Производството е по реда на чл. 135, ал. 2 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на М. А. Ф., гражданин на Сирийската арабска република, срещу 366з-1745/20.04.2026Г. НА ВПД ДИРЕКТОР НА ОД МВР ВЕЛИКО ТЪРНОВО, чрез адв. М. Н. Н., Адвокат адрес: гр. СОФИЯ, [улица] (БЕЗИСТЕН), ет. 2, [тел. номер]/ 369 939, с която на основание чл. 44, ал. 1, вр. с чл. 42з, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на ЕС“.

При преглед на получените писмени доказателства настоящия състав намира, че така образуваното дело не му е подсъдно.

От приложените по преписката доказателства и допълнително изисканата справка се установява, че жалбоподателят няма постоянен адрес в страната.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София.

По тези съображения делото следва да бъде прекратено пред Административен съд – В. Търново и изпратено по подсъдност на Административен съд – София-град.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 452/2026г. по описа на Административен съд – В. Търново, като

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София-град.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.