С определение № 9118/02.10.2025 г. по адм. дело 9561/2025 г. ВАС е отменил Определение № 934/04.07.2025 г. на АССО и е врънал делото за ново произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса за частна жалба вх. № 50636/04.04.2025 г. по описа на ВКС.

С оглед изпълнение на указанията на ВАС съдът дължи ново произнасяне.

Постъпила е молба от Г. В. К. за освобождаване от разноски за частна жалба вх. № 50636/04.04.2025 г. по описа на ВКС, подадена срещу Определение 418/28.03.2025 г. по адм. дело 1203/2024 г. на АССО за връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Жалбоподателят твърди, че няма достатъчно средства за заплащането им.

С Определение № 2545/12.03.2025 г. по адм. дело 2133/2025 г. Върховния административен съд е оставил в сила Определение № 300/07.02.2025 г. на АССО, с което е отхвърлена молбата на Г. В. К. за освобождаване от такси и разноски по делото.

Видно от представената декларация, жалбоподателят не получава заплата или пенсия и няма имущество, същият се намира в затвора от 9 години. От получената справка от Затвора [населено място] през 2024 г. лицето не полага труд и не получава възнаграждение и не е получавал парични преводи. Видно от приложеното решение за прекратяване на брак от 15.02.2017 г. към момента на прекратяване на брака Г. К. и В. В. В. са имали общо имущество, състоящото се от седем недвижими имоти на обща стойност 671 000 лева. Съпрузите притежават равни части от това имущество, доколкото с решението за развод не е установено друго и не е оборена презумпцията по чл. 28 от Семейния кодекс. Видно от постановеното решение за развод, всички имоти са поставени в изключителен дял на В. В. В.. Видно от споразумението за развод съпрузите са заявили изрично, че делът на Г. В. К. е изравнен извънсъдебно преди съдебното решение. От така сключеното споразумение, подписано от Г. В. К. и утвърдено от съда се установява, че същия е получил сумата от 335 500 лева през 2017 г., като дял от общото семейно имущество.

Доколкото полученото от ищеца имущество при развода е на значителна стойност, същия през целия период се е намирал в затвора и дължимата държавна такса е в минимален размер от 30 лева, не би представлявала затруднение да бъде заплатена.

При тези данни съдът намира, че ищецът разполага с необходимите средства да заплати държавната такса, поради което липсва основание за освобождаване от заплащането и.

Мотивиран от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса за частна жалба вх. № 50636/04.04.2025 г. по описа на ВКС, подадена срещу Определение 418/28.03.2025 г. по адм. дело 1203/2024 г. на АССО за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в седемдневен срок съобщаване на определението.