Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба М. П. Х. против решение № 74 от 05.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 311/2024 г. на PC-Ботевград, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № 1100072599.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за пороци, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ - нарушение на закона. Посочва се, че е изтекла абсолютната давност за ангажирането на административнонаказателна отговорност. Иска се отмяна на решението и отмяна на електронния фиш.

В съдебното заседание касационният жалбоподател редовно призован, моли за отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба Агенция Пътна инфраструктура, редовно призована за датата на съдебното заседание не се представлява.

Прокурорът от Софийска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд София – област, касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на касационна проверка е решение № 74 от 05.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 311/2024 г. на PC-Ботевград, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № 1100072599.

Отговорността на Христов е ангажирана за това, че на 22.05.2020 г. в 08,15 часа с устройство № 20311, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-2, км 39+296, с посока Нарастващ километър, е бил заснет лек автомобил "Хонда ЦРВ" с рег. № [рег. номер]. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на М. П. Х. е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за лек автомобил "Хонда ЦРВ" с рег. № [рег. номер], е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, че нарушението е установено по несъмнен и категоричен начин, както и че липсват предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Безспорно се установява, че административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на касатора е извършено на 22.05.2020 г. Към датата на постановяване на настоящото решение е изтекъл срок, надвишаващ 4 години и 6 месеца от датата на извършване на нарушението – 05.03.2025 г.

Към датата на постановяване на настоящото решение са налице предпоставките на чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, за които съдът следи служебно. Съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Изтичането на давността, респ. на абсолютната давност е именно от кръга обстоятелства, изключващи отговорността, т. е. по отношение на тях, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, следва да се прилагат правилата на НК.

В глава IX от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", в чл. 79 е предвидено, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. В чл. 81, ал. 3 НК е въведена абсолютна погасителна давност, а именно: независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т. е. за административни нарушения срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина. Безспорно е, че в случая нарушението е прието за извършено на 22.05.2020 г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност, като същият е изтекъл на 22.11.2024 г. С изтичането на давностния срок се изключва административнонаказателното преследване, което налага прекратяване на административнонаказателното производство и отмяна на наказателното постановление.

Ето защо обжалваното решение, потвърждаващо електронния фиш, следва да бъде отменено, като настоящата инстанция се произнесе по същество и отмени електронен фиш № 1100072599, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП на М. П. Х. е наложена „глоба“ в размер на 300 лева, за извършено от него нарушение по чл.139, ал.5 и 6 вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП и прекрати административнонаказателното производство.

В тази връзка отмяната на процесното съдебно решение не се дължи на каквото и да било допуснато от РС Ботевград процесуално нарушение. Напротив от фактите по делото се установява, че съдът е провел съдебното производство в изключително кратък срок, като към момента на постановяване на неговото съдебно решение, давността не е била изтекла.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. II от АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София област, касационен състав

РЕШИ:

OТМЕНЯ решение № 74 от 05.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 311/2024 г. на Районен съд - Ботевград.

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 1100072599, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на М. П. Х., е наложена "глоба" в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

Решението е окончателно.