действа в условията на обвързана администрация, противоречат на тълкуването на съюзното право, което е приоритетно във всички случаи. Претендират се сторените разноски.

Ответникът по жалбата, Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ – София, не е взел становище по нея.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество. ОТ представената на съда преписка се установява, че заповедта е връчена на Б. на 26.01.2026 годзина /лист 93 от делото/, като жалбата срещу нея е подадена на 09.02.2026 година, т.е. в срока по чл.149 от АПК. Жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта, тъй като е адресат на неблагоприятните и правни последици.

 

С оспорената заповед е разпореден отказ за снемането на полицейска регистрация рег.№16540 от 13.10.2017 година, извършена на жалбоподателя. ОТ изложените в заповедта мотиви се установява следното: въпросната регистрация е извършена за деяние по чл.354а,ал.3 от НК, ,пр.2, т.1 и чл.354в, ал.1, пр.2 он НК по ДП №606/2017 година по иса на РУ Велико Търново, като на 28.12.2027 година е внесен обвинителен акт във ВТРС, а с влязло в сила определение от 01.02.2018 година е одобрено споразумение по НОХД №2300/2017 година по описа на ВТРС за въпросните престъпления. Б. е осъден на общо наказания „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, като наказанието е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години.Въпросното определение е влязло в сила на 01.02.2018 година.

Посочено е, че прекратяването на делото чрез споразумение не е сред лимитативно изброените основания, разписани в нормата на чл.68, ал.6 от ЗМВР. Извън това е посочено, че в случая за престъплението било налично утежняващо обстоятелство – голямо общо тегло на всяко едно от наркотичните вещества и голямата им обща стойност. Тези престъпления били с голяма обществена опасност. Освен посоченото, За Б. няма данни да има официални доходи през последните 15 години, нито има данни да е работил някъде, а в РУ – Велико Търново били налични данни, че обкръжението му е от лица, които представляват интерес за полицията и били извършители на престъпления. Посочено е, че ОДМВР- Велико Търново счита, че Б. има обективни и субективни възможности да извършва бъдещи престъпления. НАй –сетне е отбелязано, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно - издирвателна дейност. Извършено е и формално позоваване на съображения 54, 55, 61,66, 67 и 68 от посоченото по-горе решение на СЕС.

От фактическа страна, въз основа на събраната преписка се установява следното:

Със заповед №8121з-267 от 10.03.2015 година Министърът на вътрешните работи оправомощава директора и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация, като заповедта е основана на чл.68, ал.6 във връзка с чл.29, ал.1 от ЗМВР.

Настоящият жалбоподател е подал молба /искане/ за снемане на Полицейска регистрация №328605-85 от 15.04.2025 година за снемане на полицейската регистрация /самото заявление липсва, но е описано в процеснната заповед/.

До настоящият ответник е изготвено предложение №366р-12390 от 05.06.2025 година на Директора на ОДМВР – В.Търново, с което е предложено да се издаде отказ от снемането на полицейската регистрация на лицето, доколкото не са изпълнени условията на чл.68, ал.6 от ЗМВР.

Ответникът, с писмо №3286р-34558 от 4.07.2025 година, вместо да придвижи процедурата, е върнал административната преписка на Директора на ОДМВР – Велико Търновоь доколкото последният не бил изпълнил две точки от разпоредително писмо от 18.05.2018 година на ГДНП. Разпоредено е да се направи проверка в регистър образец 1 за завеждане на заявителски материал за ЗМ №606/206/12.07.2017 г. и №886/16.10.2017 година и по служебен път да се поиска от ВТРП внесеният обвинителен акт по това ЗМ. Указано е след като се съберат тези доказателства, да се изпрати ново предложение за отказ /?/ за снемане на полицейска регистрация на лицето.

Съответно, изготвено и депозирано до ответника предложение №366р-17463 от 06.08.2025 година, като по същество мотивите са идентични с първото предложение.

По делото не е спорно, а и от представената справка за съдимост се установява, че жалбоподателят е осъждан за престъпление по чл.354а, ал.3, предложение второ, т.1, предложение първо от НК, и за престъпление по чл354в, ал.1, предложение второ от НК, като с одобрено с определение споразумение по НОХД №2300/201 година по описа на ВТРС е определена общо наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това общо наложено наказание е отложено за срок от три години. От същото сведени есе установява, че лицето е реабилитирано на 01.02.2017 година. Същите обстоятелства се установяват и от събрания електронен бюлетин за съдимостта на жалбоподателя. Събрано е и съдебното определение, с което е одобрено въпросното споразумение.

От събраното свидетелство за съдимост, издадено по повод на процедурата и валидно до 26.09.2025 година се установява, че лицето е неосъждано, като към него е приложено удостоверение №2329 от 27.03.2025 година, според което към тази дата срещу жалбоподателя няма образувани и неприключени наказателни производства и няма повдигнати обвинения.

Приложен е и обвинителният акт, по повод на който е образувано досъдебното производство и съответно е образувано НОХД №2300/2017 година на ВТРС.

На 02.12.2025 година е изготвено от началника на отдел „КИАД“ в ГДНП предложение до ответника за служебно коригиране на личните данни, обработвани в информационния фонд „картотека полицейска регистрация“ на полицейска регистрация по смисъла на чл.68 от ЗМВР, като същата ие по повод на писмо №3286р-65437 от 10.12.2025 година на директора на ОДМВР – Велико Търново. Предложено е да се коригира /актуализира/ в картата за полицейска регистрация №16540 от 13.10.2017 година, посоченото престъпление по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, предложение второ, т.1, предложение първо от НК с актуалното по чл.354а, ал.3, предложение второ, т.1, предложение първо от НК, допълнено с това по чл.354в, ал.1, предложение второ от НК. Посочено е по кой ред да се извърши въпросната процедура. Съответно, издадена е заповед №3286з-4914 от 2.12.2025 година на ответника, с която е наредено в документалния информационен фонд на ГДНП „картотека полицейска регистрация“ личните данни на И. Ж. Б., въведени в картата за полицейска регистрация на лице, обработвани във връзка с извършени му по смисъла на чл.68, ал.6 от ЗМВР полицейска регистрация да се коригира в картата за полицейска регистрация на жалбоподателя престъплението с актуалното такова - чл.354а, ал.3, предложение второ, т.1, предложение първо от НК, допълнено с това по чл.354в, ал.1, предложение второ от НК. В разрез с правилата на АПК няма данни тази заповед, която засяга правата на лицето, да му е съобщена и съответно да е влязла в сила.

На 20.1.2025 година е издадена процесната заповед.

Пред съда е представено удостоверение от ВТОП, от което се установява, че към 17.03.2026 година срещу жалбоподателя няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства.

Според показанията на свидетеля Я. П. Ж. се прехранва чрез технически дейности, свързани със строителството, доколкото е технически грамотен. Съжителства с жена без граждански брак, като има и син. Свидетелят сочи, че жалбоподателят не е наркозависим, като вероятно се е повлиял от живота в чужбина.

Какви са изводите на съда?

Заповедта е издадена от компетентен по степен и материя орган в условията на делегация по аргумент от разпоредбите на чл.68, ал.6 от ЗМВР вр. с чл.21, ал.1 от НИСПР, с оглед представената заповед №8121з-267 от 10.03.2015 година Министърът на вътрешните работи. В тази връзка следва да се констатира, че по силата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.

Спазени са основните административно - производствени правила, разписани в разпоредбите на чл.19-21 от НИСПР.

Заповедта обаче е издадена в противоречие със закона и с преследваната от него цел.

Действително, предвид приложимостта на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/680 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета /Директивата за лаоничност/, налице е тълкуване на разпоредбата на член 6, буква а) от Директива 2016/680, във връзка членове 47 и 48 от Харта на основните права на Европейския съюз, дадено в решение по дело C 205/21, според което: „Член 6, буква а) от Директива 2016/680 и членове 47 и 48 от Харта на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни.“.

Предпоставките за снемане на полицейска регистрация са регламентирани изчерпателно в националната разпоредба на чл. 68, ал. 6 ЗМВР, а именно, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Националното право предвижда с оглед по силата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Разпоредбите на чл. 68, ал. 2 от ЗМВР и чл. 2 от Наредбата посочват, че полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон с цел защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Целите, които националното право преследва чрез тези разпоредби са посочени и в чл. 27 от ЗМВР, според който данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Следва да се отбележи, че безпротиворечиво практиката по прилагането на чл. 68, ал. 6 ЗМВР приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е абсолютно основание за снемане на полицейската регистрация.

От една страна действително реабилитацията по право не е основание /а още по-малко абсолютно такова/ за снемане на полицейската регистрация, респ. за спиране обработването и съхранението на лични данни.

От друга страна обаче разпоредбата на чл. 5 от Директивата предвижда, че държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки.

Действащата национална законова регламентация за заличаване на полицейската регистрация по ЗМВР не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси с аргумент от заложените в чл. 27 от ЗМВР цели. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС.

Според параграф 54 от съображенията, посочени в Решение на СЕС по дело С-118/22: "В тази насока следва да се подчертае, че съхранението в полицейския регистър на данни на лица, осъдени с влязла в сила присъда, може да се окаже необходимо за целите, упоменати в предходната точка от настоящото решение, дори след като това осъждане е заличено от регистъра за съдимост и съответно са отменени последиците, които националното законодателство свързва със самото осъждане. Възможно е всъщност тези лица да са замесени в престъпления, различни от тези, за които са били осъдени, или обратно, да бъдат оневинени чрез сравняване на данните, съхранявани от тези органи, с данните, събрани при разследването на другите престъпления".

Както се подчертава в параграф 61 от решението: "Реабилитация на такова лице като настъпилата в главното производство, в резултат от която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранението на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, както в настоящия случай, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация, трябва през определен период след изтърпяването на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение".

Налага се извода, че действително правото на Европейския съюз не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе.

От друга страна обаче обработването на лични данни за целите, посочени в Директивата, следва да е съобразено с принципа на пропорционалност – параграф 62 от съображенията, изложени в решението на Съда в Люксембург. Посоченото изискване налага във всеки конкретен случай да се изследват фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява осъденото лице, конкретния контекст, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства или пък миналото или профила на осъденото лице, за да се прецени прилагането на разпоредбата на чл.5 от Директивата, респ. да се прецени дали да бъде продължена полицейската регистрация като форма на обработване на лични данни - аргумент от параграф 68 на съображенията към решението на Съда.

Видно от мотивите на оспорената заповед такива несъмнено доказани фактори не са съобразявани. Не е посочено дали престъплението, във връзка с което е извършена регистрацията, е „тежко“ по смисъла на националното законодателство, не е посочено дали е налице рецидив /какъвто липсва с оглед проверката на настоящият съд/, какъв риск представлява осъденото, но вече реабилитирано по право лице, за кого се поражда този риск и прочие.

Необосновано в заповедта е посочено неустановеното и пред съда обстоятелство, чe по отношение на жалбоподателя имало данни за това , че обкръжението му било от лица, представляващи интерес за полицията, които са извършили престъпления. Въпросното обстоятелство, на първо място, е ирелевантно, и, на второ място, е абсолютно голословно. Недоумение буди и посоченото в мотивите на заповедта, според които аргумент за отказа за снемането на полицейската регистрация е липсата данни за това, че лицето има официални доходи. Дали има доходи или не е неотносимо към обработката на личните данни на лицето обстоятелство, доколкото посоченото няма отношение към конкретният контекст, в който са извършени престъпленията, за което жалбоподателят е бил осъден, както няма и връзка към евентуалната му връзка с други течащи производства, няма връзка с миналото му и прочие.

Каква е обществената опасност на извършените от Б. престъпления е фактор, който има значение за индивидуализацията на наказанието му от съда с оглед характера и степента и, но няма отношение към преустановяването на обработката на личните му данни, представляваща полицейска регистрация.

Не е оправдан отказът и с оглед неясно и разтегливо изразеният мотив за необходимостта за използването на личните данни за извършване на оперативно – издирвателната дейност по чл.8, ал.1 от ЗМВР, която се осъществявала на основание чл.6, ал.1 от него. В тези разпоредби като условие за извършване на тази дейност или на ефективното и извършване липсва изискване за обработка на данните на лица, която обработка да представлява полицейска регистрация.

Следва да се констатира, че към момента на подаването на заявлението си за снемане на направената му през 2017 година полицейска регистрация за извършено от жалбоподателя умишлено престъпление от общ характер, последният няма нито качеството на обвиняем за извършването на друго умишлено престъпление от общ характер, нито по отношение на него се изпълнява наложено му наказание за престъпление, същият е реабилитиран, не е привлечен в качеството си на обвиняем в друго наказателно производство, има дете и живее фактически с майката на това дете.

Следователно, ответникът е бил длъжен при правилно и адекватно тълкуване на правото на ЕС да приеме, че съхраняването и обработването на неговите лични данни вече не обслужва целите, за които те са били съхранявани, съответно нуждата от това е отпаднала, поради което се следва да издаде акт за снемане на полицейската регистрация.

Съдът констатира, че при обективната липса на данни, че след настъпване на реабилитацията за извършените от Б. престъпления, същият е бил или към датата на заявлението си е субект на наказателно преследване, било в качеството му на обвиняем или в друго такова, при липсата на доказана наличност на конкретни, точно и безусловно установени данни същият да представлява заплаха за националната сигурност или за обществения ред, то при съобразяване на разпоредбите на чл.1, чл.2 и чл.5 от Директивата и решението на СЕС по дело С-118/2021 г., се следва, че така постановеният отказ, обоснован на практика единствено и само на липсата на формално законово основание по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, е незаконосъобразен.

С диспозиитва на въпросното решение на СЕС е изрично прогласено, че не се допуска такава национална разпоредба, която предвижда право да се съхраняват лични, вкл. и биометрични данни на едно физическо лице, което става след извършена полицейска регистрация, ако това не е за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказанието и щом това съхранение вече не е необходимо за тези цели.

При правен извод за незаконосъобразност на процесния отказ, следва да се постанови решение за неговата отмяна, като преписката се върне на органа за ново произнасяне при стриктно съобразяване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на решението.

Жалбата е основателна.

Разноски: Процесуалният представител на жалбоподателят, адвокат Д. Б. от ВТАК претендира сторените разноски. При този изход на спора на жалбоподателят се следват разноски за заплатена държавна такса от 5,11 евро и разноски за ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 410 евро.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед №3286з-219 от 20.01.2026 година на Директора на Главна дирекция “Национална полиция“ - София.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за произнасяне по молбата на И. Ж. Б. от село Поликраище, [ЕГН], за снемане на полицейска регистрация при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" – София, да заплати на И. Ж. Б. от село Поликраище, ЕГН 850518140, разноски по делото в размер от 415,11 евро.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.