Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. с чл.69, ал.5 от АПК.

Образувано е по жалба на „Арт-93“ООД против решение №564/19.06.2025г. на КЗК по преписка вх.№КЗК-127/30.01.2025г. , с което са възложени разноски на „Арт-93“ООД в размер на 2500лв. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли да се отмени решението за разноските като се присъди по-малък размер по справедливост.

Ответникът КЗК взима становище за неоснователност на жалбата като моли да се отхвърли същата като неоснователна.

Заинтересованата страна „Димс-92“ЕООД не е взел становище по жалбата.

Административен съд София област, след като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, съобрази следното:

С решение №564/19.06.2025г. на КЗК по преписка вх.№КЗК-127/30.01.2025г. е прекратено производството по преписка № КЗК/127/2025 г. срещу „ДИМС-92” ЕООД, и са възложени на „Арт-93“ ООД, да заплати на „ДИМС-92” ЕООД, направените в производство разноски в размер на 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева).

Видно от постановеното решение на КЗК е, че в Комисия за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК-127/25 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), по искане на „АРТ-93“ ООД, [населено място] за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 32, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „ДИМС-92” ЕООД, [населено място], прекратяване на нарушенията и налагане на предвидените в закона имуществени санкции.

В хода на проучването по преписката в Комисията е получена молба с вх. № към КЗК-127/02.06.2025 г. от „Арт-93“ ООД чрез управителя на дружеството г-н Ц. Д., в която е посочено, че използването на името и марката на „Арт-93“ ООД е преустановено от ответната страна в края на 2024 г. след изпратено предупредително писмо от страна на искателя, поради което е поискано да се прекрати производството по образуваната преписка.

КЗК е постановила решение за прекратяване на производството и е присъдила разноски на „Димс-92“ЕООД като е уважила направеното възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК и е намалила заплатеното възнаграждение в размер от 5760лв. на 2500лв.

При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

В откритото заседание на КЗК на 19.06.2025 г. от страна на „ДИМС-92“ ЕООД е направено искане за възлагане на разноски в размер на 5760 лв., като са представени доказателства – договор за правна защита, фактура и банково извлечение.

КЗК е съобразила направеното възражение за прекомерност на разноските и е намалила същите на 2500лв.

Спорът е дали е справедлив размерът на определеното възнаграждение за адвокат на заинтересованата страна в производството пред КЗК, като се вземе предвид, че именно заинтересованата страна е станала причина за завеждане на производството пред КЗК. След преустановяване на нарушението в хода на образуваното производство пред КЗК е и оттеглено искането на искателя и е прекратено производството по делото.

В конкретния случай КЗК е съобразила разпоредбата на чл.69, ал.5 от ЗЗК според която когато постанови решение за прекратяване на производството поради оттегляне на искането, комисията възлага направените разноски на лицето, по чието искане е образувано производството, ако са поискани от другата страна. Взела е предвид също така, че когато постанови решение за прекратяване на производството поради оттегляне на искането, комисията възлага направените разноски на лицето, по чието искане е образувано производството, ако са поискани от другата страна.

КЗК изрично е приела, че с оглед характера на административното производство и действителната правна и фактическа сложност на предмета на проучването, са налице обективни предпоставки за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Правният институт за възлагане на разноски, изхождайки от общия принцип за справедливост, има за цел да пренесе финансовата тежест за водене на процеса върху лицето, което е станало причина за неговото завеждане чрез неправомерните си действия, от една страна, а от друга – да възстанови на ответната страна, в случай на прекратяване на производството, направените от нея разноски във връзка с правната защита. Посочила е също така, че институтът не следва да се използва недобросъвестно като средство за неоснователно обогатяване.

Въпреки това КЗК неоправдано е определила по-висок размер от дължимото съобразно правната и фактическа сложност на делото и обективните предпоставки за намаляване на възнаграждението за адвокат.

Тук следва да бъде посочено, че в съответствие с т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, намаляването или не на договореното адвокатско възнаграждение от съда се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, т. е. до съобразяване с доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Размерът на адвокатския хонорар следва да отчита всички обстоятелства, характеризиращи конкретното дело – поведението на жалбоподателя и ответника дали повод за завеждане на делото, изходът на правния спор, неговият предмет, фактическата и правна сложност на делото, съществуващият нематериален интерес, видът и количеството на осъществената в полза на жалбоподателите правна помощ, както и размера на обичайно присъжданите по дела с подобен характер разноски.

Като се отчете поведението на искателя и ответника в производството пред КЗК, а именно, че то е започнало по искане на „Арт-93“ООД за нарушаване на добросъвестната търговска практика и е прекратено отново по искане на същото дружество след преустановяване на твърдяното нарушение в хода на процеса в производството пред КЗК, следва да се присъди минимално адвокатско възнаграждение съответстващо и на извършените от представителя на ответника процесуални действия. В случая те са се изразявали в изготвяне на становище по искането и производството е прекратено преди провеждане на заседание пред КЗК.

Ето защо и съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на жалбата като се намали определеното адвокатско възнаграждение и се възложи по-голямата част от финансовата тежест върху страната, която е станала причина за завеждане на производството. В случая, следва да се намали размерът на определеното адвокатско възнаграждение до 1000лв., което съдът намира, че е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия от страната, както и поведението й. Този размер, съдът намира, че е съобразен със задължението на КЗК според разпоредбата на чл.69, ал.5 от ЗЗК да присъди разноски на ответника в производството при прекратяването му поради оттегляне на искането и не би станал причина за неоснователното обогатяване на ответника в производството пред КЗК от размера на присъденото възнаграждение за адвокат.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд София област

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение №564/19.06.2025г. на КЗК по преписка вх.№КЗК-127/30.01.2025г. КАТО ОТМЕНЯ същото в частта, с която е възложено на „Арт-93“ООД да заплати на „Димс-92“ЕООД разноски в размер над 1000лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дн. срок от получаване на съобщението за изготвянето му.